СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

ТЕМА: „Роля на Република България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018“

Консултативният съвет за национална сигурност обсъди темата за ролята и ангажиментите на Република България за развитието на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО) в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

Отбелязан бе значителният напредък в реализирането на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната, доказателство за който е създаването на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС/PESCO), стартирането на първия пробен цикъл на Координирания годишен преглед на отбраната (KГПО/CARD) и създаването на Европейския фонд за отбрана (ЕФО/ЕDF), както и създаването на структура за планиране и провеждане на военни мисии на ЕС на стратегическо ниво (СППВМ/MPCC).

Членовете на Съвета се обединиха около позицията, че като държава-членка на ЕС, която пое ротационното председателство, България има важна роля и носи своята отговорност в изграждането и развитието на Общата политика за сигурност и отбрана, която дава нов импулс на интеграционните процеси в ЕС.

Председателството на ЕС, в контекста на ОПСО, е едновременно и отговорност, и предоставяне на значителни възможности за Република България – както по отношение на ръководството на процесите на изграждане на Обща европейска отбрана и консолидиране на европейската отбранителна индустрия и наука, така и на пълноценната интеграция на Въоръжените сили на Република България, индустрия и наука в съответните европейски структури и инициативи. Ротационното председателство предоставя значителни възможности за укрепване на сигурността на Западните Балкани и тяхната европейска перспектива.

В тази връзка, членовете на Консултативния съвет постигнаха единство в позицията си, че в качеството си на ротационен председател, българската страна трябва да излезе с ясни предложения, които да:

• способстват за запазване на създадената динамика при осъществяване на заложените в Глобалната стратегия на ЕС приоритети и цели в областта на сигурността и отбраната;
• засилят отбранителното сътрудничество между държавите-членки;
• способстват за пълноценната интеграция на Въоръжените сили на държавите-членки в процесите на изграждане на Обща европейска отбрана;
• способстват за пълноценната интеграция на отбранителната индустрия, науката и малките и средните предприятия на държавите-членки в общите европейски отбранителни проекти и фондове.

Република България следва да изгради ефективни механизми за анализ и приоритизиране на способности, проекти и модули, с които да участва в ПСС. Участниците в Съвета се обединиха около необходимостта от ускорени мерки за идентифициране на области, научни звена и предприятия, с които страната може да участва в общи европейски проекти и да се ползва от ЕФО. Необходима е и активна комуникация със съответните европейски структури и останалите държави-членки за пълноценна интеграция на българските наука и отбранителна индустрия в инициативите на Общата политика за сигурност и  отбрана на ЕС.

Членовете на Съвета се обединиха около позицията, че за да бъде ефективна в ръководството на процесите на изграждане на Обща европейска отбрана, Република България трябва да покаже, че планира своята отбранителна политика по европейски образец – дългосрочно и всеобхватно. Приетият национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. е положителна стъпка за развитие на нашите отбранителни способности и в изпълнение на съюзните ни  ангажименти. Предвид динамичните промени в средата на сигурност и състоянието на Въоръжените сили на Република България, националният план следва да бъде своевременно актуализиран и надграждан с цел повишаване на отбранителните способности.

Следва да се разработи дългосрочна и всеобхватна Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България с хоризонт минимум 10 години, която да обхваща:

• финансовите ресурси и след 2024 г., адекватни на необходимите отбранителни способности;
• окомплектоването, професионалното развитие, подготовката, мотивацията и индивидуалното оборудване на личния състав;
• процесите на превъоръжаване с нова бойна и обслужваща техника и нейната експлоатация, съпътствани с програми за индустриално сътрудничество;
• участието на българската отбранителна индустрия и наука.

Европейската перспектива и укрепването на сигурността на Западните Балкани изискват не само инфраструктурна и енергийна свързаност, но и засилено сътрудничество в областта на отбраната, образованието и развитието на съвместни научни проекти. В това отношение особено ефективно ще бъде изграждането на Международен институт за устойчиви технологии и Научен център за Югоизточна Европа с подкрепата на ЕС и Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), който да стимулира развитието на регионалното сътрудничество, образованието, науката, медицината и реализацията на младите хора.

Консултативният съвет подчерта, че отговорният подход на всички институции, както и последователната и ефективна междуведомствена координация, са изключително важна предпоставка за реализирането на целите и приоритетите на председателството ни, а също и за реализацията на националните ангажименти по линия на ОПСО.

Членовете на КСНС се обединиха около следните предложения към изпълнителната власт:

1. Като председател на Съвета на Европейския съюз, Република България:

1. Да работи за реализирането на мерките и инициативите за постигане нивото на амбиция, заложено в Глобалната стратегия на ЕС.
2. До 30 юни 2018 г. да финализира преговорния процес по Регламента за изграждане на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната.

2. В национален план:
   1. До 15 март 2018 г. да разработи Пътна карта за подготовка на Програма 2030 за развитие на отбранителните способности на Въоръжени сили на Република България;
   2. До 31 март 2018 г. да разработи актуализиран План за участие в проекти на ПСС и ЕФО, генериращи перспективни способности;
   3. До 31 март 2018 г. да разработи Каталог на българската отбранителна индустрия, научни звена и областите, в които Република България има потенциал за участие в проекти на ПСС, ЕФО и по линия на Европейската агенция за отбрана;
   4. След приемане на Стратегията за национална сигурност от Народното събрание, да бъде актуализирана Стратегията за изследвания и технологии в сигурността и отбраната 2015 в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030;
   5. До 30 септември 2018 г. да бъде извършен преглед и при необходимост актуализиране на Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г.

3. По отношение на европейската перспектива и сигурността на страните от Западните Балкани:

1. До 01 юли 2018 г. да разработи Пътна карта с проекти и инициативи в областите на сигурността и отбраната, която да подпомогне европейската перспектива и укрепването на сигурността на страните от Западните Балкани. Същата да включва:
   1. 1. Каталог на възможностите за образование и обучение в България в сферата на сигурността и отбраната;
   2. 2. Предложения за провеждане на съвместни учения и тренировки;
2. В контекста на приоритета „Западни Балкани“ на българското председателство на Съвета на ЕС, да представи идея за изграждане в България на Международен институт за устойчиви технологии и Научен център за Югоизточна Европа.