Четвърти февруари би трябвало да остане като символ на разума, заяви президентът Георги Първанов по време на дискусията на тема “Доблест 2010 - 4 февруари през погледа на младите”, организирана днес от Фондация „Институт „Николай Добрев”. В Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се събраха студенти, журналисти, политолози и политици, които дадоха своя поглед на събитията отпреди 13 години.

По време на дискусията държавният глава припомни и анализира причините, довели до взетото решение на тогавашното ръководство на БСП и на Николай Добрев за отказ от съставяне на правителство. “Формално-правните основания не са достатъчни, за да управляваш. Това, че имаш мнозинство, това че имаш редица други елементи от конституцията или от законите, на които можеш да се позовеш, не е достатъчно, заяви президентът.

„Николай Добрев е символ на морала на българския преход, на морала на ХХ век. Няма други такива примери, повярвайте ми, аз съм историк и изследовател на ХХ век”, отбеляза президентът. 4 февруари не е епизод от някакъв инцидентен случай, допълни той. “Факт е, че събитията от 1996-1997 г. избледняват. Има избирателен момент в съзнанието на хората, когато тежките, неприятните моменти остават в периферията. Детайлите не са важни, но мотивите са важни, така, както самото събитие е важно по отношение на процеса на вземане на решение”, каза още президентът.

Относно тезата, че тогавашният президент Петър Стоянов е убедил Николай Добрев и Георги Първанов да върнат мандата за съставяне на нов кабинет, Георги Първанов призова да бъде публикувана стенограмата от дебатите в ръководството на БСП, за да бъде изяснено при какви условия е взето решението, каква е позицията, изразена от кандидата за премиер и от председателя на партията.

Георги Първанов посочи, че в политическите си доклади като председател на БСП винаги е подчертавал, че социалистическата партия е виновна за настъпилия провал по отношение на банковата, зърнената криза и други проблеми на българското общество през 1996-1997 г. Отбелязвайки вината на социалистическата партия и ръководството й, Първанов посочи, че е поел и собствената си отговорност като участник в тогавашното ръководство.

Георги Първанов заяви, че идеята за постигането на национално съгласие по ключови за България приоритети е актуална и днес, но остава мъчно постижима, както и през 1997 г. Трябва да има някакъв ден в българския исторически, политически, обществен календар, който да символизира идеята за помирението, не само в смисъл на актуалния граждански мир, но и по отношение на историята, подчерта държавният глава. Президентът Първанов отбеляза също така и необходимостта българските политици да могат да превъзмогват теснопартийното, политическото, идеологическото.