Важно е да изберем такива решения за борба с кризата, които след нейния край ще ни изведат на много по-удобна, перспективна позиция в сравнение с другите страни от ЕС, заяви президентът Георги Първанов на младежка дискусия на тема "Как виждам България през 2020?". Основните акценти в дискусията с младежите бяха образование и икономика на знанието, опазването на околната среда и зелена икономика, демокрация на участието. В срещата участваха ученици от Профилираната гимназия с изучаване на чужди езици „Свети Методий” - София. През януари т.г. те са се класирали на първо място в Деня на „Евроскола”, организиран от Европейския парламент в гр. Страсбург, Франция.

В изявлението си по време на дискусията президентът изтъкна, че е важно да скъсим дистанцията на България с развитите страни-членки, защото иначе перспективата е да има Европа "на две писти" и в бъдеще да останем в периферията, на опашката, където продължаваме да сме заради тежкото наследство от началото на прехода, заради много обективни и субективни причини. Вместо да се оправдаваме с наследството, да се вземем в ръце и да почнем да правим политика, която ни дава друга перспектива, подчерта държавният глава.

Ние българите имаме голям проблем - продължаваме да се изживяваме като кандидат-член на ЕС, свикнахме от предишните години да ходим в Брюксел да се оплакваме или да се оправдаваме, вече ми е обидно да го правим, отбеляза президентът. Той добави, че имаме основание за повече самочувствие, защото в Европа гледат на България като партньор във формирането на европейската политика в такива ключови теми като енергетиката, Балканите и разширяването на ЕС, Черноморския регион, където страната ни разполага с експертиза, контакти и начини за въздействие.

Георги Първанов посочи, че сега е важно страната да избере бранша, който може да изтегли икономиката ни на по-конкурентноспособни позиции и подчерта, че България трябва да заложи на развитието на биологичното земеделие и превръщането й в свободна от ГМО страна.

По темата енергетика президентът отбеляза, че в Европа продължава дебатът за перспективите на развитието на тази важна сфера и подчерта, че България трябва да отстоява своите интереси в общата политика на ЕС. Той напомни също, че в Европа има връщане към ядрената енергетика при максимални гаранции за сигурност.

Георги Първанов изтъкна, че друг важен момент в европейската стратегия е социалният и допълни, че никога Европа не е звучала толкова социално. Не искам да влизам в идеологически спорове, обаче у нас някои политици се страхуват да сложат в своите програми борба с бедността и безработицата, те не разбират, че управлението на кризата предполага да се държи на социалната цена на тази криза, подчерта държавният глава.

Георги Първанов посочи, че ще бъдат направени тематични дискусии в страната по стратегията "България 2020" - за здравната реформа, младежката политика, регионалната политика. Той добави, че това налага участието на възможно най-широк кръг от български учени, бизнесмени, експерти, които да участват във формулирането на стратегическата визия за развитието на страната до 2020 г.

Президентът посочи важността на участието на младите хора при обсъждането и формирането на идеите, на виждането за развитието на България до 2020 г. като част от европейската стратегия "Европа 2020". Георги Първанов отбеляза, че досега няма българска позиция по стратегията. Няма яснота какво ще правим с изискването 3 на сто от БВП да отива за наука и иновации, в момента у нас този процент е 0,3 на сто.

Президентът отбеляза също така, че през 2020 г. младите сега хора ще бъдат най-активната част от българското общество и те ще реализират политиката, която сега се залага и затова е важно да участват в процеса на формирането на едно или друго политическо решение или виждане.

По време на разговора младите хора отправиха редица предложения към държавния глава за активиране на интереса на младежите към проблемите на обществото – провеждането на редовни срещи на представители на младежки организации с водещи политици и организирането на “дни на отворените врати” на българските институции, увеличаване броя и обхвата на програмите с младежка насоченост, създаване на регламенти за участието на учениците като трета страна в управлението на процесите в училищното образование и в работата в училище и много други.