Драги сънародници,

Отброяваме миговете, в които се разделяме със старата и символично посрещаме Новата година.

Това беше година, която премина под знака на промените в политическия живот; на усилията да се ограничи кризата. Година, в която много българи имаха и своите успехи по света, но и своите разочарования. Година на изпитания и надежди, каквато се очаква да бъде в не по-малка степен и настъпващата 2010.

Надявам се, най-мрачните прогнози за развитието на кризата да останат само предупреждения. Но откровено казано - годината, в която навлизаме няма да е по-лека от отминаващата.

Нужни са ни не лъскави, чупливи, крехки прогнози, които като новогодишни играчки вадим за празника, а после скатаваме в раклата. Коледните чудеса ще останат в приказките, а нас ни чакат много проблеми, които трябва да преодоляваме с воля, характер и общи усилия.

2010-та, в която навлизаме, е обявена за Европейска година за борба с бедността и социалното изключване.

Ако искаме да бъдем добри европейци, равностоен и достоен член на европейската общност, то първият белег на европеизма е солидарността, съпричастността към нашите сънародници в беда; с онези, които плащат най-тежката цена за изхода от кризата. Имаме нужда от човечност в отношенията помежду си, в отношението на институциите и обществото към тези хора.

Успешното развитие на инициативата „Българската Коледа” дори и в тази кризисна година дава шанс на детските мечти, успокоява родителските тревоги, сбъдва надежди.

Необходима ни е активна политика на институциите и държавата - на всички ни, не само за подпомагане на хората в неравностойно положение, но и за насърчаване на активните слоеве - лекари и учители, предприемачи и селски стопани; на студентите и младите изобщо; на всички, които изграждат съвременна България. И ако искаме да сме нация с перспектива, трябва да инвестираме в труда на онези, които сега реално съзиждат. Сега повече от всякога трябва да осъзнаем, че успехите на България няма да дойдат даром, като късмет от новогодишната баница, а зависят от знаещите и можещите, от всички нас.

В тези мигове разбираме най-добре големия наш поет Валери Петров за това, че когато си честитим Новата година, ние вече не се обръщаме назад, не се поздравяваме за придобитото и постигнатото, а изразяваме вярата си, че вървим напред към по-добро.

Независимо от колебанията и съмненията, дълбоко в нас остава да живее традиционната ни надежда, че предстоят по-добри времена; че утре животът ще бъде по-хубав и по-мъдър, както го е казал безсмъртният Никола Вапцаров.

Обръщам се с най-искрени пожелания за здраве и успехи към всички сънародници, без разлика на етнос и религия. Във времето на икономическа криза е още по-важно да останем и занапред чужди на опитите да се насажда в обществото ни омраза и противопоставяне; да осъзнаем, че единението ще е истинската движеща сила на процесите в Родината ни.

Скъпи сънародници,

За всички нас тази вечер е празнична. Около трапезата, отрупана с плодовете на нашия труд, ние сме заедно в мислите и вярата си за една по-добра година.

Затова и първата наздравица е за нашето Отечество, за Република България!

За да бъде страната ни силна, успяваща, мирна, авторитетна и честита!

На всички вас, на всеки един, пожелавам искрено здраве, късмет и любов; смели мечти, енергия и сила за постигането им.

За да пребъде България!
Честита Новата 2010 година!