Георги Първанов:

Уважаеми дами и господа,

Добре дошли на настоящия форум, на който ще представим поредния икономически доклад за държавния глава.

Вземам думата, за да направя едно въвеждащо изказване, по същество ще се изкажа в хода на дискусията след като имам възможността да чуя и въпросите, и аргументите на отделните страни и участници.

Първо, бих искал да кажа, че идеята за този доклад се роди при една моя среща в БАН преди около десетина месеца. Тогава предложих да се използват някои от съществуващите до момента разработки и заедно с нови анализи да им се даде гласност, да се даде гласност на търсенията на академичните среди. Смятам, че така преодоляваме, от една страна, слабостите в отношението към науката, които съпътстват целия период на прехода - имам предвид пренебрегването продукта на БАН, университетските изследвания.

От друга страна, без да подценявам появилите се публикации, статии, студии, които се стремя да следя, мога да кажа, че и тогава, а сега в много по-голяма степен, институциите имат нужда не от един, а от много повече трудове върху причините, генезиса и идеите за изхода от кризата.

Впрочем, трябва да кажа от самото начало, в дух на самокритичност, че и институциите, и икономическата ни наука, подцениха, не реагираха навреме на задаващата се кризисна буря. Но и тук те не правят изключение от световните процеси, защото това може да се каже също за нашите партньори от Запад.

Винаги съм подчертавал и ще трябва пак да го кажа в това слово от тази трибуна, че докладът е “за”, а не “на” президента. Когато световноизвестни учени, един екип с участието на проф. Стиглиц, който е впрочем и мой съветник, когато те подготвят доклад за президента Саркози, това не означава, че те искат да отразят неговите виждания или пък че той ще възприеме онова, което те доста смело, доста радикално са предложили буквално преди броени дни. Разбира се, там характерът на този доклад е много по-различен, никаква аналогия не може да се прави, просто говоря за сходни явления.

Дали ще се възприеме нещо от този доклад на “въоръжение” в президентската институция, решавам аз. Дали правителството ще хареса някои идеи, е негова работа. Но мисля, че като програма минимум целта е постигната - да се предизвика дискусия, която да очертае различията, да ги обоснове, и в същото време, надявам се, да подскаже и възможните допирни точки, за да подпомогне консолидацията на българската позиция по кризата. Това става в дискусия, това не може да стане с административен акт.

Днес си дават среща две утвърдени форми на работа на президентската институция за последните години - обсъждането на петия доклад, както справедливо уточни един от нашите ежедневници, с уговорката, че едната разработка беше стратегия, а не традиционния годишен доклад, и, второ, че го правим в утвърдения вече формат, наречен „Български дебати”, където обсъжданията вече са шест. Важно е, уважаеми дами и господа, че се потвърждава не просто една традиция, по-важното е, че „Българските дебати”, докладите преди тях, градят стъпка по стъпка концепция за основните параметри на икономическата политика.

Трудно е да се намери консенсус по икономическата и социалната политика. Но може да се върви към един общоприемлив програмен инструментариум.

Докладът е част от една разгоряла се в последните дни дискусия, даже в някаква степен се лаская от мисълта, че може би я предизвика и я катализира. Нещо повече, може и да греша, но струва ми се, че обявеното наше обсъждане ускори изработването и обявяването на правителствения план за действие. Това не е най-важното, разбира се. Но категорично искам да апелирам да дебатираме по същество и всякакви уж скрити замисли на президентската институция, персонално в мое лице, да бъдат отклонени - за това, че, видите ли, президентът се занимава с несвойствени работи. че има своя политически проект, затова го прави.

Правил съм го преди шест години, правил съм го при три правителства и го правя, защото смятам, че има нужда от това. Защото смятам, уважаеми дами и господа, че това е същностният дебат - дебатът за политиката, за управлението, дебат, който е много необходим на българското общество, който е изчистен или поне скандалите остават в периферията. Сблъсъкът е на идеи, не на интриги.

Ще използвам форума, за да задам своите въпроси, които според мен са важни за всички институции.

Ясно е, че процесите у нас се развиват като резултат от световната криза. Това, което не ми достига обаче като един редови читател, е анализът за това как тя се развива в българските условия. Каква е българската специфика по отделните сектори - тук има представители на някои от секторите, може би ще дадат своята конкретна информация. Анализът за това как се отразява на отделните региони в страната, защото този анализ може би ще ни позволи да се отговори на въпроса дали сме стигнали дъното на кризата, каква е реалната ситуация и оттам-нататък коя би била вярната прогноза. Може и да има основания след девет месеца да обявим края на кризата. Надявам се да имаме сериозни, измерими критерии за това.

Каква е ролята на държавата? Помня, че в това число и при обсъждането на някои от предишните доклади, много остро се заклеймяваше всяка изразена позиция, дори намекната позиция за регулаторна активност на институциите.

Какви са възможностите, които би създало и какви проблеми ще предизвика едно споразумение с Международния валутен фонд? Виждам, че дебатът продължава, само маркирам въпроса.

Доколко може да има антикризисна стратегия, при положение че няма стратегия изобщо, при положение, че 20 години правителствата не изработиха една общоприемлива стратегия за икономическото развитие. Въпросът е важен, защото той ни води към следващия въпрос - кога N на брой антикризисни мерки се превръщат в план или което е още по-добре - в стратегия.

Аз лично смятам, че антикризисните мерки трябваше да бъдат част от една програма за управление сега. Така много по-лесно щяхме да разберем и да подкрепим тяхната логика. Разбира се, искам да отхвърля категорично догматизма, идвам от научните среди и на това съм обучаван. Но когато гледаме тези документи, които се появиха в различни среди – синдикати, работодатели, правителство, скромния принос на авторите на настоящия доклад, смятам за много важно да отделим позициите от целите, от конкретните мерки. Най-просто е да изсипем всичко като своебразна икономическа яхния, извинявам се за израза.

Най-сетне, най-важният, ключовият въпрос за мен е как. Само моите експерти знаят как ги измъчвам, как им извивам ръцете, за да ми отговорят на този въпрос, свързан с всяко конкретно предложение. Няма никакъв смисъл от това да напишем, пак казвам, 20, 100, колкото е необходимо идеи за изхода от кризата, ако не е ясно как те се обосновават ресурсно и като механизъм за реализация на всяко едно предложение. И смятам, че дискусията не би имала смисъл, защото тук са събрани авторитетите на икономическата ни наука, ако не даде отговор и на тези въпроси.

Ще взема отношение по-нататък, но сега изпреварвам изказването си по същество, за да запитам - когато даваме подкрепата си на идеята за балансиран бюджет, искам да чуя мнението доколко това е антикризисна мярка. Президентът гласува за балансиран бюджет. Президентът няма право на политика, различна от правителството по бюджетните въпроси. Това е и заради конституцията, и заради разбирането ми за държавност. Но тук сме на дискусия и за да сложа убедено своя подпис под Закона за бюджета, искам да чуя аргументите “за” и “против”, да видя съмненията. Каква ще бъде социалната цена на балансирания бюджет, особено за здравеопазването, образованието и другите системи.

Изобщо от това, което успявам да прочета, вие поемате много по-голям обем информация, но моето впечатление за този етап на преодоляване на кризата от западните ни партньори е, че сега акцентът е поставен при тях точно на социалните измерения, на които имам чувството, че ние не обръщаме достатъчно внимание. Ще се радвам, ако бъда опроверган.

Една експертно-политическа дискусия по кризата, уважаеми дами и господа, не може да избяга от въпроса от какъв модел на развитие на икономиката ни имаме нужда. По какъв начин трябва да се преструктурира стопанският сектор, за да бъде той ефективен, високотехнологичен, конкурентоспособен на европейския и световен пазар. Знам, че има различни мнения и между вас. Някой сигурно ще каже, че не е сега моментът да се поставя този въпрос, дайте да избутаме кризата и после ще му мислим. По-склонен съм да възприема другото виждане за това, че новият модел на българската икономика, който е безусловно необходим, макар и твърде закъснял, трябва да бъде изграждан, в това число, и с цената на непопулярни мерки още сега, в разгара на кризата.

И като стана дума за непопулярните мерки, ще го кажа много ясно и категорично. От 2002 г. досега , може да се направи справка с моята програмна реч тогава, при встъпването ми в длъжност, аз категорично съм заявявал и съм го доказвал в политиката си, че подкрепям и ще подкрепям непопулярните мерки на всяко правителство, независимо какъв партиен облик има то или пък е коалиционно, стига тези мерки да са оправдани, стига да е ясно какво, защо и как се прави. И докладът, и дискусията днес не са израз на стремеж към алтернативност, а на стремеж към изграждането на консолидирана българска позиция.

Дотук с предварителните заявления. Искам да благодаря преди всичко на авторите, на участниците в дискусията, посветена на доклада и в днешния дебат, на нашите съорганизатори от фондация „Фридрих Еберт”.

Благодаря.

Д-р Марк Майнардус:

Господин Президент,
Господа министри,
Ваши превъзходителства,
Автори на доклада,

Всички мозъци на Българи са събрани тук. За мен е голяма чест, че президентът се обърна към фондация “Фридрих Еберт”, за да бъде съ-домакин на представянето на доклада за глобалната финансова криза и за нейното отражение в България. Веднага се съгласих, тъй като това много тясно съответства на нашата дейност през последните петнадесет години заедно с Академията на науките. Публиката тук обхваща петнадесетте години на нашата дейност – от Иван Ангелов до Георги Ангелов.

Ние придружавахме България през всички проблеми и кризи на прехода. Бих искал да спомена специално кризата от 1996-1997 година. Ужасни дни. Тогава икономиката и народът платиха много висока цена, но това доведе до един много здравословен катарзис на макроикономическата политика. Оттогава всички правителства, независимо от тяхната политическа разцветка, следват една бдителна макроикономическа политика, която дава здрава основа за буферите, които България понастоящем използва, за да ограничи последиците от глобалната криза. За разлика от други страни като Исландия, някои от балтийските републики и Унгария, България не е изправена пред тотален колапс, но кризата е налице – в това няма съмнение и тя е много силна. Докладът не оставя никакви съмнения. Фактите и цифрите са налице, анализът е повече или по-малко консенсусно приет. Съветът за предпазни мерки, за мерки за ограничаване, както чух от президента, е най-меко казано, много разнообразен в рамките на доклада, както в рамките на дискусията, която чухме през последните дни. Има поговорка, че ако зададеш един и същи въпрос на двама икономисти, ще получиш поне три отговора и това ми се струва повече от вярно в последните дни.

Кризата се задейства на глобално равнище. Моята гледна точка като икономист е за една голяма, много широка дискусия дали догмата за либералния пазар - колкото може по-малко държава, всичко да се дерегулира, да се остави на пазарните сили, ще живее, докато смъртта ни раздели с тази позиция. Дали тази догма всъщност в момента търпи отстъпление, дали идеите на уважаваните от мен либерали като Хайек и други са в сила или се връща цената на добрия стар Джон Мейнард Кейнс?

Този академичен дебат не е приключил в никакъв случай, но той има много важни последици за тези, които правят съвременната политика. Но сега настъпи и техният момент. Ако академичните среди не са убедени, така или иначе те и политиците трябва да дадат посоката, и това бреме, и тази отговорност са налице и в България, както и във всички страни. Всеки, който следи дискусията в Германия, в моята родина, в цяла Европа, навсякъде е едно и също – накъде трябва да поемем сега. И ако някой е открил една- единствена формула, разбира се, че той трябва да бъде номиниран за Нобелова награда по икономика.

Борбата с пожарите, с изгарящите проблеми в България определено е необходима, но не изчерпва всичко. Не бива да пожертваме работата на държавната бюрокрация, квалификацията на служителите, написването на нови вътрешни регулации, регулаторни рамки, които да повишат ефективността на нейното функциониране.

Написах си една бележка от типа на Формула 1. Ако поставим на шофьорската скамейка един политик, който да е като Михаел Шумахер, на пистата дори такъв супер пилот като него трябва да има в пит стопа отличен екип, който да го поддържа. Иначе без това той не може да спечели състезанието. Ако гръмне моторът му, ако каросерията се разпадне, ако спука гума или нещо друго непредвидено се случи.

Исках това да представя на вниманието като тема за дискусия по отношение на тези действия, които са набелязани, които са много неотложни. Моля ви, не забравяйте основните структурни реформи. Те заедно с опита да се превърне тази страна в по-единно общество за предотвратяване на крайно високата социална цена на кризата от 1996-1997 г. върху населението, върху народа и от която криза все още много хора не са се напълно възстановили. Това според мен е основното предизвикателство пред изпълнителната власт, пред законодателната власт и на всички тях пожелавам пълен успех. Предлагам моята подкрепа на всички, които работят в тази насока, сега очаквам с интерес презентациите и дискусиите.

Още веднъж благодаря на президента и на всички наши приятели, на всички участници за това, че дойдоха. Това в никакъв случай не е последната дискусия по темата. Аз ще продължа да наблюдавам отблизо и да подкрепям България по всеки начин, по който мога. Виждам вече някои лица, които са изпълнени с интерес.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Натоварени сме с г-н Кирил Ананиев, дългогодишен заместник-министър на финансите, той се е специализирал по правене на балансирани бюджети, и аз, проф. Борислав Борисов от УНСС, да сме водещи на днешното заседание. Предварително казвам някакви ориентировъчни параметри за изказвания и за организация, за да сме наясно. Без да ги заковаваме, разбира се, твърдо, но предлагам да се придържаме към 5-6 минути в изказванията, за да не си изнасяме лекции един на друг в тази зала и ориентировъчно казвам един край на дискусията към 13.30 часа, без да го фиксираме. Ако има желаещи да се изказват, дискусията ще продължи.

Преди началото на днешната дискусия при нас доста хора изявиха желание за изказване, но аз ще ги спомена, без да го смятате това като последователност на изказванията. Например проф. Борислав Борисов, мой адаш от Свищовската академия, той е заместник-кмет на Варна, иска да сподели някакви проблеми за общините в контекста на доклада, който имаме. Проф. Ана Недялкова е изявила желание за изказване, чл.-кор. Иван Ангелов, проф. Гарабед Минасян, г-н Иван Искров... На всички ще им дам думата, те сами да дадат знак.

Може би трябва да започнем с представителите на изпълнителната власт, за да се сложи началото на дискусията. Господа министри, всичко е въпрос на желание. Моля давайте знак, който иска да се изкаже.

И преди да ви дам на вас думата, две встъпителни слова от ст.н.с. Митко Димитров, от БАН, който е ръководител на колектива и доц. Маргарита Атанасова.

И така започваме.

Митко Димитров:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Заместник министър-председател,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми гости,

Това е четвъртият поред, или ако прибавим Стратегията, пети доклад за президента и моите лични наблюдения са, че това са очаквани доклади в рамките на традиционните вече "Български дебати".

В структурно отношение докладът е разделен на шест части. В първите пет се анализират различни аспекти на глобалната финансово-икономическа криза и нейните проявления в България. В последната част са събрани предложенията на авторите за политики и мерки за преодоляване на кризата.

Авторският колектив е убеден, че политиките и мерките трябва да бъдат предназначени не само за излизане от кризата, но и за решаване на натрупаните проблеми, които да превърнат следкризисната икономика на България в преструктурирана, по-динамична и по-конкурентоспособна икономика. Затова, там където е било възможно, предложенията и препоръките са разделени в две части – в по-близък план и в средно- и дългосрочен план.

Накрая в доклада са дадени 5 приложения, в които в табличен вид е представена кризата през погледа на световните финансови институции, европейският план за справяне с кризата, предложенията на работодателските организации в България, предложенията на Икономическия и социален съвет, КНСБ и "Подкрепа", икономическите приоритети в предизборните платформи на основните политически партии.

Всичко това е направено, за да се осигури максимално широка и разностранна информация за ползотворна дискусия.

Авторите, разбрахте вече, са от Икономическия институт на БАН, от УНСС, Софийския университет, Техническия университет, БНБ, неправителствените организации. Приложенията към доклада са изработени от екип от млади хора от президентството.

Като автори на нас ни се иска докладът да постигне целите си, а целта на сегашния доклад, както знаете, както е записано в него, е чрез анализите и предложенията на участващите експерти и резултатите от обсъждането да помогне за създаването на антикризисна програма, в която в максимална степен да бъдат отразени вижданията, интересите на различните заинтересовани институции в България.

Добрите практики в страните - членки на Европейския съюз, а предполагам и на други места в света, показват, че когато се подготвят материали от национално значение, се спазва определен алгоритъм. Винаги има един екип от академичните среди, който подготвя виждания за решаване на проблема. Към подготвения материал се добавят вижданията и експертизата на администрацията, в дискусията се включват представители на работодателите, синдикатите и на всички заинтересувани институции, и то не само за да се вземе предвид експертното им мнение, но което е по-важното, да се отчетат техните интереси. След това материалът се прави публично достояние, за да се вземат предвид реакциите на гражданите и техните организации. Правителството е това, което взема окончателното решение и изработва план или програма, съобразявайки се, разбира се, със своята програма, идеология, интереси, но когато прави това, то разполага с максимално възможната информация за мненията, интересите и реакцията на всички заинтересовани страни.

Нашият доклад е предназначен за фазата на дискусията. Забелязали сте вече, това и за нас беше ясно, че има различия в стила, повторения, в отделни случаи разминаване в изводите и предложенията. Някои от тях бяха преодолени в процеса на обсъждане, но авторският екип реши, че не трябва да търсим пълно единство във възгледите. Би трябвало да се предполага, че програмата на правителството ще бъде единна и вътрешно непротиворечива, докато на етапа на дискусия различията могат да бъдат и полезни. Или най-нормалното за един материал, предназначен за форум, наречен "Българските дебати", да представя различни възгледи, различни гледни точки.

Традицията обикновено се свързва с едно по-спокойно възприемане на дадено събитие, но появяването на този доклад може би ще се запомни с изключително интензивната медийна дискусия. Дискусията е желана и полезна и според мен щеше да бъде още по-полезна, ако нейният център не беше изместен от основните проблеми на кризата и на доклада. Основните проблеми на кризата, според нас, и те са дискутирани, анализирани в доклада – това са макро-икономическата стабилност, икономическите неравновесия и конфликти, съдбата на българския лев, балансираността на бюджета, необходимостта от сключване на споразумения с Международния валутен фонд, ефективността на администрацията, корупцията, достъпът и ефективното усвояване на структурните фондове, стабилността на банковата система и възможностите за кредитиране, състоянието на капиталовия пазар, преките чуждестранни инвестиции, подпомагането на малкия и средния бизнес, конкурентоспособността на българската икономика и, разбира се, социалните ефекти на кризата, за които след малко ще говори доцент Маргарита Атанасова.

Вместо обсъждането на тези проблеми, дискусията се центрира около предложението за промяна на пропорционалното данъчно облагане с прогресивно. Парадоксалното в случая е, че това мнение не се споделя от мнозинството от авторите на доклада и това е специално отбелязано в текста.

Втори парадокс беше, че в някои медии този доклад беше обявен като “плана на президента”, “програмата на президента”, пренебрегвайки това, което, мисля, е известно на всички, че това е доклад “за”, а не доклад “на” президента и неговата администрация.

И третата линия, която изкуствено беше добавена в дискусията - спорната позиция бе приписана на БАН и познатите противници на академията започнаха познатите ни атаки срещу нея.

Лично за мен дискусията за плоския данък не е актуална, най-малкото, защото новата система работи и осигурява всички или дори малко повече постъпления в бюджета, докато има значително по-важни проблеми, от които зависи излизането от кризата, а те останаха в сянка.

Ако въпреки това по някакви причини дискусията бъде продължена, аз бих дал своите аргументи в защита на пропорционалното облагане, но длъжен съм да отбележа, никога не бих използвал квалификации, подобни на тези, които се чуха през седмицата. Квалификациите не са аргумент.

Защо се спирам на всичко това? С надеждата, че тези отклонения от центъра на дискусията ще бъдат преодолени и няма да се появят на днешната дискусия, с надеждата, че днес ще можем да се съсредоточим върху реалните, важни проблеми на световната финансово-икономическа криза и нейните проявления върху българската икономика.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря. Доцент Атанасова, заповядайте.

Маргарита Атанасова:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Вицепремиер,
Госпожи и господа министри и депутати,
Ваши превъзходителства,
Дами и господа,

Съвсем накратко ще представя някои основни акценти в предложените политики и мерки за преодоляване на социалните последствия от кризата в България, които са представени и в рамките на доклада.

Социалните последствия от кризата вече са факт в света, в Европа и в нашата страна. Заетостта се свива, безработицата нараства, намаляват приходите в осигурителната и данъчната системи, ръстът на доходите се забавя, нараства числеността на групите от населението, чиито доходи зависят от системата на социална защита, в това число от социалното подпомагане.

Във връзка с това през 2008 г. на равнище Европейски съюз и във всички страни - членки започнаха да се разработват, вече са разработени и дори в момента непрекъснато се актуализират конкретни пакети от мерки за ограничаване на негативното влияние на кризата върху социалната сфера, върху заетостта, върху доходите на населението, върху стабилността на системите за социална защита и върху качеството на човешкия капитал във всяка една от страните в Европейския съюз като цяло.

В цялата система от мерки се очертава водещата роля на мерките в областта на заетостта, която е основа за позитивни ефекти както в доходите на населението, така и в приходите на данъчната и осигурителната система и, разбира се, за поддържане и развитие на човешкия капитал, на който ще разчитаме в следващите периоди, включително и за успешно възстановяване след кризата.

От такива позиции в рамките на доклада са представени значителен брой предложения за политики и мерки в социалната сфера. В рамките на тези предложения бих искала да привлека вашето внимание върху няколко основни акцента, които изискват широк обществен консенсус, за да се намерят най-добрите пътища за практическото им осъществяване.

Първо. Кризата ще стимулира преструктурирането на заетостта като пренасочва заети от отмиращи и ниско конкурентоспособни производства и дейности към жизнеспособни и конкурентоспособни съществуващи и нововъзникващи производства и дейности.

Обективността на този процес ще активизира придвижването на работната сила между сектори, към нови професии, към нова заетост. Използването на подходящи политики за въздействие върху интензитета и посоката на преструктурирането на заетостта е важен момент, бих казала даже, шанс за общата политика за намаляване на негативните ефекти от кризата върху пазара на труда.

Второ. Навлизаме в нов етап от кризата, когато вече ще трябва да се търсят възможности за оптимизиране на значителните инвестиции в програми и мерки за запазване на заетостта и намаляване на безработицата. Във връзка с това е необходимо да се осигури приоритетна подкрепа за запазване на заетостта в сектори, които имат ключово значение за стратегическите позиции на България както в Европа, така и в света.

Става въпрос за високотехнологични сектори, сектори с висока добавена стойност, нисковъглеродна икономика и др. Това ще донесе дългосрочни ползи за нашата страна, в която, както показват анализите, в международен план се очертават изключително негативни тенденции относно иновациите и приложението на съвременни технологии.

Трето. Кризата е в период, в който не бива да се отказваме от дългосрочните цели в областта на заетостта и развитието на човешкия капитал. Във връзка с това в рамките на доклада се предлагат приоритетни политики, които имат стратегически характер и следват средносрочни и дългосрочни цели за развитието на заетостта и запазване на човешкия капитал.

Става въпрос за програми за формиране и защита на човешкия капитал, програми за оптимизиране разходите на труд съобразно производителността и растежа при нарастваща социална сигурност на заетите.

И в заключение, представените накратко основни акценти показват, че всички мерки са в сложни взаимни връзки помежду си, а понякога и взаимно си противоречат. Точно поради това е необходимо тяхното задълбочено обсъждане от различни аспекти и форуми, като се разчита както на изследователската общност, така и на социалния диалог, на синдикатите, на работодателските организации и на гражданското общество. Това е пътят към намиране на най-верните решения, които са ценни за България и към които всички се стремим.

Благодаря ви.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря и аз.

Господин вицепремиер, министър Дянков, без да съм Ви питал предварително, опитът ми на модератор подсказва, че цялата зала е в очакване на Вашето изказване. Заповядайте.

Симеон Дянков:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми академици,

Аз съм тук и от мое име, и от името на премиера Борисов, който в момента пътува обратно към София от Брюксел и затова не може да е днес с нас, но той ми звънна точно като влизах в НДК, за да ми каже колко е важен този дебат и въобще този диалог, от една страна, понеже дава възможност на всички нас, а и на българското общество да дебатира този важен проблем – излизането от кризата. Това, върху което и аз ще се спра в моя коментар, е излизането от кризата, но не само. На мен този доклад ми харесва най-много, понеже очертава и някои насоки след като излезем от кризата. Каква си представяме и каква искаме да бъде България след 5 години, след 10 години, след 20 години и някои основни насоки на това развитие.

Аз искам да се спра накратко на два коментара.

Първо, мерки, които за мен са важни и засегнати в този доклад по кризата и излизането от нея и след това по-дългосрочната рамка.

На мен ми харесват в този доклад две основни неща. Първо, както вече беше казано, излизането от кризата на България, а и в световен мащаб, зависи най-много от макроикономическите и фискални политики на нашето правителство и на други правителства. И тази част на доклада – тя е около страница 112-118, на вниманието на тези, които тепърва ще го разглеждат по-подробно, за мен е разработена много добре и аз дори си бих позволил да цитирам двата основни приоритета, написани на страница 118: “Приоритет на фискалната политика у нас трябва да бъде постигането на балансиран бюджет. И това е задача минимум за излизане от кризата.” Това е точно и моето мнение и мнението на правителството, че ние, макар че имаме и много други мерки и допълнителни идеи, фискалната ни политика, както е казано тук, трябва да е насочена към балансиран бюджет. Защо?

Има много причини, но главната е за запазване на силата на българския лев. За разлика от много други държави в Европа и в света, които могат да си позволят за няколко години да влязат в големи дефицити, България не може да си го позволи, защото ние сме в условия на валутен борд. И това е много важно да се казва, да се повтаря и това, за моя радост, е казано много ясно в този доклад. И ако има една страница, която аз бих чел и препрочитал, това е страница 118, където много ясно е посочен този приоритет.

Запазването или стремежът по-скоро към балансиран бюджет, разбира се, има и други положителни страни. Една от тях, която почваме да виждаме в последните два месеца, след като ние и заявяваме това сериозно наше намерение, а и показваме конкретни мерки към балансиране на бюджета, е, че външният финансов ресурс, който влиза в нашата банкова система, почва да става по-евтин и ние го виждаме в малкото, но поне като тенденция решително намаляване на лихвите, което почна от около 2 – 3 седмици, след като външните анализатори и външните банки видяха, че новото българско правителство е решено да направи всички мерки, които са възможни и нужни за постигане на балансиран бюджет.

Ще позволите да коментирам и втория приоритет тук, с който също съм съгласен и дори бих искал да допълня, че моята задача №2, на правителството или въобще на антикризисната политика, е защита на доходите и на безработните. Тук пише, аз бих го допълнил това – не само защита на доходите и на безработните, а да се правят такива антикризисни мерки, че колкото може по-малко хора да влязат в условия на безработица, в смисъл запазване на работни места и създаване на нови работни места.

И затова вие видяхте преди два дни, че в проекта за краткосрочни икономически мерки на правителството, тези 82 мерки, които има на този етап, това всъщност е залегнало като основна задача. По-конкретно запазването и създаването на 150 000 нови работни места. По този начин точно тук е описан и този проблем. Така че по двете основни теми, които аз бих казал, ще помогнат на България за бързото й излизане от кризата, този доклад, авторите на този доклад и сегашното мислене на правителството съвпадат на 100%.

Втората част, която за кратко бих искал да спомена, е, че докладът прави една крачка напред, за мен най-решителната всъщност крачка напред, и не говори само какво ние трябва да направим в следващите 6 до 12 месеца за излизане от криза, а начертава и някои направления за по-нататъшното развитие на икономиката, което за мен е един друг начин да се каже какво трябва ние отсега да мислим и да правим така, че като излезем от тази криза, да не влезем след няколко години в друга, още по-голяма криза.

И от тази гледна точка за мен е много важно написаното, примерно, по тема здравеопазване. Всъщност, от целия доклад от 150 страници за мен най-интересното са идеите за здравната реформа. Това е около страница 111-114, където според мен има много добра разработка какво трябва да се направи в нашето здравеопазване не само в периода на кризата и излизането й, а в период на следващите една – две години, в рамките на управленска програма на правителството, точно това, което ние сега работим, трябва да направим мерки, за да може българското здравеопазване да не е постоянен кризисен сектор на българската икономика. А това според мен е секторът, който е най-нереформиран в последните 20 години и където трябва не само икономисти и здравни специалисти, а цялото общество да си насочи вниманието и да можем да направим нещо много стабилно като реформа, така че след няколко години да нямаме нова криза, която да е основана на социална здравна криза.

Съветвам всички да прочетете темата здравеопазване. На мен много ми харесват мерките, които са казани тук.

Бих искал, разбира се, да видя и толкова добре разработени мерки по някои от другите за мен основни въпроси – образование, има такава глава, но според мен там не е напълно разработено, макар че има някои добри идеи. И за мен липсващата глава в по-дългосрочен аспект – къде България иска да бъде след 5 години, примерно - това е енергетиката. Няма споменаване на мерки и цели от гледна точка на енергийния ни сектор, а там според мен, както и в здравеопазването, България трябва да направи много повече. Всъщност, реформата реално не е почнала, така че всичко, което трябва да направим оттук-нататък, трябва да се направи.

Но приветствам идеята на авторите на този доклад той да гледа не само в кризата, а и какво става след нея.

Разбира се, има някои не напълно развити теми и аз ще завърша с тази. Едната, както казах и както вече има доста написано в медиите, е от гледна точка на данъчна политика и може би там ще има много по-конструктивен дебат, ако след различните мерки беше написано кога точно тези мерки могат да се приемат, кога дебатът примерно за плоския данък е добър дебат или за намаляването на ДДС, и колко би струвало евентуално такава мярка от гледна точка на бюджета. Понеже ги няма тези две квалификации, така да се каже, на мен ми е много трудно да чета тези идеи и, да кажем, за мерки, без да си мисля, че ако те, премахването на плоското данъчно облагане, намаляването и диференциацията на ДДС – това ако би станало част от една антикризисна програма, аз бих нарекъл тази програма „Жан Виденов 2”, понеже тя определено ще вкара българската икономика в процес на много дълбока икономическа криза и такава, която ще трае поне с година – две по-дълго, отколкото аз се надявам ние да излезем от тази криза. Но това е нещо, което може да се доразработи и аз предполагам, че в днешните дебати ще има по-добра идея кога тази тема може да се обхване. Според мен, след като ние вече сме излезли от кризата и вървим към някои от по-големите структурни промени, може да има и такъв дебат.

В заключение да кажа, че този тип доклад дава възможност и на мен – както виждате съм го прочел доста подробно, а и на всички вас, а и на обществото, да помисли по тези две основни за нас на този етап, особено при ново правителство на България, проблеми. Как най-бързо и най-безболезнено за обществото ние можем да излезем от кризата и, както казах, основните идеи на този доклад във фискална политика, в макроикономическа политика за мен са много добри. И след това, след като почнем да излизаме от кризата, а всъщност и по време на кризата, кои са мерките и реформите, които ние вече трябва да работим в здравеопазване, в енергетика, в образование, в инфраструктура, така че България не само да излезе от кризата на нивото, в което сме влезли в нея, а да излезем и да направим предпоставките на много по-високо ниво, така че България да не се състезава винаги с Румъния кой е последен в Европейския съюз по един или друг критерий, а ние да станем една нормална, средно богата и средно успешна, поне на този етап, европейска държава.

Благодаря за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Господин министър, господин президентът има един въпрос към Вас, а предполагам, и други колеги, ако имат въпроси към Вас, заповядайте.

Георги Първанов:

Уважаеми господин Вицепремиер,

Благодаря за участието, за изразената позиция. Мисля, че този път малко повече ги похвалихте авторите, отколкото заслужават – това в кръга на шегата - но имате високата трибуна да защитите някои от идеите, които са залегнали в правителствения план и ще се опитам да Ви подпомогна в това Ваше усилие.

Но преди това, понеже казахте доста добри неща за разработката в частта балансиране на бюджета, има ли нещо, което да Ви смущава в позицията, изразена от авторския колектив? Това е първият ми въпрос.

Втори въпрос. Аз следвам Вашето изложение. Ангажиментът за тези 150 000 запазени и новооткрити работни места. Аз помня Жан Виденов, който обеща 250 000 работни места, ако искате да правим аналогиите. Въпросът е как? Защото вървят съкращения в държавната администрация. По този въпрос аз ще се изкажа. Съвсем закономерно е да търсим свиване на разходите и по тази линия. Обаче с какви законови регулаторни механизми вие ще накарате бизнеса, например строителството или металопроизводството, някои от другите сектори, които се намират в тежко състояние, с какво ще ги подпомогнете в усилията им да открият нови работни места? Защото това е много сериозен ангажимент. Това е най-важният ангажимент на правителството и аз го приветствам.

И накрая, понеже маркирахте темата за здравеопазването като една от добре разработените в доклада, съжалявам, че го няма проф. Горчев, той е в чужбина, но това е една оценка, която наистина ме радва за него. Въпросът обаче е какъв би бил моделът на управление и финансиране на здравеопазването, който Вие ще развивате, ще прилагате оттук-нататък? Защото това е ключовият въпрос. Много бих искал да вляза в конкретиката на механизмите, на ресурсното осигуряване.
Благодаря Ви.

Симеон Дянков:

И аз благодаря, господин Президент.

На първия въпрос – дали имам някакви смущения или съмнения може би от гледна точка на основния антикризисен приоритет на авторите на този доклад, балансиран бюджет – не, аз на 100% поддържам тази тема. Самият аз работя всеки ден, за да стигнем до балансиран бюджет и в 2009 г., и се надявам за 2010 г., която ще е още по-трудна от тази година. И защо го казвам това?

Като икономист аз разбирам, че по време на криза е нормално, в нормална държава обаче, да се минава в една фискална политика за някакви контролирани дефицити, не големи дефицити, но контролирани дефицити, след което като излизаме от кризата вече, по някакъв начин да балансираме с политика от другата страна бюджетът да върви на излишък.

България обаче е особена с това, че ние сме в режим на валутен борд. И валутният борд, по начина, по който е построен в България, и още по-важно, по начина, по който се е възприел навън, във външните икономически и анализаторски среди, до голяма степен зависи от това ние дали имаме излишък или поне балансиран бюджет или не. И от тази гледна точка до някаква степен знанията ми като икономист се балансират от другата страна, като това, което аз съм виждал в коментари в предишната ми работа като главен икономист на Световната банка и сега като финансов министър, че извън България, особено в Европейския съюз, но и във всички останали инвеститори, има едно очакване България да успее по някакъв начин да дойде до балансиран бюджет. Според мен най-успешната икономическа институция в България в последното десетилетие – това е създаването на валутния борд и отстояването на позициите на валутния борд през времето на различни правителства. Така че това е основната ми задача и на мен.

Иначе от икономическа гледна точка може да се каже, че някакви дефицити сега можем да си ги позволим, а след това да минаваме на излишък. Но по начина, по който нашата институция валутен борд е създадена, това за мен е много трудно да стане. И това е първият ми отговор.

Вторият, за създаването на работни места. Това е анализ, който аз, всъщност с икономиста Георги Ангелов съм го правил за първи път някъде през април, преди дори да знам, че ще се връщам в България, на база на анализи от световната практика, в други държави, които по време на криза – и сегашната криза, и предишни кризи, са си задавали този въпрос – как ние можем да запазим най-много работни места. Макар че ние много говорим за бюджет, за падане на износа и т. н., за мен кризите, които траят дълго, най-трайният и негативен ефект е, че веднъж като се загубят работни места, практиката показва, че ти трябват 3-4-5-6 години да успееш пак да ги създадеш тези работни места. И от тази гледна точка всяко запазено работно място за мен е огромен успех по време на кризата и в излизането от кризата, а не след това да имаме и много ресурс, и много мислене как да ги връщаме тези хора на работните им места.

Как това може да стане?

Това е наистина най-голямото предизвикателство и пред правителството, и пред Вас, предполагам, и пред обществеността.

Аз съм убеден, че няколко мерки, взети заедно, ще успеят да ни доведат – и анализът показва – до този успех.

Първо, бързото връщане на ДДС. Това е нещо, което е един вид кредит, който се връща на бизнеса, те да могат да го използват този кредит, когато лихвите на банките са сравнително високи. Това е политика, в резултат на която само в последните месец и половина ние сме върнали по-бързо ДДС на стойност 420 милиона лева. И това вече почва да дава, аз гледам данните седмица по седмица, някакъв ефект. Особено в типа фирми и бизнеси, които разчитат на бърз стокооборот. Това е една мярка.

Намаляването на осигуровките - макар че съзнавам, че има, разбира се, дебат в българското общество, за мен с анализ и с това, което съм виждал в много други държави по света, е една мярка, която ще запази много работни места. Защо? Защото това е най-бързият начин нов финансов ресурс да влезе пак във фирмите.

Тези две неща всъщност са свързани в една тема, която може би е важната тема да спомена, господин президент, което е, че по време на криза, особено финансова криза, трябва да се мисли по какъв начин повече финансов ресурс да влезе във фирмите, така че кредитът им да не спира. И ако има по-малко банков кредит или е скъп, по какви други начини той може или да стане по-евтин, или да се ускори, както казах, с връщане на ДДС, с намаляване на осигурителните ставки и т. н.

И третата тема, която е свързана и с дългосрочната перспектива на България, кои са секторите и въобще как ние си представяме България след 5 години, 10 години? Не само ние като българи, живеещи в нея, а какво е отношението на България към останалата част на света. И от тази гледна точка кризата, макар че в момента ни е много трудно на всички нас, ще ни даде и много възможности. Защото някои сектори в момента са прекъснали въобще дейността си или е много по-малко, включително и в Западна Европа, и тези сектори като видят, че икономиката на Европа и на света почне да се подобрява, ще почнат да мислят – може би ние трябва да се преместим някъде на друго място. И България, заради добрата си данъчна политика досега, заради стабилния си валутен борд, заради борбата с излишната бюрокрация, с която това правителство се бори, ще може да създаде предпоставки така, че някои бизнеси, които сега работят в други държави, да дойдат тук и по този начин да се създадат тези допълнителни работни места.

А темата здравеопазване на мен, откакто съм дошъл в България и досега ми е най-болната тема. Може би като цяло съм работил в тези последни 3-4 месеца най-много по здравеопазването от всичко друго. Макар да казвам, че приоритетът ми е балансиран бюджет, моето време, голямата част от него отива в темата здравеопазване, просто понеже там системата ни е много, много по-назад и много, много по-болна от всеки друг сектор на българската икономика. Там има много какво да се промени. Но за мен има две основни реформи от икономическа и финансова гледна точка, които са необходими, за да почнат другите реформи в здравеопазването да са по-успешни.

Едната е ценообразуването и въобще преосмислянето на здравните пътеки. Както знаете, сега има 298 здравни пътеки. Цените, по които те са определени в последните над 10 години, са направени по този начин, че по 14 от тези (това е по анализ на Здравната каса) пътеки в момента плащането, според тях, е по-високо, отколкото реално струва. А по 284 пътеки плащането, което сега дава Здравната каса, е недостатъчно за реалната болнична помощ.

С други думи, здравните пътеки в момента не дават достатъчно пари да се направи здравното обслужване и заради това хората, както Вие знаете, надявам се не от собствен опит, но от това, което други хора Ви казват, непрекъснато доплащат. И това не е доплащане, което влиза в Здравната каса или в бюджета, това е доплащане, което става под маси, около маси и т. н.

Здравните пътеки трябва да се реструктурират, да се направи истинско ценообразуване, което пък ще даде възможност за реално финансиране на тази система.

И другата тема – и с това ще завърша, господин президент, която трябва да ходи ръка в ръка с промяната в здравните пътеки – това е преосмисляне на броя и типа болнични заведения. В България има много общи болнични заведения, недостатъчно заведения за първична помощ, за по-дългосрочна помощ, за помощ на възрастните, за помощ на децата.

Така че типът здравни заведения, може би чрез сертификация или по някакъв друг начин, трябва да се промени, което пък ще даде възможност финансирането на тази неефективна част от здравния ни сектор да може да влезе в купуване на повече медикаменти и повече финансиране на тези нови здравни пътеки, за които споменах.

Това е моето мнение, но това е и тема, която авторът – аз не знаех кой е авторът на тази глава – явно знае много повече от мен и аз се надявам, че той ще работи с нас като се върне от чужбина, за да я доразработим.

Благодаря много.

Проф. Борислав Борисов:

Моля, представете се, ако обичате.

Д-р Боян Иванчев:

Уважаеми господин Президент,
Дами и господа,

Аз не съм част от колектива, който е работил за доклада, и не смятам, че балансираният бюджет е най-удачното. Какво се има предвид тук?

Проф. Борислав Борисов:

Колега, въпрос ли имате или изказване?

Д-р Боян Иванчев:

Въпрос и ще стигнем до министър Дянков.

Проф. Борислав Борисов:

За изказване има записали се преди Вас тук 10 човека. Аз попитах за въпроси, ако има.

Д-р Боян Иванчев:

Въпросът е следният – по-добре ли е да вкараме българското общество в психологията на кризата, с което да се наруши, например, семейното планиране, увеличението на раждаемостта, което забелязваме от 2001 г., или да имаме контролиран дефицит, за който е нормално да се знае каква е цената и какви са източниците на финансиране?

Що се отнася до кондицията на валутния борд, нека да питаме уважаемия шеф на Централната банка, не да се грижи правителството за това.

Тоест не виждам някакъв особен проблем този период на криза да бъде преодолян или да бъде подпомогнат като антикризисна мярка с контролиран дефицит при ясни източници за финансиране и ясна цена.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря Ви, колега. Министър Дянков не го виждам. Излезе.

По реда, както са записани при мен за изказване, давам думата на господин Иван Искров, който явно има какво да каже по отношение на ролята на БНБ. Заповядайте.

Иван Искров:

Благодаря Ви, проф. Борисов,
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми министри и народни представители,
Уважаеми дами и господа,
Уважаеми автори на доклада за президента на Република България,

Искам да благодаря от името на Управителния съвет на Централната банка за възможността да бъдем представени тук и да се чуе и мнението на една от основните макроикономически институции в България по отношение на доклада и на идеите, които се съдържат в него.

Много внимателно разгледахме доклада, тъй като в него има и много критики към Централната банка, към правителството, към банковата система. При това, ще си позволя да кажа, много необосновани критики, с много груб език в доклада и ние, разбира се, не можем да не вземем отношение по този доклад. Но преди да коментирам всичко казано за банковата система, бих искал да кажа моето мнение, цялото мнение за доклада и на нашите макроикономисти. Държа да подчертая, че това е най-силният макроикономически екип, по много оценки, включително на тук присъстващите, в екипа на Централната банка.

Като цяло аз лично и моите колеги не споделяме наложилото се през последните няколко дни, господин президент, в общественото пространство становище, поне така забелязахме, че едва ли не докладът е слаб, че докладът е лош. Някакви такива мнения се появиха, най-вече поради дискусията около данъците – плоския данък или прогресивния данък, както и някои други, допускани в доклада.

Ние смятаме, че докладът е много интересен, много добър и не искам да повтарям казаното от министър Дянков, но особено по отношение на структурните реформи в здравеопазване, образование и някои други сфери, но тук виждаме министри, които вероятно след това ще вземат отношение. Нещо повече, докладът е писан от академици. Той е писан от професори, доценти, главни асистенти, както е посочено в самия доклад, и това му е чарът на практика, че поставя различни въпроси и предложения от различни гледни точки.

Нещо повече, ако използваме малко политическа терминология, това е един коалиционен доклад, който включва доста различни представители на академичната общност, като започнете от твърди представители на кейнсианството, посткейнсианските схващания, общественици, които са с по-социални възгледи по отношение на устройството на обществото, минете през опортюнисти – и такива неща се забелязват в доклада – и да се стигне и до отявлени представители на либералните идеи на свободната пазарна икономика, включително нашият представител, който не представляваше Централната банка, но благодаря, господин президент, на г-н Димитров за поканата към г-жа Мариела Ненова, която е един утвърден макроикономист, защитаващ либералните идеи, впрочем, идеи, които защитава и нейният управител.

Поради ограниченото време, с което разполагаме, аз отсега казвам, че няма да мога да вляза в 5-те минути, но ще се постарая в рамките на 10 минути да кажа нашето становище. Ще се спра преди всичко върху онази част на доклада, която е посветена на банковата система, тъй като според нас това е и най-слабата част на доклада, и на моменти дори си е направо провокативна, меко казано.

По-конкретно имаме предвид пренебрежението или незнанието, което е видно в някои раздели, особено разделът, който е от 86-та докъм 90-та страница, мисля, че беше, по отношение на функциите, отговорностите, законите в страната, които възлагат задачите на Централната банка, както и на всичко свършено от нея.

Искам само да кажа, че точно в противовес на тези силни твърдения в доклада, и бих желал, разбира се, и при съгласие на г-н Димитров, който ръководи екипа, те да бъдат махнати от крайната редакция, ако разбира се, смятате, че обосновано ще представя нашите идеи. Но такива твърдения, че „БНБ била безучастен свидетел и фиксатор на събитията и че е подценила финансовата криза и нейното отражение върху българската икономика” са погрешни и фундаментално некоректни.

Искам само да кажа, че именно Централната банка беше онази институция, която не е изпускала нито за минута развитието в банковия сектор и като цяло, в макроикономиката на страната. Именно Централната банка, заедно с подкрепата на финансовия министър сме водили много, много продължителни нощни разговори – аз във Вашингтон, той в София, тъй като трябваше да бъде тук, за всяка една мярка, която, за щастие, не се наложи да бъде предприемана през месец октомври, когато светът беше пред един огромен колапс.

Само ще маркирам, че Централната банка много навреме реагира със ставката на минималните задължителни резерви, когато междубанковият пазар на практика беше близко до експлодиране. Реагирахме точно навреме, когато забелязахме, че краткосрочните лихви биха могли да създадат определени внушения в обществото. Чрез намалението на МЗР на два пъти Централната банка осигури повече от 3 милиарда лева ресурс на централните банки, с което успя да успокои, да стабилизира междубанковия пазар, което, пак казвам, дава индикация за състоянието, за температурата на сектора като цяло.

Това, което също искам да кажа, независимо от огромния натиск от страни от Европейския съюз и други институции, че трябва да бъдем по-демократични, да не тормозим толкова много банките, Централната банка запази високите капиталови изисквания и в момента ние сме единствената страна в Европейския съюз, която има минимално изискване за капиталова адекватност от 12%. Дори една Румъния, която е много по-голяма държава, се поддаде и намали капиталовата адекватност до базелските стандарти, които се водят в съюза от 8%.

И с третата мярка – изискването от банките майки и от акционерите нашите банки да бъдат по-внимателни и да задържат печалбата за 2008 г. доведе до най-високата капиталова адекватност в Европейския съюз към днешна дата. Българската банкова система се характеризира с изключително висока степен на капитализация. За тези, които не са специалисти в темата, това означава, че в най-голяма степен рисковете са покрити с капитал. Както се казва, малко ангро в анализа, над 17%, ние обичаме да говорим с точни цифри – 17,6% е капиталовата адекватност към средата на годината.

На четвърто място, не сме престанали да изискваме от банките поддържане по всяко време на минимални съотношения за ликвидност. Те са също едни от високите в съюза – над 21%, в зависимост от банките.

На пето място, осигурява се консервативна оценка на кредитния риск и на обезпеченията за кредита и нещо, което е много важно и затова се учудваме, че има повече твърдения, отколкото анализ, особено в тези страници – от 86-та до 90-та. БНБ месечно публикува детайлна информация за състоянието на банковата система у нас и представя съответните анализи за състоянието, които пък очевидно не са отчетени от авторите на тази част на доклада.

Както казах, освен непознаване на действията на Централната банка, в някои части се демонстрира и непознаване на Закона за Централната банка. Откровено има призиви към Централната банка и правителството да се намесят към лихвената политика на банките, към активна лихвена политика, което всички тук знаем, и това е едно от добрите заключения на доклада – всички са поддръжници на валутния борд, трябва да се отчете това на екипа, но всички знаем, че това е несъвместимо с основните принципи на функциониране на нашия валутен борд, на валутния режим, който сме избрали.

Нещо повече, аз като либерален икономист, искам да кажа, че това е неприемливо и необосновано в контекста на пазарните и силно конкурентни условия, в които функционира българската банкова система.

На практика какво казва докладът? Ограничете лихвата по депозита, ограничете лихвата по кредита, тъй като сме зле. По същата логика много други икономисти, които отговарят за други сектори, могат да кажат – ами дайте да се върнем към състоянието преди 20 години, да ограничим цената на хляба, да ограничим цената на бензина, на нафтата, на лекарствата и т. н. Така че това нещо няма как ние в Централната банка да го споделим.

Като цяло, аз ще посоча 6-7 забележки по анализа на банковата система, но искам да кажа, че този интуитивен подход, който не се базира на цифри, на анализи, на анализ на това, което се случва поне около нас – в Сърбия, Румъния, Унгария и т. н., за да видим ние къде сме. Може да са удобни за аргументиране на нечия теза, но те не са полезни на тезата, която е полезна на обществото.

Не искам да коментирам, уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа, няколко основни тези в доклада, тъй като не искам да се остане с впечатление – тук има и много представители на медиите, за някакви проблеми, които очевидно определено се внушават с това изложение.

По отношение на ресурса, който местните банки ползват от чужбина – много популярна теза е споделена, но тя не е вярна. Твърди се неоснователно, че чуждестранните банки майки, собственици на местни банки, изтеглят ресурс от пазара. Страница 87, предпоследен параграф.

Искам да подчертая, че истината е точно обратната. Чуждестранните банки майки осигуряват ликвидна подкрепа за банките. И ние това го видяхме много ясно в най-тежкия период за българската банкова система. Той беше най-тежък за всичките банкови системи, но включително и за нас – октомври-ноември, миналата година, когато – знаете официалните данни – единият месец излязоха повече от милиард и половина, другият повече от милиард средства, тъй като имаше една психоза, създадена от Америка, която дойде през медиите в Европа. И именно тогава, без да има никакви въпроси, никакви съмнения, банките майки предоставиха огромни ресурси на нашите банки.

Тук има представители на Асоциацията на банките – ако има някъде намаляване на експозицията на банката в България към банката майка, то това обикновено е по овърдрафти, по краткосрочни ресурси, когато банката няма към момента добри проекти, които да финансира, подчертавам, добри проекти, които да финансира, и няма как да плаща цена по ресурса и да го държи при нищожна лихва.

Точно обратно на това, което се твърди в доклада, БНБ не само не беше пасивен наблюдател в този период, но изиска – това за пръв път го казвам публично, между другото, тъй като банковата система е нещо деликатно, не може всеки да говори по нея - и получи писмени ангажименти от големите банки майки, които оперират в страната – от Гърция, и от Австрия, и от други страни на Европа, за ангажимент към техните банки в България – както капиталови, така и ликвидни. При това, със съгласието, със знанието на надзорните органи на съответните страни.

Съмненията за стабилността на чуждестранните банки – втора теза. Стабилността на чуждестранните банки, които имат дъщерни дружества на българския пазар, била застрашена. Не, не е застрашена. И това искам да го подчертая много ясно. Тук е финансовият министър от предходното правителство, който тогава участва на ЕКОФИН, мисля, че беше, господин Орешарски, 15 октомври, миналата година, когато решиха, а след това това беше потвърдено и от държавните и правителствени ръководители, че всяка държава ще си седи плътно зад банките, няма да позволи да има този „контейджъс ефект”, за който се говори, заразителен ефект върху другите банкови системи.

Така че, ние към момента твърдим, управителят на Централната банка го казва най-отговорно, нямаме банка, която да оперира в страната, която да има проблеми в собствената си страна.

И другото, на което искам да обърна внимание, че банките субсидиари, на чуждестранни банки в страната, те подлежат на самостоятелен надзор от БНБ, който е много по-стриктен от средния надзор на Европейския съюз. Не случайно вие виждате по-добри – виждам тук шефа на Райфайзенбанк, като гледате, показателите са му много по-добри от показателите на Райфайзен във Виена. Това не става току така. Това искам също да го разсея и хубаво да се оправи в крайната редакция, г-н Димитров, на доклада.

Кредитната експанзия. Твърди се, че сме подценили проблема с кредитната експанзия и се неглижират мерките, които се взимат от 2003 г. Ами от 2003-та, при това публично ги оповестявахме и ги дискутирахме, не сме спрели да налагаме надзорни регулации и ограничения. Да, вярно е, че в един момент кредитът стигна до 62% на годишна база. Но кой знае без тези ограничения докъде щеше да стигне кредитът. Преразходите стигат до почти 100%. При това бяха налагани така мерките, че да не увреди по съществен начин и бизнеса на самите банки, и на самите кредитополучатели, които в този момент точно правеха тази интензивна подготовка за членство на България в Европейския съюз и за обновяване на собствените си мощности.

Така че над 20, мисля, че бяха 23, надзорни мерки и регулации сме приложили за тези години. И това никой не може да го отрече. Точно благодарение на тези регулации имаме тези добри резултати на системата.

Истината е друга. Защо трябва да мислим, че в България резултатите на банковата система са паднали от небето, те са някакъв Божи дар? Не, не паднаха от небето. Целенасочено, последователно бяха прилагани от Централната банка някои, съвместно с правителството, за да можем да имаме тези големи буфери, които да посрещат сега и нарастване на лоши кредити, и други проблеми.

Четвъртата теза в доклада е за нарастването на лихвените проценти. Аз не знам тук да има някой, включително от Централната банка, да се радва на високи лихвени проценти. Радвахме се до момента, докато имахме 14% инфлация. В момента, в който имаме вече дефлация, на практика, от началото на годината, не бихме могли да се радваме, но въпросът е да знаем кое е желаното и кое е възможното. Какво може да направи, какво може да желае Централната банка или финансовият министър, или президентът, премиерът, бизнесът и какво може да направи? Спор по целите нямаме. Имаме различия по начините на постигане на тези цели.

И пак искам да кажа, че не се анализира – не бегло, а въобще не се анализира какво става в страните около нас. Не може в България да има 4% лихва, при положение, че в Румъния лихва под 15% няма. Защото и такива искания има от тази асоциация, които са с по 15 човека членове. На 4% трябва да станат лихвите по кредита. Как да стане 4%, като това е невъзможно? В Унгария са над 10%, в Полша, която се представя най-добре, има все още растеж – 1,1% е за второто тримесечие на тази година, лихвите са съотносими с нашите. Над 8-9% са. Да не говорим за Балтия, където има много по-големи лихви.

И тук, по повод на лихвите – и по депозити, и по кредита, аз не ги деля, тъй като фундаментите са едни и същи, причините за движение са едни и същи, спреният достъп на капитал в страната поради замръзването на международните пазари за определен период от време. И тук се прави едно предложение, едва ли не да се разграничат промоционалните депозити от другите депозити, видите ли, да не се гарантира, за да не се надпреварват банките да дават по-високи лихви.

Искам да е ясно на всички, че промоционален депозит не е привилегирован депозит. И ние все пак сме държава – пълноправен член на Европейския съюз и сме длъжни да спазваме всичките директиви на Европейския съюз. Ние не можем да си правим каквото поискаме. Решихме да правим каквото искаме в други области – няма да влизам в тях – видяхте какво се случи. Постоянно ни пишат доклади, постоянно се обясняваме докъде сме стигнали и какви промени има да правим. Така че, това също е неприемливо.

И другото, което е, така малко като “ей, лошите банкери”. Искам и това да опровергая. Трябвало да се постига с банките споразумение преди да им се гарантира вдигането на гаранцията по депозитите, да не вдигат лихвите. Едно отношение едва ли не, че тази гаранция е за банките, за акционерите на банките. Ама не е така. Гаранцията, която се предоставя от държавата чрез фонда за гарантиране на влоговете, гарантира интереса само на вложителите. Интерес на фирми и на граждани до определения размер. Държавата не гарантира интереса – било на банковия мениджмънт, било на акционерите на банките. Така че и това е хубаво да се прецизира, г-н Димитров, когато се прави последната редакция, в резултат на тази дискусия.

По отношение на Наредба 9, ще представя, г-н Димитров, по-надълго нашите материали, тук съкращавам. Само искам да кажа относно изразеното негативно мнение към промените в Наредба 9, които позволиха на банките един по-свободен режим на предоговаряне на кредитите с техните клиенти. Това беше направено с ясното съзнание на Централната банка, че нашият бизнес има временни затруднения, които дойдоха отвън, по линия на по-малкото търсене, и е добре банките да бъдат по-гъвкави, да могат по-спокойно да предоговорират, да удължават - най-честия случай, практиката показва това – кредитите, за да могат фирмите да поемат глътка въздух.

Разбира се, тук искам дебело да подчертая – за добросъвестните клиенти. Ако една фирма не плаща, не се явява или си мисли, че може да се скрие зад някаква вратичка в закона, очевидно е, че банката няма да тръгне да търси по-благоприятни условия, които да предложи на клиента си.

И тук искам само това да подчертая – и след промените, които направихме, нашата наредба запазва своя консервативен характер и е много по-консервативна, пак казвам, от средното за съюза. Това се знае и от Европейската централна банка, знае се и от надзорните органи на всички банки, които оперират в страната. Нямаме облекчаване за лошите банкери, ако мога така да се изразя, тъй като така горе-долу идва внушението.

Предпоследното нещо, на което искам да обърна внимание по отношение на банките, това е предложението за гарантиране на междубанковите депозити. Също това предложение е неоснователно, от една страна, защото не е необходимо. Междубанковият пазар в България функционира много гладко. Той функционираше включително в условията на криза през октомври – ноември, разбира се, при по-големи лихвени проценти. Има го доверието между банките. Но от друга страна, което пак опира до спазване на законодателство. Ами има изрично решение на ЕКОФИН. Тук е вицепремиерът и финансов министър. Защо ходим, защо решаваме, ангажираме се, ако утре ще нарушаваме законодателството на Европейския съюз и ще бъдем постоянно сочени като черната овца на съюза? Не само, че нямаме необходимост, но и няма право държавата в каквато и да е форма да гарантира междубанкови депозити под 3 месеца, а всеки банкер – тук един човек, който се занимава с нашата материя, знае, че ние нямаме дългосрочен междубанков пазар. Над 85-90% от пазара е еднодневен, максимум седмичен и много малко е до един месец.

И не на последно място, Комисията и Европейската Централна банка позволиха над 3 месеца да се гарантират депозити, тъй като западните банки са много зависими от търговските книжа и от тези книги, чрез които се финансират, а не толкова от депозити, но ги разреши до края на 2009 г. Ами ние вече сме в края на 2009 г. Какво тепърва ще регулираме като междубанков пазар и т. н.?

На последно място, говори се за одържавяване на банки. Това го приемаме като провокация. Не може в момент, когато има определено възстановяване на доверието, връщане на парите в банковата система, което го виждате от отчетите, стабилизиране на лихвените проценти, тъй като доверието, напрежението имат пряка връзка с лихвените проценти, не можем да говорим за одържавяване на банка. Няма такава банка в страната, която да има необходимост от това. Още повече банка с чуждестранен собственик, какъвто е намекът.

Да, това е политиката на Западна Европа. Нито един вложител не пострада. Покажете ми една банка, която беше оставена на произвола на съдбата. Няма такава банка в Западна Европа. Просто бяха изхвърлени акционерите за сметка на държавата, но ние нямаме такава ситуация. Тъй като състоянието на нашите банки, с показателите, които се следят, не само от нас, не изисква такива мерки.

И накрая, уважаеми господин президент, уважаеми дами и господа, пак казах, много ми хареса в останалата част докладът, но не искам да дискутираме.

Само искам да се спра на въпроса за еврото и за поставения въпрос от господин президента за фискалната политика.

По отношение на еврото. Твърди се в доклада, че „въвеждане на еврото като паралелно платежно средство и ускоряване на влизането в ERM-2 трябва да се случи, за да може да имаме обратни последствия от тази промяна.

Аз много пъти съм казвал, че ние сами се присъединихме към Европейския съюз, никой не ни караше насила да се присъединим към Европейския съюз. Ние направихме неимоверни усилия да се присъединим към Европейския съюз. И след като сме се присъединили там по собствено желание, просто трябва да спазваме законите на съюза. А законите са ясни – и на Съвета, и на Европейската Централна банка. Недопустима е едностранна евроизация. Това означава да ни сложат отново в някакви мониторингови доклади и пак да започнат да ни следят спазваме ли финансовото законодателство. Държа да подчертая, уважаеми дами и господа, че досега няма нито една забележка по отношение на банката и на финансовото законодателство като цяло от страна на Европейския съюз.

Тоест, накратко казано, присъединяването на лева е приоритет на правителството, приоритет на Централната банка. Но то може да стане само в диалог и само спазвайки законодателството на Европейския съюз. Няма заден ход. Няма страничен вход, през който ние така, хитричко да влезем. Само спазвайки закона, така можем да го направим, когато и да се случи това нещо.

Мисля, че подчертах, това е и голямата заслуга във фискалната част, за консенсуса по отношение на борда. Това е изключително важно. И тук опираме и до фискалната политика на правителството. Разбира се, не е лошо, че се предлагат, пак казвам, различни виждания. Затова сме тук и благодаря на президента, че за пета година се случва да се чуят различни мнения. Но в крайна сметка искам да кажа, че те вървят, мисля, че и вицепремиерът Дянков намекна, ръка за ръка. Не можем да имаме стабилен паричен режим, монетарен режим, а да прилагаме неадекватна фискална политика. Така че препоръката, че фискът следва да даде позитивен импулс на икономиката, не я споделяме, тъй като този импулс ще бъде много краткотраен. Това го видяхме в Унгария, видяхме го в много други страни. Ама много болезнено ще бъде след това да излезем от това, което направихме.

Уважаеми дами и господа,

нашата препоръка към правителството, към всички, които взимат решения в страната, не се различава от това, което казахме и пролетта на организирания от предишното правителство форум за мерките. Трябва да се пазим, ама много да се пазим от свръхреагиране, от прекален активизъм, който виждаме в някои страни. Наляха пари и влязоха в икономиката като вода в пясък. Трябва да отчитаме особеностите на нашата икономика. Ние не сме Германия. Германският износ и внос към брутния вътрешен продукт е 82-83%. Те са една почти затворена икономика, условно се изразявам. Българската икономика е много отворена. Малка и много отворена. 143% е този показател за България. И ние това го виждаме, може да попитате г-жа Ненова, ако е тук, да ви даде и конкретни данни, емпирични доказателства как харчовете на правителството, тези инвестиции, които бяха по-големи в края на годината и в началото, просто минаха в значителна степен през търговския баланс и през текущата сметка. Така че, трябва да бъдем много внимателни, когато говорим за парите на данъкоплатеца и как да бъдат използвани.

Уважаеми господин Президент,

имам данни за състоянието на банковата система, други неща, но ако разбира се, има въпроси, ще взема допълнително отношение.

Благодаря за вниманието, уважаеми дами и господа.

Проф. Борислав Борисов:

Наистина прехвърлихме доста времето за изказванията, но пък сладкодумно говори председателят на банката.

Сега, както са се записали колегите, идва ред на г-н Ивайло Калфин. Ще изброя, за да знаете последователността на изказващите се. След това г-жа Мария Капон, след това г-н президентът иска да каже няколко принципни постановки по въпроса, след това е чл.-кор. Иван Ангелов. След чл.-кор. Иван Ангелов е Цветан Симеонов, след това е проф. Минасян, след това е г-н Петър Кънев, след това е г-н Борислав Борисов – зам.-кмет на Варна и с интерес, естествено, ще очакваме изказването на доц. Стоян Александров. Това са дотук постъпилите, извинявам се, и доц. Ганчо Ганчев. Господин Калфин.

Ивайло Калфин:

Благодаря.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Вицепремиер,
Уважаеми господа министри и депутати, настоящи и бивши,
Госпожи и господа,

Аз, честно да кажа, изпитвам известно неудобство и колебание при структурирането на това, което искам да кажа, защото тук обсъждаме доклада, който днес се представя, както и теми, които са по-широки и които са свързани с икономическата политика. Сега искам да направя нещо, което сигурно не се прави, да кажа неща, които няма да харесат на авторите на доклада, да кажа неща, които няма да харесат на правителството, заради някаква такава особена нервност, която идва от някои от министрите - да минат 100 дни и те с основание ги искат, разбира се. Така че ще си позволя по призива на премиера да дам мнение, съвет. Той каза – давайте съвети, ние можем да ги вземем, можем да не ги вземем.

По доклада съвсем накратко мисля няколко неща да кажа, тъй като смятам, че вторият въпрос, свързан с политиките и с икономическата политика и краткосрочна за кризата, и по-дългосрочна, е по-важен. Разбира се, неговата цел винаги е била такава, да предизвика дискусия, да представи различни мнения, в него има много добри идеи, и в социалната област, в частта, свързана с иновациите. За съжаление, има части от доклада, които са доста публицистични и показват някакво очевидно пристрастно лично мнение, без да има много аргументи към него. И това донякъде дебалансира качеството на доклада.

По съдържанието само ще споделя, че не приемам част от констатациите и от предложенията, това е, разбира се, в контекста на свободната дискусия, която този доклад предизвиква. Разбира се, не приемам, там съм и пристрастен, отношението и думите, които се казват още от предговора към политиката на предишното правителство. Г-н Пламен Орешарски е тук, най-добре може да го каже, но още от 2008 г. се вземат конкретни мерки, някой ако се вълнува от тях, мога да му ги кажа и по-подробно, именно, когато започна и когато се видя, че тази криза ще бъде много по-значима от всички останали. Тези мерки могат да се видят и във фискалната политика, и в икономическата политика на правителството още тогава. Приказките, че правителството последно е разбрало, че има криза, са несъстоятелни.

Разбира се, не очаквам някой от вас да смята, че правителството трябваше от 2008 г. да казва колко голяма и тежка криза ще има в Европа и в България. Това щеше да изгони поне половината от инвеститорите в страната ни.

Не съм съгласен, че данъчната политика е антикризисна политика. Както и да сменяте данъците, в която и да е посока да ги сменяте, и към увеличаване, и към намаляване, и към премахване на плоския данък, и въвеждане на пропорционално данъчно облагане, това не е антикризисна мярка, това няма отношение, поне няма положително отношение към приходите в бюджета. То може да има отрицателно отношение към приходите в бюджета. Друг въпрос е, че данъчната политика е въпрос, разбира се, и на социална справедливост, но това е извън контекста на антикризисната програма. Също можем да спорим дали да има плосък, дали да има прогресивен данък, но това няма нищо общо с антикризисните мерки. Пак казвам, това е въпрос, може би, на социална справедливост, поне по начина, по който аз го разбирам, не на конкретен бюджетен ефект.

Също така не мисля, че би трябвало и тук ще се съглася до голяма степен с това, което каза министърът на финансите, не смятам, че дефицит за текущи разходи е полезен. Не изключвам думичката дефицит, но не смятам, че с преразход над това, което получава бюджетът, могат да се финансират текущи разходи. Защото това означава, че държавата може да влезе в една много опасна спирала, от която просто в един момент няма да има откъде да се финансира този дефицит, колкото да му баем и да казваме – той трябва да бъде контролиран, неголям и т.н. След малко ще кажа за дефицита. Не бих изключил въобще наличието на дефицит в бюджета.

Смятам също така, че няма и пазарни методи, с които Централната банка или който и да било, да въздейства върху намалението на лихвите в банките. Има едни методи, които биха могли по-скоро да разклатят финансовата стабилност. Предишното правителство пусна 500 млн. лв. чрез банките за сравнително по-добър лихвен процент, той и в момента е такъв, без усилията на правителството. Видяхме, че с такъв ресурс, а надали може да се говори за някакъв огромен ресурс, с такъв ресурс не може да се повлияе на кредитния пазар в страната. Така че идеите за намалени лихви, подпомагане и финансиране на банковата система, мисля, че излизат извън разбиранията за стабилност въобще на финансовата система.

Няколко, според мен, важни неща, които не правят впечатление, мисля да кажа по икономическата политика, която е темата, върху която е написан, разбира се, докладът. Факт е, че президентът е единственият, който в момента поставя този въпрос в страната и то го поставя като политика, и краткосрочна като антикризисна, и дългосрочна по начина, по който бихме искали да видим нашата икономика. Това не е от днес. Знаете, че общо взето доста години президентската институция, и аз съм свидетел и съм участвал в някои от тези инициативи, се стреми да постави по-далеко хоризонта на икономическата политика, която се провежда. Надявам се и действително се радвам, че има представители на важни институции в държавата – и на правителството, и на Централната банка, които участват в такива дебати.

Няколкото мисли и съвети, ако ми позволите тази по-мека форма. Сигурно ще има някой и ще каже – предишното правителство и неговите представители да си мълчат, защото много лоши неща се чуват за тях. Аз нямам комплекси, нямам притеснения. Всъщност, ако погледнете икономическите резултати на правителството, те са много добри. И сега, извън политическата тематика на деня и близостта до изборите, аз си мисля, че тепърва това нещо ще се оценява. Така че, нямам притеснения да говоря по икономически теми и то по начин, по който сме разбирали и досега тези теми.

Както виждате, също се радвам, че министърът на финансите, влизайки в тази длъжност, вече, да не кажа промени, но разви идеите си, не се говори за промяна в бюджета за 2009 г., няма и нужда, винаги сме казвали, че няма нужда от такава промяна, има достатъчно механизми за провеждане на по-консервативна фискална политика. Не се говори вече за споразумение с Международния валутен фонд, това е тема, която е засегната и в доклада. Мисля, че това споразумение би трябвало да се включи в по-краен случай и в момента би дало лош сигнал и би ограничило значително възможностите на икономическата политика.

Тук една от тезите на авторите на доклада е, че би трябвало да потърсим такова споразумение, което е от типа, което сключи Полша. Ако погледнете, ще видите, че те, без да ползват средства от Международния валутен фонд всъщност не подлежат на доста ограничения и аз не съм убеден, че това ще повлияе по-добре на доверието към България, отколкото една добра икономическа политика.

Какви са основните рискове, които са свързани краткосрочно с кризата? Те са поне четири. Най-големият от тях е свързан с бюджета, с текущите публични разходи. При намалените приходи в бюджета всички увеличаващи се публични разходи на практика би трябвало да бъдат покрити от бюджета. А текущите разходи ще се увеличават заради социалните им компоненти. Няма как в условия на криза държавата именно от социалните програми да отрязва средства, включително проблеми, свързани с безработица, с подпомагане на доходите и т.н., именно в този момент тя е необходимо да се намеси. Когато бизнесът отново тръгне и може да поеме част от това бреме, тя тогава може да се дръпне обратно. Но са неизбежни и мисля, че всяко намаляване на социалните разходи е вредно, даже мисля, че те би трябвало да се увеличат. И тук идва въпросът с действително балансирането на бюджета с текущи разходи. Всичко това, което прави в момента правителството, според мен е положително. Важен е и резултатът, защото се чуват много различни очаквани резултати, но ограничаването на разходите, пак казвам, извън социалните и всички мерки за преодоляване на сива икономика, корупция и т.н. са нещо много полезно. Ние също сме ги правили, доколкото може, през последните четири години. Виждам, че има енергия в правителството в това отношение и се надявам действително и да има резултати.

Но отново тук стои един от основните рискове в икономиката и той е свързан с това доколко приходите ще могат да покрият разходите, които, аз не съм убеден, че могат да бъдат съкратени именно заради социалните тежести. Ясно е, че там безработицата е основната тема. Това не е само в България. В Европейския съюз също се води същата дискусия и всички мерки, свързани със защитата на работните места, подпомагането на безработните бързо да започнат работа, би трябвало да са приоритет, разбира се, на правителството.

В този аспект и намаляването на социалните осигуровки - същото каквото си мисля за данъчната политика, си мисля и за тях, по-скоро ще доведе до допълнителен натиск върху бюджета за субсидиране на НОИ. Знам, че е предизборно обещание на правителството, но мисля, че не е добра мярка в този момент.

Вторият риск, който би могъл евентуално да дойде в държавата, той е свързан със сътресения в банковата система и аз много се радвам на това, което чухме от управителя на БНБ в момента, че няма никакви основания да се притесняваме за това, което ще стане. Сътресенията биха могли да дойдат от затруднено връщане на взети кредити от фирми, от граждани. Знаем, че кредитната експанзия през последните години беше доста висока. Това, което ни каза преди малко г-н Искров, с високата капитализация, с контрола, който оказва Централната банка върху търговските банки, с ангажимента на техните компании майки, знаете че голяма част от банките в България са клонове на чужди банки, до голяма степен мисля, че този риск е управляем и под контрол.

Третият, свързан с текущата сметка на платежния баланс. Въпреки, че беше намален значително дефицитът, автоматично общо взето и спадът в икономиката, това, което би могло и би трябвало в бъдеще да се следи, е доколко той се покрива и от какви източници се покрива.

Разбира се, намаляването на потреблението от внос се получи дотук автоматично донякъде, но не знам по какъв начин би могло да му се въздейства в бъдеще, освен ако не спрат инвестициите, което би било един доста лош знак за икономиката.

По отношение на финансирането на един такъв дефицит в текущата сметка, всички знаете, няколко са възможностите. Едната е свързана с привличането на инвестиции и тук също ще си позволя нещо към уважаемия г-н Дянков – по-малко да говори в колко лошо положение е българската икономика и българската държава. Това Ви бяха думите в първите седмици, след като влязохте в министерството. Аз ако бях чужд инвеститор, щях много бързо да си събера багажа, слушайки това от финансовия министър, и да си изтегля инвестициите тутакси от държавата.

Много е важно да правим всичко възможно всяка една инвестиция да остане, всеки един лев е важен в страната за този период. Европейските фондове, много се говори за тях, те няма да имат значим ефект обаче върху тази сметка и върху въобще развитието на икономиката. Разбира се, изчистват се, надявам се, че се доизчистват проблемите с тяхното усвояване, но това не са много средства, говорим за следващата година. И ще бъде несериозно да възлагаме прекалено много надежди на европейските фондове.

Разбира се, тук са свързани и трансферните въпроси на средства от българи в чужбина, които също намаляват и на които също надали може да се разчита изключително много.

Последно нещо, което ми се иска да кажа, е връзката между тези краткосрочни мерки, които се приемат, и които общо взето в подобни рамки си представям, че би трябвало да бъдат, и дългосрочното развитие. Господин президент, Вие подчертахте още при откриването на днешната конференция, че кризата така или иначе ще свърши и е много важно държавата по какъв начин и българската икономика ще продължат в бъдеще. Това е много важно да се види в икономическата политика в този момент. И тук, освен чисто фискалните антикризисни мерки, свързани с ограничаване на разходите, според мен е абсолютно задължително да се помисли за мерки, които водят до оживяване на икономиката и които също са свързани с държавното участие.

Действително големи страни, които имат резервни валути, много по-лесно могат да емитират дълг, да вземат средства и да ги похарчат за нещо, но виждаме, че практиката във всички големи икономики, включително в Европейския съюз, е да се мобилизират публични средства за поддържане на важни проекти. Това е и планът от 5 млрд. на Европейския съюз, това е и в Германия, ако погледнете, и във Франция, където в момента се подготвя издаването на голям дълг следващата година, който да се насочи също към френската индустрия. В САЩ, въобще големите икономики, задължително, освен ограничаването на разходите, и това нещо не го виждам в политиката на правителството, говорят и по какъв начин те биха могли да стимулират икономиката. У нас, според мен е важно, като говорим за конкурентоспособност, това да бъдат инвестиции в инфраструктура, публична, включително и енергийна инфраструктура.

Напоследък много се говори за енергийните проекти. Също много емоции гледам, че се внесоха в тях, но е несериозно да очакваме, че за големи и подобни проекти ще се намери на пазара частен капитал в момента, който да ги финансира. Ако държавата иска да направи нещо, тя може да го направи и след това да го приватизира. И тя е в състояние да набере ресурс. Така че всички действия, свързани с изграждане на инфраструктура и с това, което прави Европейският съюз като цяло, увеличаване на инвестициите в екологосъобразни производства, е изключително важно. Защо екологията? Защото след време заради ангажиментите, които сме поели в рамките на Европейския съюз, ще плащаме много скъпо за недостигане на стандартите. Така че всички инвестиции в подобни производства правят икономиката ни просто много очевидно и пряко много по-конкурентоспособна.

Тези допълнителни разходи вече, според мен, биха могли да се финансират от допълнителен ресурс от правителството. Оставям настрана всички мерки, уверен съм, че правителството ще ги вземе, тези средства да отидат точно там, където им е целта и да не се разпиляват по пътя. Но според мен държавата трябва да определи няколко важни приоритета, свързани с инфраструктура, с екология, с подобен вид развитие и да осигури тяхното финансиране, включително и чрез увеличаване на разходите. По подобен начин, евентуално неголям дефицит, поне според мен би бил допустим със съзнанието, че след това вече тези неща могат да се приватизират, тези активи, които се направят, или да се потърси някаква друга форма за тях.

Едно изречение искам да кажа и по един доклад, който г-н президентът го спомена, миналата седмица беше представен от Джоузеф Стиглиц, Сен и Фитуси на френския президент. Има го в интернет, много е интересен, препоръчвам и на колегите да го погледнат. Той е свързан с това, че досега основният измерител на икономическия растеж е растежът на брутния вътрешен продукт. А разбирането на гражданите за икономически растеж е съвсем различно. Защото ние го видяхме и в България. Колкото и да разказваме какъв ни е висок растежът и как е най-висок едва ли не от Източна Европа, хората нямаха това чувство. Това е реален проблем не само в България. Пак препоръчвам, много интересен е докладът, има много умни икономисти в него, които участват, и икономическият растеж и въобще развитието да се измерва и с фактори като инвестиции в образованието и в човешки капитал, с инвестиции в околната среда и с качеството на живота. Махам настрана всички трудности в измерването на тези показатели, но поне трябва да мислим по този начин. Защото чисто статистическите данни, които ги слагаме по различни таблици и сравняваме с тях, не означават по-добро или по-бързо развитие на страната.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря. Госпожо Капон, заповядайте.

Мария Капон:

Благодаря Ви.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Вицепремиер,
Господа депутати, министри,
Уважаеми колеги,

Аз ще дам може би един малко по-политически прочит на този документ. Защото смятам, че това е един доклад, който създаде много шум през последната седмица за това какво трябва да прави президентската институция и дали е важно наистина да има такива антикризисни мерки или изобщо доклад за кризата. И тук ще кажа нещо, което смятам за изключително важно. Националната сигурност на страната, за нея е важна икономическата ситуация в самата страна. И аз съм си позволила в рамките на последните дни да дам всички рискове, които не са описани тук, за това какво може да се случи в България, от какво трябва да се пази българското общество.

Но преди това искам да хвърля ръкавицата, преди да отчетем всички тези рискове, независимо от успокоението, което виждаме от правителството и от управителя на БНБ, ръкавицата върху данъчната политика. Защото важно е да бъдем последователни. През последните четири години мандат на правителството на г-н Станишев беше ясно, че опозицията внасяше и самата аз съм един от вносителите, на текстове за необлагаем минимум. Ако в тази зала плоският данък за физически лица няма никакво значение и напротив, е облагодетелствал голяма част от хората, в с. Ляска или в с. Костиево до Пловдив това е от голямо значение. И всички политици, които са обикаляли страната, ще се върнат към доклада на френския президент, където наистина доходите на хората са изключително важни.

Аз ще дам един нов ракурс, - на разширението на средната класа от тези доходи. Защото, говорейки за 1000 лв. необлагаем минимум, дали да е толкова, е въпрос на дискусия, която ще се проведе през следващите месеци. Но става въпрос за тези, които усетиха като наказание плоския данък за физически лица. Когато говорим до 3000 лева, 10 % и над 3000 – 20, можем да направим една проста сметка. При доход от 50 хил. лв. на година, ако 10-процентен данък е 5 хил. лв., по сегашното предложение, което е много интересно за дискусия, данъкът е от 2800, около 70 хил. лв. на година е бариерата, което означава, че може да погледнем на това политическо предложение, защото то е и политика, политика на доходите, да погледнем на него като разширение на средната класа в страната. Защото 3500 евро на месец, между 3 и 3500 евро, се надяваме да бъде средната работна заплата през следващите години.

Като говорим за плоския данък, трябва да отбележим, че в документа никъде не е атакуван корпоративният данък от 10 % и ако говорим за реалния данък, който плащат собствениците на предприятия, той е около 14,5 %, имайки предвид, че има 5 % дивидент, като остане базата от 90 след плащане на корпоративен данък.

Ако трябва да критикувам, което е най-лесно да се прави и в обществото го виждаме, и изкривяването на част от предложенията, бих казала, че данък късмет може да бъде 25 %, т.е. данък наследство, а това е един много сериозен данък, след като един човек е вложил усилия, платил е данъци и за неговите наследници. То тук има много тема за разговор.

Казвам всичко това, защото ние всичките от опозицията внасяхме поправки за диференцирана ставка. И тук има колеги от Бюджетна комисия, които помнят това. Защото в България, господин Дянков, има диференцирана ставка и тя е 7 % за туризъм. Такава съществува и се администрира. И никой няма право да обяснява как това не е така. След като има 7 % администрирана ставка, няма никаква причина да не се води дискусията трябва ли за лекарства да има 7, 5, трябва ли за инвалидните колички, като имаме предвид, че точно тези бедни хора взимат кредити, за да платят и плащат 20% данък отгоре и изплащат тази количка, защото, ако се наложи, да не дава Господ, някой да ползва протезата, която осигурява държавата, то със сигурност, няма да може да ходи. И това не е никакъв популизъм, повярвайте ми. Това смятам, че е нормалната дискусия, която трябва да се проведе в обществото.

Но искам да се върна към темата, която считам за важна. Аз, разбира се, ще предоставя на авторите на този доклад един по-разширен доклад, който съм направила през последните седмици, но искам да ви предоставя някои от големите рискове, които крие икономическата криза за националната сигурност на страната. Защото надали има нещо по-важно както за българското правителство, така и за президентската институция от националната сигурност.

Кризата у нас се осъществява с два много взаимносвързани и взаимнодействащи механизми. Първият – намалението на финансовия ресурс, който знаем, и в желанието си да повишат ликвидността си, част от чуждите инвеститори оттеглиха инвестициите си и се опитват да ликвидират спекулативни вложения в недвижими имоти. Свиването на финансовите пазари и завишаването на оценката за риска затрудни достъпа до банките и бизнеса до световните кредитни пазари, което доведе до ограничаване на кредитите и възможностите за рефинансиране за фирми и физически лица и създаде проблеми за финансиране на проекти.

Вторият механизъм е намалението на цените на международните пазари и спадът на търсенето на българските стоки и услуги, което се отразява на износа, а по линия на производствените доставки - на вътрешния пазар.

В резултат на действието на тези два механизма се увеличава междуфирмената задлъжнялост в реалния сектор и създава опасност за верижни фалити, което чрез нарастване на необслужваните кредити пряко засилва риска за банковата система. Специфичните рискове при банките са непрозрачните политики за определяне на лихвените проценти и тарифите, пренасочването под различна форма на част от ресурса към банките майки и преференциалното кредитиране на определени икономически субекти. В реалния сектор ще има спиране на производството, замразяване на инвестициите, разпускане в платен и неплатен отпуск или съкращаване на персонала, както и на работното им време. Не трябва да се изключва и използването на самата криза като възможност за съкращения, за забавяне и намаляване на поети ангажименти.

Може да се засили и натискът към институциите за търсене на компенсации и преференции в определени отрасли, както и нарастването на сивия сектор. Нарастването на безработицата, особено в тежките райони, и намаляването на доходите и покупателната способност е предпоставка за нарастване на социални напрежения. По принцип в условия на криза нараства и престъпността срещу имуществото, личността и икономическите субекти.

Два са аспектите за рисковете за финансовата и за икономическата сигурност. Първата е за държавния бюджет – данъчни престъпления, основно ДДС и акцизи чрез бандероли, печатането им, контрабанда, корупция и злоупотреби с бюджетни средства, единствените сигурни средства, общинските и държавните бюджети, особено с фондовете за икономическа подкрепа. Злоупотреби с еврофондовете, които, освен неефективност, уронват и доверието към българските институции. Разбира се, контрабандата и митническите измами, които освен липсата на приходи в бюджета, оказват натиск върху българските производители и коректните търговци.

За банковата система опити за източване на търговските банки чрез лошите кредити, изкуствени фалити, пренасочване към чужбина на ресурс и провеждане на политика за преференциално кредитиране при нарушаване принципа на пазарната икономика за свободна конкуренция, както и спад на доверието у гражданите и юридическите лица към финансовата система.

Най-лесно е днес да се критикува, най-лесно е да се води дебатът извън професионалната тема, но аз лично смятам, че инициативата, която е подета, е изключително важна преди бюджет 2010. Тя спомага и на правителството, и на народните представители да водят този дебат при гледането на данъчните закони, при виждането на това какво ще се случи в страната, за да могат да оставят всякакъв популизъм настрана, но никога да не забравят, че хората, които живеят, не са на жълтите павета и тази дискусия е важна освен за стабилността на страната ни и националната сигурност, то и за доходите, за да имат усещането, че живеят в една по-уредена държава на заможни хора.

Благодаря ви.

Проф. Борислав Борисов:

Давам думата на президента Георги Първанов.

Георги Първанов:

Уважаеми дами и господа,

Първо бих искал да благодаря на г-жа Капон, която подаде линията за разсъждения по така оспорваната в последните дни тема – защо президентът се занимава с икономика. Отговорът е много ясен. В момента, а може би и в близките години, икономическият компонент е най-важният компонент на националната сигурност. Ако ние тук нямаме силните, убедителните, работещите решения, как тогава развиваме военната сигурност, как решаваме проблемите на вътрешната сигурност? Затварям скобата по този въпрос и повече не го коментирам.

Помолих малко изпреварващо да се изкажа, но декларирам, че оставам до края и ще изслушам всяко едно мнение, каквото и да е то. Дискусията на мен определено ми е интересна и полезна. Това, което ще предложа на вашето внимание, няма да са толкова конкретни мерки, колкото политики. Защото смятам, че не е работа на президента да борави, да играе тук с числа и проценти, но пък ангажимент, задължение на институцията е да види зад конкретиката политиката и стратегията. Поне аз така разбирам ролята на президентската институция.

Първото, което искам да кажа, е, че има висока степен на съгласие по необходимостта от запазването на финансовата стабилност. Идеите за гарантирането на системата на валутен борд до влизането ни в еврозоната се откриват във всички антикризисни разработки на работодатели, синдикати, в настоящия доклад, в правителствения план.

Друга идея с голяма подкрепа е поддържането на висок и устойчив валутен и фискален резерв като гаранция срещу рисковете от кризата.

Трето, постигането на балансирания бюджет. Отново подчертавам - заставам зад тази позиция, но трябва отговорно да обсъдим съмненията в постижимостта на тази балансираност, както и дали наистина това трябва да бъде главната мярка.
В доклада има едно допълнително предложение. То е на следващата страница, господин вицепремиер, чели сте несъсредоточено, убягнало Ви е от вниманието. Там един от авторите и пак под линия е пояснено, че това е лична позиция, която не ангажира колектива, предлага в следващите една-две години да се приеме минимален структурен дефицит. И аз го разбирам като някакъв буфер, като някакъв лост единствено и само за успешното приключване на най-тежките реформи в публичния сектор, особено в здравеопазване и образование.

Няма да се уморя да повтарям, че президентът ще подпише, какъвто и да е, закона за бюджета. Три месеца след като това правителство е получило такава подкрепа, няма нищо по-естествено от това да има и моята подкрепа в реализацията на бюджетната политика. Но тази дискусия трябва да се провежда - и във времето за тези една-две години, и за времето след това, дай Боже, когато вече ще излизаме от кризата. Като възприемем тази прогноза, естествено, доста предпазливо.

На следващо място - повишаването на ефективността при разходването на ограничените бюджетни разходи чрез тяхното насочване към приоритетни политики, програми и цели на базата на генерален преглед на всички публични средства - нещо, което направиха други две-три европейски страни. Този преглед да включва задълбочен анализ на всички политики на базата на система от количествени и качествени индикатори за ефективност, което да води до евентуалното преразглеждане на целите и извличането на нови стратегически решения. Резултатът би бил оздравяването на публичните финанси чрез съкращаване на ненужните разходи и възможност за подкрепа на нови приоритетни политики и действащи такива, разбира се, които не са към този момент достатъчно финансово осигурени.

Ще отворя една скоба. Имам претенцията президентската институция да е първата, която взе курс към свиване на разходите. Още през пролетта на тази година разпоредих на главния секретар и от 1 юни той ми докладва, че се придържаме към 70-те процента. В същото време, както знаете и виждате, привлякъл съм в екипа си много доказани и немалко млади експерти, защото не можем да си позволим да изгубим силния си експертен потенциал в условията на криза. Това е много малък пример, защото ние сме малко над 100 души администрация.
Пожелавам успех на кабинета в усилията да реализира ефективни мерки за подобряване на бюджетните приходи, включително и чрез свиване на сивия сектор, корупцията и измамите.

Има още една територия на консенсус – за предприемането на спешни мерки за подобряване и ускоряване усвояването на средствата от Европейския съюз. Това беше смисълът, целта, и тя беше постигната, на заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност.

На следващо място - важно е да се намери нов баланс между финансовата централизация и децентрализация от гледна точка на ефективното използване на публични финанси на централно, регионално и местно ниво.

И стигаме до най-обсъжданата тема на деня. В условията на българската криза смятам, че задачата на деня трябва да бъде насочена към подобряване събираемостта на данъците, а не към тяхната промяна. Промяната сега би била ненавременна и заради проблеми в администрирането, и заради сигналите към бизнеса. Нека да припомня обаче, че при въвеждането на плоския данък не се запази съществуващият до този момент необлагаем минимум. За разлика от други страни в Източна Европа, които не само запазиха, но и разшириха този минимум. По този начин се засягат най-бедните, хората с минималните доходи, които трябва да платят най-тежката цена, относително разбира се, на кризата.

Казвам това, защото на фона на току-що изразената позиция за непромяна, искам да подкрепя търсенето на нови решения. Първо, защото то е социално мотивирано. И второ, защото това е практиката на нашите водещи европейски и световни партньори.

Точно в този контекст, като твърдя, че въпросът за плоския данък не бива да бъде пререшаван сега в условията на кризата, искам да подчертая, че това ми убеждение се формира от изразените мнения на учени, синдикати и работодатели. Но то е основание, господин вицепремиер, да отхвърля Вашата агресивна позиция и да Ви кажа като човек, който 20 години е в политиката, не искам да звуча назидателно, това е просто едно лично впечатление, че е много важно да се осъзнае следното - в управлението ще има много хора, които ще мислят различно от вас, но високомерието е лош съветник. Има много хора в тази зала, които са имали мнение, различно от мен, които са го писали остро, декларирали са го в публичното пространство и са го защитили. Ще ме извините, проф. Минасян, че ще персонифицирам. Има Ваши позиции, които сте изразявали и които не са ми харесвали. През ум не ми е минавало обаче да заклеймявам когото и да е или дори да му давам някаква оценка. Може, ако си някъде в научните институции. Ако си в държавните институции, ако си натоварен с доверието и очакването на гражданите, на хората, това е недопустимо.

Връщам се на темата за основните политики, насочени към изхода от кризата.

По стимулирането на бизнеса. Ускорено връщане на ДДС, с което ще се увеличи наличният ресурс на фирмите. Нямам различия по този въпрос с предприетите от правителството мерки и приветствам активността на кабинета, както и постигнатите резултати.

Въпросът обаче, господин вицепремиер, е в това тези средства, които само може да ни радват, които се връщат, как ще бъдат използвани. Откъде вие правите извода, че те пряко ще рефлектират върху запазването и разкриването на нови работни места? Къде намираме гаранцията за това? Въпросът е, че по някакъв начин това трябва да се обясни на обществото, защото познаваме и други практики, и ако няма съответните механизми за контрол, за въздействие, ще си останем само с пожеланието.

Намаляване, опростяване на регулаторните режими, на бюрократичните и административни формалности. Това също не е ново, но слагам един друг акцент, защото ще има изказване и от името на общините. Смятам, че това важи особено за местното ниво на самоуправление. И още нещо - смятам за необходимо да се съкратят сроковете за комуникация между държавните органи и бизнеса и в това отношение да се въведе принципът на мълчаливото съгласие. По-добре от мен знаете какво е положението сега.

Засилване на ефективността на съдебната система при решаването и на спорове, свързани с бизнеса. Ние сме се фокусирали с основание, разбира се, върху задължението на съдебната власт да гони организираната престъпност. Но тази власт има много тежки и отговорни ангажименти, свързани със защитата на собствеността, изобщо с бизнеса.

Подобряване достъпа до кредитен ресурс чрез политиката на задължителните минимални резерви и капиталовата адекватност без да се поставя под съмнение банковата стабилност и кредитирането на приоритетни проекти. По-ефективно и целенасочено използване на ресурса на Българската банка за развитие за финансирането на малкия и средния бизнес и засилване контрола в тази област.

Усъвършенстване нормативната база и подобряване процедурите по прилагането на Закона за обществените поръчки с цел осигуряване на по-висока степен на прозрачност, преодоляване на корупционните практики и на конфликта на интереси.

Намаляване на междуфирмената задлъжнялост чрез ускоряването на съдебното производство, регламентиране използването на дългови инструменти.

Бих препоръчал и по-пълно, по-широко прилагане на приетия Корпоративен кодекс. Целта е да се защитят равнопоставено правата на малките и големите акционери, както и да се създадат предпазни механизми срещу корпоративни измами.

Важно е разработването на инвестиционна програма, съобразена с новия модел на развитие на българската икономика. Акцентът в нея да се постави върху развитието и модернизацията на инфраструктурата, енергоспестяването, повишаването на енергийната сигурност, развитието на информационните технологии, образование, квалификация и научни изследвания. В тази връзка смятам, че е добре да се определят национално значими и с доказани икономически предимства обекти, дейности, продукти и гарантирането на приоритетната им подкрепа.

Последният раздел от моята позиция е свързан със стимулирането на потреблението, гарантирането на стабилността на социалните системи в условията на криза. Смятам, че е важно да се предприемат целеви мерки за социалните групи, най-тежко пострадали от кризата - младежите до 29-годишна възраст, заетите, но застрашени от безработица, дългосрочно безработни, лица в неравностойно положение и други, не мога да бъда изчерпателен. В това отношение, надявам се, докладът също да бъде полезен, като съм съгласен и с казаното от вицепремиера Дянков за гарантиране на работните места. Резултатите да се търсят чрез повишаване ефективността на обучението без откъсване от работа и съчетаване на стимулирането на мерките за гъвкаво работно време с мерките за обучение.

Политиката на доходите. Като програма минимум да се съхранят през 2010 г. и да бъдат индексирани заплатите, пенсиите и основните социални плащания според възможностите на бюджета и според инфлацията. За заплатите критерий би трябвало да бъде и нарастването на обществената производителност на труда. Да се гарантира нормалното функциониране на важни социални системи като сигурност, социална защита, здравеопазване, образование и наука. И тук има достатъчно идеи в доклада, не бих искал да ги изброявам.

И накрая - гъвкавост на пазара на труда, стимулиране заплащането на час, запазване на работните места в перспективните сектори.

И сега нещо, което формулирах във въпросите в уводното си слово. Имаме нужда наистина от дебат, който не се затваря само в рамките на девет месеца или на четири години. Мандатът си е мандат, правителството има своя ангажимент да го изкара, отговаряйки на всички очаквания и изпълнявайки своите предизборни ангажименти. Но успоредно с това трябва да разчупим мандатното мислене. Иначе ще работим на парче. Иначе всеки нов кабинет ще започва отначало.

Големият въпрос е, връщайки се 20 години назад, че до 1989 г. ние имахме екстензивна, енергоемка и трудоемка икономика със свръхразвита едра индустрия. Икономика, която беше разрушена от прехода. Сегашната криза оголи този деформиран модел на българската икономика. Въпросът е какъв ще е моделът, който развиваме оттук-нататък? Да видим строежа на магистралите, да видим големите енергийни проекти - как се разполагат в идеята ни, във визията ни за развитието на българската икономика? Защото тук някъде е ключът и към разбирането на конкретните антикризисни мерки, някои от които са инструмент, други са цели. На кризата, уважаеми дами и господа, трябва да се гледа не само от нейната негативна страна, но и като на един необходим оздравителен процес за икономическите субекти. Възможност за преструктуриране на бизнеса и неговото технологично обновление, което неминуемо, ако го направим както трябва, ще доведе и до по-голяма конкурентноспособност.

В заключение - всичко това, което казах, го казвам с искреното разбиране за необходимостта от успех на настоящото правителство. Успех, за който аз ще работя. Преживял съм и другото и не искам да си го представям. Президентската институция ще работи именно по тези аспекти, по тези политики, за които преди малко говорих.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Думата има проф. Иван Ангелов.

Проф. Иван Ангелов:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми колеги,

Аз имам написано изказване, за да кажа повече, като говоря по-бързо, четейки го, но ограничението ми налага да направя големи съкращения. Повече няма да бъде от особено значение, тъй като аз доста пиша и който е проявявал интерес, е могъл да прочете, а и сега, докато моите колеги са работили по този доклад, аз написах, и в момента се намира в издателството на БАН, моя книга – “Световната икономическа криза и България”, на първа коректура, през октомври ще излезе. Ще излезе и моя студия в Годишника на УНСС.

И така. Каква е моята обща оценка за доклада? Тя е положителна. Разработката е компетентна. Оценките са обосновани. Препоръките са умерени, без крайности. Следва да бъде използвана, наред с други предложения, за изготвяне на държавна антикризисна програма. Според мен министрите ще сгрешат, ако я отхвърлят, без да са вникнали в нея, каквито настроения се чувстваха тези дни.

Не споделям всички оценки и предложения в доклада, но написаното е професионално и е направено компетентно. Уважавам позициите на авторите, дори когато не ги подкрепям.

Не споделям едностранния, произволен, на моменти истеричен тон на критиките към доклада, които четохме и слушахме през последните дни. Някои политиканстващи икономисти взеха две-три точки от препоръките, които не им харесваха, макар че общият брой е може би сто и повече, и от това почнаха да размахват, да секат и да отхвърлят. Така не може в една нормална обстановка.

Достойно за съжаление беше и това, че г-н Дянков участва в този тип нетолерантна дискусия. Аз съм доволен, че днес в своето изказване той възприе друг тон и го приемам като едно мълчаливо извинение за това, което той направи, употребявайки думата малоумни. В професионални дискусии такава дума не може да съществува.

Няколко думи по нашумелия публичен спор. За плоския данък. Въвеждането на плосък данък преди няколко години беше погрешно. Той послужи добре на богатите, а не на България, както каза онзи ден г-н Дянков. Той направи богатите по-богати, а бедните с премахването на необлагаемия минимум още по-бедни. Отмяната на този данък сега обаче е неуместна по време на криза. От началото на 2010 г. обаче той може да бъде допълнен с въвеждане на необлагаем минимум до 400 лв. месечно, за да се коригира частично ефектът на този данък от раждането му. Плоският данък според мен трябва да се отмени след излизането на България от кризата и да се замени с умерено прогресивен, примерно до 30 % корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица, както е във всички цивилизовани развити икономики.

Нима всички тези страни, които прилагат прогресивно облагане, са малоумни? Абсурд! Аз не мога да се съглася с г-н Дянков от изказването му тези дни, в което каза, че благодарение на това, че Словакия е прилагала плосък данък, тя била първата, която е излязла от рецесията. Един студент от втори курс не би казал такова нещо. Излизането от кризата първо трябва да се докаже. То от 0,3 % растеж за един месец не се доказва. И второ, то винаги е продукт на комплекс от фактори, а не на един само, който ни хареса.

За ДДС. Неправилно беше според мен въвеждането му с единна ставка, когато почти всички с изключение на една европейска страна прилагаха диференцирани ставки. Сега обаче не бива да се връщаме назад при положение, че тенденцията в Европейския съюз е към постепенна унификация и към единна ставка. Качеството на данъчната ни администрация също не позволява такава стъпка. Политиката трябва да бъде към общо намаление на 18%, след това на 16% и към изравняване със средното за Европейския съюз. Съмнявам се обаче, че това ще доведе до намаление на цените, което някои хора очакват. В България някои икономически логики не се проявяват.

По осигурителните вноски. Те са вече достатъчно ниски и не трябва повече да се намаляват. Това би довело до още по-голямо натоварване на републиканския бюджет, който би трябвало да компенсира отварящата се дупка. Тя вече е достатъчно голяма в осигурителната система, а това пък би довело до одържавяване на осигурителната система. При характера на настоящата криза, който е ограничено търсене, стопанската активност и свързаната с нея заетост не зависят от данъчните и осигурителните ставки. При липса на пазар производството спира и персоналът се уволнява дори при нулеви данъчни и осигурителни вноски.

За данъка върху големите наследства. Неправилно беше отмяната на този данък преди няколко години от по-предишното правителството. И според мен трябва да бъде въведен при един строг контрол срещу машинациите.

Казах вече, че предстоят нови публикации на същите теми. След като прочетох този доклад, моето самочувствие като автор на книгата, която предстои да излезе идващия месец, и на студията ми в Годишника на УНСС, дори се повишава. Аз бях предвидил в моето изказване да се спра на общото и на различното, но съкращавам много от тази част и ще се спра само на два пункта.

В моята разработка има много голям раздел в 95 страници, посветен на поуките от световната криза за стопанската политика в 12 направления, а също и за икономическата теория. Това е изключително важно, но в настоящия доклад то е твърде слабо застъпено. В този именно смисъл аз подкрепям и думите на Джоузеф Стиглиц, който още миналата есен каза, цитирам: “За неокласическата теория настоящата криза е това, което беше падането на Берлинската стена за комунизма” (край на цитата). Неокласическата теория по света е отстъпление, а модерното кейнсианство, на което аз съм поддръжник, се възражда. В България обаче управляват либералите. Той нарочно не употребява понятието либерали, понеже в Америка либерали са тези като Стиглиц, като другите социалноориентирани икономисти. Сега в България управляват либералите и те се подвизават и в медиите. Цената обаче за това ще плати българският народ.

Втори един пункт – важно отличие от настоящия доклад е, че аз се опитах да се съобразя с българската народопсихология. Нашите хора се доверяват повече на чуждестранните експерти и политици, отколкото на българските. При това моята книга е наситена с изказвания на най-видни държавници по света, като се почне президенти, премиери, финансови министри, централни и световни банкери, над 100 световноизвестни икономисти, в т. ч. над 20 нобелови лауреати по икономика, президенти на големи корпорации, ръководители на Световната банка, на Валутния фонд, на МОТ, на УНКТАД, на Европейската комисия, Европейската банка и др., с над 520 препратки под линия за цитираните източници.

В моята книга аз говоря чрез езика на чужденците с препратки към източниците. Ако бях казал с мои думи дори само половината от това, което казвам чрез думите на чуждестранните политици и икономисти за причините и поуките от световната криза, наши консервативни политици и неолиберални икономисти биха ме нарекли ретрограден марксист и дори малоумен. Ако имат куража, нека адресират тези вулгарни епитети срещу бележити личности като Барак Обама, Никола Саркози, Ангела Меркел, Джоузеф Стиглиц, Лари Самърс, и много други, които цитирам.

И накрая, най-общи мои впечатления по правителствената антикризисна политика. Досега тази политика е почти изцяло рестриктивна. Това личи и от първата най-важна според финансовия министър правителствена мярка, която той онзи ден обяви – балансиран бюджет в края на 2009 г. В нашата ситуация по мое дълбоко убеждение, и аз съм готов с всеки на тази тема да споря, ако трябва и пред камери на телевизия, балансираният бюджет е по-скоро прокризисна, а не антикризисна мярка. При такъв бюджет министърът на труда няма как да реши най-важната задача, която той обяви, че си е поставил – да ограничи безработицата и да осигури или запази 150 хил. работни места. Защото при криза на ограничено търсене, каквато е настоящата криза, бюджетната, паричната и доходната рестрикция потискат още повече вътрешното търсене. Като съкращавате строителни големи и малки обекти, като ограничавате растежа, индексиране на пенсии и др., вие намалявате заетостта, оттам намалявате и доходите. И по-скоро създавате условия за влошаване на безработицата във вътрешен план. С това, при наличието в същото време и на ограничено външно търсене, което ще се запази през следващите няколко години, се увеличава допълнително безработицата, намаляват доходите, допълнително се задълбочава и удължава кризата.

Според Кейнс, Стиглиц, Нуриел, Рубини и много други световноизвестни учени умерено дефицитният бюджет, повтарям умерено дефицитният, при криза е не само допустим, но и необходим. Затова аз препоръчвам, съм препоръчвал и продължавам да препоръчвам бюджет с до 3% дефицит за 2009 и 2010 г. Разбира се, той може да бъде балансиран, като бъдат изхвърлени хората на улицата и бъдат оставени да мизерстват. Е ли е това цена, която българското правителство и народът са готови да платят?

Казва се, че допускането на бюджетен дефицит щяло да смути доверието на световната финансова общност в България. Дори да допуснем, че това е един от факторите, който обуславя настроенията в световната финансова общност за България, хайде да поразсъждаваме и по някои други. България е страна с голям брутен външен дълг – 108 % от брутния продукт. Това го знаят чуждите инвеститори. Как смятате, това привлекателно ли е за тях? От този брутен външен дълг 36 % е краткосрочен, това е много опасно. Това го знаят чуждите инвеститори. Това прави ли България привлекателна? Дефицитът в нашата текуща сметка е много висок. Той беше 25 и повече процента преди кризата. Сега рязко спадна. Когато настъпи оживлението, ще започне и е много по-лесно да започне увеличение на вноса, отколкото увеличение на износа. Това отново ще увеличи, ще влоши дефицита по текущата ни сметка. Това ще го знаят чуждите инвеститори, нима то е привлекателно за тях?

Ние имаме и сме прочути с голяма ненаказана престъпност и корупция. Това, как смятате, не влияе ли върху настроенията на чуждите инвеститори? Ние имаме слаба, неефективна администрация. Това как смятате, привлича ли чуждите инвеститори? Ние имаме лоша инфраструктура. В последния доклад на Световния икономически форум, който покрива 137 страни, по качества на инфраструктурата сме на 122-ро място от 137 страни. А по качества на пътищата сме на 124-то място. Как смятате, това привлича ли чужди инвеститори? И ще ги привлечем ли само с уравновесен бюджет? Това е наивно да се очаква.

Освен това, как смятате, ако можеше заетостта да се запази и социалният мир да не бъде нарушен при равновесни бюджети, как смятате, Европейският съюз, който имаше дефицит 2 % преди кризата, сега се очаква да има 6,5 %. Групата на 20-те страни, които произвеждат 80 % от световния брутен продукт, ще има около 6,5 %; Великобритания – очаква се да има 12,4 %; САЩ – 12,9 % дефицит. Аз пледирам за умерен дефицит, до 3 %.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря и аз. С безпокойство трябва да споделя, че няколко души вече упорито спорят за най-дълго изказване. Много ви моля, колеги, ориентирайте се към тези 5-6 минути, хайде 7-8, иначе няма да съумеем да дадем на всички думите.

Сега думата има председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата г-н Цветан Симеонов.

Цветан Симеонов:

Благодаря.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми участници в дискусията,

Ще започна с това, че всяко едно усилие за обсъждане и за принос в подобряване на икономическата среда в България трябва да бъде оценено. В този смисъл не мисля, че въобще трябва да се поставя под въпрос усилието, което е направено с този доклад, усилието, което прави президентството да го постави на обсъждане. Смятам обаче, че е неточно едно от твърденията в доклада, че широко е използвано мнението на бизнеса. Мисля че точно в процеса на писането, може би са ползвани документи, материали, позиции и пр., но при списването на този материал то не беше включено. Не е добър атестат и за самото обсъждане, че след два часа обсъждане, аз съм поласкан от това, че на мен се дава думата, но се дава думата на представител на бизнеса.

Съвсем телеграфно, дали сме стигнали дъното или не? Не, наши проучвания го доказват, има още да почувстваме от спада заради кризата.

Дали трябва да има споразумение с Международния валутен фонд или не, не бива отсега да казваме “не”. Нека оставим вратата отворена.

Дали има общоприемливи стратегии за развитие, чу се и това нещо, смятам, че няма такива стратегии. Всяка една страна трябва да решава, давайки сметка за това, което е около нея, но специфично е за всяка страна.

Мерките - дали да бъдат обосновани ресурсно – абсолютно да. Как да се преструктурира стопанският сектор, това са все въпроси, които бяха поставени от президента, затова се чувствам длъжен да отговоря.

Държавата няма как да налага на бизнеса какво да прави. Бизнесът решава, а тя трябва да се концентрира върху създаване на добри условия за правене на бизнес. Непопулярните мерки, искам да кажа, че още не сме видели ние непопулярни мерки. Връщам се миналата седмица от обсъждания на Международната организация на работодателите, където 47 страни от Европа, включително и някои от Централна Азия, в спокойна обстановка споделиха в коя страна какво се е случило. Въобще не смятайте, че в България има непопулярни мерки. Статистиката показва ръст на работната заплата. Ако това са непопулярните мерки, извинявайте, България трябва да скача от радост.

На фона на случващото се в света трябва едно да заключим, то е и към правителството - в състоянието, в което се намира сега България, е много важно да не правим движения, които не са оценени предварително като мярка за въздействие.

За плоския данък, да или не, имаше хора, които не вярваха, че той ще заработи, но ние вярваме на цифрите и тези цифри са най-важни за нас и бихме желали тогава, когато се изказват определени позиции, нека те да бъдат обосновани с цифри.

Използвам случая да поздравя фондация „Фридрих Еберт”, че допринася за тази дискусия, благодаря ви за това, не е за първи път. Ние преди две години още обсъждахме, когато се обмисляше и вече почти решено въвеждането на плоския данък, още преди това, когато се въведе 10-процентният данък. Тогава, благодарение на „Фридрих Еберт”, чухме един доклад, който ни даде пример с Белгия как там, с добри счетоводни съветници, една фирма не 10 %, а можела да стигне и 9 % корпоративен данък.

Още тогава се запитахме и това потвърди нашата твърда решимост, че трябва да остане ниският данък, вместо да се правят тези гимнастики, направо 10 % да се освободи ресурс, не да се мисли и да има усилия за това как да се избягват някакви постановки.

По отношение на това, което каза г-н Калфин. Господин Калфин, данъчната политика, не мога да се съглася с Вас, че не е антикорупционна, не е част от антикризисната програма. В Латвия, където бяхме, антикризисната програма е включила увеличение на данъка, понеже бяха дадени само други примери, увеличение на данъка, намаление на заплатите, намаление на пенсиите. Когато ги попитах – не се ли страхувате, че ще хвърлят камъни по вас, те казаха – хвърляха, да, разбили са всички прозорци. Значи това за мен е кризисна ситуация, да излезе народът на улицата и да хвърля камъни. Слава Богу, ние не сме в това състояние.

И аз също имам опасения за това как ще стане запазването и създаването на 150 хил. работни места. Нашата статистика показва, че намеренията на половината част от бизнеса са да закрепи това положение, т.е. не очакват увеличение, не очакват и спад и изхвърляне на работници. Но в другата част, като изключим 5-6 %, които предвиждат увеличение на заетостта, повече от 30 % до края на годината разглеждат, че е възможно да намалят заетостта. В тоя смисъл, затова си позволих да кажа, че дъното още не можем да кажем, че сме го стигнали.

Здравеопазването, доста беше похвален този раздел. Смятам обаче, че всички неща ще останат добро пожелание, ако целият процес – от началото на прегледа на болния до приключване на неговото лечение, лекарства, болнични листове, това са проблеми, които при нас не са решени. Безотговорно се издават, смея да го твърдя, няма контрол. Всичко трябва да се компютъризира и за да не бъда голословен, ще кажа, че има страни, в които е въведено, връзката между всичките тези системи е установена. Българската търговско-промишлена палата ще изпрати както на министъра на финансите, вече сме говорили с министъра на здравеопазването, ще им изпрати данни за това как работят успешно такива системи в някои от водещите страни. Защо пък ние да не сме следващите, макар че в цяла Европа наистина не е въведено.

Към банковия сектор два въпроса ще задам, понеже г-н Искров го няма, надяваме се, ще стигнат до него. Много се позоваваме на практиката от Европейския съюз и какво трябва да се прави и затова трябва ли да се следват техните правила, моят въпрос към него е – защо се налагат значително по-тежки разпоредби от това, което изисква Европейският съюз, в нашата банкова система, а към Асоциация на търговските банки – не се ли притесняват, че ресурса, с който разполагат и който са набрали, интересът няма да бъде към него добър, защото знаем, че фирмите могат по десетки начини да финансират своята дейност и своите проекти.

Най-важният въпрос - но необлагаемият минимум. Уважаема госпожо Капон и другите, които се изказахте за необлагаем минимум и то особено тези, които визират цифрата 1000 лева. Статистиката, която са ми дали тук - ако се приложи 1000 лв. необлагаем минимум, за България към този момент това означава 1 млрд. лв. по-малко. Ако ми кажете откъде ще се вземат, ще се съглася с вас. Смятам, че тук много обосновки можем да дадем, но може да се мисли, ако сме толкова загрижени за най-бедните или за най-лошо платената част от обществото, може да се помисли за вдигане с 10 % на минималната работна заплата, например. Тогава да, защото ще влезе в отчетите, ще влезе в облагането и т.н., т.е. те нищо не губят. Но нека всеки гражданин на тази република, който работи, да знае, че трябва да плаща за издръжка на държавата, за да му е мило и да не му е безразлично после, когато се стигне до искане на неговия глас, да следи и да бъде адекватен. Не да не ходи на избори, а да отива на избори, за него да е важно как се харчат парите му, макар 10 % да са му взели, макар и на 300 лв. да са 30 лв. данък.

И накрая, за балансирането на бюджета, което не е на последно място. Смятаме, че трябва да се положат всички усилия бюджетът да остане балансиран. Трябва да сме благодарни, не правя комплимент, отидоха си хората от правителството, ние не сме приятели на никой от правителството и опонираме, когато трябва, но трябва да сме благодарни, че някой се наема и поема отговорността в тези трудни времена да поддържа един балансиран бюджет. Защо? Защото, нека да не забравяме, много лесно се предлага дефицит, но този дефицит после трябва да се плаща и той се плаща от данъкоплатеца, той не идва подарък отнякъде другаде. В този смисъл поддържаме усилията за балансиран бюджет.

Имаме по всички въпроси много повече аргументация, те се намират на сайта на БТПП, и ще продължаваме да работим в тази посока конструктивно, за намиране на най-добрите решения в нашата икономика.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Следва проф . Минасян. Прочитам по реда, както са. След това е Петър Кънев, след това е зам.-кметът на Варна г-н Борисов, Стоян Александров, доц. Ганчо Ганчев, Георги Ангелов, проф. Делчо Порязов, Камен Колев. Други заявки няма при мен, нещо да не съм пропуснал.

Проф. Минасян, заповядайте.

Проф. Гарабед Минасян:

Благодаря Ви.
Уважаеми господин Президент на Република България,

Аз ще използвам две минутки само, за да кажа какво съм писал. Тук от началото на седмицата такава дандания беше, че имах възможност да говоря всякакви неща, за да акцентирам върху два пункта, които ми се набиваха в съзнанието именно в тия предхождащи 3-4 дни.

На първо място, искам да изразя категоричната си подкрепа на идеята на уважаемия г-н президент на Република България да организира такива дебати. Аз мисля, че те са удачни, националноотговорни и полезни във всяко време, независимо от това дали е изборно или неизборно, или земетресение, или каквото и да е друго. За мен е било истинско удоволствие да участвам и чест, и гордост дори, да участвам в тези колективи, когато ми се е предоставяла такава възможност, и винаги ще участвам в тези колективи.

Аз не съм фен на всички Ваши действия, уважаеми господин президент, но тази идея подкрепям с две ръце и силно бих искал да продължи. Дори си мисля, че по най-различни области, дори си мисля, че за енергетиката също би било полезно, макар че свят ми се завива, като си представя какви квалификации ще летят наляво и надясно. Това е първото.

Второто, през тези 3-4 дни на бурен живот, който изживях, през цялото време не можеше да ме освободи мисълта, че у нас не съществува готовност за обсъждане на идеи. Зад всяко предложение, и това си мисля, че до голяма степен се дължи и на медиите, не искам да правя критика на медиите, не дай си Боже, това е мое и единствено лично мнение, ангажира само мен, зад всяко предложение се вижда конкретното число и това число се размахва. Мен ми се иска зад всяко предложение да се вижда идеята, затова защото идеите движат света общо взето, както и идеите провалят света.

Имаше наскоро, някъде четох, че ако има дефицит на мислене и дефицит на идеи, има дефицит на всичко.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Позволете ми да дам думата на господин Петър Кънев.

Петър Кънев:

Аз смятам да вляза в една по-друга плоскост, плоскостта на реалните проблеми на реалния бизнес. Някои от нещата вече ги коментирахме с министъра на финансите, съжалявам, че го няма. Колкото да сме оптимисти, от Вашингтон или от Лондон летят много положителни сигнали, аз определено мога да ви кажа, че българският бизнес, реалният сектор, даже бих казал индустриалният сектор, в момента е в тежка ситуация. Не се очертава в близко време да излезем от тази ситуация. Тази ситуация въобще не е свързана с банките. Определено мога да ви кажа, и като човек-работодател, че в момента няма никакъв проблем да се вземе кредит от банка на добро ниво. Истината е, че българският бизнес е изключително предпазлив, уплашен и не желае в момента да тегли кредити, говоря за почтения, нормалния български бизнес, предвид затварянето на пазара. Големият проблем в момента е пазарът за реализация на продукцията.

Като добавите към него и дефлацията, която го убива в голяма степен, сами разбирате, че при бюджет 2010 г. колкото да си говорим за кейнсианство, либерализъм, бюджетни дефицити, балансирани бюджети, буквално в рамките на следващия месец трябва да се направят няколко неща. Аз им казвам малките камъчета в обувката на българския бизнес, но те не са никак малки. Далеч съм от мисълта, че правителството ще е виновно или то ще си препише успеха за това, че като приключи кризата, реалният бизнес ще е добре или зле.

Ще започна съвсем накратко, тъй като говорим за неща, които са ясни на всички. Първото, което е, аз споделям, че в тази ситуация резки движения не бива да правим в никаква посока, ляво или дясно, защото в ситуация като днешната ще е много погрешно да тръгнем да правим революционни промени. ДДС – в никакъв случай намаление от 20 на 18 %, една стара идея, коментирана отпреди 4 години, при 9 млрд. събрани, това са 900 млн., които няма да доведат до намаляване на цените. Това вече един път го отигравахме, тогава въпросът е къде ще отидат тези пари. Истината е, че тези 900 млн. основно ще остават в търговците и част от тях в производителите.

Второто, за връщането ускорено на ДДС. Искам тук да похвалим не това правителство, а въобще Националната агенция за приходите, която действително успя, в рамките на около една година, да свали невърнатото ДДС от почти 600 млн. лв. на 300 млн. лв. Въведете моля ви, съжалявам, че от финансите няма никой, т. нар. регистър добри платци, въведете го, това е направено в много европейски държави. От 190 хил. фирми, регистрирани по ДДС, така ли няма да се намерят 1000 или 2000 фирми, които последните пет годни са доказали, че са коректни и честни. Не е трудно да се направи, регистърът трябва да стане. На какви условия трябва да отговарят тези фирми, аз ги имам между другото, подадоха ги и КРИП, подадоха ги и Стопанската камара. Това е нещо реално, което може да стане.

Диференцираните ставки са нещо много опасно. Като знам хала ни на администрацията, не бива сега да се прави.

Нещо, което коментираме от три години. Дайте да въведем ускорена амортизация на активите, ускорена амортизация не на машини и съоръжения, през едно правителство това го направиха, в момента зная, че 3 години и 4 месеца е за нови машини и съоръжения, но ускорена амортизация за сгради. Ние продължаваме от времето на Тодор Живков да амортизираме сгради със ставки от 20 до 25 години. При тия нови технологии на производство, сами разбирате, че това е безумна история. Защо да не стане и за употребявани машини? В момента не се разрешава. Дайте да помогнем на бизнеса с нещо реално.

Да въведем нулева ставка, т.е. автоматично амортизиране, т.е. едногодишна ставка, хайде така да го кажем, на персонални компютри, софтуери и всичко, свързано с новите технологии.

Социалните осигуровки – двата процента. Голямата легенда, аз съм за, категорично за, само че защо смятам, че е общо взето предизборна мярка на всички партии, защото всички преди изборите го обещават. Двата процента, едни казват, че ще донесат 300 млн. лв., други казват – ще донесат 600 млн. лв. и това е глътка въздух за българския бизнес.

Българският бизнес ще тръгне тогава, когато се отворят пазарите и когато почне кредитирането, т.е. когато те тръгнат да теглят кредити. Истината е, че ние стигнахме 2006-2007 г. корпоративно кредитиране месечно до милиард и половина. Сами разбирате, че с тия 300 млн. нито ще изсветлее икономиката, нито ще помогне на бизнеса. Но след като е предизборно обещание, сигурно ще стане.

Още нещо, което е пълен абсурд. Кога настъпва данъчното събитие за ДДС. Няколко милиарда в момента се изземват от производителите и стоят в търговците. И когато водим разговори с Министерството на финансите, казват – да, така е. Много е просто, ти си даваш стоката, даваш я на разсрочено плащане, длъжен си да издадеш фактурата, ДДС-то веднага ти се прихваща, ти финансираш един път бюджета, втори път финансираш търговеца. При тези забавени плащания се чакат по 6 до 12 месеца. В момента няколко милиарда лева са. Това са дребни неща, които някой трябва да ги направи.

Има една сюрия други глупости, които от години ги коментираме, и с Капон ги внасяхме – данък представителни, данък леки автомобили, непрекъснато четем за тия автомобили, регистрирани като баничарки, скъпи джипове. Ние в момента по това, което се борим вече години наред, съжалявам, че Орешарски го няма, той знае много добре, ние в момента финансираме големите корпорации „Тойота”, „Нисан”, защото джипът с 6 седалки, той се освобождава и се признават всички разходи, ако е под 6, не се признават.
Аз не искам да навлизам в детайли, тъй като времето изтича. Има много реални неща, които трябва да се направят. Кеш-плащанията, отново един балон, който го раздуваме непрекъснато. Да, за продажба на активи, имам предвид имоти, това е желателно и задължително да стане. Но разберете, да задължите една фирма всяко плащане над 10 хил. лв. да бъде по банков път, това е пълен абсурд. Веднага бизнесът ще го заобиколи. Никой не задава въпроса – работи ли тази система? Не, не работи. Дайте най-накрая, ако трябва да бъдем равнопоставени, да включим държавните служители – МНО, МВР, съдебна система, да си плащат, както си плащат всички останали осигуровките. Тая история, че държавата е влязла с 12 %, си е чиста нумерология, ние много добре го знаем. 12 % се вадят и каквото не достига, го даваме отново на НОИ. Това нещо трябва да стане и всяко едно правителство почва този разговор, след което приключва.

Едно от нещата, с които трябва да се помогне на бизнеса, ами държавата първо трябва да си изчисти дълговете към бизнеса. В момента има над половин милиард лева, които са държавни плащания, просрочени от държавата към бизнеса.

Една тема, която е изключително важна, аз, за съжаление, мисля, че ние вече изтървахме момента и това правителство тръгва да съкращава 5 %, 10 %, 15 %, туй да събере, онуй да събере, Министерството на Николай Василев го разпарчетосаха и го пратиха в други три министерства, ние продължаваме да нямаме анализ, преглед на целия публичен сектор. Има два много интересни доклада. Единият е, за съжаление, на починалия, Бог да го прости, Сашо Божков, но имайте предвид, че с автоматично съкращаване не може да стане това нещо. Там трябва да се пипне във функциите на звената, а не в съкращаването. Всяко едно механично пипане на ведомства и агенции е убийствено във времето. Ако едно правителство иска да прави реформа на публичния сектор, то трябва да е готово като дойде, да го почне първата година, за да може евентуално към третата до четвъртата да заработят структурите.

Аз мога да ви кажа, че в предишния парламент като зам.-председател на Икономическата комисия, само създаването на ДАНС доведе до 31 нормативни промени в Народното събрание. Първо четене, второ четене, трето четене, тоя дошъл, оня не дошъл, една година се занимавахме само с това. А вие може да си представите какво означава един цял публичен сектор да почне някаква промяна.

Плоския данък няма да го коментирам. Основният въпрос е всъщност колко струва.

И последното, те много са темите, мисля че е крайно време вече да седнем и да помислим една стратегия, даже не толкова за икономическо развитие, а за индустриално развитие. Не можем безкрайно да твърдим, че само услугите и туризмът са основата на нашето развитие.

Съжалявам, до тук съм. Време няма.

Кирил Ананиев:

Нека да чуем в следващите 5-6 минути как се чувстват и какви са проблемите на българските общини в условията на финансово-икономическа криза. Давам думата на проф. Борислав Борисов, зам.-кмет на Варна.

Проф. Борислав Борисов:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,

Давам си сметка, че сме достатъчно уморени след няколко часа работа, за това нямам намерение да взема отношение по вече дискутираните теми от доклада. Искам да засегна една тема, която не беше коментирана както в дискусията, така и в доклада, с единствената мисъл и желание в бъдещи негови издания тази сфера, подценена към момента, да бъде застъпена подобаващо.

Става дума за отражението на икономическата криза върху състоянието на българските общини. Нямам претенциите да съм говорител на общините, още повече в присъствието на председателя на НСОРБ. Просто казвам мнението на един общинар. И смея да твърдя и да докажа пред вас, че икономическата криза в най-голяма степен и може би първо беше почувствана именно в общините. И това не е просто едно голо твърдение, то е обосновано от спецификата на местните данъци и такси, които имат предимствено имуществен характер, те се формират на базата имуществото на гражданите и на фирмите, а кризата започна като ипотечна, прерасна във финансова и накрая стана общо икономическа.

Именно инвестициите в недвижими имоти, сделките с тези недвижими имоти, първи бяха ударени от кризата. Ние знаем добре като икономисти, че инвестициите в недвижими имоти е показател, който играе изпреварваща роля по отношение на основните показатели за икономическото развитие, брутен продукт на глава от населението и т.н. С няколко месеца поне те подсказват какво ще се случи, ще се развие ли една икономика или напротив, тя ще изпада в криза. В този смисъл трябва да ви кажа, че през четвъртото тримесечие на миналата година, аз нямам официални данни за всички общини, но в община Варна - икономически добре развиваща се община, сочена за пример в много отношения, се сключиха с 7400 по-малко сделки с недвижими имоти.

Как това се отразява на бюджета? Обърнете внимание. Ако през 2007 г. в бюджета бяха планирани 19 милиона и 800 хиляди лева приходи от данъка върху сделките или върху придобиване на имущество, бяха изпълнени 27 милиона и нещо, т.е. 137% - това е през 2007 г.

През 2008 г. бяха планирани 39 милиона и нещо. Бяха изпълнени 30 милиона - 76%. Второто полугодие отбелязва драстично намаляване на сделките.

През настоящата година при 30 милиона изпълнение за миналата година, планирахме 20 милиона. Изпълнение към момента - 10. Ето как кризата се отразява. Да не говорим за продажбите на общинско имущество. Просто там спряха всякакви интереси.

Именно за това, защото спецификата на местните данъци е такава, общините първи усетиха още през миналата година отражението в своите бюджети. Затова аз смятам, че в подобен аналитичен доклад трябва да се изследват тези проблеми и аз просто с най-добро чувство искам да дам нещо като модел, някаква схема, която да се прилага при анализиране на състоянието на българските общини, не само в условията на криза, а и въобще тяхното състояние във всяка една ситуация.

Според мен трябва да има коментар за съществуващата данъчна схема и адекватността й на финансовите ангажименти на местните власти, един сравнителен анализ с практиката в останалите страни от Европейския съюз. Как е при тях, как е при нас? И там е само на имуществени данъци. Докога ще разчитаме на продажба на собственост, докога само на сделки с имоти. Нямат ли те някакъв край?

Финансовата обезпеченост на тези отговорности. Ако в момента делегираните от държавата дейности са осигурени на 90%, ясно е, че 10% буфер няма да се получи. Как са осигурени местните отговорности, с колко процента, кой ги осигурява въобще, можем ли там да имаме буфери? И какво е състоянието? Коя община как се справя в момента? Как дофинансира държавните дейности и с колко. Защото всяка година общините дофинансират държавните дейности, за да бъдат те осъществени на необходимото количествено и качествено ниво.

Степента на финансова децентрализация у нас и в другите страни от Европейския съюз - много важна тема. Ние знаем, че финансовата децентрализация се задълбочи през последните години, постигна се немалко, особено с разделенията на дейности на държавни отговорности и на местни отговорности. Но децентрализацията не трябва ли да продължи, в каква посока? В ширина или в дълбочина? Какво става с децентрализацията във второстепенните разпоредители, в районните кметства, в кметствата на населени места? Какви са адекватните механизми за контрол на тези делегирани бюджети в училищата? Ако общинският съвет е общественият орган, който контролира общинския бюджет, кой контролира делегираните бюджети на училищата? Или това го оставяме на добрата воля на училищните ръководства.

Една оценка, един анализ на административния и финансовия капацитет на общините и възможностите им за адекватно изпълнение, както казах, на отговорностите им, една оценка на финансовото здраве на общините в момента, оценка на техния административен капацитет. Има такива модели. Оценка на инвестиционните им възможности, нарастват или намаляват и в каква степен. На задлъжнялостта им, на структурата на бюджета, оперативният бюджет не изяжда ли вече капиталовия бюджет, има ли възможности за заделяне на средства от оперативния за капиталови разходи и за осигуряване на развитие?

Коментар на антикризисните програми в общините - имат ли още такива? Кои имат, кои нямат, как се изпълняват, какво е записано в тях? Какви други препоръки могат да се дадат. Казвам, че община Варна има антикризисна програма от 6 февруари, публикувана на сайта на общината - от 115 страници е, ако не се лъжа и всеки може да я погледне.

Но на една среща на общините през август на Албена само 4 от тях казаха, че имат такива програми. Дай боже към днешна дата да са повече и всички да имат.

Разбира се, този анализ, който според мен трябва да бъде направен, трябва да води до препоръки. Препоръки към общините така, както препоръки се дават към банковата система, към здравната система, към социално-осигурителната система. Не мисля, че онова, което всеки път го казваме, когато стане дума за публичния сектор, е действително най-доброто решение - съкращаване на разходите, в т.ч. съкращаване на персонала. Уважаемият г-н Петър Кънев вече каза, че това не е панацеята. Дори не е решението, бих казал аз, дори има противоречие.

За бизнеса препоръчваме задържане на заетостта, да не се съкращават работници, да не се намаляват работни заплати. Стане ли дума за администрацията - да се съкращава. Защо? Защото едните си изкарват сами парите, а другите получават пари от данъкоплатците ли? Старо разбиране. И едните, и другите получават пари от клиентите, независимо дали в единия случай ги наричаме граждани, избиратели, а в другия случай купувачи. Парите са все на клиентите. И ако ние вече след няколко реформи и съкращения в публичния сектор в общините, продължим на това да разчитаме, още повече ще влошим административния капацитет, защото отговорностите нарастват с всяка година. Неефективна е вашата администрация, да. Но не това е решението. Дайте да огледаме бизнес процесите в тях, дайте да видим какво се върши, как се върши, какво изяжда нашето ценно време?

Затова може би наистина управлението на общините трябва да се постави на бизнес основа. Нека видим опита на Хамбург в това отношение. Дори искам да кажа като стана дума - Хамбург в Германия препоръчваха публичните институции да назначават хора по време на кризата, да назначават персонал, не обаче за сметка на раздуване на разходите. Назначаване на хора, защото по този начин се инвестира в човешкия капитал, защото както е ценно да инвестираме в пътища и улици, така е ценно да инвестираме и в хора.

Управлението на общините на бизнес основа и опитът на Хамбург. Бюджет, разработен на базата на корпоративните принципи, много интересни неща могат да се вземат от там и да се поучим. И за остойностяване на имуществото, и за амортизации, за това да знаем всеки път колко струваме ние, какво е нашето богатство, и за остойностяване на услугите на принципа на калкулацията като фирма и т.н.

Връзката бизнес - публичен сектор. Тя не се осъществява само чрез данъчната система. Едните плащат данъци на другите, а и чрез аутсорсинг, чрез публично-частни партньорства, чрез предоставянето на услуги. Тези форми трябва наистина да ги развием на европейско ниво, това е истинската връзка с бизнеса.

И разбира се, да препоръчаме антикризисни стратегии както на бизнеса, така и на общините. За бизнеса е ясно. Има такива, трябва да видим какви да препоръчаме и за общините. Може би умерена разпродажба, не абсолютно разпродажба на последното останало имущество, прилагането на тези форми, за които говорих и т.н.

Динамизиране на паричните обороти в условия, когато имаме чувство, че парите изчезнаха, няма ги. Ние трябва да се стремим да динамизираме техния оборот, за да можем да акумулираме положителни финансови резултати. Това се отнася и за бизнеса, отнася се и за частния сектор, отнася се и за връзката между бизнеса и частния сектор. В това отношение мисля, че беше казано вече намаляване на бюрокрацията, съкращаване на сроковете на този диалог, включително чрез принципа на мълчаливото съгласие.

Имаме много примери. От началото на м. април стои наша тръжна документация по спечелен проект с подписан договор, финансиран от европейска програма. 6 месеца няма отговор. След това удължаване на срокове. Не по вина на бенефициента, не по вина на изпълнителя, по вина на държавната администрация.

Не съм специалист по банково дело и не искам да дам още един пример за критики и похвали, но факторингът. Използва ли се достатъчно ефективно у нас за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, за динамизирането на тези парични обороти? И какво ще правят общините, как ще оздравяваме онези общини, които са в най-тежко положение, кои са те? Малките ли, големите ли, средните ли? Какво ще предприемем за онези, които действително вече не могат да карат по този начин? Ще ги окрупняваме ли? Ще предприемем някакви централни мерки само за тях ли? Финансови и други оздравителни мерки.

И разбира се, не на последно място, трябва да си дадем сметка, кои са акцентите на нашата регионална политика, как се реализира тя?

Приключвам с това, че ние трябва да обръщаме по-голямо внимание на общините и като обекти, и като субекти на икономическата политика и да се надяваме, че в следващите издания на този доклад това място ще бъде отредено по достойнство.

Благодаря.

Кирил Ананиев:

Уважаеми дами и господа,

След започната дискусия за кредитния пазар и банките, разбира се и по други въпроси, няма как да не дадем думата на доц. Стоян Александров.

Стоян Александров:

Благодаря ви, аз ще бъда кратък.

Първо, искам да се възползвам от възможността да благодаря на уважаваната институция БНБ, която ме номинира за поредния член на клуба на малоумните, тъй като председателят на Централната банка говори от името на УС, доколкото разбрах, това е тяхна позиция.

В същото време за журналистите искам да поясня, че разделът за банките съм го писал аз, т.е. никой друг не носи отговорност и се извинявам на БАН, ако по някакъв начин уронвам престижа, закачайки се за тях.

В същото време искам да кажа следното, обръщайки се към Централната банка. Аз съм готов докладът ми, той е 7-8 страници, да бъде качен на сайта на БНБ заедно с изказването на председателя на Централната банка, и хората да вземат отношение, защото моят доклад е четен както дяволът чете евангелието. Просто искам да го види всеки, защото аз там през по-голямата част от доклада посочвам колко ни е стабилна банковата система с всички тези цифри, които и той каза и за капиталова адекватност и за много други неща и т.н. Но ако кризата продължи дълго, има рискове и са посочени някои от тези рискове за банковата система.

В тази връзка се ангажирам да посоча един набор от евентуални действия като не съм ги развивал, но някои от тях се изключват, моето разбиране е било такова. Ако се признае, че има проблем реален с високите лихви, с кредитирането, с взаимоотношения реален бизнес - банки, население - банки и т.н., да се седне и да се мисли какви точно стъпки могат да бъдат предприети и по отношение на минимални резерви и по отношение на промоционални депозити, и по отношение на одържавяването. Там е казано - ако в краен случай се стигне до това, вместо да се отиде към несъстоятелност, по-добре да бъде одържавено, за да не е бумерангът по цялата банкова система и т.н.

Но тук има някои други личностни отношения между мен и г-н Искров, които прераснаха и опорочиха малко дискусията в този аспект, затова съм готов, нека да има действително коментар на доклада ми в конкретни пунктове, защото действително там точно обратното е посочено на това, което аз съм говорил.

Бях обвинен, че едва ли не, че не познавам Закона за БНБ. Аз задавам един риторичен въпрос - къде в Закона за БНБ е записано, че председателят на Централната банка е елемент на политически пазарлък, а не на професионални качества? И с това приключвам.

Благодаря ви.

Кирил Ананиев:

Благодаря, доц. Александров.
Мисля, че право на отговор има и доц. Ганчо Ганчев, заповядайте.

Ганчо Ганчев:

Благодаря.
Уважаеми господин Президент,

Най-после и аз имам възможност да кажа няколко думи, тъй като съм писал основната част от нещата, които засягат фискалния сектор, в т.ч. данъчната политика, но аз няма да се спирам на този безсмислен спор, който започна. Ще се спра на принципните въпроси, които засягат фискалната и данъчната политика в условията на криза.

Тук бяха изказани различни мнения, основното е, че в период на криза не бива да се пипа данъчната политика, тъй като това може да доведе до непредвидими последици. Но лично аз не споделям това мнение. Кризата е точно това - едно неуправляемо състояние, което може да доведе до блокиране на икономиката и в тази ситуация трябва да използваме всички инструменти, в т. ч. и данъчната политика. Такъв е и международният опит. Всички страни, които взеха някакви мерки в областта на борбата с кризата, промениха данъчното облагане, тези промени са точно в посока на засилване на прогресивния елемент на това облагане. Тези, които следят промените във фискалната политика, знаят много добре, че в САЩ, във Великобритания и в другите страни беше засилен именно прогресивният елемент, за да може тежестите в борбата с кризата да бъдат нормално разпределени между всички слоеве от населението. Това е принцип, който аз не знам защо не се приема и се разглежда като някакво изключение, като движение към комунизъм и т.н.

Господин Дянков спомена, че ако въведем диференцирано ДДС, това ще ни върне към Жан Виденов. При Жан Виденов, както добре знаете, нямаше никакво диференцирано ДДС, беше си 20%, както е и сега, а във всички европейски страни ДДС е диференцирано и тъй като у нас ДДС върху хранителните продукти е високо, сега българите ходят в Гърция да пазаруват. Това е ненормална ситуация.

Така че предвид факта, че в повечето страни има диференцирано ДДС, е нормално и тук да има подобна практика, ако искаме да изравним условията за бизнеса.

Между другото, аз бях във Франция в началото на тази година, там имаше огромна дискусия за намаляването на ДДС в областта на ресторантьорските услуги. Тези услуги са един особен сектор, който общо взето е нетъргуем, т.е. в този сектор няма непосредствена външна конкуренция и намаляването на ДДС в този сектор е един от факторите, един от главните инструменти, който използваха французите, за да увеличат търсенето. У нас между другото кръчмите започват да се изпразват, тъй като е скъпо. Така че, диференцирано ДДС се използва активно за управлението на кризата. Това съм имал предвид, когато съм предложил като антикризисна мярка.

Прословутото плоско данъчно облагане. Не знам тук защо се влагат толкова страсти, като че ли плоският данък решава всички въпроси на икономиката. Разликата между поддръжниците и противниците на прогресивното и на плоското облагане не е по линия ляво - дясно. Това е грубо заблуждение. Има множество десни икономисти, които са против плоското данъчно облагане, тъй като смятат, че това е най-добрият път да се увеличат много данъците и да се спре всякаква разумна делова инициатива и то със сериозни основания.

Има и леви икономисти, които го поддържат, пример - БСП. Така че разликата тук не е в ляво и дясно, а в икономическата целесъобразност, т.е. има ли смисъл подобни на тези мерки, които се предлагат в условията на криза.

За да отговорим на този въпрос, трябва да си отговорим на въпроса кой е основният проблем в тази криза. Тук г-н Кънев каза, че основният проблем, това е свиването на пазарите, т.е. фирмите няма на кого да продават, тъй като износът спадна с около 20-30%, с толкова спадна и вътрешният стокооборот.

При това положение централният проблем е свиването на пазара. Какви мерки може да вземе държавата в тази област? Това е именно да насърчи търсенето под някаква форма. Това е елементарна теза не само на неокейнсианците, но на практика на всички, от всички страни се взимат някакви мерки за подкрепяне на търсенето. И в тази връзка, ако ние намалим подоходното облагане върху хората с ниски и средни доходи, това е общо взето стимулиране на търсенето. Между другото, една голяма част от парите ще се върнат обратно под формата на ДДС и акцизи.

Така че тук твърдението, че ще загубим непременно 1 милиард просто не е вярно.

Обратното, какво предлага правителството, както отбеляза г-н Дянков - намаляване на осигурителните вноски. Това нещо по никакъв начин не може да стимулира икономиката на настоящия етап, тъй като това засяга предлагането, тоест това са мерки, които намаляват производствените разходи в някаква степен на фирмите. Но проблемът на българските фирми не е в това, че те не произвеждат достатъчно, а че няма къде да го продават. Така че тази мярка - аз между другото внимателно прочетох материала на Георги Ангелов, който е тук, и на Дянков за това, че намаляването на осигурителната тежест ще създаде 150 000 работни места. Мога да кажа, че материалът е неубедителен. Лично аз съм много скептичен, че ще могат да бъдат създадени някакви работни места по този начин, особено в период на криза. Кризата, както вече казах, е свързана със свиване на търсенето.

И другият аспект - това са умерените дефицити, за които говори г-н Калфин. Това обаче трябва да бъдат дефицити, свързани - тук съм съгласен с него - с дългосрочно кредитиране. Веднага конкретен пример за политиката, която ни предлага Европейският съюз. Примерно, предлага се магистрала Тракия да бъде изградена с дългосрочен заем от Европейската инвестиционна банка. Получаването на такъв заем е един начин дългосрочно да се финансира някакъв дефицит. Подобно финансиране на дефицити, свързани с големи инфраструктурни проекти, по никакъв начин не засягат стабилността на българската икономика и на бюджета, а на практика отново насърчават търсенето и е един от начините да излезем от кризата.

Така че не споделям напълно и този краен скептицизъм, че ако имаме балансиран или активен бюджет, това непременно ще доведе чужди инвеститори. Ние видяхме, че въпреки фискалните излишъци, в един момент чуждите инвестиции се отдръпнаха, това е по други причини.

Скептичен съм относно това, че поддържането на балансиран бюджет ще върне тези инвеститори и ще намали лихвата. Това ми се струва, че е едно свръхочакване, което най-вероятно няма да се реализира.

И най-сетне, изобщо за плоското облагане и кризата. Ще дам един пример с Латвия. Латвия в момента е в тежка криза. Между другото, повечето страни с плоско данъчно облагане са в изключително тежка, в това число и фискална криза, някакво изключение е Словакия, но тъй като тя е твърде близо до Австрия и е член на еврозоната, там възстановяването на германската икономика и на другите икономики около нея й въздейства, докато останалите страни с плоско данъчно облагане са в тежка криза. И за да може - в частност случая с Латвия - страната да си балансира бюджета, Международният валутен фонд отправи искане за премахване на плоското данъчно облагане и заместването му с прогресивно, за да може, първо, да се балансира бюджетът, и то без прехвърляне на цялата тежест или основната тежест върху хората с ниски доходи.

Така че подобни искания има и Европейският съюз. Между другото, отделно има конфликт между новите европейски страни и старите във връзка с елементите на някакъв данъчен дъмпинг, който се прокарва в Източна Европа. Това е един сериозен конфликт, който също трябва да се има предвид.

Така че, моята теза е - данъчната политика трябва да се използва в условията на криза и тя трябва да бъде насочена към подпомагане възстановяването на икономиките по най-бързия възможен начин. Разбира се, това са дискусионни неща, може да има и точно обратните тези и точно затова се правят подобни доклади. И в този смисъл аз не виждам защо трябваше да се влагат такива страсти в тези дискусии. В крайна сметка правителството е това, което на базата на различните предложения ще вземе своето решение и ще формулира своята политика.

И накрая, само едно нещо във връзка с плоския данък. Телевизия бТВ направи проучване, което показва, че над 83% от хората в страната подкрепят прогресивното подоходно облагане. А има една теория в областта на данъците, която се нарича политическата цена на данъчното облагане. Това означава, че ако поддържаме плоско данъчно облагане, поемаме изключително високи политически рискове.

Благодаря.

Кирил Ананиев:

Сега давам думата на г-н Георги Ангелов да изрази своето мнение по темата, която ни е събрала днес.

Георги Ангелов:

Здравейте и от мен. Аз първо ще започна с една по-обща бележка, понеже проф. Иван Ангелов каза, че е написал цяла книга с цитати от чужденци. На мен ми се струва, че все пак е време малко да излезем от това преклонение изцяло пред всичко, което е казано от някой чужденец, малко да започнем сами да разсъждаваме по проблемите, защото е ясно, че България е малка икономика и малко чужденци отделят някакво сериозно внимание на нашата икономика, т. е. основният капацитет, който разбира нашата икономика, е по-скоро тук, отколкото в някоя друга страна. Ние не сме Китай, за да има 1000 човека в някоя лондонска инвестиционна банка, които всеки ден се интересуват от Китай. За България няма и един човек, има един човек, който отговаря за целия регион. В този смисъл малко трябва критично да поглеждаме към това какво се казва от чужди анализатори. Примерите от последната една година, какви неща се говориха за България и колко от тях се изпълниха, какви неща, помните ли, октомври, ноември, декември едва ли не до седмици България ще фалира, ще вземе неизбежно пари от МВФ и т. н., нищо от тези неща не се случи, т. е. малко критично към всичко, което идва от чуждата мисъл. Това е моят подход. В крайна сметка ние трябва да създадем собствено самочувствие, да се справяме със собствената икономика.

А по отношение на въпроса балансиран или небалансиран бюджет, балансиран или дефицит, аз само искам да припомня, че доц. Ганчо Ганчев и в предишни години, преди да започне кризата, е предлагал да имаме дефицити. И тогава много модно беше да се цитират Унгария и Румъния като страни – вижте, те имат умерени дефицити, големи и това им помага да растат по-бързо. Но какво забелязваме сега при кризата? Това бяха първите две страни заедно с Латвия, която също има десетилетия на бюджетен дефицит, трите страни, които имат дефицит, първи бяха ударени и първи трябваше да търсят финансиране от Международния валутен фонд. И това не е случайно. И Унгария, и Румъния, и Латвия нямат нито една година с бюджетен излишък, нито с балансиран бюджет, винаги са имали дефицити. И това ги вкара направо в ситуация, при която треторазредни чиновници от МВФ им казват каква да бъде тяхната данъчна политика. Това ли искаме да направим? Не е ли по-добре сами да се справим. Каквото и да решим, да го вземем ние тук вътре, а не някой чиновник, който никога не е постигнал нещо, да идва да ни го казва. Това е много важно нещо, което трябва да разберем.

И социалната цена на кризата в тези страни, които имат големи бюджетни дефицити, е много по-голяма, отколкото в България, която избягна този проблем и се надявам да продължи да го избягва. Отидете в Унгария, отидете в Латвия и Румъния и ще видите. В този смисъл според мен това е важно.

Другата грешка, която се прави. Говори се за САЩ, Великобритания и големи страни. Ние трябва да разберем. Има разлика между голяма страна, която печата световна валута, и малка страна, която има локална валута. Сравнете САЩ, където имаше заплаха от банкови фалити и правителството помогна, и Исландия, където имаше заплаха от банкови фалити, правителството се опита да помогне и самото правителство фалира. Разликата между тези две страни е, че САЩ имат световна валута и голямо доверие на пазара, докато Исландия има валута и никой не иска да я държи в момент на криза. Разликата между големите и малките страни е много важна. Ние не сме голяма страна, нито имаме световна валута, т. е. ние трябва да гледаме, по-скоро да се сравняваме с региона, отколкото с големите страни и да следваме това, което те правят.

Същото по отношение на Международния валутен фонд. Много хора казваха, включително цитираният от проф. Ангелов Нуриел Рубини и т. н., какво казаха за България европейските страни – неизбежно е в тези страни да има голям дефицит в платежния баланс. Защо? Защото ще има спад на инвестициите, а дефицитът по текущата сметка не може да спадне.

Сега, една година след началото на кризата, какво виждаме? Точно обратното на това, което те твърдяха. Имаме излишък по текущата сметка и последните данни показват, че имаме повече чужди инвестиции за последния месец, за който има данни, отколкото миналата година за същия месец. Тоест, това е разбирането на хората, които вие цитирате, абсолютно погрешно, не можаха да познаят какво се случва. Тоест, нека малко да вярваме в нашите знания за икономиката, а не да се доверяваме на всеки, който е станал по-известен. И като казах за МВФ, същото с тези изчисления накрая в доклада, които очевидно Любо Христов ги е писал. Той сега в този доклад изчислява, че 3-4 млрд. дупка в платежния баланс ще има. Преди половин година той казваше, че 10 млрд. ще бъде дупката. Но вече мина почти цялата година и тази дупка не се реализира в платежния баланс. Ние дори в момента имаме повече валутни резерви, отколкото в началото на годината. Тоест, цялото основание да търсим помощ от МВФ не съществува, както твърдяхме преди половин и една година, няма такава причина да търсим пари от МВФ. Напротив, ние имаме едни от най-големите валутни резерви в цяла Европа.

И малко накрая по отношение на данъците. Само ще посоча, че по отношение на данъците има може би най-голямо различие в доклада между различните автори. Един автор казва, мисля, че това е Стоян Александров, всъщност на няколко места го имаше, че има добра данъчна реформа, която води до добър приток на чужди инвестиции. Друг автор казва, че имаме толкова ниски данъци, че имаме прекалено много чужди инвестиции. А трети автор казва, че всъщност с ниски данъци никакви чужди инвестиции не можем да привлечем. Тоест, имаме три абсолютно кардинално различни мнения. Аз по-скоро споделям умереното мнение, че с ниските данъци успяваме да привлечем инвестиции, но едва ли може да се каже, че твърде много инвестиции сме привлекли.

По отношение на плоския данък и данъчните реформи само ще отбележа две неща. Всъщност, плоският данък, понеже доц. Ганчев каза, че не одобрява нашите изчисления и нашето изследване със Симеон Дянков за ефекта от осигуровките, ние поне сме написали 20-30 стр. изследване с данни от други страни, икономически анализ и т. н. Вие имате в този доклад точно две изречения за плоския данък, т. е. дори нямате нещо като анализ, за да видим на какво се базира вашето усещане. Напишете го и тогава можем да говорим на равнопоставена основа. Тогава ще видим какви са ви допусканията. Нека да го видим. Но за плоския данък. Значи освен за промяна на плоския данък и вдигане на ставката с 20 % след определен доход, има и предложение да се премахне максималният осигурителен доход. Тези две реформи, ако бъдат направени, всъщност ние скачаме до почти 50 % пределна данъчна ставка, т. е. от данъчна ставка, с която сме сред най-конкурентните в Европа, ние отиваме сред най-неконкурентните в Европа. Това ли искаме да направим? Какъв знак е това за бизнеса?

Между другото, никакви приходи няма да има, защото ние сме живели с такива данъчни ставки преди 10 години. Нямаше повече приходи тогава от данъка като процент от брутния вътрешен продукт. Но нямаше и инвестиции, което е разликата.

И другото нещо, за необлагаем минимум от 1000 лв. Разбира се, може да има необлагаем минимум и при плосък данък. Въпросът е, че това струва много на бюджета. Можем ли в момента да осигурим тези милиард и половина или два милиарда на бюджета?

И другият въпрос – необлагаем минимум ли е най-добрата политика, ако имаме тези 2 млрд. Да кажем, имаме 2 млрд. и се чудим какво да ги направим. Необлагаем минимум ли правим или нещо друго? Според мен намалението на осигуровките ще защити и бедните, и икономиката по-добре от необлагаемия минимум. Защо? Същите пари ще останат у хората, т. е. сумата не е по-различна. Но намалението на ставката дава повече стимули за заетост, повече стимули за работни места и по-малко стимули за укриване. Докато въвеждането на необлагаем минимум оставя парите в хората, но не дава нито един от тези допълнителни стимули. Тоест, ако имаме парите, по-добре да ги насочим към намаление на осигуровките. Те пак ще стигнат до същите домакинства, дори в по-голяма степен.

И накрая за ДДС. Знаем от теорията, поне се надявам, мисля, че и авторите на доклада знаят, че най-добрата социална политика е таргитираната социална политика. Намираме тези хора, които са бедни, и им помагаме. Докато с данъчни промени не можем да постигнем такова нещо. Ако намалим ДДС върху електричеството например, то няма да отиде това намаление само при бедните хора. Голямата част от тези пари ще отидат при хора, които не се нуждаят, т. е. ние ще трябва да платим 10 пъти повече и пак няма да постигнем същия ефект. По-евтино е да идентифицираме групите, които се нуждаят от помощ и да им помогнем директно, отколкото да намалим или да премахнем една или друга ставка.

Същото за лекарствата. Премахваме ставката за лекарствата. Кой ще се възползва най-много от това? Кой купува най-много лекарства? Разбира се, бедните купуват лекарства, но богатите купуват още повече лекарства. Тоест, ние ще разсипем парите и те няма да стигнат до този, който искаме. Ще платим много и няма да получим ефект. Тоест, нека да сме наясно. Ефективната социална политика е тази, която е таргитирана, докато ефективното данъчно облагане е това, което е неутрално, което не пилее пари, за да постига различни цели.

И накрая, пак ще кажа – по-добре малко повече самочувствие да имаме за собствените си знания за нашата икономика, защото се оказа, че външните знания не са толкова високи. И нека не вярваме толкова много на чужди авторитети, а да следваме нашето вътрешно разбиране, което за момента, последните 5-6 години, мисля, че е съвсем в правилната посока. Не случайно и в момента, между другото, в кризата България е по-скоро, не по-скоро ами България е на първо място или на второ място по икономически показатели сред всички източноевропейски страни. Имаме най-малък спад на брутния вътрешен продукт. С изключение на Полша всички останали източноевропейски страни имат по-голям спад, да не говорим за безработица, да не говорим за държавен дълг, че е нисък, да не говорим за резерви. Така че нека да гледаме показателите, те са позитивни. Върху тях трябва да градим, а не да разрушаваме.

Благодаря.

Делчо Порязов:

Уважаеми господин Президент,
Колеги,

Напълно отчитам, че търпението на аудиторията изисква да се говори твърде кратко, ще се постарая да направя това. Не съм се готвил, познавам доклада и някои от направените предложения в изказванията ми подсказват, че бих могъл да взема отношение и да дам това мнение.

Напълно подкрепям инициативата на президента всяка година поне по един икономически и социален проблем да се информира българската общественост и да се чуе мнението на съответните специалисти. Намирам и доклада, който е представен като всеобхватен, панорамен, дава ни истинската картина и предлага най-различни решения.

Сега по въпроса, който ме накара да взема отношение. Точно преди 1 година през м. септември, тук има присъстващи, които знаят, Съюзът на икономистите проведе конференция с приблизителна тематика, а именно надвисналата световна финансово-икономическа криза. Ние се опитахме тогава да подскажем на управляващите, че кризата не само тропа на вратата, но тя вече е отворила вратата и се налагат спешни мерки и още тогава да бъде съответно коригиран бюджетът. Не ни послушаха. След време правителството излезе с декларация, че ние сме изцяло в такава криза. Тъжно ми е, че днес близо една година след това ние говорим точно по преодоляването на икономическите последици от тази световна криза. Поради това бих се запитал, а също така, имайки предвид и някои изказвания, дали и това, което се казва сега и което се предлага, ще бъде чуто от управляващите и ще бъде взето предвид.

А сега по дискусионния въпрос. Той засяга бюджетната политика. Аз съм привърженик на това, че както един от изказващите каза - резки завои в данъчната и общата социално-икономическа политика е трудно да се правят, но мисля, че някои неща, особено след този дебат, трябва да бъдат взети предвид от управляващите. Тези мерки биха могли да бъдат взети именно с подготовката на бюджета за следващата година и неговото обсъждане. По този повод искам да информирам аудиторията, че понятието бюджет е отдавна съществуващо и в практиката, и в живота на обществото, на народите, то идва още от робовладелската държава, когато трябва да издържа държавния апарат. И сега аз съм стриктно на мнението, че такива понятия, които се породиха във вековното съществуване на бюджета, като „бюджетен дефицит”, „бюджетен излишък”, а сега „балансиран бюджет” са понятия иманентно присъщи на това понятие бюджет. Понятието бюджет означава уравновесено изразходване на онова, което държавата си позволява да вземе от БВП и което се движи в рамките на около 40%. Така че не съм съгласен с тези, които възразиха, защото аз го приемам и ще кажа защо - понятието „балансиран бюджет”. Бюджетът изобщо трябва да бъде балансиран, той трябва да изразходва толкова, колкото са неговите приходи. Това е същността на понятието „бюджет”.

Както казах, през вековете се роди понятието „бюджетен дефицит”, особено в западните страни, когато трябва да бъдат направени разходи, но няма съответните доходи и тези доходи, когато се каже дефицит, се вземат за сметка на доходите на бъдещите поколения, без да сме ги питали тези бъдещи поколения съгласни ли са били да бъдат направени тези разходи. Впрочем, това е един от аргументите, който защитава това понятие „бюджетен дефицит”.

Бих казал, че понятието „бюджетен излишък” е наше, самородно, българско. Ние го направихме. Как така онова, което трябва да изразходва обществото за обществени цели, изведнъж се оказва излишък. То може да бъде резултат само на преизпълнението на икономическите показатели, които не сме ги предвидили точно и тогава да се появи такъв излишък. Трябва да го планираме, а не да се злоупотребява с него, защото с този излишък наистина се злоупотреби пред последните години.

Иван Ангелов се обяви против понятието „балансиран бюджет”. Това, което подхвърлят докладчиците и както разбирам това, което ще предприеме съответно правителството, това е да изразходим толкова, колкото имаме право да вземем от целокупния обществен продукт. Още по-малко мога да се съглася с Иван Ангелов, че балансираният бюджет не бил прокризисен, а бил антикризисен. Наистина, когато искаш да направиш нещо и не разполагаш със съответните средства в бюджета, остава бюджетен дефицит. Но за този дефицит парите трябва да дойдат отнякъде, да се вземе отнякъде - чрез заем или чрез някакви други финансови документи, да не ги изброявам.

Ето защо аз приемаме, че понятието, както вече се говори в доклада, за балансиран бюджет е едно нормално понятие. Тоест ние да се опитаме да преодолеем съответно кризисните проявления или да неутрализираме последиците от кризата с това, с което разполагаме.

Мога да ви кажа като финансист, че понятието умерен дефицит е чисто инфлационно понятие. Няма друг начин, освен чрез печатарската машина да се разрешат тези неща в крайна сметка. Ето защо аз не мога да приема не само твърдението, че балансираният бюджет не е прокризисен и че не е съответно антикризисен. Това е едно нормално понятие, науката вече го е доказала, опитала го е в практиката и ние трябва да използваме каноните на тази наука.

Благодаря.

Проф. Иван Ангелов:

Това, което каза проф. Порязов за балансиран бюджет - това е желязно правило в бюджетната теория и практика за един по-продължителен период от 10-15 години. Но в рамките на този период са допустими и на практика се прилагат години на дефицит и години на излишък. Но за продължителен период, естествено, той трябва да бъде балансиран. И аз не съм имал предвид нищо друго, а говорих за 2009-2010, умерен дефицит от 3%. Точка.

Венцислав Димитров:

Уважаеми господин Президент,
Колеги,

Аз се радвам, че може би за пръв път тази година докладът за президента привлече толкова много общественото влияние, макар и по някакви други причини, а не поради самия доклад.

Докладът си е доклад като всички други, актуален е, което е много хубаво, съобразява се с текущата икономическа атмосфера и в България, и в света. Винаги съм защитавал правото на академичната наука да излага своите възгледи и мисля, че те не само, че имат право, но имат задължения. И президентът не само, че има право, но има и задължения да накара тези хора да говорят в българското общество и да си казват какво е мнението за това, което най-много интересува хората. Не за някакви техни измислени проблеми, а за проблемите, които вълнуват всички, т.е. икономиката и кризата.

Аз тук се постарах да кажа през тези години на прехода кои представители на академичната наука се намесиха активно в управлението като министри и министър-председатели. Ако ми позволите да ги прочета, без да казвам титлите.

Любен Беров, Ренета Инджова, Иван Костов, Стоян Александров, Христина Вучева, Пламен Орешарски, Стефан Стоилов, Йордан Христосков, Векил Ванов, Иван Пушкаров, Красимир Ангарски, Тодор Вълчев.

Има много повече, разбира се. Ако отговорността на правителството е да съставя бюджет, да води икономическата политика на държавата, то отговорността на всички и най-вече на президента и на представителите на академичната и икономическа наука да дават идеи какво да се прави. Те не задължават никого, напротив. Народът със своя вот е задължил една определена политическа сила или както беше преди - една коалиция, да върши това, което някой трябва да го свърши, да ръководи бюджета и да прави някакви мерки за преодоляване на криза или за дългосрочна стратегия и т.н. Но всеки, който разбира от икономика, е длъжен да се опита да повлияе по някакъв начин на този процес, най-просто като се намесва в общественото пространство и лансира своите идеи. Мисля, че голямата заслуга на президента от години насам е, че се мъчи да канализира това представяне на академичните среди за основните проблеми на нашата икономика. Аз знам, че за тази година беше предвидена някаква друга тема, но мисля, че тя ще остане за по-следваща година. Много добре беше, че се насочи точно върху кризата.

Ако ми позволите и няколко думи да кажа за антикризисните програми, защото сега те много се дебатират.

В предложенията в доклада, а пък и в предложенията на правителството, много от формулираните мерки не са точно антикризисни мерки. Те са по-скоро мерки за оправяне на икономиката и това мисля, че е добре. Мен ако питате, тъй като тази криза не е генерирана в България, тя е световна криза. Като отмине света, тя ще отмине и България. Има си представители на теорията, че когато се пипа много, много се и бърка. И затова най-голямото постижение в периода на прехода в нашата икономика е създаването на валутния борд или паричния съвет, както искате, така го наричайте. Защото върза ръцете на политиците да правят глупости. От гледна точка на антикризисните мерки може би най-добрата антикризисна мярка е да не се прави много-много нищо сериозно, въпреки че има какво да се направи. Но пък от друга страна, самата криза ни провокира всичките да говорим за икономиката. Тоест не само президентът, но виждаме сега, че и министър-председателят, който не е икономист, но и той вече започва, замисля се и се стреми да се изказва квалифицирано, което е много хубаво, за икономика.

Тоест ние икономизираме и нашата политика. Мисля, че всички имаме полза от това. Тук след като има такова разделение, цяло правителство да си провежда икономическата политика, то си предлага бюджета, изпълнява бюджета, тук няма какво да се сърди никой, че някой лансира идеи, даже напротив. Дори идеите да не са подходящи, един такъв дебат казва - тази идея не е подходяща, тази е подходяща. И правителството вече си има обица на ухото какво обществото приема и какво не приема и знае какво да прави и какво да не прави. Така че и това е от полза.

Аз подкрепям изцяло и винаги съм подкрепял, даже не и на това правителство, а на всички правителства, когато се води такава - поне сега е само на думи, но дано да излезе и нещо черно на бяло - борба срещу корупцията. Защото наистина корупцията много ни отделя от Европа и тя беше основна причина да ни спрат европейските фондове. Затова всички сме длъжни да подкрепяме правителството в борбата с корупцията, даже и нещо повече - да му казваме – вие какво казахте, а нещо се отказвате.

Какво имам предвид? Имам предвид, че когато започнаха работа, казаха - сега ще направим една онлайн връзка между бензиностанциите и данъчните служби. После какво стана? Всекидневно отчитане ще има. Ама от онлайн връзка до всекидневното отчитане знаете ли колко е голяма разликата? И какво бих могъл аз да си помисля? Те бяха склонни да имат онлайн връзка, но нещо стана междувременно и изведнъж минаха на всекидневно отчитане. Тоест тези, които са печелили от липсата на връзка между бензиностанциите и данъчните служби, пак са си направили пространство за действие. Вие си направете заключенията. Затова не трябва да си траем, трябва непрекъснато да напомняме, че борбата трябва да се изкара докрай.

Бих подкрепил и всички мерки, които са дългосрочни мерки, които не са поне както ги смятат антикризисни или от днес за утре, а които ще имат дългосрочно въздействие не само върху политиката на това правителство, не само върху икономиката по време на този мандат, но и на следващия мандат.

Говори се за неефективност на държавната администрация. Аз бих обърнал внимание върху някои публикации на колегата Минасян, защото това наистина е много сериозен проблем. Всички казваме, че нашата администрация е раздута, всички казваме, че тя работи неефективно, обаче като че ли нищо не се прави в тази насока. Тази администрация и тази бюрокрация нарастват. Тук някой плачеше преди малко, че било закрито Министерството на администрацията. Че за какво е това министерство? Всяко министерство си има администрация и на министъра това му е работата, да ръководи тази администрация и да направи един главен секретар, както има президентството и той да се грижи за администрацията, а министърът да се грижи за другите работи.

Аз бих препоръчал следното - и на правителството и на депутатите, да вменят като задължение на някакъв държавен орган, мисля, че най-подходящ държавен орган е Сметната палата, между другото сметните палати в европейските страни някъде имат такова задължение - когато влизат да правят одит в определена държавна институция, не само да видят как се харчат парите, дали се харчат законосъобразно при изразходването на средствата, но и да направи одит и за функциите на тази държавна институция колко хора са необходими. Ако те нямат квалификация, ще се пратят на Запад да се научат, да видят, ако не, ще поканим западни специалисти, да ни го кажат. Примерно, ако едно министерство има 4000 души служители, а в Германия ако са 40, защо ние да не ги намалим? И нека те наистина това нещо да го направят.

Другото нещо, което трябва да се направи, аз знам, че това няма да излезе нито от устата на президента, нито от устата на министър-председателя, нито от устата на председателката на НС - това е да се създаде една система на заплащане на труда не само на държавните служители, но и на служителите в публичния сектор и включително държавните фирми. Сега излезе само „Информационно обслужване”, обаче вие знаете ли на други места какви има, знаете ли, че има държавни агенции и държавни комисии, където заплатите са с пъти по-големи от тези на министър-председателя и на президента. Да не говорим и за държавната банка. Съжалявам, че го няма Иван Искров, това е една стара дискусия - колко е заплатата на шефа на централната банка. Може ли той да взима повече от президента? Той ли е по-важен. Ходи в парламента, избират го, обаче все пак в една държава трябва да има някаква субординация. Понеже аз съм един от авторите на старата система на заплащане на народните представители, бих могъл да предложа друга система, но трябва да дойде и от другите институции това нещо, защото не може народните представители да взимат вече 2/3 безотчетни при положение, че се дават маса пари за официално държавно финансиране на политическите партии. Преди тези 2/3 им ги даваха едва ли не за партийна работа, така поне се смяташе. Като имаме предвид нарастването на степента на отчетност и в Европейския парламент, мисля, че в нашия парламент вече това не може да се прави. Не че са им големи заплатите, напротив, заплатите би трябвало да ги увеличат поне два - три пъти и съразмерно нататък да се увеличат и другите заплати. Но не може министърът на финансите да е на 37-мо място по заплата в МФ. А пък не може и една държавна служителка да си е построила палат и в него да има 5-10 души лакеи. Това също не мога да го разбера.

Става дума не само за изпълнителната и законодателната, но и за съдебната власт. Защото преобладаващата част от съдиите взимат по-голяма заплата от министър-председателя и президента. Апелирам и към новата изпълнителна власт - направете всичко възможно, обаче направете тези пари малко по-нормални за техния статут, иначе корупцията ще продължи.

Тъй като виждам, че всички сте замрели, и аз съм много любопитен, затова свършвам засега и пожелавам успех на новото правителство и с каквото може всички ще помагаме за него.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря на колегата Димитров.

Господин Президент, позволявам си да прекъсна за малко дискусията и да кажа добре дошъл на премиера Бойко Борисов. Неговото закъснение е продиктувано от посещението му в Брюксел.

За мое голямо удовлетворение по повечето, да не кажа по почти всички въпроси днес в залата се постигна единомислие. Или поне сходство по някои отделни въпроси. За това спомогна много изказването на вицепремиера и министър на финансите г-н Симеон Дянков с оценката и позицията, която той зае спрямо поставените въпроси за обсъждане.

Бяха разгледани такива въпроси, като тези за финансовата стабилност - никакви различия в доклада и в изказванията. Тук, в залата, относно стабилността на паричния съвет също има пълно единомислие.

Относно балансирания бюджет, разбира се, имаше коментари за бюджетен дефицит, но преобладаващото мнение и ориентацията на повечето от специалистите, включително и на представителите на изпълнителната власт в лицето на министрите, е за поддържането на балансиран бюджет. На този фон, при поддържането на един балансиран бюджет, не трябва да се бърза с подписване на някакво споразумение с МВФ засега, но да е отворена вратата.

Бяха направени и много предложения за конкретни промени в законодателната система, свързани с подобряване на бизнес - климата, т.е. създаване на условия бизнесът да литне, крилата да му да станат по-силни, защото ако някой измъкне от икономическата криза България, то на първо място ще е бизнесът. Държавната администрацията каквото направи, и бизнесът.

Имаме още един изказващ се, доц. Статев, член на Управителния съвет на БНБ.

Стати Статев:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Министър-председател,
Драги колеги,

Аз ще си позволя да кажа няколко думи във връзка със според мен изкуствения конфликт, който може би усетихте, че съществува в изказването на доц. Стоян Александров спрямо неговия раздел и това, което беше изнесено като позиция на Управителния съвет. Аз смея да твърдя, доколкото ние сме имали и много разговори, че такъв конфликт няма и не може да има, защото както целият доклад, така и специално разделът му в банковата част, където Стоян Александров е всепризнат специалист. Не е нужно да коментирам колко добре известен и добър професионалист в академичен и професионален план е той в банковата и финансовата сфера. Така че аз, доколкото са тук и моите колеги, и ние сме коментирали всички негови предложения, той е много активен в това отношение, винаги сме гледали на тях като на изключително градивни препоръки. Първо започна да бие камбаната още преди близо година за лихвите - дали не може нещо да се направи, как да се направи и тук всяка чувствителност е излишна. Всички ние знаем, че нито правителството, което сега отправя подобни намерения, нито централната банка имат преки лостове да влияят на търговските банки върху лихвената политика. Но това е едно обръщане на внимание, аз така го разбирам и ние така сме го коментирали, че може със задружни усилия да създадем с вторичните механизми и лостове такива условия, щото наистина нещо да се постигне в тази основа, а не законодателно, което не е възможно.

Ако мога да си позволя един коментар откъде идва чувствителността. Тя е от това, че всеки път, когато се постави на обсъждане под какъвто и да е ъгъл въпросът за паричния съвет, въпросът за фиксирания курс, обществото независимо как е поставен въпросът, се раздрусва и започват да ни звънят на всички телефони - вярно ли е, може ли да се мръдне съветът, може ли да се мръдне курсът, защото това е въпрос, който засяга всеки един, независимо дали е в бизнеса, независимо къде се намира. И в този смисъл е тази чувствителност, защото може би е по-добре да подчертаваме, че има стратегия на БНБ, която е приета на 9 септември 2004 г. и оттогава стои непроменена и известна на всички. Има меморандум, подписан с правителството няколко месеца след това, където категорично е казано, че и системата на паричен съвет, такава каквато е приета със закон, и фиксираният курс ще съществуват до влизането ни в Еврозоната.

И ако ми позволите няколко думи за влизането ни в предверието на Еврозоната. Ние, общо взето, изразяваме лично мнение, но мога да кажа, че и сме единодушни, че трябва да си искаме и дано правителството сподели това наше разбиране, и сме готови да влезем в паричния механизъм 2. Нищо че има индикации, подсказани от най-различно ниво, че може би сега няма да се даде. Нека да си искаме и нека да налагаме разбирането, че ние сме убедени, че това е нашият път и че колкото по-скоро успеем да го извървим, толкова по-добре ще бъде за нас и естествено за нашите приятели в Евросъюза.

Благодаря ви.

Проф. Борислав Борисов:

Доцент Стоян Александров е институция като БНБ, нали. Аз само един въпрос ще задам, не искам отговор, риторичен - защо Стоян Александров повдига от миналата година въпросите за лихвите. Ами защото при положение, че на бизнеса нормалната му норма на печалба е между 8 и 10%, а лихвата е 12-14-16%, а бизнесът без кредит не може да работи, как ще стане. А ние разчитаме на бизнеса да ни изтегли от кризата. Не се включвам в спора, поставям въпрос.

Да се ориентираме към приключване на дискусията.

Има думата министър-председателят.

Бойко Борисов:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,

Съжалявам, че се включих в края, но имаше обективни причини.

Не съм имал възможност да се чуя с министрите за дискусията, но това, което разбрах и от г-н Борисов, това е, че в общи линии се търси и се намира консенсус по основни и важни теми в обществото днес.

Благодаря на президента за днешната среща, защото той като държавен глава, мисля, че това е и една от основните му функции - да може да събира противоположни мнения и от тях да се раждат тези идеи или това пък, което ние трябва да изпълняваме от днес, възможно с най-широка подкрепа. Защото и снощи, на съвета на премиерите в Европа, една-единствена тема се дискутира и това е кризата, която съсипва в момента целия свят, всички, и че дори от оптимизма, който има тук-там в анализите, няма никакви основания да се смята, че се излиза от кризата. Това е решението и това е становището на всички, които представляваха европейските държави вчера в Брюксел.

Намираме се в същината на кризата и нямаме основания да намаляваме мерките и да се отпускаме с мисълта , че тя отминава. И освен подкрепата, която дадохме на доклада на Гордън Браун за срещата на Г-20, всички, които се изказаха, се изказваха в тази посока. На теоретиците смея да кажа, че нито една държава, поне в Европа, а понеже имаше и изказвания от страна от САЩ какво е направено, не е намерила печеливша формула за излизане от кризата. Сиреч, ако някой имаше програма, просто ние щяхме да я препишем и да я изпълним веднага и нямаше да я дискутираме. Така че, когато се говори за мерки за излизане от кризата, искам на теоретиците и критиците да кажа, че такива мерки никой в Европа и в Америка не е намерил. Иначе щяхме да имаме една - две - три или пет държави, които вече са излезли и ние другите щяхме да вървим след тях.

Затова дискусията и днешният доклад за президента, и мнението на министрите, според мен, цели да намери възможно най-приложимата мярка, която в същото време максимално малко да засегне обикновения човек.

В това отношение мисля, че ние с преизбирането на управителя на БНБ г-н Искров допринесохме за една приемственост и стабилност в банковата система.

Второ, реална мярка, спирам се на това, което г-н Борисов каза за реалния сектор, за икономиката, за бизнеса, който развивайки и създавайки работни места или запазвайки ги поне, това са еврофондовете. В момента има много пари, които са и тук в България, но поради липса на проекти, липса на капацитет, не се използват. Ние се борим за още проекти, за още пари от европейските фондове, гарантирам, че те ще дойдат, страхът ми е, че ще дойдат пари, а ние не сме подготвени по никакъв начин да ги поемем като държава. И на ниво общини, на ниво държава, на ниво бизнес, а какво по-добро като мярка стотици милиони евро да отидат за строежи на пътища, магистрали, естакади, заводи по линия на екологията, депа, какво по-добро от това. Затова ние трябва да създадем и създаваме такава организация, но трябва и вашата помощ, и на бизнеса.

165 милиона, мисля, че бяха над 160 милиона със сигурност, в евро по програмата Шенген не се усвояват. Забавено е усвояването. А с тези пари може да се купува всичко, което засяга нашата гранична сигурност, всичко, от което граничари, полицаи имат нужда. В същото време ние от бюджета се пазарим за по 5-6 милиона дали да дадем или не, стотици милиони стоят неусвоени, защото поради една или друга причина, а тя е една за мен - борбата за комисионните, проектите не са тръгнали или се правят така, че след това се анулира конкурсът и почваш наново. Пак три месеца, пак обжалване… Реални, свежи пари, за които да не бъркаме от бюджета, за да може с парите от бюджета да подпомогнем социално слабите слоеве, стоят така и не се усвояват.

Така че, в това най-много сме се концентрирали, защото и в земеделието, и в инфраструктурата, и в екологията стоят много пари, да не говорим и по всяко министерство по различните програми по-малки суми, но никак не малки, за да бъдат усвоени в условията на криза.

Предполагам, че по всички тези спорни теми сте разговаряли, надявам се и колегите, които са били от страна на правителството да са спазвали добрия тон, в това съм убеден.

Повтарям, в Брюксел имаме голяма подкрепа. Имат много голямо доверие към България. Имат желание България да излезе като добър партньор. Виждат България като територия, в която може да се прави бизнес. Повярвайте, това са милиарди евро, които са подготвени за България и всички европейски държави, големите компании също искат да участват в тях. Т.е. прозрачността, честността на процедурите се наблюдават под лупа и София е давана за пример - за метрото, за всичко останало, за което са усвоявани средства.

Мисля, че на днешната среща е изпълнена и една политическа задача. Много лошо впечатление правят държавите, в които има конфликт между институциите и те се наблюдават - дали Украйна, дали Румъния, навсякъде. И към тези държави винаги се гледа, бих казал, с малко недоверие, защото не се знае, как ще се реагира. Да речем Чехия - президентът Саркози там беше изключително рязък, защото заради решението на техния конституционен съд, което се бави с месеци, решението на техния президент, Европа стои и ще остане без работещите институции във времето на криза. Той даде пример - едно е един народ като ирландския да не приема нещо и да се мъчим да го убеждаваме, едно е един човек да се мъчим да убеждаваме и той да ни разиграва. Изключително рязък беше. И между - другото получи подкрепа от всички. Така че, когато една държава, една нация показва единност и сплотеност в борбата си да излезе от кризата, бива толерирано това и печели повече доверие. Печелиш ли доверие, печелиш пари и във времето на криза.

Мисля, че и в тази посока днешната среща на толкова много различни мнения е много важна. Защото само след като вчера приветствахме г-н Барозу с избора, след 2 октомври, след минаването на 27 септември, изборите в Германия, дотогава трябва да бъдат подготвени и еврокомисарите. И трябва да ви кажа, че тук е много важно ние като държава да излъчим и еврокомисар, и съответно да съумеем да заемем такава длъжност за еврокомисар, която все пак да отговаря и на възможностите на държавата, и да бъдем търсени в това отношение. Предстои ни много работа и един добър диалог е задължителен за всички.

Днес следобед ще проведем разговори с министъра на Руската федерация г-н Шматко, така че ще имаме повече идеи и яснота и по тези проекти, за които нищо не пречи да проведем една подобна дискусия, защото те също са много скъпи, много важни и много стратегически и за много поколения напред.

Благодаря за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря.
Господин Министър-председател, доколкото знам, главната точка в дневния ред на вашата среща беше да се договори обща позиция на Европейския съюз за предстоящата среща на Г-20. Може ли да ни кажете кое е най-същественото от договорената обща позиция?

Бойко Борисов:

Всички се обединихме върху това да се подкрепи доклада на г-н Гордън Браун и да имаме единна позиция на срещата на Г-20. Мога да ви кажа аз какво съм казал на срещата. Споделям очакванията да продължи работата по международната регулаторна рамка на финансовия сектор. Тази дейност трябва да бъде поставена в услуга на реалната икономика, кризата далеч не е приключила. Това беше изказването на всички останали премиери. И от социална гледна точка пазарът на труда ще продължи да изпитва затруднения и следващите месеци. От нас се очаква да продължим усилията за предотвратяването им. Присъединяваме се всички към предложенията на председателя и на председателството да говорим в един глас по позицията за Г-20. Ако искате и имате интерес, целият доклад ще ви го предоставя да го прочетете, той не е секретен, има 3 страници, които можете да видите.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, господин Премиер.

Господин Президент, заповядайте.

Георги Първанов:

Благодаря Ви.
Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми участници в дебата,

Вземам повод от последните думи на премиера. Не е моя работа аз да се произнасям по темата за българския еврокомисар, но за сферата, която ще му бъде предоставена, не ми е безинтересно и аз лично смятам, че с положението, което България си извоюва в европейската енергетика, като регионален център, като едно средище на трасета, газови, петролни, като перспектива за развитие на ядрената енергетика, която смятам, че ще бъде основен елемент в развитието на европейската енергетика, ние бихме могли да претендираме за едно такова място. Разбира се, пак казвам, това ще се реши и в зависимост от разпределението на ангажиментите в рамките на самия Европейския съюз.

Аз благодаря на министър-председателя за това, че успя да организира така програмата си и да се появи. Даже бих казал не символично, а и реално, с изразено мнение по въпроси, които засягат и дискусията. Аз не се опитвам и никога не съм се опитвал да обобщавам научна и експертна дискусия, защото не е редно. Не съм сигурен, че всички сме се обединили, че имаме единно мнение по повечето въпроси, но консенсусът ясно се очерта по онези теми, които са особено важни. Говорим и за бюджета, говорим и за данъчната система, говорим и за мерките, които да стимулират бизнеса. Това и аз го подчертавам - за стимулите по отношение на потреблението. Във всеки случай там, където имаше различия, тези различия бяха конструктивни и обосновани и не са никак за подценяване и пренебрегване.

Аз съм благодарен и за това, че с участието на няколко министри и с изказването си вицепремиерът разви елементи от правителствената позиция, не цялата, защото не беше това целта. Но това обсъждане, вярвам, ще се съгласите с мен, далеч надхвърли предварително зададените цели да дебатираме по доклада, който имате всички вие. Нещо повече, ние коментирахме историята на проблемите и което е особено важно - хвърлихме мост напред във времето след кризата, надявам се тя да не продължи дълго. Коректно ще предоставим така, както сме предоставили доклада на Министерски съвет, и цялата стенограма, даже си мисля, че трябва да направи пресцентърът всичко необходимо, за да я качи в сайта, за да може всеки, който не е успял да присъства на дискусията, да се запознае с изразените мнения или пък онези, които са участвали в дебата, да си преговорят малко материала и така в крайна сметка да вървим към изработването и отстояването на консолидираната българска позиция.

Благодаря ви. Успешен ден на всички!