Георги Първанов:
Уважаеми госпожи и господа,

Благодаря, че се отзовахте на поканата за тази дискусия.

На тази дата българските президенти встъпват в длъжност. По традиция тази дата е повод за отчет, за разговор с медиите или други публични изяви, в които съм коментирал събитията от изтеклата година.

Тази година реших да сменя подхода. Вместо анализ, обърнат назад, ви поканих за една дискусия, в рамките на която да коментираме предизвикателствата пред България с оглед следкризисното развитие на страната.

Кризата за пореден път поставя въпроса „къде сме ние”? Дали оставаме в периферията, където тръпнем в очакване на поредната оценка от Брюксел, или имаме амбицията да участваме във формирането на общоевропейската политика.

Този път не сме изостанали - ние поставяме въпроса за националната стратегия за следкризисно развитие успоредно с усилията на европейските институции да намерят отговор.

Имаме сериозна външна причина, за да провокираме такава дискусия за предстоящото десетилетие. Още в началото на есенния сезон председателят на Европейската комисия г-н Барозу постави въпроса за необходимостта от „стратегически размисъл по въпроса в какво общество искаме да живеем”. С присъщата му категоричност той заяви, че „сега не е време за обичайни рутинни действия; нужна е програма за преобразуване”.

Впоследствие беше подготвен и работният документ на ЕК, който да служи като база на консултациите относно бъдещата стратегия „Европа - 2020”. Този проект ще бъде обсъждан на неформална среща на върха в Брюксел на 11 февруари 2010 г.

Ясно е, че Лисабонската стратегия (досегашната програма за икономическо и социално развитие на ЕС) ще бъде преосмислена. Работи се за нова визия, стратегия, програма (използването на различните понятия показва, че и в Брюксел още не е изяснен характерът на документа).

Ясно е без съмнение, че в рамките на европейските институции тече интензивен процес на преосмисляне на стратегията и на политиките, от които България не бива да изостава в никакъв случай.

Много по-важни са вътрешните мотиви на нашата активност. Смятам, че сега е моментът да си отговорим на въпроса - „дали ние искаме просто да удържим до края на световната криза”, или правим такава политика, която да ни позволи да стартираме от удобни, перспективни позиции в следкризисната надпревара на националните икономики.

Като държавен глава през всичките тези години съм се опитвал да подпомогна налагането на стратегически подход в управлението на страната, който да избегне капаните на мандатното мислене и действие. Не е нужно да изброявам всички инициативи и проекти, които са поставени от мен за дискусия пред властите и гражданите на страната. За съжаление те не доведоха до промяна и ние отново изглеждаме като страна без ясна представа какви искаме да бъдем и как можем да го постигнем.

Ние имаме сериозен експертен потенциал - своите разработки своевременно обявиха и университети, и академии; много ценни идеи формулираха редица неправителствени организации - например Инициатива 2020. Синдикати и работодатели имат своите и солидни анализи, и обосновани предложения.

Настъпва времето да потърсим еднопосочно действие, а защо не консолидация, на тези усилия. Най-доброто би било създаването на консенсусен национален проект или поне обединение по основните приоритети и политики на страната.

Изходният пункт, от който трябва да тръгнем, е състоянието и тенденциите в световната и в българската икономика.

Във връзка с това възникват следните въпроси:

• Как да се дешифрират характерът и развоят на кризата в световен, европейски и национален мащаб, нейната динамика? В какъв момент от нейното развитие се намираме, какви са очакванията, прогнозите за близките месеци?

• Какви по-конкретно са състоянието, процесите и тенденциите в развитието на българската икономика и как те се отразяват върху обществото и отделните социални слоеве и групи?

• Кои са онези симптоми, индикатори, критерии, които биха ни позволили с увереност да твърдим, че започва или е започнал процес на възстановяване, на излизане от кризата и той е необратим?

През последната година, година и половина, видяхме как развитите икономики в света потърсиха и приложиха нови подходи, нови политики за преодоляване на кризата.

Какво прави впечатление?

Първо, бе направен опит за въвеждане, въпреки спецификите на отделните региони и страни, на повече или по-малко съгласуван подход.

Спомняме си срещите на върха в рамките на Г-8 и Г-20, както и тези в рамките на ЕС, многото форуми на различни световни организации.

В рамките на Европейския съюз бе направен опит за задълбочаване на този процес, макар и да не бе достигнато очакваното ефективно равнище на координация.

Второ, в основата на този съгласуван подход стои реабилитирането или, по-точно е да се каже, новата роля на държавата в икономиката: мащабни намеси чрез инвестиции, данъчни стимули за спасяване на цели отрасли и производства, за стимулиране на търсенето и за повишаване на доверието.

Всичко това спомогна за предотвратяване на срива в икономиката. Но то имаше своите негативни последици - безпрецедентното повишаване на бюджетните дефицити.

Трето, никой днес със сигурност не може да каже какъв ще бъде крайният резултат от предприетите масирани мерки. Тук доктриналният спор е дали намесата на държавата няма да има своите обратни последици, не е ли настъпил моментът за един вид „заден ход”, но докъде и може ли да се възстанови предишната политика.
Чуват се и обратни мнения - възстановяването е толкова крехко, че държавите не бива изведнъж и рязко да преустановят своята подкрепа за съживяване на икономиката.
Това е концептуалният, но и бихме казали, практически въпрос на посткризисния период.

В европейския проект, който ще бъде обсъждан на 11 февруари, акцентите са в няколко посоки:

Първо, моделът на икономиката и на икономическото развитие след кризата. Негови основни черти и характеристики са: енергоспестяването, спестяването на природни ресурси и опазването на природата (екологичният аспект), увеличаването на производителността и конкурентоспособността на базата на нови източници на растеж (преди всичко знанието и иновациите).

Второ, това е демографското развитие и развитието на човешкия потенциал. Няма защо да аргументирам колко актуален е този аспект в нашите условия, какво е неговото отражение върху икономиката, социалните системи, образованието и здравеопазването, пенсионната система, политиките към младото поколение.

Трето, това е социалното измерение в смисъла на социално сближаване, преодоляване на драстичните социални разделения и разслоение. Впрочем, кризата изостри социалната чувствителност на европейските лидери от целия политически спектър. Вече и най-големите консерватори, и либералите, се кълнат в необходимостта от социална ангажираност на държавата.

Четвърто, изграждането на нов институционален модел на управление върху принципите на децентрализацията, субсидиарността, засилване на гражданското участие и инициатива.

Данните за развитие на европейската икономика в края на миналата година показват известно съживяване - растеж на БВП с 0.3%, на икономиката на САЩ - с 0.6%, на Япония - с 0.3%.

Въпросът е доколко устойчива е тази тенденция. Въпреки че икономическият спад се забавя, експертите прогнозират, че възстановяването ще бъде бавно. Още повече, че нивото на безработица в еврозоната достигна до 10%, а някои страни натрупаха рекордни бюджетни дефицити.

И ако искаме да си представим българската икономика след кризата, трябва да отчетем доста неблагоприятни фактори още преди началото на кризисните процеси:

Първо, в нашата икономика преобладават ниско технологичните, обслужващи дейности и междинни продукти. Ние не произвеждаме завършени високотехнологични продукти. Проблемът не е, че българската икономика е икономика преимуществено на услугите, а че тя е нискотехнологична, трудоемка и енергоемка.

Второ, в нашата икономика няма ясно очертани приоритети и пазарни ниши. Тя се формира в голяма степен стихийно, под въздействието на конюнктурни фактори. За разлика от други източноевропейски страни, които се ориентираха своевременно, съхраниха и развиха своите специализации в индустрии, основани на широко привличане на чужди инвестиции и капитали, нови технологии и висококвалифицирана работна ръка, ние се превърнахме, образно казано, в своеобразен преработващ, суровинен придатък. При което печалбата, принадената стойност, макар и да се произвежда тук, се реализира извън страната.

Трето, кои са големите транснационални компании, които влязоха в България? Къде са нашите специализации, нашите ниши? Ако погледнем структурата на чуждестранните инвестиции у нас, ще видим, че като изключим няколко, изброени на пръстите на едната ръка инвестиции, те са преди всичко в имоти и строителство. Може ли това да бъде гръбнакът на българската икономика? Българската икономика няма ясен профил, няма ясен отговор какво ще развива и защо, и поради това кризата у нас има по-дълбок характер и последици. Тя ще бъде усилена от структурните проблеми на икономиката ни.

Едно бегло сравнение с процесите в новоприсъединените европейски страни показва, че при нас има сходни тенденции от гледна точка на БВП, безработицата и други основни показатели. Очакванията за тези страни са за забавяне спада на икономиката и дори за символичен ръст през втората половина на годината. За сметка на това - ще продължи нарастването на безработицата, очаква се и известно покачване на инфлацията и бюджетния дефицит.

Струва ми се обаче, че за нас са основателни оценките, че страната ни се намира в най-тежкия период на кризата, поддаваща се трудно на класически дефиниции, с трудно предвидими развой и изход.

Знаем данните за динамиката на БВП - в Европа и у нас. Знаем и темповете на намаление на преките чуждестранни инвестиции. Без да коментирам в детайли пораженията в индустрията, само ще отбележа, че обемът на производството се сви с близо четвърт. В строителството ситуацията е още по-тежка… Като чувствително засегнати са сектори на производството на текстил, облекло, дървен материал, мебели, химически продукти и лекарства. Тук са някои от браншовите лидери и те вероятно ще вземат отношение.

Основен извод е, че кризата засегна по различен начин основните индустриални сектори. Особено голяма дълбочина и продължителност има в промишлеността и строителството.

Фактори, затрудняващи дейността на индустриалните предприятия. Преди октомври 2008 г. повечето от основните фактори, които затрудняваха дейността на предприятията в промишлеността имаха сходна тежест - между 10 и 30%. След октомври 2008 г. започна тяхното разслояване, като с най-силно въздействие, с тежест между 60-70% се оказа несигурната икономическа среда. На следващо място по тежест са недостатъчното търсене в страната и недостатъчното търсене в чужбина с тежест 35 и 40%. Колкото и парадоксално да изглежда, но бизнесът не определя финансовите проблеми като основни за намаляване активността на предприятията. Тяхната тежест бележи леко увеличение през 2009 г., но остава с умерено влияние заедно с конкурентния внос, слабости в икономическото законодателство, недостига на работната сила и други. Тежестта на всички тези показатели е между 10 и 20%. За отбелязване е, че недостигът на материали и оборудване и недостигът на енергия нито преди, нито по време на кризата са били фактори, затрудняващи съществено дейността на предприятията в промишлеността.

Икономически проблеми в края на кризата и визия за тяхното решаване

Основни принципи на социално-икономическата политика. Безрезервно сътрудничество с ЕС; повишаване на ефективността и качеството на функциониране на институциите; предявяване на високи изисквания към управленския елит; спазване на строга бюджетна дисциплина; строго премерено икономическо ангажиране на държавата; социално-справедливо данъчно облагане; повишаване на административния капацитет, съкращаване на бюрокрацията и подобряване на качеството на административното обслужване; пълна предвидимост и прозрачност на социално-икономическото управление.

Индустриална политика. Необходимо е да се активизира политиката на държавата за бърза и масирана структурна оптимизация и технологична модернизация на икономиката. Да се предприемат необходимите мерки за бързо увеличаване дела на средно- и високотехнологичните продукти в структурата на производството и износа.

Трудно може да се приеме, че е възможно да се работи по антикризисни програми, без да се стъпи върху цялостна държавна концепция (или политики) за индустриалното ни развитие, за държавните приоритети, за агресивната и гъвкава експортна стратегия, в т.ч. рязко увеличаване на експортното застраховане и т.н.

Сегашният икономически спад, независимо от неговата сериозност, не бива да дава повод за отлагане на мерките за повишаване на икономическата конкурентоспособност. Кризата може и следва да се разглежда като възможност. На изхода от рецесията трябва да тръгнем по нов път.

По време на криза, а и в следкризисния период, се налага преструктуриране на индустрията и насочване към енергоспестяващи и конкурентни производства, което предполага привличането на ПЧИ в отрасли с по-висока добавена стойност и по-високо технологично равнище. Привличането на ПЧИ в конкурентни производства остава приоритетно в бъдещ период. България се нуждае от значителни инвестиции за развитието на производства, насочени към опазването на околната среда и производство, което се основава на енергоспестяващи ресурси.

При положение, че българската икономика излезе по-бързо от кризисния цикъл и се очертаят възможностите за излизането първо на някои отрасли от кризата, то е наложително преструктурирането на икономиката на сравнително по-високо технологично равнище, намирането на нови сравнителни преимущества на българската икономика, освен недвижимите имоти и строителството и респ. привличането на ПЧИ в сравнително по-съвременни производствени отрасли.

Мерки за подобряване на конкурентоспособността

Краткосрочни мерки. Бюджетен дефицит. Ограничаване на текущата издръжка на администрацията. Необходим е анализ на ефективността на административните звена. Елиминиране на дублиращите функции на административни структури, например в политиката по информационни и комуникационни технологии, публично-частно партньорство, вътрешна сигурност и др.

Финансиране на малки и средни предприятия. Използване на съществуващи канали за пазарно подпомагане на малки и средни предприятия подобно на въведените кредитни линии от Българската банка за развитие. Необходимо е търговските банки да бъдат стимулирани да допълнят осигуреното от държавния бюджет финансиране.

Финансови пазари. Засилване на сътрудничеството между Българска народна банка и централните банки на страните с най-силно присъствие в българската банкова система, както и на надзорната работа на БНБ с цел предотвратяване на натрупване на прекомерен риск в системата, особено от банки, системно изложени на риск към големи географски концентрирани инвестиции в недвижимо имущество.

Дългосрочни мерки. Върховенство на закона. Пакет от мерки, насочен към засилване на ефективността на правоохранителната и контролната система. Усилията за ограничаване на корупцията и сивата икономика да бъдат насочени към подобряване на предоставянето на обществени услуги, вкл. прилагане на закона. Радикална административна реформа, базирана на въвеждането на електронно правителство.

Въвеждане на система и модел за формиране и прилагане на политики. Концентрирането на националните политики в избрани области на европейските политики, така че да се гарантира постепенна специализация и фокусиране на националните ресурси. Осигуряване на ефективност при управлението на европейските фондове и избирането на “български” области в европейските политики. Националните политики да се пренастроят от търсене на растеж на всяка цена към търсене на качествен и устойчив растеж.

Промяна на приоритетите на икономическата политика към иновации, ИКТ, малки и средни предприятия с фокус върху хармоничното регионално развитие и социалната кохезия.

През септември м.г., тук, в тази сграда, ние спорихме по бюджетната политика като основен антикризисен лост. Уважавайки волята на управляващото мнозинство, аз незабавно подписах Указа за обнародване на Закона за държавния бюджет 2010 г., ускори се привеждането в сила на данъчните закони.

Когато обсъждаме обаче изхода от кризата и необходимостта от прилагането на реални антикризисни мерки, ние неизбежно трябва да възобновим дискусията за балансирания бюджет. Безспорно минималният дефицит има своя оправдан мотив - да засили аргументите ни по започване на процедурите за кандидатстване в Европейския валутен съюз. Но той има и своята цена.

Смисълът на дискусията днес и напред е в това - да се открият работещите, печеливши управленски решения по отношение на икономиката и другите сфери при несъмнено неблагоприятната прогноза за възможностите на бюджета - сега и в близките години.

И все пак не само заради посланието на Брюксел ние трябва сериозно да се замислим над въпроса как и доколко нашите приоритети ще намират отражение върху бюджетните политики. Само така можем да разчитаме на сериозна динамика във възстановяването на икономиката ни, в създаването на по-високи нива на растеж и заетост.

Мнението на екипа от финансисти, с които работя е, че философията на бюджета за 2010 г., начинът по който започва неговото изпълнение не създават условия за структурни и ефективни промени в публичните финанси и защитни механизми за справяне с икономическата криза.

Преследвайки голямата цел, която аз винаги съм подкрепял - покана за ЕRМ II и Еврозоната (където критерият е 3% дефицит от БВП), би трябвало да заявим - трябва да влезем в Еврозоната с работеща икономика! Не бива изключителният ни стремеж за покана в ЕRМ II да бъде за сметка на вкарването на реалния производствен сектор в икономически фризер. Трябва да се постигне „определена цена”, а не да се преследва целта „Еврозона” - на всяка цена.

В своите изводи и анализи браншовите организации - Българска браншова камара „Машиностроене”, Българска асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил, Българска асоциация на електротехниката и електрониката и др., са единодушни, че ако искаме да оцелее реалният производствен сектор, държавата трябва да изпълнява ролята си на коректен платец, регулатор, честен съдия и арбитър.

Просрочените плащания от 2009 г., поетите значителни ангажименти със Закона за бюджета за 2010 г. за допълнително финансиране и силно занижената и консервативна оценка на макроикономическите показатели могат да доведат до актуализация на бюджета за т.г. Въпросът е каква цел преследваме - ще покриваме отново дефицити на отделни бюджетни сфери или ще отидем по-напред - да търсим реализирането на структурни политики и мерки.

Винаги съм и ще бъда привърженик на финансовата дисциплина. Но ние виждаме как представата за балансирания бюджет отстъпва под напора на реалността и недоволството на отделни социални групи - лекари, жп работници и др. Във връзка с това смятам, че ако се наложи актуализация през годината, преразглеждането нивото на бюджетния дефицит от 0,7 на 1,5%-2% от БВП може да създаде условия за сериозни стимули за:

а) бизнеса - най-вече чрез разплащане на просрочени плащания на доказани и ефективно изпълнени обществени поръчки. Могат да се приложат нови форми за стимулиране на бизнеса при откриване на нови работни места;

б) потреблението - в рамките на възможния ресурс да се актуализират минималната работна заплата и заплатите в публичния сектор, като това увеличение не може да надхвърли ръста на обществената производителност на труда;

в) в областта на здравеопазването - финансово да бъде осигурен действащият рамков договор;

г) в областта на социалното подпомагане - да се разплатят старите задължения и при възможност да се търсят нови форми за подпомагане на най-засегнатата част от населението от кризата;

д) ще се създадат условия и за инвестиции в инфраструктурата.

Преди няколко месеца имахме своите спорове с правителството по основни енергийни проекти. В тази дискусия се формира единна позиция на българските институции, която се отстоява в преговорите с нашите партньори. Краят на кризата ще съвпадне с активната реализация на проектите „Набуко” и „Южен поток” и това би било силен стимул за развитието не само на енергетиката, но и на икономиката като цяло.

Продължавам да смятам, че кризата не е аргумент срещу, а в полза на строителството на АЕЦ „Белене”. Изобщо инвестициите в големите инфраструктурни проекти и особено в енергийната инфраструктура могат да бъдат най-голямата ни инвестиция в бъдещето, в т.ч. и в социален план.

Адмирирам правителството в усилията му да запази и развие мястото на ядрената енергетика в енергийния микс на страната. Подкрепям стремежа да се намерят оптималните решения от гледна точка финансирането и мениджмънта на проекта.

Убеден съм, че в обсъждането на европейската стратегия 2020 България може да се включи с активната си позиция за бъдещето на ядрената енергетика в ЕС.

България трябва да търси и да реализира изпреварващо националните си цели с доставки на вече договорен газ от Каспийския регион или от Близкия изток.

Към всичко онова, което съм казвал многократно по енергийната тема, днес ще поставя един друг акцент - на проекта за доставка на компресиран газ от Азербайджан. Това е проект, който може да осигури дългосрочно необходимите допълнителни доставки природен газ за страната ни, при това по-бързо отколкото другите проекти. От него може да спечели и регионът и в крайна сметка това да бъде един реален български принос в усилията за диверсификация на енергийните източници и трасета.

Тенденцията към екологизация на икономиката и на страната като цяло, все по-пълното прилагане на принципа за устойчивото развитие и интегриране на политиката за опазване на околната среда в другите секторни политики ще се засилва и ще бъде основна характеристика на развитието в средносрочен и дългосрочен аспект.

- Борбата срещу изменението на климата и мерките за адаптация към изменените климатични условия са глобален приоритет. Страната ни ще трябва да даде своя принос – в рамките на общите действия на ЕС, и да постигне определените общи цели. Това означава сериозен финансов ангажимент и вероятно преструктуриране на отделни икономически отрасли, но същевременно е и шанс за постигане на качествен скок в технологичното равнище и развитие на българската икономика. Необходимо е провеждане на политика, която да е насочена към развитие на нисковъглеродна икономика; към сериозна технологична модернизация; към постигане на максимална енергийна ефективност; нарастващ дял на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници; въвеждане на безотпадни технологии; пълно оползотворяване на използваните ресурси. Държавата трябва приоритетно да въведе в изпълнение съответни стратегии и програми, гарантиращи технологичната модернизация и развитие на нисковъглеродна икономика;

- България изостава в изпълнението на изискванията на ЕС по отношение на достигане на определените стандарти за опазване на околната среда по отношение на основните компоненти – вода, въздух; както и по отношение на основни фактори на въздействие, каквито са отпадъците. Преодоляването на това изоставане (което е задължително за страната като член на ЕС) ще е една от главните определящи на икономиката. То е свързано с изразходването на сериозен финансов ресурс за изграждане на екологичната инфраструктура, поради което използването на 100% от предвидените еврофондове е задължително;

- Страната ни не трябва да допуска допълнително изоставане в изграждането на екологичната инфраструктура поради проявлението на глобалната икономическа криза. Осигуряването на допълнителни средства, включително и заеми от европейските и световните финансови институции, и влагането им в изграждане на екологичната инфраструктура е антикризисна мярка с двоен положителен ефект – и икономически, и екологичен;

Една стратегия за устойчиво развитие неминуемо ще трябва да има за основен ориентир опазването на околната среда. Това означава значително преустройство на икономиката ни с отдаване предимство на отраслите, които най-малко въздействат на природата. Важен момент би било изработването и изпълнението на план за насърчаване на иновациите и технологичната модернизация (което предполага и осигуряването на сериозен ресурс за стимулиране на този процес).

Нужен е задълбочен анализ, анализ по продукти, анализ, който да стъпи на тенденциите в регионален и световен мащаб. Този анализ трябва да даде час по-скоро отговор на въпроса за структурата и характера на българската икономика и развитие.

Ясно е, че тази мащабна преориентация и преструктуриране на икономиката е свързана с промяна на самия характер на икономиката, с коренна промяна на източниците и характера на икономическо развитие на страната. Каква да бъде икономиката ни, към каква икономика ще се стремим в настъпващото второ десетилетие на ХХI век? Това трябва да бъде преди всичко икономика на знанието, икономика, чийто основен ресурс и фундаментален движещ фактор са знанието и иновациите.

Тук отново само ще маркирам полето от възможни въпроси за дебат:

В предстоящите години България трябва да развие интензивно своята ИКТ мрежа (имам предвид най-вече развитието на мрежите за пренос на информация, широколентов, широкоскоростен интернет, дигитализацията), така че плътно да се интегрираме в световното и европейското информационно пространство.

Трябва да се изгради мрежа от технологични центрове и паркове, в която чрез формите на публично-частното партньорство и с подкрепата на държавата да участват висшите училища, институтите на БАН, фирмите. Държавата да направи инвестиции в областта на наукоемки технологии. Да се стимулира внедряването. Всичко това в крайна сметка трябва да се изгради като единна иновационна система.

Ако искаме след едно десетилетие в България да започнат да се очертават контурите на новата икономика на знанието, трябва да поставим решаващ акцент върху развитието на науката и образованието.

През годините на прехода българското образование и наука преминаха през не едно политическо и финансово сътресение. Нямаше последователна стратегия на развитие и реформирането им.

Големият въпрос какво и как да се учи - качеството на образованието, развитието на творческото начало у ученици и учители продължава да стои нерешен. Създаването на динамична, гъвкава, непрекъснато обновяваща се и ефективно работеща система за квалификация и преквалификация на учителите също продължава да стои.

Не са решени и такива остри въпроси, като: постъпването и обхващането на всички деца (особено от етносите – ромите), отпадането и завършването на училище в ключовите точки - постъпването в първи клас, преминаване в средното училище, усвояването на професия и завършването на средно училище, прехода към висшите училища. Тези връзки не са направени добре, а това има решаващо значение от гледна точка на образователния фундамент на нацията. Това обяснява и защо нараства неграмотността сред младото поколение.

Както неведнъж съм отбелязвал, науката и образованието не може да се финансират единствено на пазарен принцип. Решаващи тук не може и не трябва да бъдат само и единствено печалбата и финансовата рентабилност, а разгръщането на качествата и способностите на личността, както и стратегическите интереси и приоритети на нацията и страната.

Нужен е нов модел на финансиране. Той, естествено, трябва да бъде свързан с качеството на продукта. Държавата трябва да има свой сериозен ангажимент, но заедно с бизнеса.
Принципът парите следват студента (даже някои предлагат и ученика) не може да се приложи като единствено валиден принцип. Според мен трябва да се търси съчетание между материалната заинтересуваност на училищата да привличат младите хора (студенти и ученици) и държавните критерии и стандарти за образование и издръжка, между личния и обществения интерес.

Основното, средното и висшето образование, както и науката, трябва да се отворят и изградят върху основата на потребностите на икономиката и обществото от кадри, и националните приоритети на развитие. Това означава, че те трябва да се развиват върху основата на единна стратегия за развитие на страната ни в следващите години и десетилетия. Това е фундаментът. Върху тази основа трябва да се подготвят стратегическите документи и закони в сферата на образованието и науката.

Въпросът обаче има и друга страна: да се направи обобщаващ академичен научен поглед за това къде България би била силна - да се намерят достатъчно сериозни и солидни предложения, които да могат да изтеглят икономиката. Това виждане да се съобрази с вътрешните, природните ресурси и с подготовка на необходимите кадри. Да се намерят стимулите за бизнеса /данъчни облекчения или други/, които ще го накарат да се заинтересува от научния продукт. Да се посочат дестинации в света, където могат да се продават научните ни продукти. Да се подпомогне процесът на интеграция между БАН и университетите. В крайна сметка да се чуят самите учени и преподаватели какви идеи имат в това отношение.

Особено важен приоритет за следващите години е сигурността не само на държавата, но и на отделния човек.
„При сегашните обстоятелства заетостта несъмнено е наша първа грижа” … „Очевидно е, че краткосрочният приоритет трябва да бъде успешният изход от кризата като се поддържа търсенето и се овладее ръстът на безработицата”. Това не го казва ранният Георги Първанов, а късният Жозе Мануел Барозу, председателят на ЕК.
И ако доминираният от десните формации ЕС поставя силен акцент върху социалното измерение, при нас този приоритет има още по-голямо значение.
„Нужни са незабавни действия за борба с безработицата днес”. Добавям - утре може да бъде късно.

Вече едва ли някой се съмнява, че най-тежкото и трудно преодолимо социално последствие от кризата е състоянието на пазара на труда и високата безработица. Драстичното съкращаване на работни места и значими сътресения на пазара на труда водят не само до загуба на доходите и сигурността на десетки хиляди граждани и на техните семейства, но и до разширяване на бедността, влошаване на финансовата и икономическата среда, намаляване на приходите в бюджета и възможностите на социално-защитните системи и мрежи.

Безработицата ще продължи да расте и това ще бъде основният социален проблем на българското общество.
Намирам за основателна тревожната прогноза на председателя на БСК Божидар Данев, че към края на зимата много от фирмите ще са изчерпали меките, преходни мерки (свиване на заплатите, намалено работно време, отпуски). От КНСБ изразиха опасения за нови 150 хил. безработни в следващата година.

Световният опит показва, че след подобни икономически трусове трудовите пазари дълги години няма да могат да наваксат предкризисното равнище на заетост и безработицата упорито се задържа, дори в условията на съживяване и икономически растеж. Поради тази причина трябва да се съчетават различни мерки на пазара на труда, които да целят постигането на два главни резултата, от една страна - да се смекчи влиянието на кризата върху хората, а от друга – да спомогнат за намаляване на времето между икономическия растеж и подобрението на пазара на труда след кризата.

За да се реализират тези цели, е необходимо мерките на пазара на труда да покриват следните области на въздействие: насърчаване търсенето на труд, съответствие между търсене и предлагане, подкрепа на дохода и подпомагане на неравностойни групи.

Функциите по поддържане търсенето на труд могат да се реализират чрез запазване на работните места (споделени работни места, обучение на работното място) и чрез създаването на нови работни места (субсидии, програми за заетост в обществени дейности).

Съответствието между търсене и предлагане може да се подобри чрез мерки за усъвършенстване пригодността за заетост на наетите на пълно и непълно работно време (програми за чиракуване и повишаване на професионалния опит, обучение, инициативи за развитие на предприемачеството).

Подкрепата на дохода може да се осъществи чрез адекватни промени в обхвата и величината на обезщетенията за безработица, на социалните помощи и чрез други социално-защитни мерки.

Подпомагането на неравностойни групи обхваща широк спектър от мерки, включително и от горепосочените, при прилагането на специфични условия за наемане.

Оценявайки позитивно усилията на предишните и на настоящите управляващи за провеждането на адекватни политики и мерки в социалната сфера, считам, че днес е необходимо да започнем да формулираме вижданията си за начина за преодоляване на социалните проблеми след кризата.

На първо място, разширяване и по-ефективно насочване на публичните инвестиции за запазване и създаване не само на нови, но и на качествени работни места. В условията на криза трябва да се инвестира преди всичко в качеството на работната сила, за да се избегне опасността тя да загуби квалификацията и трудовите си навици, да се демотивира.

На второ място, провеждане на още по-ефективни и своевременни активни политики на пазара на труда и по-пълно усвояване и съчетаване на бюджетните и средствата по европейските програми и фондове. Обогатяване на регионалните мерки и програми, които адекватно да отчитат спецификите в пазарите на труда и местните потребности. Държавата по-осезаемо следва да участва във финансирането на тези програми при ясни критерии и цели за постигането на определени резултати.

На трето място, предприемане на категорични и ефективни законодателни, административни и практически мерки за привличане и насърчаване на нашите и чуждестранните инвестиции и борба с нерегламентираната заетост. Заедно с това трябва да се подобри и насърчи диалогът между социалните партньори (особено на браншово и отраслово ниво), насочен към запазване на работните места, избягване на съкращенията, предоставяне на обучение и преквалификация на работното място и други. Стимулиране и усъвършенстване на връзката между работодателските организации, пазара на труда и образователната система.

На четвърто място, насочване на необходимите публични средства за ускорено създаване на достъпна обществена среда и комплексни мерки за цялостното интегриране в обществения живот на хората с увреждания. Ефективни мерки в областта на деинституционализацията и осигуряването на семейна среда за децата с увреждания. Усъвършенстване на дългосрочната грижа и гарантиране на определен минимум от услуги за хората с увреждания и старите хора. Разработване на нова политика към трудовопроизводителните кооперации на инвалидите.

На пето място, освобождаване на част от временно свободните средства на здравеопазването, които стоят на депозит в БНБ, и които в края на годината се очаква да достигнат колосалната сума от близо 1 мрд. 256 млн. лв.

На шесто място, необходимо е сериозно преосмисляне и усъвършенстване на системите за социалната сигурност у нас - пенсионни, социални и здравни. Разбирам, че в областта на пенсиите и здравеопазването се работи усилено и се предвиждат значителни промени, които считам, че трябва да се подложат на широко обществено обсъждане.

На седмо място, смятам, че социалните плащания и програми, управлявани от социалното министерство и неговите агенции, са силно застрашени поради намаляването на бюджета на МТСП с около една трета. В резултат на това редица програми и мерки на пазара на труда и социални помощи се ограничават или орязват, като се разчита в бъдеще да се ползват повече европейски пари по оперативни програми. Това обаче създава временни, остри проблеми в настоящия момент, които задължително следва да се преодолеят.

През последните години системата на здравеопазване в България претърпя огромна трансформация и динамика. Без съмнение част от промените имат положителен знак, като приемането на редица закони, въвеждането на нов здравноосигурителен модел, създаването на НЗОК, разширяването на правата на пациентите и други.

Независимо от това системата на здравеопазването не достигна основното - значително и видимо подобрение на качеството на здравно обслужване на населението, което да отговаря на очакванията на обществото. Неудовлетворени са и самите изпълнители на медицинска помощ, израз на което е „изтичането” на висококвалифицирани медицински кадри в чужбина.

На този етап здравноосигурителната система е недостатъчно гъвкава. Стратегията в здравеопазването изисква споделена отговорност за развитието и прилагането на практически механизми за реално партньорство между държавните институции и разновидностите на здравното осигуряване, и здравното обслужване.
Тревожна е тенденцията за нарастване на заболеваемостта на населението и рязко увеличаване на хоспитализациите.
Важна задача за периода след кризата е преодоляването на проблема на системно недофинансиране на здравеопазването. Трябва да се мобилизират едновременно възможностите за увеличение на отделяните от държавния бюджет средства и по-пълноценното използване на средствата от здравноосигурителни вноски.

Дискусията, която практически започна (към президентската институция в рамките на една високоавторитетна група от специалисти), открои и редица други идеи за финансирането и което е особено важно - за ефективното управление на наличните ресурси.

Необходими стъпки за постигане на ефективна реформа в системата.
Хармонизиране и премахване на редица елементи на несъгласуваност на нормативните документи.

Преструктуриране на болничната система и разгръщането на големи, високотехнологични областни и междуобластни центрове, премахване на клиничната пътека, като форма на финансиране на болничната система чрез поетапно въвеждане на диагностично-свързаните групи, ясно очертаване на приоритетите в областта на здравеопазването , едни от които задължително би следвало да са - детското здравеопазване, онкологичните заболявания, националната програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания и др.

Преструктурирането на болничната система не трябва да бъде еднократен акт, кратка и ударна кампания.

На първо време е необходимо само уточняването на броя болници, които ще бъдат съхранени на три нива - национално, областно и общинско. Закриването на болници трябва да се реализира по програма, която да разписва някои необходими дейности: преобразуване на болниците, в които ще бъдат закрити отделения; разкриване на програми за преквалификация на медицинския персонал или за подпомагане процеса на преместване на медицинския персонал.

Реално този процес трябва да се развие в рамките на 3-5 години, но при ясно заложени параметри в началото: брой болници, брой персонал - лекари и медицински сестри. Необходима е намеса на държавата в разработването на изисквания, правила и регламентация при откриването и развитието на частни лечебни заведения, така че те да се вписват като елемент в системата на здравеопазването.

Основни коригиращи мерки, които се препоръчват от водещи специалисти и здравни професионалисти, с цел преодоляване негативните последствия в здравната реформа са демонополизацията на НЗОК, съкращаване на здравния пакет на задължителното солидарно здравно осигуряване, насърчаване на допълнително частно осигуряване и създаване на истински конкурентен пазар на здравните услуги, както по отношение на изпълнителите на медицинска помощ, така и между финансиращите институции.

В съвременните условия нараства необходимостта от много бърза и ясна политика за внедряване на информационни системи в болничните здравни заведения. За тези системи трябва да има ясна концепция - какво се изисква от тях и каква продукция те да дават. Наличието на локални и обединени системи е възможност за ефективен и постоянен контрол в системата на здравеопазване.

Остра и настойчива става необходимостта от създаването на Регистър на медицинските кадри, тъй като в момента няма яснота по броя и разпределението на работещите специалисти. Необходима е реална прогноза за следващите 10 и повече години за нуждата от кадри, както и за географското им разпределение.

Втората част на въпроса е свързана отново с тази прогноза, но е насочена към медицинското образование. Необходимо е осъвременяване на учебните програми. Необходими са държавни решения за засилване привлекателността на медицинската професия, което може да компенсира намаляващия ежегодно брой на кандидат-студентите.

Екипът, който практически започна работа, вече има своите виждания за необходимите промени в законодателството; за внедряването на информационните системи в здравеопазването; за очертаване на приоритетите в здравеопазването. Те ще бъдат предложени за широка професионална и обществена дискусия в следващите седмици и месеци.

Логично е да се предположи, че сегашните кризисни процеси в обществото могат да катализират и задълбочат нерешените проблеми в българския политически модел.

Със сигурност може да се твърди, че кризата във функционирането на политическия модел ще бъде допълнително мултиплицирана от икономическата и финансовата криза, както и от последващите кризисни процеси в редица сфери на българското общество.

Определено кризата ще изостри социалната чувствителност, настроенията, нагласите и съответните реакции. Евроскептицизмът едва ли ще подмине и българското общество. Този вид обществени настроения са хранителната среда на социалния и политическия популизъм, в т.ч. на радикалния ляв и десен популизъм. Ако не се отчетат тези процеси, може да станем свидетели на нова и непредсказуема фрагментация в политическото пространство.

В следкризисния период не бива да се изключват опитите на преформатиране на политическото пространство. Този процес засега е в сферата на предположенията и до голяма степен ще се предопредели от остротата на обществените очаквания и политическата „предприемчивост” на отделни нови лидери.

Точно поради тези причини още отсега следва да се търсят дългосрочни решения на перспективата за целенасоченото реформиране на политическия модел от гледна точка на неговата демократична адекватност, стабилност, обществена подкрепа и политическа ефективност.

Казано накратко, една от следкризисните мерки срещу обществено-политическия популизъм и радикализъм е същностната реформа на политическия модел.

Продължавам да смятам, че трябва да се реализират важни, отдавна назряли промени във функционирането на политическия модел: за нов изборен кодекс, за много строг контрол на партийното финансиране, все неща, които обосновах преди години.

Успешната реализация на една силна стратегия за икономическо и социално развитие ще изисква трайна политическа стабилност, ефективно взаимодействие между институциите, модерна държавна администрация, силна съдебна власт. Повече от всякога на нас ни е необходимо „партньорство за напредък”, управление чрез максимално съгласие, без изключване на основни обществени фактори. Стратегическите цели са постижими при една широка обществена подкрепа, вкл. и чрез активен диалог между политическите партии, синдикатите и гражданските структури.

Добре е да осъзнаем, че по време на криза цената се плаща поединично, след кризата ще плащаме всички, ще плаща държавата, ако не е избран правилният път, ако не са направени разумните и перспективните инвестиции, ако не са използвани възможностите.

Кризата е шанс за сивия сектор и за радикалните политически сили и е истинско предизвикателство за лидерите!

От нас зависи към момента, в който излизаме от тунела на кризата, да не сме допуснали увеличаване на дистанцията между нас и останалите страни-членки на ЕС.

От кризата можем да излезем разединени, противопоставени и слаби; но можем и да бъдем много по-силни - и по-единни!

Проф. Борислав Борисов:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Премиер,

Аз съм проф. Борислав Борисов и съм натоварен да бъда водещ в днешната среща. Предварителни ограничения за времетраене няма да слагаме както за изказвания, така и на цялата среща, но имайте предвид, че дотук 35 души са подали заявка за изказване и по 10 минути, ако се изказва всеки, означава 5 часа и половина - 6. Така че ще си запазя правото и за прекъсване там, където е налице увлечение.

На господин премиера в 11.30 часа му се налага да излезе от залата. Тук малко преподредихме постъпилите изказвания. Първо ще дам думата на министъра на икономиката г-н Трайков, след това на министъра на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов, след това на господин премиера и с неговата молба да го освободим и с нашата благодарност, че уважи днешната дискусия.
Господин Трайков, заповядайте.

Трайчо Трайков:

Благодаря, господин Водещ.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Премиер,
Дами и господа,
Колеги,

Още преди кризата в световната икономика се наблюдаваха две доста отчетливи тенденции. Едната в резултат на осъзнаването, че развиването на икономиката, на икономическия прогрес, на добавената стойност не трябва непременно да става по пътя на консумирането и изчерпването на ресурсите на планетата, че има начин, който е в съответствие с екологичните изисквания и в съответствие с използването на възобновяемите източници на енергия за едно устойчиво развитие, а вторият е, че качеството на живот не е непременно еквивалентно на равнището на консумация на материални блага. И отражение на тази втора тенденция е във всички развити икономики преобладаващият дял на услугите спрямо промишленото производство.

И в двете тенденции България започна да се вписва в последните години. И нещо повече, като част от Европейския съюз от 2007 г., България стана част от формулирането на общи стратегии и развитие на най-мощния икономически блок в света. В този смисъл са и политическите насоки на президента Барозу и смятам, че с удовлетворение всички можем да констатираме, че и ние вървим в тази посока и българската икономика, дори инстинктивно и понякога без достатъчно държавна подкрепа, успява да влезе в тези тенденции. Отговорността на правителството е голяма, защото правителството има лостове за формулирането и осъществяването на икономическите политики, но правителството няма монопол към генерирането на идеите, нито претенциите, че основният икономически и финансов интелектуален капацитет е съсредоточен в държавната администрация. Именно затова форуми като днешния, но и текущата дискусия, обмен на мнения, са ни изключително полезни и важни при формулирането на икономическите политики.

Разбира се, залага се на социалното измерение. Това е традиционно за европейската икономическа мисъл. Мисля, че всички съзнаваме, че социалното измерение е следствие и функция на увеличаване на общественото богатство. Това не е неговата алтернатива. И в този смисъл първостепенната ни задача е да запазим стабилна и работеща икономика, дори с цената на краткосрочни лишения. И непосредственият пример за това беше съставянето на бюджет 2010. Аз смятам, че бюджет 2010 беше единственият възможен бюджет и в името на големите цели, формулирани в него - макроикономическа стабилност и устойчива среда, се наложи да пожертваме някои не по-малко важни, но в случая по-малко спешни мерки, насочени към активна подкрепа на икономическите субекти. Веднага ще кажа, са съвсем малко по-спешни, защото е трудно да се преувеличи спешността на необходимостта от мерки за поддържането на конкурентоспособността и в много случаи всъщност оцеляването на субектите на българската икономика.

Че първите ни стъпки в тази посока са правилни, разбира се, получихме потвърждение в повишаването на перспективите на кредитния рейтинг на България от стабилна на позитивна от две от световните основни рейтингови агенции. А колкото и да са противоречиви усещанията, вече няколко поредни месеца индексът на Евростат за доверие в икономиката на България расте. През септември той беше 73,8 пункта, през октомври – 76, през ноември – 76,2, а през декември – 79,3 пункта. За първи път от 13 месеца износът бележи положителен ръст спрямо съответния месец от предходната година, с 3,8 % се е увеличил експортът на страната ни през ноември 2009 спрямо ноември 2008 г.

Абсолютно се присъединявам към изразеното от господин президента мнение за необходимостта от подобряване на ефективността на администрацията. Смятам, че тук вече можем да кажем, че сме свършили немалко в тази посока. Администрацията почти навсякъде е с 15% по-малка, а нейната ефективност расте. Засега възстановяването от кризата е много крехко, факт, който отбеляза в доклада си и Световната банка, с предупреждението за възможен нов спад в икономиката. Независимо от това ние имаме амбицията в края на мандата България да бъде една от най-бързоразвиващите се икономики в Европейския съюз.

На какви принципи залагаме в краткосрочен план?

Първо, поехме ангажимент да запазим стабилността на валутния борд. Убедени сме, че тази мярка има многостранен ефект както върху икономиката, така и върху социалната сфера. Правителството активизира усилията за присъединяване към ИРМ-2. Бюджетната дисциплина е насочена към покриване на критериите от Маастрихт като условие за въвеждане на еврото в България. Докато други държави повишиха значително редица данъци и осигуровки, ние заложихме точно на обратното. Социално-осигурителната тежест вече бе намалена с два процентни пункта, до края на мандата предвиждаме нови три. Запазихме една от най-ниските данъчни ставки на корпоративния данък. Не повишихме ДДС, с което България ще запази конкурентните си предимства като една от най-благоприятните дестинации за бизнес в Европа. Този факт вече се подчертава в анализите на редица анализатори като Банк Аустрия, според които през тази година България ще бъде на първо място в Европейския съюз по преки чуждестранни инвестиции, изчислени като процент от БВП.

Казах чуждестранни инвестиции и веднага трябва да поясня - част от мерките, които предлага правителството, се отнасят до промени в нормативната уредба специално за привличането на инвестиции. Работна група в министерството е към края на процеса на обобщаването на всички предложения и до края на февруари ще дадем текстове за промяна в законите, свързани с инвестициите, като преди това в този следващ период от един месец тези идеи и текстове ще бъдат обсъдени със заинтересувани организации. Като инструмент за това ще развиваме фондове за рисково капиталово кредитиране и гаранционни фондове. Нека не забравяме, че остатъчният приватизационен ресурс съдържа атрактивни активи като “Булгартабак”, редица енергийни компании и др.

Бих искал да обърна специално внимание на един твърде важен аспект от мерките за възстановяване на икономиката след кризата. От ключово значение е отпушването на европейското финансиране и в частност – оперативна програма “Конкурентоспособност”. В последните месеци вече извършихме мащабна реорганизация за подобряване усвояемостта на средствата по програмата и постигнахме значителен прогрес, макар и започвайки от много ниска база. Само един от показателите за вече реално изплатените средства – увеличението е около 40 пъти от 100 хиляди евро на 9 млн. лв. към началото на 2010 г. вече изплатени. Тези първи видими резултати са следствие от стъпките ни за промяна на правилата и организацията на работа по оперативната програма. На първо място, като част от тях бяха структурните промени в министерството през октомври месец. Консолидирахме човешките ресурси с капацитет в дирекция “Икономическа политика”, която да идентифицира структуроопределящите сектори и приоритети за българската икономика. Това е ресурсът, който би трябвало да даде основата за формулирането на политиката, за която говорим днес.

За да гарантираме прозрачност, безпристрастност и независимост при управление и изпълнение на програмата, разработихме нови правила. Вече са договорени основните аспекти от споразумението с Европейския инвестиционен фонд по инициативата “Джереми”, на която се разчита да подкрепи иначе рисковия за банково кредитиране стартиращ иновативен бизнес. По този канал за финансиране нашите очаквания са през тази година бизнесът да може да разчита на нови 460 милиона евро по оперативна програма “Конкурентоспособност”.

Важна част от политиката на правителството е насърчаване на предприемачеството и подобряването на бизнес средата. Първите стъпки, които не изискват финансов ресурс, а само добра воля, вече са факт. Ето примерът с намаляването на уставния капитал за ООД на 1 евро. Но предстои разглеждане в пленарна зала на промени в Закона за занаятите, с които значително се облекчават условията за работа на най-малките микростопански субекти – занаятчиите, равнопоставяне и конкурентна среда за развитие на сектора.

Работим върху премахването и облекчаването на регулаторни режими, както и върху актуализирането на датите за предоставяне на административни услуги. Вече е анализирано въздействието върху бизнеса на 33 закона. До края на м. февруари предстои приемането от Министерския съвет на план за действие по промяна в тези закони, а до края на годината ще бъде подготвен такъв анализ и за други 20 закона. До 2012 г. административната тежест трябва да бъде намалена с 25%. За установяване на прозрачни, недвусмислени и категорични правила за разрешителните и регистрационните режими инициираме промени в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Започнахме и промени на Закона за обществените поръчки с цел подобряване на процедурите и повишаване на прозрачността и ефективността.

В дългосрочен план предвиждаме в икономиката насърчаване на инвестициите и конкурентоспособността, на предприемачеството и иновациите, на средата за правене на бизнес и административното обслужване.

В енергетиката – стратегия и планиране за развитие на сектора, диверсификация на източниците и сигурност на доставките, развитие на нисковъглеродна икономика и енергийна ефективност.

В туризма – утвърждаване на България като целогодишна туристическа дестинация и развитие на алтернативните видове туризъм – културен, СПА и уелнес, исторически, етно-, екотуризъм и т.н.

Наистина, една част от условията, които ще съдействат за стимулиране на икономическата среда, са инфраструктурните проекти. Като казваме това, не трябва да разбираме и само единични големи проекти, а и мащабни преструктурирания, промяна на структурата на отрасли като енергетиката, където, за да се впишем в тенденцията на все по-широко възобновяеми енергийни източници и на децентрализирано ефективно енергопроизводство и енергийна ефективност, ще са необходими големи инвестиции в усъвършенстването на мрежата с елементи на интелигентни мрежи, двупосочност, реактивност и проактивност и т.н.

Бих искал да добавя също и за проектите, които предстои да осъществим в следващите две години, свързани с дейността на Българската агенция за инвестиции, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, като и двете организации са бенефициенти на многомилионни грантове по оперативна програма „Конкурентоспособност”, за които вече сме съставили детайлен план за ефективното им използване по отношение на проактивния инвестиционен маркетинг и улесняването на дейността на малките и средни предприятия в България. А също, в известна степен реактивно, в резултат на кризата една от процедурите, които ще открием по оперативна програма „Конкурентоспособност” тази година, е свързана с подпомагане на фирми, пострадали от кризата. В момента уточняваме критериите и индикациите за бенефициентите на тази програма.

Благодаря. С това искам да поставя точка на моето изказване, за да чуем всички идеи, които могат да бъдат представени днес.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, господин Министър. Малко пак преподреждаме заради тези ограничения във времето. Има думата премиерът на Република България г-н Бойко Борисов.

Бойко Борисов:

Уважаеми господин Президент,
Господа депутати, министри, специалисти, синдикати, ръководители,

Както и преди малко президентът каза, ние също, нашите изказвания и това, което сме подготвили като доклади, ще бъдат качени на сайтовете, ще имате възможност да ги видите. Но искам да се съобразя и с мнението на водещия, че трябва, за да чуем и да имаме всички мнения, да бъдем максимално кратки.

Поздравявам президента с днешната инициатива и с тази кръгла маса, да я наречем, „България - накъде след кризата”. Преди малко го попитах дали подобни форуми, но аз не съм бил канен да участвам, е имало в България преди кризата. Защото, ако е имало такива и той каза, че са правени, от всеки един подобен форум, за да не е словоблудство и губене на време, тези, които имат реалните лостове да претворят това, което вие ще предложите, на практика, те би трябвало да се вслушат. Знаете, че именно поради този факт в момента ние сме принудени да търпим двойно ударите на кризата.

Освен това, тъй като ежедневно наблюдавам това, което се случва в държавата, а и в съседните държави, защото има една хубава българска поговорка – „Когато мечката играе в комшиите, тя не може да не заиграе и у нас”.

Аз никак не съм оптимист, че кризата ще си отиде, и то така, както на всички ни се иска, и като казвам на всички, имам предвид много, много над мен лидери в света. На теоретиците ще кажа, че ако имаше антикризисни мерки, които да вадят държавите от кризата, аз просто щях да ги препиша. Факт е, че нито една от големите икономики, малки, средни, каквито искате ги наречете, не излиза от кризата, буксуват и какви ли не мерки – от президентът Обама които въведе, до канцлера на Германия Меркел – не дадоха резултат. Парите, които бяха влезли в немската автомобилна индустрия, накара много германци да отидат да си купят по-евтини коли от Чехия. Това, което президентът Обама вкара милиарди в банковия сектор, то обаче се оказа, че чиновниците си дадоха бонусите с тия пари.

С една дума, когато така, на ангро се говори за антикризисни мерки, време е вече да спрем с теоретизирането на тази тема. Много внимателно ще изчетем, много внимателно ще анализираме всичко, което ще предложите днес.

Има няколко безспорни факта. Това, което президентът каза по бюджета. Два са вариантите – или пускаш дефицит, или не го пускаш. В единия случай се харчат парите веднага, в другите – по късно. Но има шанс да влезем в еврозоната и оттам да произлязат положителни за страната събития.

Ние и в момента пускаме дефицит, и в момента, за да можем да разплатим вересиите. Само миналия петък, от 12 строителни компании, сигурно тук са браншовиците, казахме – който свали с 10% договорите, сиреч комисионните, които са заложени, нека да си говорим истината, плащаме веднага, за 100 милиона веднага подписвам и ще продължим със същата практика. Вчера бях в Перник, с кмета говорихме за театъра - три милиона и половина. Да свалят 10%, ще направим театъра в рамките на годината. И ще видите, че ще ги свалят. Спортната зала - 18 милиона свали. С една дума, точният термин е – трябва да се изцеди максимумът, за да могат парите да останат и за други дейности. В смисъл, като казвам други дейности, е отново за инфраструктурни проекти, защото всички от кметовете, които са и тук, и които ги няма, трябва да ви кажа – по два, по три, по пет, по девет милиона, на пръв поглед не много пари, но много важни за всяка една община. И ние трябва да ги намерим, защото това коренно променя състоянието на тези градове.

Съжалявам и просто от любопитство бих помолил президента да накара неговите сътрудници да извадят от „България преди кризата”, форума, и от предложените от тях тогава мерки и от какво да се въздържи тогавашното правителство, да видим колко са изпълнени.
Би било любопитно за всички нас. Защото тази практика да се контрактуват договори, за които няма пари и не е имало тогава пари и се е знаело, че няма откъде да дойдат пари, сега ме изправят пред следната реалност, господа - неплащането ни вкарва в съда, да не говорим, че има безумни договори. Вкарването ни в съда означава, че държавата ще даде най-скъпия кредит, когато ни осъдят. От една страна, няма пари, от друга страна, има законно сключен договор, с цялата му глупост, разбира се, и от другата - и завишени цени. Няма съмнение в това, което ви казвам. И в същото време, ако не ги платим, реално ще кредитираме, но най-скъпия възможен финансов ресурс.

Аз мисля, че това, че най-големите кредитни агенции вдигат кредитния рейтинг на България, е една много добра оценка за това, че усилията си струват и така трябва да продължи. Разбира се, ние и преди малко с господин президента говорихме, ако започнем да пускаме по 1% дефицит, но нека да оставим финансистите и икономистите да държат пулса и да ни подскажат кога и колко, и трябва ли.

Питах за „България преди кризата”, защото във времето на финансова криза да правиш реформа, и тук и синдикатите искам да попитам: нима не се е знаело, че българските болници са крайно неефективни в един доста голям процент и защо 20 години сме търпели да наливаме пари в нещо, което безспорно е видно, и сега аз трябва да поема целия пасив, тези болници, които не стават, да ги затворим? Защото всички знаете, че не стават, всички. Нима е трябвало 20 години да търпим в този вид железниците, нима не сте знаели, че това ще доведе в края на краищата или до фалит на този сектор, или без да се пререформира, той не може да остане в това положение? И ние сега трябва да направим всичко това, което засяга живи хора, разбира се.

И тук отивам вече и към предупреждението на президента, което е абсолютно правилно и навременно. Когато спечелихме изборите, всички политически партии се бяха обединили още в предизборната кампания, че във времето на финансова икономическа криза най-важното е бързо да бъде направено правителство. Ние възможно най-бързо го направихме и добре че го направихме, защото ако в тази финансово-икономическа криза България се вкара и в политическа криза, аз мисля, че ще има заглавия: "България след катастрофата", кръгла маса на такава тема: "България след катастрофата". Докато ние в тази ситуация, освен че вдигаме кредитните рейтинги, освен че ни се отпушиха еврофондовете, имаме реални шансове да вървим и напред. Стъпвам на базата данни, които прочете министърът на икономиката.

Много е важно, много е важно и политическите партии, и лидерите им да имат едно наум, когато работят с чисто популистки мерки или когато дават предложения, които, откровено казано, са или нахални, или арогантни и директно рискуват състоянието, в което се намираме в момента - да тръгнем към политическа криза. Не че ме е страх от това. С правителство на малцинство няма друг, който да се наеме във финансово-икономическа криза да си жертва и партията, и авторитета.

Да видим какъв е другият вариант, ако има друг вариант. Готов съм да го обсъдя веднага. И е редно всички, преди да говорят, малко да мислят и на тази тема.

Президентът отбеляза в доклада си за чуждестранните инвестиции, с които моят предшественик много се хвалеше. Сега да видим къде са чуждестранните инвестиции в България - в строителството, но къде, в Карнобат ли, в Полски Тръмбеш ли? Те са в София и на Черноморието. В София са над 75% чуждестранните инвестиции в строителството, и другите, като ги погледнете, са в сферата на услугите - мобилни оператори и всички такива. Е, защо сме го правили, господа? И ето, аз съм дисциплиниран човек, участвам заедно със своите министри, и с тези, които и в парламента имам някакво влияние над тях, искам да направим всяко едно най-възможно добро за държавата като мерки. Защо сме проспивали това време преди?

Това мога да кажа. Но, ако не се отчита, няма да е правилно.

Сигурен съм, че от тези 35 изказвания три да са добри и да дадат реално нещо, с което ние да се съобразим и да го вкараме в практиката, пак ще е успешна днешната кръгла маса. Затова, първо, да си пожелаем едно по-добро бъдеще.

И да ви информирам, защото предполагам, че ви интересува, след като разговарях, тук видях, че са от браншовите организации, постъпват ежеминутно, ежедневно загубите, които търпим от блокадата с Гърция. Разговарях лично с премиера Папандреу, той ме помоли да разговарям и с опозиционния лидер на "Нова демокрация" в Гърция, говорих и с него, добросъседството е важно за нас, но ние си стартирахме процедурата в съда в Люксембург, за да си искаме компенсациите, и това да не продължава повече, защото не е добра практика.

Желая ви успешна работа. Обещавам ви, че с всичко, което днес предложите, ще се опитаме да се съобразим и в същото време да го приложим на практика.

Не считаме, както и министър Трайков каза, че ние сме и най-умните, и най-можещите, и най-знаещите. Приемаме чуждото мнение. Ако сме грешили или сме сгрешили, връщаме назад и поправяме, защото държавата не е нито моя, нито на президента, тя е на всички хора, а безгрешни няма. Така че предварително благодаря за съветите и за това, което ще ни препоръчате.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, господин Премиер.
Давам думата на министър Тотю Младенов.

Тотю Младенов:

Благодаря.
Уважаеми господин Президент,
Господин Министър-председател,
Уважаеми народни представители, кметове, социални партньори,

През 2010 г. приключва периодът на изпълнение на Лисабонската стратегия и Европейската комисия следва да направи предложение до Европейския пролетен съвет относно бъдещето на стратегията на Европейския съюз до 2020 г. Целите на Лисабонската стратегия за пълна заетост, за подобряване качеството на работа, производителността на труда, засилването на икономическата, на социалната и на териториалната кохезия, развитието на модерни системи за социална защита и ограничаване рисковете от социално изключване и бедност остават релевантни и след 2010 г.

Актуалността на тези цели след 2010 г. се подкрепя от Комитета по заетостта. Необходимостта от тяхното запазване се посочва и в становището на Комитета. С оглед преодоляването на последиците от кризата и адресирането на дългосрочните предизвикателства е необходимо да продължат започнатите вече реформи. За да се възстанови по-бързо от кризата и да повиши своята конкурентоспособност в новите условия, Европейският съюз се нуждае от устойчива социална пазарна икономика, чийто растеж се основава на иновативния подход, ефективното и екологично използване на ресурсите, в която ключовият фактор ще бъде знанието.

Предвид на това основните приоритети на бъдещата европейска стратегия следва да бъдат заетостта и икономическият растеж, но при гарантиране на ефективна социална защита. За адресирането на социалните и екологични предизвикателства не е необходимо да се разширява обхватът на действие на бъдещата стратегия, тъй като това в голяма степен застрашава управлението и изпълнението на бъдещата стратегия.

Развитието на човешкия капитал и политиките, подкрепящи заетостта на всички, могат да допринесат за преодоляването на предизвикателствата, свързани с климатичните промени и социалните неравенства. В тази връзка насърчаването на заетостта в нисковъглеродни и високотехнологични производства, повишаването на качеството на работните места, интелектуализацията на труда засилването на социалната кохезия, следва да имат хоризонтално измерение в бъдещата стратегия. Засилва се още повече връзката между политиката на заетостта и социалната закрила. Приобщаващите пазари на труда, стимулиращи повишаването на качеството на работна сила и принципът „учене през целия живот” и гъвката сигурност са ключов фактор за ограничаване рисковете от бедност, социално изключване, както и за неефективната сегментация на пазара.

Акцент върху образованието и неговата все по-пълна обвръзка с пазара на труда е важен фактор за насърчаване на социалното включване и ограничаване неравенството и бедността.

От друга страна, реформата в пенсионните системи, която въпреки кризата продължава, и развитието на нови социално-защитни схеми съдействат за усъвършенстването на системите за социална защита в контекста на новите предизвикателства и приоритети. Доколко целите и приоритетите са общи, въпреки обективно обусловеното голямо разнообразие от формите на тяхното проявление и реализиране в отделните държави - членки, е необходимо тяхното координирано действие.

Наред с посоченото, България счита, че в бъдещата стратегия на Европейския съюз за растеж и заетост до 2020 г. е необходимо интегрирането и на политиката на равнопоставеност на половете. Това ще доведе до по-пълното използване на потенциала на жените и мъжете в период на икономическа и финансова криза.

Второ, ролята на социалните партньори и на местните власти. Целите на новата Лисабонска стратегия трябва да бъдат поставени и възприети на най-високо възможно политическо ниво. Това означава национални приоритети да бъдат фиксирани от националните правителства с възможност за най-широко използване на целевите стойности и очакваните резултати. Социалният диалог на всички нива - това, с което започнахме и смятаме да продължим от българското правителство със синдикатите, с работодателите, с неправителствения сектор и с местната власт на всички нива. Не случайно социалният диалог се приема от почти всички страни от Европейския съюз като една от най-сериозните икономически мерки във връзка със стабилизацията и излизането от кризата.

В тази връзка аз съм много доволен, че в разговор с национално представителните организации на синдикатите и на работодателите започваме преговори по сключването на един пакт за развитие на България в следващите три години и половина.

Финансиране на стратегията. Важно условие за изпълнение на бъдещата стратегия и постигането на целите, заложени в нея, е осигуряването на достатъчна обвързаност на мерките в стратегията с устойчивото финансиране. Трябва да се използват по най-рационален начин както средствата от държавния бюджет, така и възможностите от европейските фондове, а що се отнася до социалното включване и защитата на пазара на труда, и от европейския социален фонд.

Кохезията и нейните инструменти, включително фондовете на общността. Тези инструменти са от ключово значение за икономическото и социално развитие на България и наваксването на изоставането спрямо останалите държави - членки. Един от основните приоритети на страната следва да бъде осигуряването на финансиране от Европейския съюз за инвестиции в човешкия капитал и повишаване на конкурентоспособността на работната сила като основен ресурс за развитие.

В тази връзка наред с мерките за постигане на високи и устойчиви нива на заетост, повишаване на квалификацията, участието в „учене през целия живот” трябва да бъде осигурена приоритетна подкрепа за професионалната подготовка в сферата на новите технологии, перспективни отрасли като зелената икономика, в отговор на стратегическите предизвикателства за развитие на съюза до 2020 г. Тези мерки следва да бъдат подкрепени със засилени инвестиции в образователната система, които да гарантират равен достъп до качествено образование, съобразено с изискванията на пазара на труда и приоритетите.

Повече възможности за хората, отворени за всички общества. България, представлявана от Министерството на труда в работните органи на Европейския съюз, работи активно по външния аспект на този приоритет в програмата на Европейския съюз до 2020 г. Всъщност това е активната дейност на министерството и на институциите ни при прилагането на регламентите за координация за социална сигурност, които гарантират непрекъсната социална защита при движение в рамките на Европейския съюз.

Що се отнася до това да се създадат истински шансове за всеки човек да излезе на пазара на труда, да създава нови фирми и да управлява преходите си на пазара на труда посредством съвременни социални системи и системи за социално подпомагане с устойчиви финанси, министерството планира да продължи и да модернизира националната система за социална сигурност с оглед да се отчетат демографските тенденции, новите модели за заетост и семейните модели.

Следва да обърнем сериозно внимание и на усилията на подобряване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда. Действията в тази насока, изпълнявани в съответствие с европейските приоритети, са гаранция, че и работниците, и служителите ще бъдат по-добре подготвени не само да запазят конкретните си работни места, но при необходимост да имат капацитет за работа за нови работни места, които ще бъдат създадени при излизане от кризата. Важна насока, в която все още предстои да определим националните приоритети, е свързана с развитие на политики, подкрепящи заетостта в рамките на усилията за преодоляване на предизвикателствата, свързани с климатичните промени, т.нар. зелени работни места ще представляват все по-важен източник на нови работни места, за които следа да осигурим подготвена работна сила.

И ако трябва да обобщя, два са основните акценти.

На първо място, съчетаване на ресурсите, които дава държавният бюджет за активни мерки на пазара на труда чрез националния план по заетост за тази година със средствата по европейския социален фонд, който е свързан с инвестиции в човешкия ресурс. Ние положихме доста усилия в края на миналата година и стартираме вече определени мерки, които са свързани с пазара на труда, обучение, квалификация, преквалификация, придобиване на нови умения на безработни и на заети лица, също така и подпомагане на фирмите, където работниците работят на половин работен ден с допълнителни стипендии и бонуси за хората, които се квалифицират и преквалифицират. Естествено, трябва да се съобразим и с перспективите, които ще дадат за инвестиции в отделни сектори, за да може тази работна ръка да бъде насочвана в тази посока.

На второ място, това е социалният диалог. Изключително важно е да има един реален и ефективен социален диалог. Полагаме максимални усилия както на национално, отраслово, браншово и регионално ниво, на ниво предприятие, заедно с национално представителните организации на работниците и на служителите, и на работодателите с неправителствения сектор и с местната власт. Изключително важно е взаимодействието и с местната власт, особено в социалната политика.

Така че това са двата приоритета, които ние ще следваме през тази година, но като перспектива в следващите 10 години аз смятам, че изключително важно е да се обединят усилията както на правителството, така и на бизнеса и на синдикатите по отношение на инвестициите в човешкия ресурс. Трябва да разберем вече, че мина това време, когато един работник започва работа на едно работно място и там се пенсионира. Ситуацията на икономиката е изключително динамична, ситуацията на пазара на труда също, и оттук нататък трябва да полагаме максимални усилия в инвестицията на човешкия ресурс. Освен държавата, и бизнесът има огромен ангажимент по този въпрос. И аз се надявам, че със средствата, които се предоставят от Европейския социален фонд, те ще се възползват в максимална степен от това.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, господин Министър.

Давам думата на д-р Желю Желев, експрезидент на Република България, първият демократично избран президент. След това да се готви проф. Петър-Емил Митев.

Д-р Желю Желев:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господа министри, депутати и гости, участници в тази конференция,

Най-напред бих искал да похваля президента Първанов за хубавата и много актуална за България сега инициатива – да организира този тип дискусия, на която да се разискват най-важните и най-наболелите проблеми на нашата икономика.

Аз искам да говоря за инфраструктурата, комуникационната структура и главно транспортната инфраструктура, тъй като смятам, че тя има ключово значение за цялата икономика. Трябва със съжаление, да не кажа с прискърбие, да кажем, че нашата политическа класа, както тя обича да се нарича, по някой път и политически елит, се оказва неспособна да разбере ключовата роля на съвременната транспортна комуникация, на автострадите специално. Поради тази причина ние 20 години след установяването на демократичния режим в България продължаваме с онова, което беше построено от Живков. Разбира се, има построено и след това, около 200-250 км. Но ако за това имаше нужното разбиране, ние трябваше отдавна да сме забравили изграждането на двете основни магистрали в посока изток-запад, става дума за магистралите “Хемус” и “Тракия”.

В миналото много е интересно, че хората са разбирали далеч по-проникновено ролята и значението на транспортната комуникация. Римската империя се е крепила в продължение на векове не толкова на доброто въоръжение и обучение на легионите, колкото на пътищата, които са изграждани с едра каменна настилка, която е давала възможност във всеки сезон, във всяко време на денонощието те да се придвижват усилено към определена цел за решаването на една или друга задача. Чингис хан също е разбирал далеч по-добре от нас значението на комуникациите и е държал под ръка 4 хиляди коня в денонощна готовност да разнасят неговите заповеди и нареждания. Хитлер едва не постави на колене Европа и света благодарение на аутобаните и на моторите с вътрешно горене. Но нека да не даваме примери само с негативно, нехуманно използване на комуникациите, както го представих в досегашния текст.

Искам да припомня страните, които са направили много в тази област и точно затова са отишли далеч напред и са водещи страни. Добрият пример например са Съединените американски щати, където дължината на изградените магистрали е равна на 4 пъти разстоянието от Земята до Луната, а това разстояние, както знаем от астрономията, е 380 хиляди км. Друг такъв добър пример с една малка държава от Европа това е, да кажем, Дания, където всеки ден се строят 10 км магистрали.

Ние сме изостанали ужасно много в това отношение и на Балканите, но България пък особено много изостана. Някои от балканските страни в последния период все пак мръднаха напред. Хърватска успя да построи през този период близо 3000 км магистрали. Ние 300 км магистрали не можахме да построим. Става дума за демократичния период.

Също така Турция е отишла далеч, далеч напред в изграждането на своята транспортна комуникация. Ние нямаме от Пловдив до Капитан Андреево магистрала, но те имат от границата до Истанбул. А над Истанбул се строи в момента малко по на изток към Черно море трети мост, който свързва два континента, и заедно с това се прокопава подземният канал под Босфора. И това е страна, която наистина може да се наложи като основна свързваща държава в двата континента. Ние обаче не можем да се възползваме, макар през нашата територия да минава Коридор №8, просто защото нямаме изградена такава магистрала от Пловдив до границата. Да не говорим за другите магистрали.

Общо взето, на Балканите почти няма две страни, където столиците да са свързани с цялостна магистрала от единия край до другия. София-Скопие - няма такава магистрала, на наша територия изобщо няма. На тяхна има от Куманово до Скопие. Белград-София, те имат от Димитровград нататък до Белград магистрала. До границата нямат. Ние също нямаме до границата такава магистрала. Букурещ-София - същата история. Но при нас положението е особено плачевно, защото наистина не се разбира ключовата роля, повтарям, ключовата роля на комуникациите. И затова нашият стопански живот и комуникационната система, по която той тече, ми напомнят за старчески организъм, където кръвта от сърцето донякъде върви добре, но нататък е запушен кръвоносният съд и едва сълзи кръвта, която естествено в този случай не може да подхранва и тъканите, за които е предназначена. Това представлява в момента в комуникационно отношение нашият стопански живот.

Затова ние в Балканския политически клуб, който беше създаден през 2001 г., сме сложили като първи приоритет изграждането на регионалната инфраструктура, и то усиленото изграждане. За съжаление, то не беше толкова усилено през изминалите години, само някои от страните се възползваха от тези възможности.

Искам да се спра също на въпроса, накратко, за енергетиката. В тази област ние имаме опит. България е била в миналото също, в някаква степен, енергиен център. И не бива да се отказваме от тази амбиция, тя е благородна амбиция. На никого няма да пречи, всички ще спечелят, но най-много ще спечелим ние, ако действително удържим подобна позиция. Не бива да се отказваме също от нефто- и газопроводите, които трябва да минават през България. Това са възможности, които нашата страна по-нататък може и да разработи още повече и да печели повече. От ядрената енергетика също не бива да се отказваме. Тя дава големи възможности, сравнително евтина е и освен това имаме опит. Десетилетия наред ние произвеждаме в Козлодуй такава електрическа енергия.

Не трябва обаче да се отказваме да гледаме напред, защото според предупрежденията, основани на доста точни изчисления, природните ресурси, става дума главно за природен газ и нефт, трябва да свършат след около 30-40 години, те ще бъдат изчерпани. Тогава на какво гориво ще разчитаме? Засега първата ориентация са алтернативните източници на енергия – вятърът, морските вълни. Но има един такъв сигурен източник, който на този етап все още е скъп, това е водородът. Ние сме пред водородна революция, ще имаме водородна икономика. Не случайно някои автори, специалисти в тази област, вече си озаглавиха книгите по този начин. Арабите доста добре са разбрали това. Не мога да цитирам точно името на този, който го казва, но той казва следното за бъдещето на арабския свят: “Баща ми яздеше камила, аз карам мерцедес, синът ми се движи с реактивен самолет, синът на моя син ще язди пак камила”. Щом се изчерпят резервите, естествено. Та затова се ориентират именно към водорода. И доказателство за това са редица факти, но най-силният и убедителен факт е, че няма голяма автомобилна компания, която да не е произвела вече своите водородни автомобили или пък смесени с електричество и водород. Японците са запланували до 2015 г. да произведат 15 милиона водородни автомобили.

И тук вече идва въпросът до науката. Естествено, водородът е за препоръчване като основен източник на енергия на бъдещето, първо, защото той е неизчерпаем. Водата в Световния океан, която може да се разлага на водород и кислород, е един неизчерпаем източник на енергия за нашата планета. А във Вселената, съгласно съвременната космология, водородът е 98% от веществото. На останалите елементи, в това число и на най-тежките елементи в Менделеевата таблица остават другите 2%, така че няма начин да се свърши този източник на енергия. А и освен това той е от възобновяемите източници. Фигуративно казано, когато в двигателя на колата изгаря, условно го казвам, защото там механизмите са съвсем други, накрая трябва от ауспуха да тече чиста дестилирана вода.

Затова аз искам да кажа, че трябва нашите институти, специално в Българската академия на науките, които се занимават със сродните проблеми, на тях трябва да се заложи. Не трябва да чакаме другите да го направят, пък тогава ние. Още отсега, тъй като това е неизбежното бъдеще, ние също трябва да се научим да работим в тази област, да разработим технологии на получаването, на използването на водорода като основен източник.

Затова и реформите в научната система на България, и специално в Академията на науките, не трябва да се правят ураджийски, според необосновани мнения. Промени трябва да има, разбира се, аз съм също за реформи и в образователната система, и в научноизследователската работа на Академията на науките, но тези неща трябва да са много промислени и в тях трябва точно специалистите да казват винаги своята компетентна дума.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря на президента Желю Желев.

Уважаеми колеги, дами и господа, имайки предвид огромния брой на хората, които са се записали за изказване, предлагам да въведем един регламент от максимум 7-8 минути, който ви моля да спазваме.

Давам думата на проф. Петър-Емил Митев. Да помоля да се готви за изказване д-р Константин Тренчев. Заповядайте, господин професор.

Проф. Петър-Емил Митев:
Благодаря Ви.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Експрезидент,
Уважаеми госпожи и господа министри, депутати, синдикални лидери, политици и експерти,

Преди всичко бих искал да благодаря за възможността да участвам в дискусия по толкова важна тема. Преживяваме сложна и нееднозначна ситуация. Страната е изправена пред три основни групи проблеми – недовършени проблеми на прехода, забавената приватизация в някои сектори, „Булгартабак” например, реформи в здравеопазването, в образованието, в науката; проблеми, наследени от прехода – организирана престъпност, нараснала неграмотност, опростачване на езика, агресия на нискокачествена чалга-култура, индивидуална и групова социална изолация; проблеми на следпреходното развитие – национална стратегия за бъдещото място на България в Европа и света, за начина, по който ще прогресира страната в информационния век.

Всички тези собствени проблеми трябва да решаваме в утежнена обстановка, възникнала извън нашата страна, може да се каже внос на глобални икономически проблеми.

В този контекст инициативата на президента придобива особена стойност. След влизането на страната в Европейския съюз не са формулирани дългосрочни цели. Постоянно виждаме тяхната алтернатива – самосъжаление или, в най-добрия случай, оплакване от самооплакването.

За да се отговори на въпроса, поставен в центъра на нашата кръгла маса, е необходима национална кауза. Липсата на дългосрочни цели може да се изрази по-рязко. За първи път в най-новата си история България няма национална кауза. След Освобождението такава кауза беше Националното обединение. След войната - безкласово общество на светлото бъдеще. След началото на прехода - влизането в Европейския съюз.

Сега сме в Европейския съюз. Пътят в Европа не е осмислен достатъчно. Влизането в еврозоната е краткосрочна задача, която не носи широка ангажираност и мобилизиращ ефект. Остава инерцията, остава в сила впечатлението, че нашата цел е да бъдем в Европа. Продължаваме да се смятаме за недоприсъединени или приети по милост, не живеем в Европа.

Евроизбори - 2009 показаха до каква степен ни интересува не европейската политика, а да ни представят в Европа. Това е все eдно на парламентарни избори в Хасково или в Плевен да се обсъждат не националните политически проблеми, а как да се представи Хасково или Плевен.

Липсата на национална кауза се конкретизира и допълва от липсата на секторни политики. Не сме решили дали искаме или до каква степен искаме да имаме земеделие. Ако искаме, защо търпим пустеещи земи или защо забравяме за комасацията на земята, която беше обещана още преди 20 години от ентусиастите на раздробяването? Не сме решили дали искаме да развием енергетиката, да станем енергиен център или такава идея сама по себе си е авантюра? Искаме ли високи технологии, и ако искаме, защо допуснахме голяма крачка назад? Искаме ли голяма химия или да я редуцираме в интерес на околната среда? Искаме ли туризъм, и ако искаме, какъв, за кого, по какъв начин? Без обществен отговор на тези въпроси резултатът може да се види например в Слънчев бряг.

Някой би могъл да възрази, че либералната демокрация не си поставя свръхцели. Вярно е, но само до известна степен. Без да навлизам в теорията, ще се позова на практиката.

Национална стратегия изведе най-голямата, най-влиятелната днес страна от изолационизма и я превърна в първостепенна геополитическа сила. И нека не забравяме, че се вписва в идеология, наречена "американската мечта." А възможна ли е "българска мечта"?

Дори поставянето на такъв въпрос изглежда дръзко. Натрупаха се разочарования, подозрения, дори мизантропия. Вероятно веднага ще се намери някой, който да обяви, че това е появилата се нова утопия. Други ще заподозрат скрити користни цели. А в същото време солидарността фигурира като ценност в програмните документи на всички основни политически сили.

Без вдъхновението на "българска мечта" нямаше да изминем пътя от Българския Великден до Независимостта. Сега звучи романтично, а романтиката днес вече дори не е в моторите, тя е в информационните системи. Тъкмо поради това не би трябвало да страдаме от дефицит на информация за реалния опит на съвременни страни, близки по мащабите си до България.

Дания - аграрна страна, заложила на своето селско стопанство и на своята хранително-вкусова промишленост. Продукцията й получи световно признание. Това е процъфтяваща страна с уникално високи равнища на удовлетвореност на хората.

Финландия - също аграрна страна в изходната точка, направи пробив във високите технологии. Финските мобилни телефони спечелиха водеща позиция на световния пазар.

Могат да се дадат и други примери, но и тези два различни образеца дават основание за размисъл - накъде да тръгнем, накъде?

Нужна ни е и визия как виждаме бъдещето на България след 20 или 30 години - като зелена България, която ще вложи усилията си да запази своята разнообразна природа, включително уникалните находища на минерални води, ще инвестира приоритетно в екологичния, селския, научния, спортния и прочие биотуризъм, или като хай тек-България, която инвестира в биотехнологиите, нанотехнологиите, запаметяващите устройства, роботиката, в авангардни области на науката и съответните продукти? Или може би трябва да използваме по-общо определение като европейска България, която не само членува в ЕС, но и в която хората живеят, работят и мислят по европейски. В такъв случай обаче следва да определим достатъчно ясно, и, бих казал, оперативно параметрите на европейското житие и битие, и пътищата, по които следва да ги достигнем.

Не може да има 10 приоритета. Основен приоритет, убеден съм в това, е човешкият фактор, инвестицията в младото поколение, образованието и възпитанието на децата и младежта. От това най-непосредствено ще зависи бъдещето на нацията и в количествен, и в качествен аспект. Колко ще бъдат българските граждани след две или три десетилетия, ще зависи от семейните нагласи на младите, какви ще бъдат - от тяхната подготовка. Нашата история дава достатъчно поучителен пример. Българското Възраждане започна с българското училище, с българското читалище, с българската църква - носителите на знанието и на духовността, на ценностните нагласи.

В началото на миналия век България е най-динамично развиващата се балканска страна и най-образованата. През 30-те години българите са по-грамотни в сравнение с останалите страни от Южна Европа - Испания, Португалия, Гърция, Турция, Югославия, и отстъпва до известна степен само на Италия.

Образованието, разбирано не просто като получаване на дипломи, а като равнище на овладяване на знанието, е решаващ акселератор и мултипликатор, тоест фактор, който може да ускори нашето развитие в каквато и насока да тръгнем - фактор с многостранен ефект.

Ние нямаме национална стратегическа младежка политика. Сещаме се за младите по отделни поводи, често криминални. В Европа тече преглед на националните младежки политики. У нас се стигна до решение на 39-то обикновено Народно събрание да се изслушват годишни доклади за младежта. Е, и?

Предпоставки за успеха на страната са по-висока степен на политическа рационалност и на обществена солидарност, да се видим такива, каквито сме, без илюзии и без комплекси. Необходимо е да разберем, че различията, които ни разделят, не са пречка и за действия в една насока. Онова, което важеше за пътя към Европа, остава в сила за пътя в Европа.

Отговорът на предизвикателство, което се съдържа тук, в темата, по която дискутираме, е не толкова технологичен, колкото и да са важни технологиите, колкото антропологичен.

Крачките, които могат да оптимизират днешната инициатива, са няколко:

- широка гражданска дискусия, на която сега поставяме, надявам се, началото;
- експертни варианти;
- институционални решения.

На добър път!

Благодаря за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, господин Професор.

Все пак ще ви помоля да спазваме регламента от 7-8 минути. Много важни са нещата, но времето е много ограничено, а хората, които искат да се изказват, са много.
Давам думата на д-р Константин Тренчев, моля да се готви д-р Желязко Христов. Заповядайте, д-р Тренчев.

Д-р Константин Тренчев:

Благодаря.
Уважаеми Господин Президент,
Вицепрезидент,
Уважаеми господа министри, колеги, синдикалисти и партньори работодатели,
Уважаеми представители на науката,

Напълно съм съгласен с това, което каза проф. Емил Митев, че каузата е това, което ни липсва, а няма попътен вятър за кораб, който не знае накъде е тръгнал. Каузата трябва да е проста, ясна и разбираема, както за професорите в БАН, така и за миньорите в Бобовдол.

Европейският съюз, НАТО са едни прекалено виртуални каузи. Те не могат да ги разберат. Както и да е. Може, разбира се, много неща ще се кажат на тази маса. Това, което искам и си го мисля от вчера, е, че темата, която ни е събрала тук, някак си ми звучи прекалено оптимистично. Аз мисля, че е по-добре да поговорим за България в кризата, отколкото за България след кризата.

Поне в медицината, която все по-често си припомням, първо гледаме да излекуваме пациента, пък после мислим какви козметични операции ще му правим, за да поправяме дефектите или как ще го рехабилитираме.

Пациентът е много болен. Вярно, той беше хронично болен от много неща. Прибави се една зараза, която дойде отвън, безспорно, но състоянието е много сериозно. Трябва докторите, които са поели ангажимента да го лекуват, много внимателно да преценят какви лекарства ще му дадат, в какви дози ще му ги дадат. Това е най-важното и това е според мен, макар и образно казано, целта на една такава дискусия. Може да изпаднем в конкретика, не е проблем, но аз мисля, че конкретиката трябва да се води в друг формат в други зали и да бъде последвана от категорично решение каква да е терапията.

Не може всичко да излекуваме на куп, казвам ви го от личен опит. Отделя се по-тежкото състояние, а пък после се гледа по-лекото. Ако е засегната сърдечно-съдовата система, уважаеми професори, трябва там да се акцентира. Язвата ще я отложим на малко по-заден план.

Знам, че ви говоря така, иносказателно, но нещата са много зле. Защо са зле? Като гледам в тази зала хората, аз познавам физиономиите, защото ги гледам от далечната 1989 г., доста хора са се пробвали върху „пациента” България, доста хора. Лошо няма, бърка се и в лечението, бърка се от време-на време.

Иначе, използвам възможността, че беше и премиерът, да обърна едно внимание - аз по много теми мога да говоря - сега отчаяно се нуждаем от пари, от инвестиции. Ами аз мога да ви кажа, че ако ние по този начин посрещаме западните инвеститори на средно ниво, ние сме в състояние да прогоним и най-упоритите. Може да има политическа воля на високо ниво, да, идват, говорят с министри, срещат се, казват - искаме тук да оставим 50-100-200 милиона. И като слязат на ниското ниво и като ги побарат кметовете, и като ги побарат разни РИОКОЗ и не знам си какви, и хората ги прогонват. Прогонват ги.

Нека новият вицепремиер, там гласят някакъв човек, да приеме примерно един такъв ресор. Нека тези хора наистина да им кажем - ей, тук сме подходящо място, елате, оставете пари. Създайте им условия да дойдат.

Безработицата е най-сериозният проблем. Работодателите ги разбирам, имат проблеми, изкарват си го на нас, ама утре кой ще им работи? Само че, за да няма тези аргументи, трябва да започнат разплащанията. Не може държавата, която е блюстителят на реда, да не плаща на тези, които са й свършили работа, и не само да не им плаща, тя им праща Националната агенция по приходите, данъчните, да ги гонят и ги нацепват и с наказания, и т.н.

Да, има и много бандитски неща, тук съм абсолютно съгласен с премиера. Бандитски истории дал Господ, ама не всички са бандити. А сметката я плащаме ние най-накрая. Защото те нещо са си заделили - бели пари за черни дни. Нашите хора висят долу, те са с потребителските кредити, те разчитат на двете си ръце.

Така че ако не започнат разплащанията, изобщо не можем да ви гарантираме социален мир. НЕК не плаща на тецовете, тецовете не плащат на мините, те не плащат на този и на онзи надолу. Какво правим? Значи държавата би трябвало да е най-изрядният платец, след като тя определя правилата.

Искам да обърна внимание - недейте се юрка във всичко. Хайде, сега - осигурителната система. Абе оставете това нещо бе, хора! Оставете го за един по-спокоен период. И ако толкова сте си навили на пръста да тръгнете да пенсионирате рано, аз ви обещавам 100-хилядна демонстрация отвсякъде. Ама спрете се! Това не е най-важното. В момента трябва да оцелеем. Подредете по приоритет нещата, това не е най-важното нещо. Това са тежки реакционни системи. Ако ги напътим в една посока, 10-15 години вървят.

Тук говорим и за енергетиката. Един ден - ще правим АЕЦ "Белене", на другия ден - няма да правим АЕЦ "Белене". После - пак ще го правим и т.н. Това не става така. Проблемът е, че ние плащаме долу цената. БДЖ беше 90 000, г-н Христов, 80 000. Сега колко е? Реформи, реформи, реформи. Кой взима решенията за реформи? Ние, синдикатите? Ами взимат ги политиците. Пък после правите реформа на реформата, после реформа на реформата на реформата и поемате политическа отговорност. Прекрасна отговорност!

И в какво се изразява политическата отговорност? Най-много да не пуснат бюлетината за вас следващия път. А ние губим живо месо.
Не знам, аз лично мисля, че България първо трябва да направи една задълбочена дискусия - „България в кризата”, даже бих казал, не „в разгара на кризата” и тогава да говорим за „България след кризата”. Мисля, че просто тази дискусия малко избърза. Дайте първо да довършим лечението, после ще говорим как да лекуваме последиците.

Кирил Ананиев:

Благодаря д-р Тренчев. Заповядайте, д-р Христов. Моля да се готви г-н Иван Искров, управител на Българската народна банка.

Желязко Христов:

Благодаря Ви.
Уважаеми господин Президент,
Господин Експрезидент,
Уважаема президентска администрация,
Уважаеми госпожи и господа депутати, евродепутати, министри, представители на българската наука, на бизнеса, на социалните партньори,

Аз тръгнах към днешния дебат доста обнадежден, защото вчера в Икономическия и социалния съвет на Брюксел, слушах министъра на администрацията на испанското председателство.

Уважаеми господин Президент, днес чух част от неговите послания и във Вашето слово. Еднопосочност, консолидация, експертиза и експертност. Справедливо отбелязахте във Вашето представяне днес, аз не знам, ранния Барозу не го помня много, но чувам Барозу, който слушах преди 2 месеца и много от политиците на Европа, чиято социална чувствителност е доста изострена. Добрият знак за това, че за първи път председателството не е за 6 месеца, а измислиха един по-корпоративен подход - испанско председателство, белгийско и унгарско, според мен е един по-добър знак за развитието на Европа. И тъй като д-р Тренчев отбеляза, че първо трябва да говорим за кризата, а после за след кризата, имам условна разлика от това, което казва той.

Очевидно България ще преживява един по-дълбок характер на кризата и според Световната банка с възможни сривове в нея. Очевидно последиците ще бъдат по-тежки, уважаеми господин Президент. И очевидно днешният дебат, който инициирате, заслужава респект и уважение, защото говорим какво да се направи още в кризата и накъде след нея. Каква искаме да бъде България? Европейците вече го направиха. Те написаха своята стратегия за 2020 г. В този смисъл днешният дебат и послания аз виждам и като отношение към днешната криза, но и като възможни послания за перспективата и бъдещето. Редица мерки от антикризисния план на правителството от юли 2009 г. до април 2010 г. все още се бавят и е коректно да се каже това в присъствието на уважаемите министри. Или са в начален стадий на реализация. Много е важно да се реализират мерки от правителствената антикризисна програма, по които имаше консенсус между социалните партньори, а днес чуваме и от двамата министри - създаване на гаранционни фондове за финансиране, централизирано управление на концесионната дейност, единна информационна система за търсене и предлагане на работна сила, професионална квалификация и преквалификация, законово регулиране на надомен труд, регулиране на работа от разстояние и какво ли не още. Но те стоят още като пожелание, като намерение, а не като конкретика на прилагане. Изнесените наскоро данни за степента на усвояване на средствата от структурните фондове показват, че все още не е направен пробив в това отношение. И това ние споделяме с безкрайна тревога и загриженост. Забавя се поради тази причина и реализацията на редица инфраструктурни проекти, а те са доста широко застъпени в антикризисната програма.

Обстоен преглед на причините за критично ниското усвояване на средствата от еврофондовете честно и почтено на експертно и политическо равнище е нужен на България. Защото повече отвсякога те са основният източник на средства за финансиране на голяма част от антикризисните мерки.

Националната антикризисна програма се питаме на глас – апропо, този дебат започна в организацията, която представлявам, и ние вече имаме и експертна, и политическа позиция – трябва ли да се ревизира днешната национална антикризисна програма, в коректен, почтен план; трябва ли тя да се обогати; трябва ли да се фокусираме към мерки с краткосрочен и дългосрочен ефект? Безспорно и повече от ясно. Иначе остава да държим нещо на хартия с надеждата, че ще го направим, и да сме доволни, че нещо сме написали или направили. Ако искаме наистина – да видим накъде след кризата и да видим хоризонта на устойчив икономически растеж и на истинска икономическа и социална кохезия, аз предлагам този дебат днес, господин Президент, не само да се задълбочи след неговия старт, но той да доведе до един времеви периодичен мониторинг от това какво става с кризата и какво постигаме с нашите антикризисни мерки, уважаеми дами и господа, ако трябва да бъда съвсем откровен.

Разполагаме с анализ на антикризисните мерки на страните от Евросъюза, няма да съм изкушен днес да ги коментирам. Далеч от реалността и от това, което прави Европейският съюз, и това, което ние правим с нашите антикризисни мерки. Ето защо този анализ трябва да се задълбочи. Дебатът трябва да продължи и да се създаде практика на периодичен мониторинг на правителствените антикризисни мерки и оценка на скоростта на тяхното изпълнение и на ефективността на тяхното въздействие.

На следващо място, предлагам да възстановим диалога по тяхното обогатяване. Припомням, че макроикономическите мерки, провеждани от правителства в други държави, целят поддържане на инвестиционния процес, целят стимулиране на потреблението, респективно вътрешно търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетост и защита на доходи и жизнен стандарт. Действащата в България антикризисна програма, казвам безкрайно почтително и коректно това, не изпълнява или не покрива комплексно това направление с новата антикризисна програма от това, за което говори Брюксел. Нужни са основни направления за въздействие с микс от нови идеи в икономическата политика за подкрепа и преструктуриране на бизнеса, за прилагане на по-богата продуктова заетост. В социалната политика за постигане на социална сигурност - защита на доходи, заплати, пенсии, помощи, обезщетения при безработица. И аз Ви благодаря, господин Президент, че Вие бяхте маркирали всички тези теми.

Очевидно, третото направление е институционалната политика, промяна и адаптиране на регулациите, с оглед балансиране на работодателската свобода със социалната сигурност. Европа прави флекс секюрити, а не както ние разбираме гъвкавата сигурност в България, по български, като една машина за рязане. Флекс, забравяйки втората част секюрити.

Крайно наложително е според мен, и с това завършвам, правителството да предприеме спешни действия за подготовка и приемане на комплексна, поне двугодишна, антикризисна програма. А ние да продължим, господин Президент, със стратегията на бъдещето с Вас – този дебат да се превърне в периодичен, в сигурен, в богатство от идеи, с оглед перспективата на развитие на България. Не може да не бъде споменато, че никога повече от сега, в условия на криза, няма нужда от истински социален диалог на правителство, работодатели и синдикати; никога няма повече нужда от експертиза и експертност от сега. И националната антикризисна програма, нещо по което сме длъжници, да намери онзи микс от антикризисни мерки в приоритетни отрасли и браншове, които да стават част от общата политика на държавата.

Благодаря ви.

Кирил Ананиев:

И аз Ви благодаря, доктор Христов. Заповядайте, господин Искров. Моля да се готви г-жа Надежда Нейнски.

Иван Искров:

Благодаря Ви, господин Ананиев.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Вицепрезидент,
Уважаеми дами и господа министри и народни представители,
Уважаеми социални партньори,
Уважаеми представители на академичната общност, на общините, на бизнеса,
Уважаеми приятели, тъй като виждам много приятели и по четирите страни на тази кръгла маса,

Преди всичко бих искал да започна оттам, горе-долу откъдето започнаха и говорещите преди мен д-р Тренчев и д-р Желязко Христов, че наистина през годините на прехода доста хора са се пробвали върху „пациента” България, а други оратори пък казват, че трябва да има еднопосочност, което означава и предвидимост.

От тази гледна точка - накъде след кризата, за нас като централна банка, отговаряща за монетарната стабилност и регулираща банковия сектор в страната, не е въпрос, който подлежи на дискусия. Знаете, че националната стратегия на монетарната система е много ясна, тя е много добре прокомуникирана и консенсусно подкрепена, подчертавам, от всички основни политически сили в страната, в т. ч. от управляващата партия, тя е подкрепена от президент, премиер, управителен съвет на централната банка и на практика не подлежи на дискусия.

БНБ, както знаете, вече е част от европейската система от централни банки и БНБ ще стане част от евросистемата. Това, което се изисква от нас най-вече като централна банка и в частност от правителството като законодателна инициатива в някои области, е да подготвим страната, себе си и търговските банки да бъдат пълноправни участници в системата. Голяма част от работата вече е свършена и вероятно днес ще излезе, има много интересно прессъобщение, тъй като от 1 февруари включително започва да действа и т. нар. таргет-2 БНБ – възможност на банките и техните клиенти да се разплащат с техните контрагенти в евро без да преминават през банки - кореспонденти, а директно, през централната банка, съответно през Европейската централна банка. Това би трябвало да доведе до облекчаване на таксите и комисионните от страна на търговските банки. Това е просто един пример от многото работа, която е свършена и предстои да бъде свършена от централната банка.

И второто, което е много важно и също мисля, че не подлежи на дискусия, това е каква е стратегията по отношение на монетарния режим на страната до присъединяване на България към еврозоната и съответно на БНБ до евросистемата, също ние нямаме сериозни дебати, дори липсва такъв дебат, за щастие. Ясно е, и това е политическата воля, отново подкрепена от всички парламентарно представени сили и не само парламентарно представени, всички сериозни партии в страната и няколкото под ред управителни съвети на централната банка, а именно запазване на валутния борд до приемане на еврото.

Ако ми позволите, господин Президент, тъй като това са много важни въпроси, дори кратка вметка ще направя, не мисля, че дори трябва да се драматизират някои теоретични дискусии, които отвреме-навреме се появяват. Давам типичен пример с поканени от премиера нов вицепремиер - Илиян Михов, аз самият поканих този изключително много добре подготвен български икономист, със световна величина, още през 2004 г. като член на Консултативния съвет на нашата банка, тъй като това наистина е едно от имената, с които трябва да се гордеем. Така че нека винаги да правим разлика между академичното говорене и практическите стъпки на политиците, на министри, на управители и т.н. Това, че някъде е развил някаква теза като академик, при това отново подчертавам, като един от най-добре подготвените икономисти и академици, не означава, че утре, когато поеме тежестта, бремето да бъде член на българското правителство, това непременно ще бъде същото. Затова отново казвам, по този въпрос ние в нашата страна нямаме и не трябва да имаме никакви други дискусии. Бордът си е борд, това е прокомуникирано и ще се пази до приемане в еврозоната, такъв, какъвто го познаваме.

Уважаеми дами и господа, за да се говори как ще излезем от кризата и какво ще се случи след кризата, разбира се, трябва да знаем защо се случи кризата. Тъй като е ограничено времето, няма отново да отбелязвам всичко това, което доведе до нашата криза, ще кажа само многократно повтаряното от мен, че кризата ще си отиде по същия начин, по който и дойде. И това вече се вижда от отраслите, които са насочени главно за експорт. Ние вече от втората част на годината бавно, мъчително, но виждаме вече едно постепенно забавяне в спада на някои отрасли, а в някои, включително и леко, вече повишение на производството. Това са главно отраслите, които са свързани с добивна и преработваща промишленост. Но, разбира се, има много тежки проблеми за решаване и това са проблемите, които бяха не само ударени от международната криза, но и които сами си навлякохме на главата с безумни инвестиции, както спомена и премиерът преди малко, примерно в отрасъла строителство, и почти не остана неразкопана дюна, неизсечено дърво и т.н. Това са все неща, които сами си ги докарахме, и трябва да бъдем готови да си платим и цената, който е инвестирал прекалено в тази област.

Отново само за причините за кризата ще отбележа, че за щастие, да, икономическата активност се сви, но България е една от малкото страни в света, където нямаше банкова криза, нямаше и няма да има банкова криза. И за щастие, няма и криза на публичните финанси, тъй като виждате, че в много страни, които бяха давани за пример, как чрез неимоверно големи публични разходи могат да стимулират заетост, се оказа, не само че не можаха да стимулират заетост и растеж, най-вече визирам някои страни на юг от нас и на запад, но си създадоха допълнително проблеми и сега вече се говори не за проблеми на частните финанси и на банките, а се говори за криза на публичните финанси и не знаят как лесно да излязат от тази криза.

Разбира се, че балансираният бюджет не е панацея, нали? Както спомена г-н президентът, има си ограничения на Европейския съюз, тази стабилност и растеж ние нямаме никакъв проблем, когато държавата дължи съответните плащания по съответни поръчки и в рамките на тези ограничения до 2-3% да се разплатим. Разбира се, говорим за свършена и добре свършена работа, а не там, където има спорове. Но, така или иначе, похвално е, че все пак не отваряме ножицата, добре е, че и четвърто поред правителство след 1997 г. все пак е много внимателно с контролиране на публичните разходи.

Уважаеми дами и господа, само ще си позволя да маркирам няколко мита, които бяха създадени за българската икономика, и се радвам, че тук има толкова известни икономисти и се обръщам към вас, не само Централната банка, не само неправителствените организации и работодателски, и други, и всеки един от вас в срещи с чуждестранни инвеститори, преподаватели виждам в чужбина и други, все повече трябва да разказва нашата история, българската история. Да правим разлика и да искаме хората, инвеститорите, институциите да правят разлика между страните в региона, тъй като модерното, лесното е да групираш страните в един кюп и да сравняваш домати и краставици, както съм го казвал много пъти, да сравняваш Румъния с България, Чехия с Украйна и т.н., несравними неща, което пък пряко, ако всеки един от нас се ангажира и го прави, това е част също от една стратегия, което пък пряко води до това да влизат повече пари в джоба на българина, на българския предприемач, а да не излизат пари. Тъй като всяка една негативна новина, както добре знае всеки един от тук присъстващите, моментално се отразява върху рисковия профил на страната и моментално води до влияние върху джоба на българина, на българския предприемач, на българския гражданин.

Затова ми позволете да обърна внимание на тези три основни мита, които се създаваха, за щастие, все по-малко имат кураж да ги създават, а вече започнаха и да обръщат мнението си. Някои, главно англосаксонски учени, няма да цитирам имена, англосаксонски медии, най-вече защо англосаксонски, защото това са финансовите центрове главно в Лондон, в Ню Йорк, но и други в други части на света.

Три са основните митове, уважаеми дами и господа, които бяха създадени, следвайки все така учебникарския подход и сравняване на несравними неща.

Първият мит, знаете много добре, беше, видите ли външните дисбаланси и валутният борд. Мит № 1 е това. Дефицитът по текущата сметка е неустойчив и, видите ли, притокът на чужди инвестиции ще спре, БНБ ще бъде изпразнена като резерви, валутният борд ще рухне, бъдете внимателни и т.н. За щастие всичко, което предвидихме в Централната банка и което голяма част от вас говореха и пишеха в подкрепа наистина на тези анализи, не се случи, и то не се случи по обясними причини. Знаете, че дефицитът по текущата сметка беше през всички тези години подхранван от огромното вътрешно инвестиционно и потребителско търсене, което пък от своя страна беше финансирано с преки чуждестранни инвестиции и заемен капитал от страната. И това, което винаги сме казвали, на практика се случи. Като няма преки чуждестранни инвестиции в този размер, в който са били в годините на бум, няма и такъв дефицит по текущата сметка, тоест няма някакво застопорено положение, някаква дупка, която трябва да търсим по някакъв начин да я финансираме. Спаднаха чуждестранните инвестиции, между впрочем не толкова, колкото тези идеолози на страха, който пропагандираха за Централна и Източна Европа, спаднаха до нивото отпреди бума, 9-10%. Мисля че ще бъдат 9,3% от брутния вътрешен продукт за 2009 г. Това са данните ни на Централната банка. При това дефицитът по текущата сметка се покрива на 107,9% от преки чуждестранни инвестиции. Това са важни неща, които е важно винаги, когато се срещаме с инвеститори, да обръщаме внимание на тях.

Валутните резерви на Централната банка, един изключително важен показател. Валутните резерви на Централната банка не само че не намаляха, но валутните резерви останаха същите, при това, обръщам внимание, след като имаше значителни харчове в края на 2008 г., голяма част от бюджетния излишък беше похарчен последните два месеца, при това след освобождаване на повече от 3 милиарда ликвидност чрез намаляване на минималните задължителни резерви на банките. При това виждате, че резервите на Централната банка са същите – в края на 2008 г. 12,7 милиарда евро, в края на 2009 г., само преди няколко дни приключихме годината - 12,9 милиарда евро.

И валутният борд, не ми се е наложило да мисля нито за минута през тази година и нещо, за разлика от моите колеги, които се побъркаха да се чудят как да си стабилизират валутите и дори някои страни, знаете, които бяха сочени за пример преди това, като една балтийска страна, Полша, Румъния, Унгария и други страни, се наложи да прибягват до помощ от Международния валутен фонд, за да могат да си поддържат валутата и да могат да си извършват плащанията по външните задължения.

Така че валутният борд се оказа, че работи не само в условия на растеж, валутният борд в поредна криза, изключително дълбока криза, се оказа, че не създава никакви проблеми на страната.

Вторият мит, уважаеми дами и господа, беше митът пак по този фиксиран подход да четем дебелите учебници, които за жалост се пишат в дебелите, в дълбоките икономики, които емитират резервна валута на Запад. И вторият е, че фиксираният валутен курс не позволява на България бърза адаптация и ограничава конкурентните предимства, особено по време на криза.

Това, което също виждаме и много улеснява и моя дебат с колеги на Запад, е, че това, което твърдяхме ние преди, и за тях беше като теория, се вижда в данните. Ако погледнете данните за Централна и Източна Европа, да се сравняваме с подобни на нас страни, вие ще видите, че и като износ, и като състояние на растежа България не седи по-зле от голяма част от страните с плаващи валутни курсове. Точно обратното, в България може би и затова са все още високи инвестициите, се дава стабилност, предсказуемост на инвеститорите и не се налага никой от вас ежедневно да губи половин ден, за да смята какво би загубил или спечелил от съответния курс, от промяната му, а всеки от вас е съсредоточен върху търсене на нов контрагент, на нов пазар, къде да изнесе, да внесе или как да си подобри, да си оптимизира разходите.

Третият мит, който също беше доста сериозно защитаван, особено през началото на 2009 г. и който предизвика наистина едно въздържане на инвестициите към страните от Централна и Източна Европа, в това число и към България, е митът, че - видите ли - ще има лавина от лоши кредити в нашите икономики, в частност в България, недостигаща ликвидност и банковите системи, в частност и нашата, няма да понесат, чуждите банки ще се изтеглят, ще си зарежат поделенията и - видите ли - ще има много сериозни последствия за икономиките и за растежа. Това, което всички го знаем и аз няма отново да цитирам всичко, което е необходимо по този мит.

Фактите говорят, че кризата наистина засегна всеки един от нас, няма как да не засегне и бизнеса на банките, спаднаха двойно печалбите на българската банкова система - от 1 милиард и 400 милиона на 780 милиона, така се очертава да бъде за тази година. Забележете обаче, след провизиране на проблемните кредити. Въпреки това българските банки продължават да бъдат с печалба, и то нелоша печалба, добре капитализирани с адекватност над 17% при мъка, мъчителни операции в страните, които точно нас критикуваха, да направят адекватност от порядъка на 8-10% от капитала, включително и с похарчване на публични средства за национализации, рекапитализации и т.н.

Лихвите, които много често се дискутират и които са болезнена тема и те вървят заедно с растежа на кредита, въобще - има ли го, няма ли го. Виждате, и аз много пъти съм давал факти, също имам данни, но не искам да губя време, лихвите в страната са такива, които са съизмерими с лихвите в страните с нашата конюнктура. Нито са най-високите, нито са най-ниските. Това е пазарна среда, много зависи от средата, от клиента и т.н.

Растежът на кредита в България, искам да обърна внимание, ще бъде около 4% за 2009 г. Цялата е кризисна година. Растежът на кредита в Еврозоната ще бъде отрицателен, господин Ананиев, въпреки че Европейската централна банка наля, знаете, стотици милиарди, не десетки милиарди, стотици милиарди евро, за да се устреми по някакъв начин да подкрепи малкия и средния бизнес най-вече, да се устреми да подсили кредитирането. Така че, когато говорим по различните проблеми, трябва да имаме предвид преди всичко фактите.

И банките майки в крайна сметка не се оттеглиха, не само че не се оттеглиха, но нямаме и никакъв проблем, те се ангажираха и писмено пред централната банка да допринасят за развитието на своите поделения в страната.

Накрая, уважаеми господин Президент, уважаеми дами и господа, бих желал само да кажа няколко думи по въпроса накъде след кризата, поставен от нашия домакин.

Пак казвам, ние никога не сме се ангажирали в централната банка с обсъждане на отделни сектори, извън банковия сектор, тъй като колкото хора, толкова и мнения, дай Боже, както каза премиерът, да има и нещо, което да е работещо след тази дискусия. Това, върху което искам да обърна внимание обаче, е, че все пак винаги досега сме следвали една политика на неутралност на държавната икономическа намеса по отношение на секторите. Това не означава, че не трябва да има секторни политики, за които мисля, че говореше проф. Петър-Емил Митев и президентът, разбира се, в неговото слово. Това не означава, че страната не трябва, например в енергетиката, да не се възползва от благоприятното си геостратегическо положение по отношение на тези изключително важни международни коридори в областта на газта, нефта и т.н. Но като цяло и особено, когато говорим за данъци, трябва да бъдем внимателни, за да не привилегироваме един сектор за сметка на друг.

И наистина накрая, бих свършил с изброяването на няколко фактора, които според нас в централната банка са изключително важни. Напълно споделям това, което беше казано и от президента, и от премиера, и ат колеги преди нас, че на първо място, трябва да бъде политическата стабилност. Може да имате всякакви стратегии, може да имате всякакви инструменти, може да сте прочели стотици дебели учебници, когато няма кой да проведе тази политика, да използва тези инструменти, ние сме го видели това и го виждаме дори в съседна Румъния как по-големи пазари и по-мощни държави като икономики изпадат в по-тежко положение заради глупави вътрешно-политически дрязги. Така че наистина това е много важно и го казвам не като политик, а като човек, който отговаря за макроикономическата стабилност, един от хората, които отговарят за макроикономическата стабилност.

Трябва да продължи политиката в областта на структурните реформи и борбата с корупцията и престъпността, тъй като знаете, че ако щете дори едни преговори за еврозоната винаги са обвързани с имиджа на България, с тези прословути мониторингови доклади, за които спомена и президентът в началото, и винаги имат значение за общото възприятие при нашите партньори.

Както спомена, мисля, и министър Трайков, изключително важно е да продължи подобрението на общата бизнес-среда и най-вече не само ограничаване на регулаторните режими, тъй като има някакъв минимум, под който не могат да спадат и общини, и държава, все пак не може без регулации, но все повече трябва да се замисляме за качеството на административната услуга, която се предоставя.
Последното е един фактор, който споменавам накрая, но не като значение, уважаеми колеги, това е стабилната и ефективна банкова система. Банковата система в съвременното стопанство е кръвоносната система. Без нея няма как, бихме се върнали в натуралното стопанство, няма как да бъдем модерна европейска икономика. Затова и занапред трябва да имаме добре функционираща стабилна банкова система.

Оставих го накрая, за да мога да пледирам, когато се говори за банки, за лихви и за валутен борд, за валутен курс и т.н., винаги да бъдем много внимателни, много прецизни, тъй като това са много чувствителни сфери, които също си имат своите тежнения, всеки се бори за своя бизнес и всичките проблеми, които се срещате и при другите бизнеси.

Ние, в централната банка, винаги сме били и ще продължим да бъдем отворени за всякакви идеи, всякакви предложения, но подчертавам, тук някой каза за словоблудство, но не когато става въпрос за словоблудство и да ходим под фенерите, по телевизии, вестници и т.н. Винаги сме били отворени и ще бъдем отворени на премерени, анализирани, добре премислени идеи, които да бъдат дадени, обсъдени с нас и съответно, ако има необходимост, да бъдат приложени. Другото не го приемаме и по-скоро може да създава излишни шумове в системата.

Благодаря ви за вниманието.

Кирил Ананиев:

Благодаря, господин Искров.

Нека дадем думата на г-жа Нейнски.

Надежда Нейнски:

Благодаря много. Аз ще се опитам да бъда максимално кратка. Благодаря първо за поканата. Темата наистина е интересна. Ще се опитам да върна дебата малко в политиката след изказването на Българска народна банка и ще започна с няколко въпроса, които логично насочват към днешния дебат. За част от тях вече се говори – излязохме ли от кризата, какво направи светът, за да избегне кризата, и какво е специфичното за България, какви са възможностите от европейска гледна точка.

Факт е, че българската икономика е силно зависима от европейската икономика, тя на свой ред – от световната икономика. На кризата бяха направени много и различни анализи, но в едно експертите са единодушни, а именно, че през последните десетилетия стремежът беше към реализиране на максимална печалба, поради което банките провеждаха силно рискова политика. Цялата световна икономика се основаваше на заеми, а се омаловажаваха реални проблеми. Канцлерът на Германия Ангела Меркел заяви неотдавна, че е необходима нова структура на политиката в европейски и в световен мащаб.

Що се отнася до България, в тази ситуация ние имаме два варианта. Единият – да изчакаме да видим какво ще стане под претекст, че не сме решаващ фактор и не можем да повлияем особено много, и вторият вариант е да експериментираме. Аз смятам, че най-важното за България в момента, колкото и да звучи опростено, е да бъдат поставени точните хора на точни места, хора, които не са изкушени от стремеж за печалба на всяка цена и това е отговорност на всяко правителство.

Анализаторите по света са единодушни, че именно неморалността доведе до финансовата криза. Трябва да се знае, че ресурсите в света са вече лимитирани и затова те трябва мъдро и правилно да бъдат използвани. Оттук нататък целта не може да бъде единствено увеличаване на брутния вътрешен продукт. Печалбата не може да бъде единственото и най-важното. Кризата разобличи като погрешен този тип консуматорско мислене. Последните години стремежът беше да се купи най-новата кола, най-новият компютър. Всяка сутрин милиони хора потегляха на работа всеки сам в своята кола. Това, по мнение на експертите, е грандиозно прахосване на ресурси и е плод на изкуствената политика на рекламата.

Тук съм длъжна да припомня и другата крайност, която ние като държава си спомняме, а именно при социализма се поддържаше философията, че в края на деня няма да има пари. Затова живеехме в постоянно ограничение, живеехме с ниски заплати, които западните ни колеги намираха за невъзможни за оцеляване.
Придвижвахме се напред почти без пари. Практически нямаше данъчно облагане. Електроенергията беше евтина, както и транспортът, наемите, държавата дотираше всичко. Сега всичко се плаща по пазарни цени, всичко, без човешкия труд. Въпросът, който си задават всички, е колко време може да продължи това. От една страна, колкото и парадоксално да звучи, ниската цена на работната ръка в България е предимство за привличане на инвестиции. Иначе бизнесът ще се изнесе в посока на други държави като Украйна и Турция. Мнозина се шегуват, че Централна Европа е наречена така, защото там се срещам западните цени с източните заплати.

От друга страна, за да можем да преодолеем консуматорската икономика, необходимо условие е да се сближат цените със заплатите. Има много сериозни амбиции в Европейския съюз за промяна на структурата на бюджета. Новото испанско председателство лансира амбициозна програма с приоритети като научните изследвания, новите технологии и образованието, енергийната политика. България трябва да отстоява принципа, че заделянето на повече пари за така необходимите изследвания не трябва да става за сметка на кохезионния фонд, нито за сметка на парите за общата селскостопанска политика.

По отношение на селскостопанската политика трябва да настояваме твърдо пред Европа, че 10-годишният период, който ни дадоха, не предвижда честно състезание. Нашият пазар на селскостопанска продукция е също толкова свободен колкото и западният и това решение ни поставя в неконкурентна ситуация. Проблемът е, че решението е заложено в Лисабонския договор и не може да бъде променено, но държавата трябва да отстоява след десет години всяко решение да включва компенсации за този изминал период.

По отношение на кохезионния фонд парите трябва да бъдат използвани удачно и трябва да се стремим към много повече ефективност. Много от програмите, както се отчита и в самия Европейски съюз, са лишени от смисъл. Плащат се огромни средства за PR или за безсмислени програми, примерно обучение на миньори за медицински сестри.

Изразходването на средствата трябва да бъде пазарно ориентирано. България трябва да се възползва от технологичната революция, трябва да загърбим кризата, на която не можем да повлияем, и да бъдем иновативни в момент, в който светът се обръща към новите технологии. Технологичната революция е революция на мозъците, а не на ръцете, както беше икономическата революция. Банките могат да контролират ръцете, но не могат да контролират мозъците. България има интелигентно гугъл-поколение, което може да бъде в основата на технологичната революция.

Единственото, което може да ни препъне, е комплексът ни от миналото. Проблемът на България е не толкова в това, че има корумпирани политици, магистрати и чиновници. Проблемът на България е, че не можем да защитим името на страната си като честна държава. Осем милиона българи не могат да бъдат корумпирани. Ако искаме да променим България, трябва да променим мисленето си. Държавите не се променят от политиците, те се променят от хората. Трябва да убедим българите, че те не са втора ръка европейци, че в Европа те имат не само задължения, но и права. Трябва да се научим да изискваме от Брюксел да имаме процент от европейската администрация. Ние трябва да говорим с Европа на политически език. Защото това е езикът на Европа. Експертите трябва да си говорят с експерти, но политиците задължително с политици. Защото процесите в Европа са много бързи и трябва да се възползваме от тях.

За мен ключовият приоритет след кризата и по време включително на нея е изграждането на инфраструктура – пътища, летища, пристанища. Ако имаш транспорт, Европа е научила този урок, имаш шанс за добро развитие. Погледнете Европа днес – и най-затънтеното селце е на 5 минути от основната магистрала. Сравнете го с България! Трябва да бъдат договорени пари за решаването на проблемите с българската инфраструктура, която е и европейски проблем. Това ще реши много европейски въпроси за преминаване през Западните Балкани, за трафика от Турция.

По темата за енергетиката или енергийната политика, най-вече от жизнено значение за България е изграждането на общата енергийна европейска политика. Факт е, че Европа и Русия са с взаимна енергийна зависимост. Вярно е, че 30% от енергийните доставки за Европа, за България въобще не коментирам, които всички знаем колко са високи, зависи от Русия, но Русия се нуждае от екологично обновление, за което има пари, но няма експертиза. Въпросът тук е зависимостта между Европа и Русия да бъде балансирана. Засега тя не е. Затова Европа говори за диверсификация и на източниците, и на трасетата. С изграждането на проекта “Набуко” зависимостта няма да бъде ликвидирана, но тя ще бъде силно ограничена. Важно е и прокарването на тръбата от Норвегия към Европа. Вярно е, че тя ще бъде скъпа, но може да бъде важен резерв за Европа. Истината е, че кризата предизвика положителен ефект върху мисленето в областта на енергетиката, като го направи по-рационално и насочено към търсене на ефективност.

И накрая, съвсем накратко, от политическа гледна точка, темата с влизането в еврозоната, какви са предимствата и какви са недостатъците. След анализа на президента на банката аз ще засегна един-единствен политически аспект. Всички знаем, че критериите на еврозоната не са изкуствени и че те трябва да се спазват. Ако държавата е силна и опитна и ако икономиката е работеща, членството в еврозоната е много сериозно предимство. Ако обаче държавата е слаба, това се превръща в недостатък, тъй като отнема възможността националната банка да интервенира в икономиката.

Накрая, искам да благодаря за този дебат. И смятам и се присъединявам към онези, които заявиха по време на изказванията си до този момент, че България в момента има нужда наистина от много широк спектър на мнения по различни въпроси и от различни ъгли. И смятам, че тези дискусии наистина могат да бъдат много полезни в търсенето на най-доброто решение. Очевидно, никой не разполага с рецептата, но аз винаги съм считала, че дебатът е начинът, през който трябва да се мине, за да бъде тя намерена.
Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, г-жо Нейнски. Ще прочета реда на изказващите се. Член-кореспондент, проф. Дамян Дамянов има думата сега. След това г-н Ивайло Калфин, г-жа Христина Христова, акад. Съботинов, чл.-кор. Иван Ангелов, г-н Паскалев, г-жа Капон, проф. Дулевски и по-нататък ще ги съобщавам пак. Моля ви, колеги, по-голяма конкретност.

Заповядайте, проф. Дамянов.

Проф. Дамян Дамянов:

Уважаеми господин Вицепрезидент,
Уважаеми колеги,

Безспорно темата на днешната дискусия „България накъде след кризата” има актуален характер, тя е провокирана от финансовата и икономическата криза, обхванала света от втората половина на 2009 г. Тази криза разголи лъжливия просперитет на предходните години и ни върна към реалността. А реалността показа, че прогресът, успехът се градят с истински пари, с реалистични идеи, с общо планиране и прогнозиране. Всеки един нереалистичен, но финансово неподкрепен проект се провали, измъчи и изпълнителите, и зависещите от него. Наистина тези разсъждения са свързани с проблемите, породени от финансовата криза. Размислите за нея обаче ме накараха да се обърна с лице към още една криза в нашата страна. Тя се роди, разви и израсна през последните десетилетия като болест на прехода. Това е кризата на морала, на вярата и това звучи в дисонанс малко с досегашните разисквания. Но считам, че за появата на тази криза, която е не по-малко важна, най-много помогнаха политиците, управленците, но принос дадоха медиите, новите бизнесмени, псевдокултурата, сривът в образованието и моралните ценности на обществото.

И днес в разговора за надеждите ни след кризата аз се питам как да излезем от сериозната деморализация, която обезверява хората, разбива техните очаквания, дори когато те са породени от поредния политически проект или фойерверк. Докато за финансовата криза можем да виним световната икономическа система и проблемите в нея, то за кризата в морала, за обезверяването на хората трябва да търсим причината в нас, в нашата страна.

Затова първата ми мисъл за България след кризата е свързана с въпиющата необходимост от завръщане на морала, на моралните норми, на надеждата за завръщане на моралните устои и възможностите на семейството, училището, обществото, културата. Наред с това сега на нас ни липсва вярата в нещо българско, липсват ни национални организации или организации, патриотичен или европейски насочен проект, обединяваща идея с дългосрочна перспектива.

Иначе проблемите в управлението, и особено в условия на криза, засегнаха всички области на нашия икономически, социален и духовен живот. Областите на моята компетентност ще ограничат разсъжденията ми върху два акцента в областта на науката и висшето образование. Основен проблем при тях е липсата на национален, и особено на политически консенсус, а тези области изискват съгласие, еднопосочност в краткосрочните и дългосрочните проекти за усъвършенстване и реформиране. Преди всичко трябва да се промени отношението на политическите парти, управляващите и средите на бизнеса към науката и образованието. Това не са вторични сфери, а изключително важни елементи на инфраструктурата на икономиката и страната. Днес науката не е само базата за развитие на икономиката, но и за нейното надграждане и нарастваща конкурентоспособност. Затова именно говорим за икономика на знанието. Решенията в тези сфери имат дългосрочно стратегическо значение и не се вместват в рамките само на един мандат за управление на страната.

В условията на криза е важно да се мисли в перспектива. Запитали Конфуций какво може да жертва в случай на крайно тежки условия. Той отговорил – армията, даже хляба, но в никакъв случай състоянието на умовете. Липсата на държавна политика в областта на висшето образование и науката проличават особено, ако зададем важния първичен въпрос – каква е поръчката на държавата към висшето образование? Дали това е обучението на младите в която и да е област на познанието, или на държавата ще бъдат необходими физици, химици, математици, инженери, информатици и компютърни специалисти, които на практика създават иновации, нови технологии и материали? Защо държавата допуска да се обучават юристи и икономисти в десетки факултети, а не се стимулират кандидати за атомна физика, физика, химия и други? Впрочем каква е поръчката на държавата към науката, учените, академиите? Очевидна е липсата на ясни национални приоритети, но и поръчка към учените да ги формулират.

Отношението към БАН през последните месеци разглеждам именно в тази светлина. Факт е, че научната продукция на българските университети и на научните институти инцидентно събужда интерес у нас, защото няма заявен държавен интерес, липсват целеви държавни инвестиции, няма финансови стимули, кредити и данъчни облекчения към частни фирми за събуждане на интерес към патенти, реализации, внедряване на наукоемки технологии. А дългосрочното планиране изисква такива интереси да се заявят в национална стратегия за науката, в национална стратегия за висшето образование, а в основата на всички – в общонационална стратегия за развитието на страната и нейната икономика през следващите десет, дори двадесет години.

Такава цел си поставя и изпълнява днешната дискусия. Връщането в държавното управление е необходимо. Това се случва там, където нещата се оставят не само на влиянието на пазара и на пазарните отношения, а се регулират активно и контролират от държавните институции. В областта на висшето образование се зародиха някои проблеми, които превръщаха системата често в заложник на пазарните взаимоотношения. Не е нормално в страна като България да има 51 университета и висши училища. Те са резултат от решенията на два-три състава на Народното събрание и на няколко екипа в ресорното министерство. Очевидно държавата трябва да наложи законови рамки, регулативни норми, строги правила, да посочим що е това университет. Нима не е реалност, че в страната на практика 6 до 8 са истинските университети, а останалото е голяма маса от висши училища с драстична тежест? Нормално ли е в Националната агенция за оценка и акредитация да чакат акредитация още 22 частни университета? Нормално ли е да си затваряме очите пред очевидния недостиг на преподаватели, чийто брой намаля през последните няколко години от 20 на 13 хиляди? Категорично не се спазва изискването на собствен щатен състав. Но системата действа за сметка на качеството, на спада на интереса на студентите.

Ето защо считам за един от важните моменти, които трябва да си постави за цел и държавното управление, и от зависещите за излизането от кризата да се разпишат ясни правила на играта във всяко направление. Ние настояваме това да стане в областта на науката и образованието, в областта на здравеопазването, където разписването на ясни правила би довело до корекция в много законодателни инициативи, в много проблеми с реформаторски характер, които вместо да изправят проблемите, доведоха до задълбочаване на кризата.

Благодаря за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, господин Професоре.
Господин Калфин, имате думата.

Ивайло Калфин:

Благодаря Ви, господин Професоре.
Уважаеми господин Вицепрезидент,
Уважаеми госпожи и господа,

Говорихме с г-жа Нейнски преди малко, че кризата явно ще продължи дълго, защото участниците са изключително изкривени от полова гледна точка, в смисъл много малко жени участват в дискусията, което не допринася много за нейното качество, трябва да ви призная.

Икономическата и въобще финансовата криза, уважаеми госпожи и господа, очевидно че започна извън България и ще завърши извън България. Това обаче, което е важно и което ми се струва, че е и предмет на днешното обсъждане, е какво може да се направи в страната ни, тъй като ефектът върху страната ни до голяма степен зависи от управлението. Аз съм, честно да ви кажа, изненадан от това, което чух и от министър-председателя, който каза, че няма добри мерки за справяне с кризата, няма рецепта за това нещо и няма обща политика, която трябва да се води. Изключително не съм съгласен с такова мнение.

Мисля, че по този начин се дава пример как се върви след събитията, как се запушват дупки, без да се мисли малко по-дългосрочно. И това мисля, че е едно от нещата, които би трябвало да се променят, и то да се променят сравнително бързо в политиката в България. Може би може да обсъждаме дали кризата е едно временно връщане назад и след това ще се възстанови същото положение или тя е един преход.

Четейки документите, които в момента са актуални в Европейския съюз и Стратегията Европа 2020, която и г-н президентът спомена, за Европа кризата е преход. Икономиката ще бъде различна след кризата, тя няма да се възстанови, няма да е същата. Ще дам пример с работните места. Много работни места няма да се възстановят, няма да се появят такива, каквито те са били преди кризата. За сметка на това ще се създадат нови възможности, ще има нов тип работни места. И, общо взето, късогледото отношение към кризата - дайте да спасяваме нещо сега, в момента, ще изправи държавата ни пред една много тежка ситуация действително, когато кризата свърши по света. Тогава тя ще продължи за нас.

Това, което се случва в Европейския съюз в момента, именно при приключването на досегашната 10-годишна програма с Лисабонската стратегия, изработването на новата - Европа 2020, е съвсем различен вид икономика, която не идва от само себе си, а идва с активни действия на правителствата именно в условията на криза. И ние тук действително можем да обсъждаме различни тези, различни теории и да казваме как България най-добре се е справила примерно в банковата система, но е факт, че ако ние искаме да имаме интегрирана икономика в Европейския съюз, а ние би трябвало да го искаме, за да можем действително да спечелим от членството, ние трябва не само да следваме, а да участваме активно в изработването на европейски политики.

Аз за момента не виждам подобни идеи в правителството. В момента не виждам мерки, които действително ще направят българската икономика интегрирана в бъдещата следкризисна европейска икономика. По-скоро чувам, министърът на икономиката преди малко каза, че на кризата й се вижда краят, това го чуваме и от министъра на финансите, премиерът каза - абе, аз не съм оптимист, тя ще продължи по-дълго. Ние се занимаваме с това, с краткосрочни мерки, които да решават краткосрочни проблеми. Инструментите за тези мерки все повече ще намаляват. И това е реалност. Докато все още има възможности, действително България трябва да направи така, че след кризата тя да бъде една много по-интегрирана страна в европейската икономика.

Какво се прави в това отношение?

Отново се опирам на структурата на този европейски документ, който, живот и здраве, пролетта, края на април, началото на май ще стане факт.

Има 3 етапа на действие на правителството. При настъпване на кризата. Вижте какво правят и в Европа правителствата. Вземат се мерки по отношение на финансовата система, вземат се мерки по отношение на стимулиране на търсенето - нещо, което у нас не се прави, вземат се мерки по отношение на увеличаване на доверието. Но финансова криза - виждаме, че във всички европейски страни фискалната политика минава на втори план. Можем ли да си позволим ние това нещо? Можем, ако сме сигурни, че след това ще се върнем към строги фискални ограничения. Защото могат да си позволят по-големи дефицити, и то значителни, за тези числа, които се говори, големите европейски страни, но те знаят, че след това ще имат възможността, политическата воля и обществената подкрепа те да се върнат към стабилни бюджети. При нас това нещо не се случва.

По време на кризата европейските страни се готвят за това как ще излязат икономиките им при излизането им от нея. У нас такова нещо не можем да видим.
На третия етап, след кризата, това, което се говори и това, което са ключовите думи в европейската икономика, това са иновации, намалено използване на природни ресурси, основно енергийни, и знания.

Какво правим ние? Какво правим за иновациите? Какво правим за патентоването и използването на продуктите, не само в Академията на науките, а за приложното използване на иновационни продукти? Имаше едни изследвания преди 2 - 3 години ги четох, последните, не знам дали са правени по-нови, че нашият бизнес даже не знае какво значи иновация, да не говорим за съзнателно следване на подобна политика.

Какво правим по отношение на намаляване на енергийното потребление? Замразихме проектите за възобновяеми енергийни източници и спряхме един проект, за който много работа беше свършена, за създаване на център за нанотехнологии, защото струвал 50 милиона лева. Ами струва 50 милиона лв. Колко страни в света имат такива центрове? И то ги правим с големи - това беше публично-частно партньорство - чуждестранни партньори.

Това са примери как ние работим краткосрочно и страната ни за съжаление след време ще плати цената на това свое поведение.

През 2020 г. целта е в Европа да има абсолютно взаимозависимост между икономиките. Нашата е зависима от пазарите, които имаме в Европа, само че и пазарите ще изглеждат по друг начин.

Отново, в момента се използва не само терминът, но и се работи много активно - това и в Европейския парламент се случва - за т.нар. дигитална Европа, цифрова Европа. Един от бъдещите комисари - Мели Кроше, се занимава само с това, така й се казва портфейлът - дигитална Европа.

Все повече Общият пазар ще бъде на друго място - в интернет. Все повече от научните изследвания, от научния обмен ще бъде в интернет. Финансовите операции вече са там. Ние ще имаме съвсем различен вид пазар през 2020 г., съвсем различен вид общество. България няма да може да скочи за 2 години или за 3 години в такава ситуация. Да, в условия на криза има малко ресурси. Те са ограничени. Премиерът каза - защо досега не бяха направени реформите, трябва да ги правим в криза?

Именно в условията на криза може да се обобщи, да се рационализира икономическата политика и бюджетната политика и да се потърсят възможности за инвестиции в бъдещето. Нещо, което правят повечето страни. Във Франция му казват - големият заем, 35 милиарда, който 80% отива в инвестиции, не отива в текущи разходи, а в инвестиции, и то не в какви да е инвестиции, а в инвестиции, които са свързани с нови технологии и зелена икономика, спестяване на енергийни ресурси. Франция е един от примерите. Вземете произволно избрана европейска страна, без тези фалиралите, които последните месеци минаха и зад нас по брутен вътрешен продукт, защото имаха преди кризата изключително неразумни фискални политики. Това са Литва, Унгария и Румъния, и Гърция, която се опитва в еврозоната в момента да се спаси.

Така че при бюджетни ограничения именно могат малкото ресурси, които имат, да се потърсят и нови, има начини това да се направи, включително в рамките на валутен борд, и те трябва да се насочат към дейности, които ще донесат ефект, които ще направят различна икономиката, които ще направят различно образованието, които ще направят различен животът на гражданите.

Основните движещи фактори са именно това, които ги виждаме и в европейските документи - икономия на ресурси, знания, изследвания, и то приложни изследвания в практиката, дигитална Европа, и това, за което говори г-н Желязко Христов, тази гъвкавост на пазара на труда. Защото това, което може да се очаква също в бъдещата икономика, е, че ще има много чести влизания и излизания на трудовия пазар. Това също е нещо, което трябва да се предвиди, то де факто се случва. Все по-малко ще са хората, които прекарват на едно място целия си трудов стаж, и затова те трябва да бъдат подготвени за това нещо, те трябва да имат уменията, да имат възможностите, да имат куража да влизат и да излизат от пазара на труда, в смисъл да са винаги на пазара на труда, да излизат от съответния работодател.

Така че това са неща, които ще се случат в европейските икономики, отново независимо от нас. Тази програма ще се приеме. Досега имаше и Лисабонска програма. Знам как и предишните правителства, включително и в това, което аз участвах, се отнасяхме към Лисабонската програма. С 300 зора беше направен един механизъм за отчитане на показателите, защото всяка година се иска да си дадем показателите. И не и целенасочена политика.

Затова, ако действително не потърсим различен модел на политиката, с по-дългосрочен план, с по-дългосрочно виждане, с приоритети там, където са приоритетите на европейската икономика, след излизането от кризата България ще влезе в една нова тежка криза - на още по-трудно догонване на европейските страни. И през тази призма желанието и целта, която се поставя сега - бързо влизане в еврозоната, е не само нереалистична, тя е според мен абсолютно грешна. Това, което можем да си поставяме, е да влезем в предварителния механизъм, във валутния механизъм - 2, където имаме всички основания да настояваме да влезем. Влизането в еврозоната предполага конвергирана икономика, каквато у нас все още няма и действително, ако не се промени политиката, трудно би могло да има.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Само едно малко допълнение към изказването на г-н Калфин. Той риторично, мисля, зададе въпроса къде са ни патентите при иновациите. 1988-1989 г. ние поддържахме около 3 хиляди патента в чужбина, в момента поддържаме 7.

Г-жа Христова, заповядайте.

Христина Христова:

Благодаря, господин Председателстващ.
Уважаеми господин Президент,
Господин Вицепрезидент,
Уважаеми участващи в този форум,

Не мога да не започна с подкрепата си и поздравленията си към г-н президента за организирането на този форум. Очевидно, че ние се нуждаем горещо и жизнено от него в ситуацията на средата, бих казала аз, на финансово-икономическата криза в България. И очевидно, че се търси начин да се отговори какво ще бъде следкризисното развитие на България.

Аз се радвам за това, че, ако ние сме инертни, а аз смятам, че сме инертни в този момент, по отношение на създаване, формулиране и изпълнение на антикризисни мерки и не сме изработили, според мен, една ясна визия за годините след кризата, Европа ще катализира този процес и ще ни принуди да го направим, най-малкото със своята Стратегия 2020 г., в чието изпълнение ще трябва да участваме и да дадем отчет на съответните високи европейски форуми, в които ще участва управлението на страната.

Също бих искала да обърна вашето внимание на нещо много важно, а то е, че това как ще излезем от кризата, зависи от това как преминаваме през кризата, тоест какви поражения ще допуснем върху икономиката и човешките ресурси на България в периода на кризата. И тъй като никой досега не откликна на призивите на г-н водещия, на проф. Борисов, да бъдем кратки, аз наистина искам да се спра само на две неща в общия контекст на дебата, и то е отговор на въпроси в социалната сфера - накъде след кризата в областта на пазара на труда и в областта на пенсионната система?

Преди да кажа няколко думи за тези две важни области, искам да кажа, че ние се нуждаем от два много важни документа, които трябва да подготви незабавно управлението на страната. Първият документ е "Ясна стратегия за развитието на икономиката и нейните приоритети".

Правилно каза г-н президентът, че нашата, българската икономика няма ясен профил. Защото от това зависи как ще подготвяме и каква политика ще правим за човешките ресурси и на пазара на труда.

Следващият много важен документ, който ни липсва в момента, това е ясна прогноза за развитието на пенсионната система поне за следващите 10 години в България.

И като казах за развитието на икономиката, ако споменем колко е важна макроикономическата стабилност, финансовата стабилност на страната, аз съм удовлетворена от това, което каза председателят на Националната банка, че валутният борд в България е стабилен и трябва да бъде стабилен, в последните дни чухме, че е поканен нов член на българското правителство - г-н Илиян Михов, и като имам предвид някои изказвания, които забелязах като извадих архив от медиите, много ми се иска ясен отговор и той да даде пред българското общество за състоянието на валутния борд, който е много важен за нас, особено в желанието ни да влезем в преддверието на еврозоната.

Това, което искам да кажа за пазара на труда, е - засега каква основа сме поставили за антикризисни мерки? Държавата въздейства с много намален ресурс в пазара на труда - 2,5 пъти намален ресурс през 2010 г., в сравнение с 2009 г., като се има предвид, че се нуждаем от спешна преквалификация на много хора, именно защото ще има голямо движение на освобождаване на работна сила, защото имаме сектори, силно засегнати от кризата, както и, слава Богу, икономически сектори, не така засегнати от кризата. Затова е необходима спешна преквалификация и насочване на хората от секторите, засегнати от кризата и останали безработни, към сектори, които не са засегнати от кризата. Но, ако не знаем приоритетите в развитието на българската икономика, трудно ще можем да правим тази политика.

Също така, необходим ни е коректен анализ на безработицата. Казвам коректен анализ - да, имаме национална статистика, да, имаме статистика на Агенцията по заетостта, но на мен ми се иска Агенцията по заетостта да се занимае с въпроса скрита безработица, за която в момента са създадени, как да кажа, идеални условия в най-лошия смисъл на тази дума.

За пенсионната система - какво знаем, включително за годините, които смятам, че ще излезем от кризата. За периода 2011-2013 г. само знаем, че осигурителната вноска ще намалява годишно с 1-процентен пункт, а състоянието на пенсионната система е изключително тежко, продиктувано, разбира се, и от тежката демографска ситуация и още по-тежката демографска тенденция. Нека да си кажем, че имаме толкова пенсионери, колкото и работещи. И това е наистина катастрофално. В момента в старите страни-членки на ЕС са силно разтревожени за това, че съотношението на работещи и пенсионери е 4:1. При нас средно може да се каже, че е 1:1. Същевременно никога българският държавен бюджет не е давал толкова много за пенсии - за 2010 г. - 4,5 милиарда, и никога не сме имали такъв огромен дял от брутния вътрешен продукт за пенсии - 11,3%.

В същото време имаме голям разход от бюджета на държавата за различни добавки за пенсии, които не са така логично и икономически обосновани, бих казала. Дават се добавки, които не са свързани с осигурителен принос, с осигурителните принципи, а даже противопоставят хората в пенсионна възраст, една група на друга група. Такива неумели действия не биха ни помогнали да излезем по-плавно в областта на пенсионната система от кризата.
Очевидно държавата заема все по-сериозен дял от финансирането на солидарната пенсионна схема, но това ясно и точно трябва да се покаже. В момента съществува една експертна група в Министерство на труда и социалната политика по пенсионната реформа, но аз, като гражданин на България, се обръщам и пледирам за публичност на анализите на тази експертна група, защото тя анализира нашите пари, нашите осигурителни вноски и нашите данъци, които отиват в пенсионната система, и наистина ние се нуждаем не от затворени работни групи, а от широк обществен дебат по пенсионната система.

Ясно е, че след кризата трябва да намерим механизъм за нещо много важно - да осигурим устойчивост на солидарната схема и да насърчим развитието на втория стълб - инвестиционната схема за пенсиите.

И в заключение, искам да обърна вашето внимание върху нещо, без което няма да можем да постигаме национални консенсуси по никакви важни и трудни въпроси - това е социалният диалог. Той не е европейска екзотика, а важен инструмент за постигане на консенсуси по тези важни и трудни въпроси, каквито очевидно ще трябва да решаваме съвсем скоро.

Благодаря ви.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, г-жо Христова. Академик Съботинов, заповядайте.

Акад. Никола Съботинов:

Благодаря, проф. Борисов.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,

Днешната дискусия е изключително полезна и важна и в словата на повечето от изказалите се става ясно, че в основата на дейностите, свързани с излизане от кризата, и по-нататъшното ни развитие стои науката, иновациите, новите технологии. Неслучайно това е приоритет на Европа. Това трябва да бъде и наш, български приоритет, още повече че България има стари традиции в развитието на науката. България има традиции, които са били реализирани и в близкото минало, вие знаете, нашата икономика какво ниво постигна на развитие в такива области като ядрената енергетика, микроелектроника, компютърни технологии, иновационни технологии, именно благодарение на един добре развит научен потенциал.

В настоящия момент най-ефективният научен потенциал на България е концентриран в Българската академия на науките. Определено трябва да ви кажа, че това е един добър потенциал, извършващ и изпълняващ значителни научни проекти и високо оценен от европейската общност. Скоро мина една международна оценка на Българската академия на науките, която действително потвърди това, което казвам. България разполага с добър научен потенциал и учудващо той се е запазил, въпреки тежките финансови условия, при които съществува. В лицето на този потенциал България има едно голямо богатство, само трябва да намери начин как той да бъде използван максимално за нуждите на българската страна.

От своя страна, в академията провеждаме редица дейности за повишаване на нейната ефективност. Още преди няколко месеца информирахме Световната банка за редица наши важни крачки, свързани именно с повишаване на тази ефективност.

Съвсем накратко ще споделя и пред вас. Българската академия на науките промени своята политика и насочи приоритетно своите изследвания към приложна дейност, тоест измени баланса фундаментални - приложни изследвания в полза на приложните изследвания. Това беше една важна и предвидлива крачка, която създава добра база за развитие на иновациите в Българската академия на науките. В настоящия момент приложни към фундаментални изследвания, съотношението в академията е 70:30%. Това се оценява също много добре и от международните експерти.

Какви конкретни дейности, на базата именно на тази промяна, започнаха да се извършват в академията?

Разбира се, ние полагаме всякакви усилия да развием възможностите за трансфер на научни знания към бизнеса, но това никак не е лесен процес. Именно това е иновационният процес. В този иновационен процес са включени редица видове дейности, освен научна, свързана е икономическа дейност, свързана е пазарна дейност и, общо взето, трудно се извършва трансфер на много нови знания към икономическия живот, общо взето, проблеми с българските фирми и българския бизнес. И тъй като този процес е сравнително бавен и затруднен, Българската академия на науките предприе една интересна инициатива, а това е инициатива за създаване на стартиращи фирми. Ние направихме подробен анализ на научните резултати, които имат възможност бързо да бъдат приложени в практиката, и сега работим върху тяхното усвояване до ниво те да бъдат бързо трансфериран и съответно използвани за икономическа реализация. В процес е създаването на стартиращи фирми в Българската академия на науките на базата на научен продукт, създаден в нашите институти. Тази практика е широко разпространена в света, но малко разпространена в България. Ние започнахме нейното ефективно прилагане.

Също така, на базата на оперативните програми, използвайки ресурсите й и малко ограничените български финансови възможности, започнахме подготовка и за технологични паркове. В момента екипи от Българската академия на науките работят по създаването на три технологични парка в страната и в София. Имаме и още други планове в тази насока. В тези екипи са включени само млади учени, тъй като дейността в тази насока ще се развива в бъдеще.

Също важно нещо, което искам да споделя с вас и което става в последно време в Българската академия на науките, това е съществено съдействие за регионално развитие на страната в областта на науките и технологиите. Започнахме изграждане на академични центрове в големите градове и тази идея се оказва заразителна. Работим заедно със Селскостопанската академия, там, където и те имат потенциал, работим заедно с университетите, работим заедно с иновативните фирми. Оказва се, че интересът е голям и все повече и повече учените от академията са търсени в този процес на регионално развитие.

Няма да се спирам подробно на различни други инициативи, но на практика Българската академия на науките започна дейности във важни икономически насоки. Тук искам да ви спомена нещо друго. В момента в БАН се извършва тежка реформа. Дълго време някои неща не бяха променяни в академията и именно с цел повишаване на ефективността на Българската академия на науките ние започнахме тази реформа. Основната промяна, която ще настане в академията, е, че ние преминаваме от строго научно ориентиране към проблемно ориентиране. Създават се проблемни научни съвети в конкретни направления и области, които до голяма степен отговарят на инициативите на Европейския съюз, на инициативите от наша страна и тях мога спокойно да ви ги кажа сега. Това са девет конкретни изследователски направления, в които се предвижда включването на значим научен потенциал, включването на всички министерства и ведомства, които имат отношение към тези проблеми, които след малко ще ви спомена, включване на висши учебни заведения и включване на европейски учени и експерти. Това е съгласно с препоръките, които имаме в резултат на оценката. Тези направления са информационни и комуникационни науки и технологии, енергийни ресурси и енергийна ефективност, нанонауки, нови материали и технологии, биомедицина и качество на живот, екология и биоресурси, климатични промени, рискови и природни ресурси, космически изследвания и технологии, културно-историческо наследство и национална идентичност и общество, основано на знанията. Обхванати са общо основните научни дейности, които имат важно значение за развитието на българското общество както в материално, така и в духовно отношение.

Искам още веднъж да ви уверя, че в лицето на БАН страната разполага с един добър научен потенциал и той във всички случаи трябва да бъде използван максимално за развитието на нашата страна. Ние сме напълно отворена система, продължаваме активните свои действия и в никакъв случай не трябва да се допуска този потенциал да бъде използван от външни икономически субекти, а не от български икономически субекти. Защото много качествени научни резултати се внедряват в други индустрии. Имаме пълната възможност да създаваме това, което създаваме в нашата страна.

Благодаря ви за вниманието.

Кирил Ананиев:

Благодаря, академик Съботинов. Изключително важна информация от гледна точка на разговорите, дискусиите, които се водят в нашата общественост по отношение на науката и мястото на Българската академия на науките в този процес.

Давам думата на чл.-кор. Иван Ангелов. Да се готви г-н Костадин Паскалев, кмет на община Благоевград.

Заповядайте, господин Ангелов.

Чл.-кор. Иван Ангелов:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми колеги,

Аз искам да споделя още в самото начало своето огорчение и дори протест спрямо начина на воденето на дискусиите тук. Не само днес, но и на предишни такива дискусии. Това е по-скоро служебно съвещание на началници. Тук се дава думата според заемания пост, а не според това какво се очаква съответният човек, който не заема пост, но работи по даден проблем, да каже. Достойно за съжаление е, че и на председателя на Академията на науките акад. Съботинов едва сега се дава думата. Ние чухме много служебни административни изказвания. Голямата част от тях бяха за настоящето, а не за бъдещето след кризата.

Миналото лято аз чувствах, че трябва да се мисли какво ще бъде в България и българската икономика след кризата. И тогава взех решение да започна да работя по тази тема. В началото на декември завърших една разработка, озаглавена “Следкризисната икономика на България”, в която очертавам контурите на тази следкризисна икономика - между 20 и 25 характерни черти. На 7 декември този материал беше изпратен на Вас, господин Президент, и на председателя на Академията. Тук можех да кажа доста неща от това, което се съдържа там. То ще излезе като статия в сп. “Икономическа мисъл”, но повечето от нещата, които са там, тук не бяха казани. И там аз говорих изключително само за това какви са контурите на българската икономика през следващите 10-15 години, какви цели си поставяме и с какви политики да ги постигнем.

Сега в този напреднал част аз не мисля, че обстановката е подходяща да почвам да говоря за тези неща. Съжалявам много, но нека тези минути да бъдат използвани да се даде думата на още някой началник.

Благодаря.

Кирил Ананиев:

Благодаря Ви, господин Ангелов. Съжалявам, че сте останали с такова впечатление. Не сме имали такова намерение да допуснем в организацията. Но все пак ще го имаме предвид.

Давам думата на Костадин Паскалев, кмет на община Благоевград. Дали е тук, в залата? Няма го. Дано да се върне, той искаше да вземе отношение.

Давам думата на проф. Лалко Дулевски, който е председател на Икономическия и социален съвет. Заповядайте, господин Професоре.

Проф. Лалко Дулевски:

Благодаря.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Вицепрезидент,
Уважаеми колеги,

Първо, искам да поясня към проф. Ангелов, че в случая аз не се изказвам като началник, тъй като Икономическият и социален съвет не е административна и държавна структура. И мисля, че макар и за краткото време – 5-6 минути – всеки един от нас, който е тук, би трябвало, макар и концентрирано, да вземе отношение по този изключително важен и актуален въпрос.

Първо, аз наистина искам да приветствам съвсем чистосърдечно инициативата на българския президент, защото малко са форумите в България, на които се поставя за дебат такъв документ, толкова широкообхватен, който маркира не само бъдещето, но и генезисите на настоящите проблеми. Също тук, в рамките, разбира се, на колегиален дебат, бих казал на проф. Ангелов, че едва ли една нация или една страна, която не познава миналото си и проблемите си, може да маркира добре посоките си към бъдещето, защото в противен случай останалото би било малко откъснато от реалността.

В този смисъл аз ще бъда съвсем кратък и ще маркирам само някои най-общи посоки. Мисля, че се очерта тук едно общо виждане за кризата като по-дълга и по-тежка от онова, което очакваше светът и всички очаквахме преди една година. И на фона на всичко това мисля, че вече се очертава и второто виждане, че на фона на първата констатация за България кризата ще бъде още по-дълга и още по-тежка по ред причини. Не само защото бяхме една от страните, които последни влязохме в кризата, но и защото фундаментално у нас имаше и друг тип проблеми, които се появиха вече в много по-висока степен сега, в периода на кризата.

Второ, очерта се една втора тенденция, която вече светът потвърждава, че макар и някои икономики да индикират някои признаци на спиране на спада, макар и някои несигурни сигнали за възстановяване, няма икономика в света, която да генерира заетост, в това число американската икономика, която МИЕ вчера обяви - 10% безработица. Там, където интервенциите бяха най-мощни, и там, където имаше една огромна, бих казал, макроикономическа интервенция, особено с финансови пакети, и разбира се, и фискални.

Трето, мисля, че у нас, в България, ако трябва наистина да търсим бъдещето и бъдещите политики, трябва да се съобразим с онова, което имаме в момента, и натрупаното през годините. Защото проблемите, които ние дискутираме, за разлика може би от някои други развити страни, не са проблеми, появили се само и единствено последните една - две години в резултат на кризата, а някои от тях са проблеми, които са натрупани през последните 20 години. Това са проблеми на целия преход. Тоест негативният ефект, мултипликацията му става двойна в резултат на това, че кризата увеличи със степени проблемите, които съществуваха.

В този смисъл аз ще акцентирам единствено и само в един сегмент – пазара на труда, тъй като в крайна сметка се засегнаха доста макроикономически въпроси, а освен това, така или иначе, дори кризата да спре и да започне възстановяването в икономиката, нейното ехо и ефекти негативно върху пазара на труда и хората ще продължат след това поне две години. Поне това се очертава вече.

Мисля, че за никой не беше тайна, че един голям проблем, който се създаваше на нашия български трудов пазар през последните 20 години, това беше формирането на работна сила без образование и квалификация, хората с основно и по-ниско образование. Този проблем беше многократно дискутиран, но той се завъртя като снежна топка и миналата година дори се появиха данни на Световната банка, че вече всяко трето - четвърто дете в България напуска рано училище.

Защо казвам това? Защото дори в периода на високия растеж в България – 2002, 2003, 2008-а до средата – относителният дял на заетите хора с основно и по-ниско образование бяха с 10% по-малко, отколкото средноевропейските нива, а безработицата при тях беше между 1,5 и 2 пъти по-висока. Това означаваше, че българските граждани с основно и по-ниско образование бяха много непредпочитани от българския работодател и бяха в много по-тежка ситуация, отколкото средноевропейския гражданин.

Независимо от интереса все пак, който предизвикваше този проблем от страна на досегашните правителства, трайни, ефективни, устойчиви решения няма. В този смисъл Икономическият и социален съвет имаше едно предложение, което го поддържам и което разбирам, че и министър Тотю Младенов възприема – поне една мярка за обвързване на социалното подпомагане, където са основно бенефициенти тези хора, са задължително изискване за придобиване на първична грамотност и квалификация. Говоря за съвсем конкретна мярка, защото тук трябва да се търсят мерки.

Вторият аспект, за който искам да спомена, не става въпрос тук, да, ние се радвахме на един доста висок растеж през последните 5-6 години, до средата на 2008 г., но никой нищо не каза за качеството на растежа. Също един проблем, спомена се за строителството, спомена се за някои сектори, но дали този растеж не беше резултат преди всичко на едно екстензивно нарастване на заетостта в резултат на външни фактори и понякога и спекулативни инвестиции, а в крайна сметка производителността на труда като втори фактор оказва много малко значение върху нашия растеж.

От тук вече можем да си обясним и последното предизвикателство, което беше и предизвикателство за Европа, в България в много по-дълбока степен, това е разминаването и то негативното разминаване в тенденциите на изменения на заетостта и производителността на труда в България. Това Европейската комисия констатира преди 6 месеца общо за Европа в нейния общ доклад за заетостта, но това за България започва да важи с много по-голяма сила и в много по-голяма степен.

Казвам тези неща, защото те са доста базови, когато се търсят решенията напред. Всички те могат да обяснят факта защо в момента ние говорим за заетостта, за нейните проблеми и за тази деформирана структура на заетост, с която България влезе в кризата. Ние имахме друг тип предпоставки, доста дълго време натрупване, за да можем сега да говорим за много по-силно негативни ефекти на кризата върху България. И в този смисъл аз лично мисля, че за разлика от някои други страни, страни като нашата, в които проблемите се натрупват за по-продължителен период, за съжаление ще имат нужда от по-продължителен период и за тяхното изчистване.

В този смисъл аз високо оценявам настоящия форум, не само защото е организиран от българския президент, а защото днес в тази зала аз видях почти всички основни, в най-добрия смисъл актьори, и, бих казал, хора, които правят политиката, с които се съгласува политиката, които реализират политиката. От премиера на страната и неговите министри, до ключовите социални партньори, науката, академията, общините и т.н.

Тъй като може би тук, в тази зала, на база на документа, който представи президентът, и дискусията, която се води, може би това трябва да е предпоставката за няколко стъпки.

Първо, наистина за един широк дебат и формулиране на определени цели на нашето развитие в следващ, по-дългосрочен период. Безспорно е, че част от целите ще съвпаднат с пост-Лисабон 2020 г., безспорно е, че ние ще изпълняваме тази европейска насока. Но ние трябва да дадем българската проекция на Лисабон, както каза и господин Калфин, защото Лисабон вече няма да бъде само растеж и заетост, но и зелена икономика, интегриране на цели. Все още за България остава открит въпросът какво значи зелена икономика или екологична, както я нарече господин президентът. Свидетели сме, че в България като че ли практически тази цел на Лисабон се разбира в три пъти повече заявления за производство на възобновяеми енергийни източници, перки и фотоволтаици, каквато беше информацията на министър Караджова. Този стремеж да създаваме фотоволтаици и перки, отколкото идеи, иновационно, и ноу-хау как да използваме богатата природа, чистата природа на България, нейните културно-исторически ценности, зелената икономика, възобновяване на енергийни източници и, бих казал, енергийна ефективност, за да отговорим на тази трета цел. България няма концепция, а безспорно е, че аргументът - и скоро ще стане дебат на европейско ниво, току-що и проф. Мария Родригес постави този въпрос, специалният съветник, Европа този път ще интегрира трите цели и ще изисква наистина определена политика в това отношение.

Второ, което искам да посоча в случая, е, че трябва да има ясен хоризонт на тази визия, за която спомена господин президентът. Безспорно е, че Лисабон ще ни даде 2020, аз мисля обаче, че предвид други обективни обстоятелства, нашата визия трябва да бъде изтеглена дори още малко по-нататък, да обхване поне още 5-10 години.

Казвам това също от мое изследване, както каза проф. Ангелов, и твърдя, че някъде около 2025 г., дори ако се запазят тенденциите в заетостта и производителността от предходните години на икономически растеж, тогавашният финансов министър, проф. Ангелов, ще има огромни проблеми да осигури публични ресурси, за да запазим този пенсионен стандарт, който има в момента българският пенсионер, предвид редица причини, които ще се появят около 2025 г., и то казвам на база растежа, параметрите на растежа - по-високата заетост, производителност и т.н. Това за мен е едно огромно предизвикателство.

Тук е, разбира се, един многоуважаван от мен финансист - господин Ананиев - той може би ще потвърди, че точно устойчивостта и стабилността в социално-осигурителната система е ключът към стабилността на публичните финанси. А има ли натиск върху публичните финанси тогава за запазване дори на предходния стандарт, аз мисля, че проблемите на тази криза ще ни изглеждат много бледо копие и едва ли дори минимален дефицит ще реши този проблем. Това е - аз казвам само като идея - една от целите, която трябва да се интегрира в рамките на общата политика.

Накрая, ако мога да си позволя, господин Президент, една идея. Аз разглеждам това много важно и навременно мероприятие като базата наистина за една много бърза координация на цели, на срокове, на политики, от които България има нужда, в която трябва да бъдат включени всички.

Разбрах, че на Вас са предоставени редица предложения от партньори, от институции, аз поемам ангажимента, и в момента работим върху това, много скоро да обобщим всички становища и анализи на Икономическия и социален съвет в стегнат вид, нашите констатации не само по проблемите на кризата, но по проблемите на икономиката на България, нашите предложения, както и нашите констатации и предложения в областта на социалната политика и пазара на труда. Ще Ви ги предоставим както на Вас, така и на българското правителство. Искам само да подчертая, че тези предложения и констатации са приети с консенсус между всички - синдикати, работодатели и третия сектор. Тоест те се общо възприети.

Второ, аз мисля, че на базата на този документ, този тип дискусия и тази координация, която днес се осъществява, може би това е моментът да се направи една решителна крачка към един дефект, бих казал, на провежданата въобще социално-икономическа политика в България. Липсва синергията. Ще дам само един пример и ще завършва.

В момента говорим за заетост, намалява заетостта, увеличава се безработицата. Всички погледи са насочени към министър Тотю Младенов. Но министър Тотю Младенов ли е човекът, който ще реши проблемите с безработицата и със заетостта в България? Някак си ние като че ли подминаваме факта, че Министерството на труда е само един буфер, той гаси пожари в рамките на пазара на труда, той трябва да компенсира някои групи, които са в бедствено положение, но той не може да реши основния проблем. Говорим ли тук за случая за ролята на ключовите министерства - на икономиката, на регионалното развитие, на земеделието и храните, на структурните фондове, кой координира синергията между тях, между общините и структурните фондове и министерствата? Защото в крайна сметка има мерки, които пряко влияят върху заетост и безработица, но има много по-силни мерки, които имат съществено влияние, не съвсем директно, но съществено влияние върху създаването на работните места. Мисля, че за България с тези проблеми, с оскъдния ресурс, бъде огромен лукс, ако продължи да си развива едни самостоятелни секторни политики, които не се обвързват със синергията и тук е моментът наистина да говорим за възможността за една не само политическа, но и социално-икономическа синергия от действия и мерки.

В тази връзка Икономическият и социален съвет поема ангажимента да се включи не само в последващи дебати, но и в подготовката на подобен тип стиковки, от които България има нужда, и наистина, още веднъж поздравления за този за мен изключително важен, навременен форум, който ще предизвика не само следващи дебати, но аз съм убеден - и следващи стъпки.

Благодаря ви.

Кирил Ананиев:

Благодаря, проф. Дулевски, благодаря Ви както за съдържателната част на Вашето изказване, така и за поетите ангажименти от името на Икономическия и социален съвет за в бъдеще.

Сега давам думата на господин Камен Колев, заместник-председател на Българската стопанска камара.

Камен Колев:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми колеги,

Малко набързо и по-конкретно ще се опитам да се изкажа.

Стана въпрос, че българската икономика няма профил, че тя беше едностранно насочена, но ми се струва, че и в момента тази едностранчивост продължава в малко по-друг аспект. Досега беше насочена към строителство, недвижими имоти, финансови услуги, в момента хитът е възобновяемите енергийни източници.

Ако видите структурата на чуждестранните инвестиции, както са спаднали за миналата година, ще видите, че половината са във ВИ. В това няма нищо лошо, там са насочени и много български инвестиции. Проблемът е, че излиза така, че тези инвестиции всъщност българският потребител трябва да ги поеме чрез доста по-високата изкупна цена на енергията от тези източници. Те влизат в общия микс и всъщност потребителят поема тази по-висока цена.

Много лесно може да се преодолее този въпрос, без да се игнорира инвеститорът в тези възобновяеми енергийни източници, чрез провеждане ежегодно на търгове. Който предложи по-ниската цена, той добива правото да изгради, разбира се със съответните банкови гаранции, така че да не се пречи на този, който е подал по-висока цена, да изпълни съответния проект.

Основният въпрос все пак за профила на българската индустрия, съгласни сме, че няма профил в момента, но когато поставяме въпроса кой отрасъл или кои отрасли и сектори може да се очаква да изведат страната от кризата, нормално е, логично е тези отрасли да са там, където имаме някакви съществени предимства – екологично земеделие, туризъм. Но според мен са важни преди всичко експортните отрасли. Вътрешното потребление е ниско, ще продължава да пада поради безработицата, спадът на доходите. Оттам една голяма част, даже от тези намалени доходи, отива в банковата система за високи депозитни лихви. Потребителите спадат, те вече не са потребители, оттам това рефлектира отново във фирмите, те продължават да съкращават разходите и съответно заетите. Така че тази низходяща спирала много трудно ще може да бъде преодоляна на вътрешния пазар.

Износът, експортните отрасли е това, на което според мен би трябвало да се разчита повече и да се стимулира. Нещо повече, експортните отрасли понесоха най-значимата тежест на кризата, има оптимистични нотки за третото тримесечие, даже износът за Германия е по-голям третото тримесечие миналата година в сравнение с третото тримесечие пък на предходната година. Тоест има обръщане на тенденцията, нека да видим доколко това ще е трайно.

Но пак се връщам на въпроса кой отрасъл ще ни изведе от кризата. Ние даваме малко нестандартен отговор. Това ще бъде електронното правителство. То е равноотдалечено, ще помогне на всички сектори, на всички отрасли, на всички браншове и ще реши много важни проблеми, свързани преди всичко с прозрачността, с качеството на публичните услуги, с прозрачността и ефективността на публичните разходи. Трябва да признаем, че България продължава да бъде на последно място по ефективност на публичните разходи. Страната годишно харчи около 7 милиарда лв., още толкова се очаква през тази и следващите години от еврофондовете. Това е огромен ресурс.

И сега се връщам към това, което преди малко премиерът каза, 10-те процента. Тези, които искат да си получат плащанията, да се откажат от 10-те процента. Какво означава това?

Това означава, че тези обществени поръчки са били доста надути. Те не са били изцедени, това са публични разходи. Това означава официално да признаем, че поне 20% от публичните разходи чрез обществените поръчки се губят. Значи електронното правителство е един от факторите, който трябва да осигури тази прозрачност, ефективност и ако трябва така да изразим в количество каква ще бъде спестената сума или ползата, ако прибавим към тези 7 милиарда годишно от бюджета, които харчим, още толкова от еврофондовете – 14 милиарда, 20% са близо 3 милиарда. Ако можем половината да повишим ефективността, това са 1,5 милиарда, които са готови пари на данъкоплатците.

Специално внимание според мен трябва да се обърне на достъпа на малките и средни предприятия към обществените поръчки. Това е и официалната позиция на „Бизнес Юръп”, това е официалната позиция на Европейската федерация на индустриалците и работодателите, Стопанската камара е член. Преди седмица беше изготвена тази позиция и с нашето участие. Това означава поръчките, там където могат, да се разделят на по-малки, на отделни лотове. Това не само ще осигури достъп на малките и средните предприятия, но нещо повече, ще осигури по-добра цена, тъй като много по-трудно се корумпират няколко участника, отколкото един участник, с който да споразумееш цената.

На второ място, трябва да се окуражава подизпълнителството.

На трето, ненужно тежки изисквания.

И тук се връщам към опита, който имаме в предприсъединителния период. Повечето страни – Словения, Естония и други, в предприсъединителния си период успяха около 85-90% да осигурят изпълнението на техните основни инфраструктурни проекти от техния предприсъединителен период на местни фирми. Нашият процент е около 24.

Когато се запитахме каква е причината и разгледахме две тръжни документации на подобния лот тук и в Чехия, видяхме че имаше пет изисквания при нас, при тях бяха само три за участниците. Тези три съвпадаха, като при нас това е минал оборот, нормално изискване, но примерно при нас имаше едно ненужно тежко условие, което беше, така по памет, 40% от необходимите оборотни средства да са собствени на самия кандидат. Ненужно тежко условие, с което българските фирми се игнорират. Значи, когато казваме да осигурим достъп на местните, на българските фирми, ние не казваме да има някакви преференциални условия за тях. Трябва да направим равнопоставени всички участници и смятаме, че българските фирми по-успешно ще се преборят.

Значи, кризата, от една страна, намалява обема на поръчките и тук вместо да чакаме от външните пазари да се възстановят тези поръчки, което не е сигурно и кога ще стане, нека да обърнем внимание на вътрешните поръчки, тези, които отиват с публичните разходи. Пак казвам, без да създаваме някакви изкуствени, благоприятни условия, равнопоставеност, българските фирми ще се преборят, така както направиха в останалите страни. Въпросът е от този предприсъединителен период да не повторим тази слабост и сега към оперативните програми.

Второто нещо, кризата, според нас, се изразява един път в спад на поръчките, но другият проблем е влошаването на разплащанията между субектите. И тук е много важно, наши изследвания точно преди Нова година показаха, че 82% от нашите членове имат просрочени междуфирмени задължения, 26% са повече от една година, повече от една година не могат да си съберат тези задължения. И тук е изключително важно поне държавата да не генерира, ясно е вече по обществените поръчки, да се разплати, ако трябва, с цената на някакъв дефицит, но тук съм съгласен за този баланс, влизане в еврозоната, но не по корем.

Според нас е и полезна идеята също и с връщането на ДДС. Нека НАП да публикува текущо състоянието на исканията за връщане на ДДС, какво се проверява, какво се ревизира, колко е върнато. Обикновено ни казват – намалихме го от еди-колко си на 300 или 400 милиона, но няма гаранции, че на следващия ден или седмица пак може да достигне милиард или повече. Преди две години си спомням, че в частта на невъзстановени данъци балансът за нефинансовия сектор беше над 2 милиарда лв. Това бяха към 31 декември 2006 или 2007 г., 2 милиарда лв. държавата дължеше на бизнеса невъзстановени данъци. А няма публичност, само НАП знае колко в момента дължи. Значи тази публичност трябва да се осигури. Ако трябва, трябва да се осигури тази публичност на обществените поръчки.

По отношение на инфраструктурните проекти. Ясно е, задвижиха се някои проекти, има ускоряване, но общото впечатление, това е и впечатлението на Европейската комисия, че ние нямаме проектна готовност. Преди три дни беше Комитетът за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка, там се направи обзор какво е свършено досега. Това, което ни посъветваха, че още отсега трябва да имаме готови проекти за следващия програмен период – 2013-2020 г. Тоест тази и следващата година ние трябва да имаме готовите проекти. Ако държавата няма капацитета, няма финансовата възможност, а това е така, все пак трябва да даде правата, да каже кои проекти предлага за публично-частно партньорство. Има интерес в бизнеса за реализация на определени инфраструктурни проекти. Това са мостове, това са тунели, това са терминали, енергийни обекти, но държавата трябва да даде тези права под някаква форма – концесии или други форми, за реализация на частния бизнес.

По отношение на забавянето на разплащанията, просрочията, един път държавата, вече стана ясно, правят се определени усилия в това отношение, но по отношение на междуфирмените разплащания там проблемът е още по-сложен. Това, което съветваме нашите фирми, е да сключват арбитражни клаузи в своите договори. Бързо да решават споровете, не да се обръщат към съда, където години, средства, усилия отиват. В рамките на арбитражно производство за три месеца се решава спорът. Но определено трябва ускоряване на процедурите по несъстоятелност, замразени активи, които не носят полза.

Но най-важният фактор за развързването на междуфирмената просрочена задлъжнялост това е достъпът до свежо финансиране. Стана въпрос, че доходите правят, голяма част от тези доходи отиват на депозити заради високите лихви. Това означава, че потребители почти няма на пазара. Това обратно рефлектира върху бизнеса. Тоест трябва да се намерят механизми за това свежо финансиране. Нещо повече, липсата на достъп до финансиране ще блокира и ще компрометира усвояването на еврофондовете по простата причина, знаете, че за да се ползва това еврофинансиране, проектът първо трябва да се реализира, тоест да се намери финансовият ресурс, обикновено от банка, след което се възстановява по линията на някои от оперативните програми. Значи достъпът до свежо финансиране е ключов, жизнен проблем.

Какво предлагаме ние? Може да не е най-правилното решение, може да е силово, може да е непазарно, но нека да служи като начин за мислене, за някаква интервенция, някаква нова регулация.

Ние предлагаме следното нещо. Банка, която предлага депозитна лихва над 5%, да губи гаранцията върху тези депозити. Гаранцията да не се отнася за банки, които са над определен процент, примерно, 5% дават лихви по депозита. Вярвам, че е силова, нестандартна, но това автоматично ще накара банките или да свалят, или съответно потребителите да поемат този риск. Разбира се, в момента има леко спадане, има депозити и на кредитните лихви, но това е пренебрежимо слабо, това е един дълъг процес. Обикновено банките казват – ние ще понижим лихвите, ако икономиката тръгне. Да, но икономиката много трудно може да тръгне без достъп до свежо финансиране, до кредити.

Така че трябва да се измисли. Ние не казваме, че това е правилният подход, просто го предлагаме като една мярка. Тук банката, регулаторът трябва да помисли за някакъв регулатор. Разбирате ли, в момента състоянието на банковата система? Аз смятам, че банките сами съзнават, че лихвите по депозитите са високи. И това им пречи да кредитират ефективно. А това са замразени пари. Проблемът е, че някоя от банките, ако понижи лихвата по депозита, в следващия момент всички ще си изнесат депозитите и ще отидат в друга банка. Тоест има едно дебнене между банките и с някаква регулация този процес може да бъде по някакъв начин ускорен.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, колега Колев. Аз малко ще си позволя едно-две питания към Вас, защото другите от бизнеса, колегите, закъсняхме явно с включването им и Вие да ми простите.

Вие говорите за ефективност на публичните разходи и за обществените поръчки, а бизнесът как мисли? Не счита ли, че този Закон за обществените поръчки в този вид води до ниската ефективност на публичните разходи. Устройва ли ви този закон?

Аз ще ви кажа, най-добрият начин да сразиш един шеф в държавно учреждение, на каквото и да е, е като му пратиш да му проверят една обществена поръчка. И заминава веднага.

Второ, казвате 80 и няколко процента от вземанията са за една година и над една година. Аз знам тезата на Стопанската камара каква е. А какъв процент от тези вземания са от държавата? Не става ли така, че държавата, от една страна, предприема антикризисни мерки, а от друга страна, генерира кризисна верига, не разплащайки се с бизнеса?

Камен Колев:

Съвсем накратко. Значи по ЗОП, от началото сме в процеса на модификация на този закон, мисля, че са 29 поправки до момента, сега стана въпрос и за 30-а поправка. Виждате, че всяко ново правителство открива, прав сте, професор Бориславов, хиляди нарушения в предходното, колко нарушения са се направили по линията на обществените поръчки. Тоест нормативната база винаги може да бъде преодоляна. И тук не става въпрос за закононарушения. Става въпрос за много други неща, целесъобразност на използване на средствата.

Все пак, за да бъдем по-конструктивни, какво предлагаме?

Според нас в основата на корупцията е връзката между възложителя и кандидат-изпълнителите. Предлагаме да се прекъсне тази връзка. По какъв начин? Не е работа на министерства, агенции да провеждат обществени поръчки. Те трябва да правят политика, тоест да обосновават нуждата от даване на концесия на магистрала “Тракия”, някоя друга поръчка и т. н. Това провеждане да не се прави от тези ведомства. Те трябва политика да правят. След като обоснове нуждата от един такъв разход, да има едно централизирано звено, което да отработва тази поръчка, да прави техническа документация, да не я насочва към определен изпълнител, да не се съгласуват по-ниски цени, след това да се повдигат цените с анекси и т. н. Тоест, искаме да се прекъсне тази връзка между кандидат-изпълнителите и съответно възложителите. Това не може да стане за всички обществени поръчки. Те годишно са над 15 хиляди, но за основните поръчки. Смятаме, че това ще бъде най-сигурният начин до някаква степен да се тушира ефектът на корупцията. Ние сме правили специални изследвания, още като се започне от заданието, то се насочва към определен изпълнител, никой нищо не може да каже, няма го превантивният контрол. Констатира се постфактум, че не е било целесъобразно, което вече не носи никаква полза на никого.

По отношение на това какъв процент от вземанията са на държавата. Вижте, междуфирмените задължения и общата задлъжнялост на нефинансовия сектор, на фирмите, да го наречем, и реалния сектор, това са около 200 милиарда лв. към началото на миналата година. Това са последните официални данни. Това е статистика, това не са експертни проучвания. Двеста милиарда, от които около 90 милиарда са междуфирмените. Оттук вече започва експертната оценка, която ние правим. От тези 90 милиарда междуфирмени задължения – това са към доставчици, клиенти, търговски заеми, както се водят – вече малко над половината, около 50 милиарда, са просрочени, просрочени с известно време.

Ако приемем, че държавата дължи милиард, милиард и половина, нещо, което вече е минало, изтекъл е срокът, ясно е, че това е малка част от другите просрочени междуфирмени задължения. Държавата трябва да се ползва с името на първокласен платец, както е по света. И 1 лв. да има, тя трябва да се разплаща.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, колега Колев. Проф. Димитър Иванов.

Димитър Иванов:

Уважаеми Господин Председателстващ,
Уважаеми Господин Президент,
Господин Вицепрезидент,
Дами и господа депутати,
Скъпи и уважаеми колеги,

Първо искам да благодаря за поканата да присъствам на това обсъждане и с интерес изслушах всички изказвания дотук. Разбира се, не мога да скрия и аз огорчението си, че представителите на бизнеса, на регионалната икономика, кметове, шефове на асоциации не можаха да изчакат края на тази дискусия. За мен беше изключително важно да чуя тяхното мнение, тъй като ще чуете моето мнение - аз считам, че нещата са изключително тревожни.

Първо, бих искал да кажа, че подкрепям изцяло започването на навременна дискусия по Стратегия 2020 за България, която, искам да напомня на аудиторията, е продължение на разработената Стратегия за социално-икономическо развитие на България и предоставено от Икономическия институт на БАН, тук е неговият директор, обсъдена преди няколко години на подобен форум.

В тази връзка бих желал предварително също така да взема отношение по зададения въпрос от господин премиера по отношение на това - хората, участвали в предишни обсъждания, давали ли са съвет за това, че идва кризата. И тъй като аз съм един от тези хора, бих искал да бъда честен към моите колеги, както и към домакина на "Дондуков" и домакина на днешната дискусия.

Да. В два доклада 2005-2006 г., и ние ще предоставим това на г-н премиера, има цели раздели, има страници, в които ние сме предупредили, аз и мои колеги, много точно, много ясно 2-3 години преди идването на кризата за дългосрочната болест на българската икономика. Това го има написано и ще бъде предоставено на премиера. Защо не е внедрено, това вече е въпрос между премиера и г-н Президента, което те ще си уточняват.

За съжаление, обаче, не мога да отговоря на политически отговорното любопитство на премиера, за съжаление, сред тези колеги отсъстваха господата Симеон Дянков и Илиян Михов. Така че вероятно г-н премиерът от своя страна ще прояви любопитство към тях да чуе техните мнения преди 5-6 години как те са съветвали България.

Няколко технически думи, преди да навляза по същество, аз няма да изкушавам вашето търпение, часът е вече твърде напреднал, ще се изкажа акцентирано, няма да правя цялостно изказване, няколко думи по това какво може да се ползва за по-нататък за тази разработка.

Няколко големи международни центъра в 2008-2009 г., ще го предоставя това на екипа на президентството, разработиха Стратегия 2020 г. за Русия, Стратегия 2020 г. за Америка, в момента се прави за Франция и Германия. Миналата година излезе докладът "Глобъл трендс" на Националния разузнавателен съвет на Америка "Глобъл трендс 2025 г.", който дава много ценни указания за външнополитическата, икономическата и социалната среда, в която всички страни, включително и нашата, ще се развиват. Току-що, буквално преди дни, излезе докладът на "Юроейже груп" за глобалните рискове 2020 г. Така че хубаво е тези материали да се имат предвид в по-нататъшните разработки, дискусии и т.н. Аз лично считам, както предложи проф. Д-р Емил Митев, че тази дискусия задължително трябва да продължи с присъствието на граждански сдружения, неправителствени организации, бизнеса и регионалната икономика.

Тъй като съм смутен от някои изказвания и от позицията, че, видите ли, кризата както дойде, така и ще си отиде, аз искам да ви прочета, специално излязох, за да извадя една мисъл, тъй като тя е много важна, за да разберем все пак накъде върви България, и надявам се вие да отгатнете, ако не, аз ще ви кажа от кого е тази мисъл. Цитирам буквално:

"Силата да свикнеш с обкръжаващата среда е очевидна характеристика на хората. Много малко от нас разбират с убеждение силно необикновената, усложнена, неустойчива и временна природа на икономическата организация, в която Европа живее през последния половин век. Ние възприемаме някои от най-странните и временни предимства като естествени и постоянни, приемаме да зависим от тях и строим плановете си съобразно тях. Върху тези пясъчни и фалшиви основи ние правим нашите схеми за социално подобрение, нашите политически платформи, преследваме нашите вражди и амбиции и с това захранваме и запазваме всъщност социалния конфликт в европейското семейство".

Тези думи не са казани сега, те са казани в 1920 г. като едно от най-големите предупреждения в едно блестящо есе от 99 страници на Джон Мейнард Кейнс, наречено "Икономическите предизвикателства на мира след срамния Версайски договор". Предупреждението на Кейнс тогава не беше взето предвид и всички ние знаем как се разви историята.

За мен, и тук няма да се аргументирам, тъй като не е мястото, днес Европа, светът, включително и България се намира в ситуация твърде близка до 30-те години на миналия век по фактори, които обрисуват всичко това.

Аз считам, че стратегията, за която ние разговаряме, трябва да отговори на няколко изключително важни въпроси, без които тя ще бъде също толкова неизпълнима, също толкова неуспешна, колкото беше и Лисабонската стратегия 2010 г. Без отговор на фундаменталния въпрос как и защо България стигна до тук, разбрани ли са уроците от кризата, как ще възстановим икономиката, с какъв структурен профил, при какви приоритети, тук отново моите колеги говориха на тази тема, какви са ни способностите да финансираме тези цели, защото целите е едно, пътят за тяхното постигане е съвършено друго, какви са големите геополитически рискове пред България?

Ние се намираме в ситуация, в която глобалната икономическа и финансова криза се превръща в геополитическа криза и става огромно геополитическо изместване на центрове на икономическо, политическо, социално влияние в света. И това изместване ще продължи и през следващите 10, 20, 30 години. Да, в технически план налице е вследствие на агресивните фискално-стимулационни планове на европейските правителства, на правителствата на развитите държави, да, налице е спиране на техническата рецесия, налице са бавни сигнали, временни сигнали на започване на икономически растеж, но големите експерти, включително и международните финансови институции предупреждават, че кризата се метаморфозира в депресия, а депресионният цикъл трае, измерено е, за последните 2 века всеки депресионен цикъл трае между 23 и 26 години - за тези, които питат кога ще свърши кризата.

Казваме: да, на България е необходим качествено нов тип икономически растеж, на България е необходим друг структурен тип икономика, на България е необходима съвършено друга социална система, но нека да погледнем обкръжаващата среда. Тежката рецесия, комбинирана с фискална криза, влоши фискалните позиции на абсолютно всички страни. И тук президентът засегна този въпрос в своето слово.

В момента 11 страни от еврозоната, в която ние искаме да влезем, се намират във вряща дългова криза. Четири страни от тях са на границата на краха - това са Великобритания, Ирландия, Испания и нашата съседка Гърция.

Фактически това е нашият пазар. 11 страни се намират в толкова огромна дългова дупка. Ето ги данните - вижте бюджетните баланси, вижте какво се получава за 2010-2011 година.

Пактът за стабилност и развитие на Европа е взривен по всички свои критерии. След малко ще видим и следващият критерий - пропорцията между дълг спрямо брутен вътрешен продукт.

Тоест защо подчертавам този момент? Подчертавам го заради две неща: бюджетният дефицит, на който ще обърна внимание след малко и на който беше обърнато внимание в експозето на президента, и най-вече, моторът, който може да изтегли българския икономически растеж, моторът е блокиран най-малко до 2014-2015 година. Ето ги и държавните дългове в процент от брутния вътрешен продукт.

Защитниците на идеята, и ще бъдат прави като кажат: ето, виждате ли ние защо не преминаваме към бюджетен дефицит, вижте в колко лошо положение са развитите страни от Европа и от света. На тях аз ще отговоря със следната таблица - ето ви едно сравнение.

Да, България няма бюджетен дефицит, но погледнете сравнението със стандарта на живот в България или измерено по показателя брутен вътрешен продукт по така наречената покупателна способност на човек от населението. Всичките те имат публичен сектор, който се намира на равнище Европа.

Ние в момента достигнахме до ситуация, в която българският публичен сектор е хванат за гърлото и искаме да имаме активност. За бизнеса не може да има активност, бизнесът е в огромен дълг. По мои изчисления, тук проф. Ангелов даже даде по-високи цифри, преди малко разговаряхме, по мои изчисления общият дълг между фирмен и дълг на домакинствата надхвърля 137% от брутния вътрешен продукт на България.

В избухването на кризата в Съединените американски щати същият показател беше 117%. Същият показател за страните, с които искаме да влезем в еврозоната, ще достигне при тях цифра от 100-120% след 1, 2 до 3 години.

Още един момент, на който искам да обърна внимание, тъй като премиерът зададе въпроса: добре, ако навсякъде имаше хубави антикризисни програми, защо нищо не се случи?

Първо, в България...

Реплика: Случва се, не е вярно, че не се случва.

Димитър Иванов:

В България моментът беше изпуснат. Искам да потвърдя - да, правителството се създаде бързо, правителството разбра своите предизвикателства, но ето, ние сме 6 месеца след формирането на това правителство. Ние не можем да кажем, тук, на тази маса, никой не може да ме опровергае че България има реална антикризисна програма, приета от Българския парламент, приета с национален консенсус и покриваща всички задължителни кризисни елементи на българската икономика, започваща от осигуряването на кредитните потоци, минаваща през проблема на ликвидността на частния, публичния и домакинския сектор, минаваща през формирането на една нова структурна физиономия на България и през новата икономика, за която става дума.

Защо не работят данъците? - Защото ние им изчерпахме на този инструмент едната посока. За да може да работи фискалната политика, какво можем да направим оттук нататък? Ние трябва да повишим данъците.

Защо не работят лихвените проценти? - Много ясно. Законът за борда не дава възможност да имаме собствена монетарна политика.

Защо не работи бюджетният дефицит като инструмент, след като всички тези, които четат големите томове, теоретични, всички тези, които са били истински или неистински ученици на Бернанти, развиват едно нещо - един основен урок на великата депресия. И основният урок на великата депресия е, че без бюджетен дефицит ти не можеш да раздвижиш икономическата активност.

Считам, че България се намира в условията на влизане в условията на изключително експлозивно дългово цунами. И това все още не се разбира от терапевтите на българската икономика. Те се опитват да лекуват дългосрочния проблем на българската икономика с краткосрочни мерки. Не може с аспирин да лекуваш сериозна болест. Не може с индиректни икономически методи да лекуваш кризата. Не можеш да искаш, ще дам едно сравнение, да повишиш образованието на вашето дете, като продадеш коженото палто на жена си. Не може това да се получи. И заради това все още некоректната интерпретация на причината на кризата у нас води до нейното нелекуване.

И цитирайки един прочут израз на Клинтън от 1992 г., аз бих казал: "Става дума за дълговата криза, глупако, не за нещо друго." България е в огромна дългова криза. Или докато ние не започнем да лекуваме тази дългова криза, лечение на цялостната криза не може да има.

И затова аз считам, че построяването на Стратегията 2020 г. трябва да стъпи минимум на решенията, които ще се вземат от политическата власт, от изпълнителната власт по отношение на основния проблем, основната болест на българската икономика. Докато не се вземат мерки за атакуване директно на дълговата структура, българската икономика и след 2020 г. ще се окаже още по-зле.

Готов съм с всичко да подпомогна по-нататък и екипа на президента, и колегите, които ще участват в разработването на тази стратегия.

Благодаря ви за вниманието.

Кирил Ананиев:

Благодаря и аз.

Проф. Кръстьо Петков, след него проф. Атанас Тасев, Пламен Димитров и приключваме с чл.кор. Васил Проданов.

Проф. Кръстю Петков:

Благодаря, аз се отказвам от предварително заявеното изказване, тъй като времето много напредна, а и това, което чухме от президента, от премиера, преди малко и от проф. Иванов, според мен дава повод за малко по-различен подход към нещата. Така че ще направя три предложения, проф. Борисов.

Очевидно България няма да отиде на 11 февруари с консолидирана национална стратегия за изход от кризата. Това става ясно от изказванията на ключови фактори, на хора, които по конституция са длъжни да разработват такава стратегия. И заедно с това България не бива да остава без антикризисна програма. Аз лично виждам изхода по следния начин.

Тъй като в и около президента от няколко години насам се формира експертен потенциал, консолидира се, и днешният форум, прав е проф. Митев, трябва да продължи, може да се разработи една такава програма, в която да се влеят граждански, експертни организации. Ще кажете: това не е тяхна работа. Това не е истина и минавам към първото си предложение.

Професор Иванов в нашата кореспонденция няколко пъти обръща внимание, че едни от най-силните позитивни атаки към Барозу и към Европейската комисия идват от гражданските платформи. Социалната платформа в Европа, която обединява огромна мрежа от граждански организации, но това не са хора, събрани от улицата, това са експерти от най-висока класа, иска, уважаеми г-н Президент, Барозу да отложи форума на 11-и поради една-единствена причина - смята се, че той ще вземе решение при затворени врати, вместо да види, да чуе и да реагира на целия потенциал, който може да предложи Европа. И той не се е съсредоточил само в Брюксел.

Затова при едно следващо обсъждане е добре да се види стратегията и предложенията на социалната платформа на Европа.
Второ, през март ще се състои първата уникална среща на министрите на труда на Г-20 в САЩ. Това е едно от решенията на предишния форум. При цялото ми уважение към колеги, които са доказали, че разбират проблемите на труда и социалната политика, се питам какво ще бъде българското послание чрез европейските представители Г-20 по въпросите на пазара на труда, при положение, че ние тепърва навлизаме - тук се каза - в най-тежкия период и в бизнеса, дори бизнесът си позволява, при цялата му строгост да прогнозира структурна безработица, която ще доведе общото ниво почти до 20%.

Значи някой, според мен, господин президент, трябва да излезе с българското предложение до този форум, защото аз съм сигурен, когато се съберат след два месеца, ще се вземат решения, които ще бъдат и те няма да се изчерпят с ваучери и дори няма да цитират подобни инструменти, пасивни и т.н.

И третото ми предложение, то е и въпрос, най-влиятелният форум, който изработи глобалната стратегия за излизане от кризата в областта на трудовите пазари, в областта на заетостта, се състоя миналата година през юни, това е Международната организация на труда. Там България беше представена. Прие се един изключително силен стратегически документ – Глобалният пакт за заетост. Доколкото знам, България формално подкрепя този пакт. След това Г-20 препоръча Глобалният пакт за заетост да се ползва навсякъде.

Аз не съм чул до днес някой в България да е седнал и да обсъди какво произтича от Глобалния пакт за заетост за българската икономика, българските трудови пазари и търсене на възможности за предотвратяване… Така че при един следващ форум тези документи трябва да бъдат сложени на масата, защото няма български провинциален модел и път за излизане от кризата. Това се каза преди три дни от шефа на Международния валутен фонд, слава Богу. Който смята, че самостоятелно може да намери решение да излезе от кризата и че при него, в неговото правителство са привлечени най-талантливите умове, той дълбоко се лъже.

Това са моите три предложения. Благодаря ви за вниманието и пожелавам успех на инициативата. Аз смятам, че президентът не трябва да се смущава от това, че някои задават въпроса – защо президентството организира подобни форуми. За този стратегически доклад преди три години беше зададен подобен въпрос и видяхме докъде стигнахме.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря, професор Петков. Проф. Атанас Тасев.

Проф. Атанас Тасев:

Уважаеми господин Председателстващ,
Уважаеми господин Президент, господин Вицепрезидент, колеги,

Аз искам да благодаря за това, че успях да се включа в този дебат. Материалите са предоставени на президентството. Радвам се, че не направих презентация с помощта на видеомонитора след проф. Димитров, защото щях да сгъстя доста краските. Известно е, че всяка една страна с ограничен ресурс, за да може да има ефект, трябва да концентрира интелектуалния си ресурс, това, което в момента се прави в нашата страна. Аз ще говоря за енергетика. Отдавна се занимавам с енергетиката и мога да кажа, че във всичките разработени стратегически документи досега ние не сме чули ясните послания на политиците. Между другото, не затова, защото те са виновни, а защото няма този подходящ формат да се формулират точно задачите пред българската енергетика.

Това, което ще кажа по-нататък и дори ще експериментирам сред вас, защото тук има и макроикономисти, ще предложа един много простичък метод, който ще позволи ние да формулираме нашите послания за 2020 г. Между другото, идеята дойде от Европа, знаете, че Европа формулира много ясна стратегия. Тези четири 20, 20-а година, три показателя, да не ги изброявам, на всички са известни, трябва да бъдат основните 20%, за България, слава Богу, за раздела „Възобновяеми енергийни източници” ние получихме индикативна рамка от 16% и по този въпрос ще се спра.

Та с една дума, досега ние реално разработихме стратегиите в областта на енергетиката по екстензивния начин. Тоест това е една догонваща стратегия. А тук в момента ние явно трябва да преминем в друг формат. Вече трябва да има изпреварваща, проактивна стратегия, за да може по някакъв начин ние да се приближим до някакви показатели и да бъдем действително членове на европейското семейство. В противен случай ние въобще ще изпаднем от системата.

Досега каква беше практиката?

Практиката беше, че с помощта на един такъв показател, който тук се използва, брутният вътрешен продукт, правят се някакви прогнози за ръст на брутния вътрешен продукт, след това по една формула се определя енергията, която трябва да бъде осигурена, говоря за електроенергията, след което в резултат на един много сериозен софтуерен продукт се решава задачата какви мощности, кога трябва да възникнат, за да се реши проблемът за генерацията на тази енергия.

Само че брутният вътрешен продукт е един показател, който общо взето, на всички макроикономисти тук е известно, съдържа съществен елемент на сивата икономика, тоест вътре реално в него го няма. Има обаче един показател, който реално се следи в страната. Това е първичното и крайното енергийно потребление и на тази база, тук Таско Ерменков кимна внимателно, предполагам, че ще се съгласи с това, на тази база ние…, между другото това, което аз казвам, вчера беше докладвано във Вашингтон, така че не е просто да го нарека българска, някаква балканска самоинициатива, това е един много сериозен и интересен подход, който по-нататък очевидно ще можем да го ползваме достатъчно добре.

И така, мога да ви кажа, че има три неща, светата троица, която може да бъде заложена в един алгоритъм. Това е какво искаме в 2020 г. като ръст на брутния вътрешен продукт, краен показател. Известно е също така, че ние имаме един коефициент на енергийна конверсия, който също е известен. Тоест, първичната енергия, трансформирана в крайна, е 0,47%. В Европа е 0,63%. Можем ли да кажем колко искаме ние? – Можем. Тоест можем да кажем, че искаме европейските показатели и след това да оценим какво ще ни струва това и можем ли да го направим.

Третият, много важен показател, това е т. нар. „енергиен интензитет”.

И сега да видим какви са реалностите. Досега се работеше по следната стратегия. Ние придържаме цените, но като резултат ускоряваме индустрията, защото ниски цени означава ръст в индустрията, но ние пренебрегнахме енергийната ефективност. Тоест ние досега работихме така. Въпросът е дали да приемем алтернативата – пълна либерализация на цените в енергийния пазар, което означава рязък скок на цените, разбира се, и стимулиране на енергийната ефективност. Въпросът е докъде.

И сега този баланс, аз ще предложа много простичък модел и ще кажа резултатите. Ето например можем ли, тук са макроикономистите, да кажем да си поставим една максимална задача, че за периода следващите десет години ние можем да увеличим брутния вътрешен продукт? Очевидно, не, защото веднага ще пресметнат, че трябва средногодишен ръст някъде около 6,5%. Но примерно можем, ние сме пресметнали спрямо 2008 г., да увеличим с 80% брутния вътрешен продукт. Въпросът е можем ли ние коефициента на трансформация да го подобрим? Ние казваме - да, и залагаме един разумен показател 0,58. Да, не е европейският. Можем ли ние енергийния интензитет да намалим? Казваме също - да, защото статистиката показва, че за последните десет години енергийният интензитет на България, което означава крайното енергийно потребление, разделено на брутния вътрешен продукт, е намалял с 30%. Значи за следващите десет години можем това да го направим.

И сега да ви кажа резултата при тези простички формули.

Излиза, че ако приложим тази елементарна формула, ето както сме тук и обсъждаме, излиза че ние можем да постигнем 80% ръст на брутния вътрешен продукт с 56% ръст на крайното енергийно потребление. Ако имаме удвояване на брутния вътрешен продукт, но си поставим по-амбициозната задача, за да намалим с 50% енергийния интензитет, тогава само с 25%. Ето вижте каква простичка рамка. Сега въпросът е от това, което се получава, какво произтича. Значи това, което аз съм представил на екипа на г-н президента, е направен един сравнително песимистичен модел, на който се дава отговор на няколко важни въпроса.

Първо, какво ще стане с цената на електроенергията? Един много съществен въпрос, защото той рефлектира както върху самата икономика, така и в социалния статут. При положение, че ние, първо, приемем европейските директиви, тоест включим се в пазара на квоти за карбоновите емисии и освен това постигнем тази норма, която е 16% за дял на възобновяемите енергийни източници.

И се получиха твърде интересни резултати. Примерно, за да постигнем тази норма, ако я реализираме, не можем повече от, примерно, 1600 мгв вятърни централи да реализираме, не повече от 300 мгв централи на биомаса и не повече от 1400 мгв фотолутици.

Само за сведение, защото говорим тук за инвестиционен интерес и за сериозното отношение на външните инвеститори, заявени са около 4000 мгв фотолутици и 8 000 мгв вятърни централи. Между другото, това е и отговор на въпроса дали примерно ние трябва да вървим по пътя на едно тотално прилагане на възобновяемите енергийни източници. Очевидно не, защото ще ви кажа до какво ще доведе това.

И от друга страна, само за сравнение искам да кажа, че тази вятърна перка, която се върти тук, има годишна използваемост 1500 часа. Това е националната особеност на България. Вятърът не е доста интензивен. А същата тази перка в Северно море и в Дания се върти 8 000 ч. Така че, примерно, ако ние произведем една енергия и виртуално я продаваме, както се развиват тези теза и излезе на международния пазар, ние няма на кого да продадем. Апропо и фотолутичните централи, които се смята да бъдат построени с европейски проекти от Сахара, ами там интересно защо, но слънцето е 4 пъти по-интензивно, отколкото при нас. Така че и там не може да бъде конкурентно.

Следователно, предложението на групата е, че ние стриктно трябва да спазваме европейската директива, ние трябва да постигаме тези показатели, защото това е нашият принос, световният принос в борбата с карбоновите емисии, но не повече от това. А като резултат ще получим средна цена от порядъка на около 88 евро при производителя. За сведение ще кажа, че това не е в проценти, а е в пъти спрямо енергийния микс при производителя към днешна дата - тоест с 250% ще се вдигне цената, а смятайте и при крайния потребител. И това е при условие, че в стратегията остане проектът "Белене".

И понеже трябва да отговоря и на този въпрос, защото съм пристрастен, ако се премахне проектът "Белене, ", тоест той не се реализира, тогава се получава нещо много интересно. Енергийният микс скача с 350% като цена, а от друга страна, ако "Белене" бъде построено, ние ежегодно в този енергиен баланс ще можем да изнасяме около 5 тераватчаса, което означава, че по различни оценки в бюджета на държавата ще постъпват около 500 милиона евро. И обратно, ако се откажем от проекта "Белене", тогава влиза в сила така наречената виртуална централа, тоест ние трябва да внасяме, а тогава ще трябва да изнесем, тоест да платим на други производители около 1 милиард.

И, понеже накрая все пак аз представлявам експертното начало, искам да кажа, и то между другото голямата част от присъстващите тук сме точно такива колеги, винаги ролята на експертите е била следната, че те трябва да мислят за обществото и да предлагат оптималните решения винаги с минимални разходи. Ето, това е нашата задача и аз искам да благодаря, че се включвам в един екип, който очевидно ще може да помогне да се вземат по-правилните решения. При това, мисля че, ако успяхте да оцените, ние даваме и на политиците един инструмент, за да може ясно политиците да кажат какво искат и какви национални цели ние да постигнем, за да действаме по-активно, а не след събитията.

Благодаря за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Благодаря. Колегата Пламен Димитров.

Пламен Димитров:

Благодаря.
Уважаеми Господин Президент,
Уважаеми Господин Вицепрезидент,
Уважаеми дами и господа,

Аз също няма да правя цялостно изказване, което съм подготвил, тъй като времето напредна. Много от нещата бяха казани. Няколко акцента ми се ще обаче да изведа допълнително от това, което беше вече коментирано, в това число и в доклада на президента.

След анализа и изказването на проф. Иванов също ми се струва, че много от изводите не е необходимо да бъдат повтаряни. Съжалявам само, че някои хора, които направиха предварителни изводи, вече напуснаха залата. И аз съм в противовес и в противоречие на това, което вече беше коментирано.

Няма да се впускам в анализа на това какъв е характерът на кризата, откъде, какво и защо, само ще спомена един допълнителен аргумент или по-скоро допълнителна причина, която невинаги всички анализатори като че ли признават или част от тях пък дори и коментират критично. Но според мен и според все още хора, които анализират кризисните процеси, освен всичко останало, един от ключовите фактори за кризата е неравномерното разпределение на дохода между труда и капитала като първичен фактор, естествено за това възможността този свободен доход в по-голяма степен е при капитала поради липсата на необходими регулации и възможността за спекулации на финансовите пазари да премине във всички останали познати пътеки, за да стигне до един фискален финансов Франкенщайн, до свободата на финансовия свят и развращенията, които се случват после.

Казвам това неслучайно, тъй като в края на краищата, ако търсим, както беше казано тук, причините на кризата и молбите ни да търсим лечение срещу тях и да търсим антикризисни мерки, следователно може би трябва да има конкретен пакет от мерки, които да възстановяват или поне да способстват за по-доброто балансиране или преодоляване на това пазарно неравновесие, което е не само в България, между прочем, и драматично задълбочава своето измерение, дори в социална Европа, така наречена, се измерва, да речем, делът на труда като доход от обща компенсация на наетите лица, от брутния вътрешен продукт имам предвид.

Така че този елемент и този фокус не трябва да се забравя, защото мерките са това на пазара на труда, комплексът от мерки не бива да изключва необходимостта, а напротив, трябва да включва конкретни стъпки за увеличение на гарантирани доходи. Но за това малко по-късно.

Вторият акцент, който ми се иска да сложа, като че ли малко се коментира тук, президентът даде такъв ракурс - ролята на държавата. Като че ли ролята на държавата тук отново се коментираше, особено преди обедните часове, в контекста на това - видите ли, неутралност, колкото се може по-встрани, да оставим отново пак на някой друг, прословутия пазар…

Очевидно е, че в нашия национален дебат този въпрос трябва все по-ясно, все по-конкретно и по-категорично да бъде поставян, и то не само в контекста на това - видите ли, ще има ли дефицит, няма ли да има дефицит, което е също изключително важен въпрос, ключов и фундаментален, но и това, доколко държавата наистина регулира определени отношения, доколко тя осигурява свободата на конкуренцията - имам предвид, в скоба, ще повторя нещо, което има не само в условията на криза ефект, но в България това е изкривено отвсякъде. Няма как на всички пазари, където видим, да не отчетем, че има липса на защита на конкуренцията и тя минава през различни групировки, монополи, картелни споразумения и всякакви други такива. Затварям скобата, за да се върна обратно.

Така че държавата си има маса функции, освен тези, които се коментират тук частично и тясно, по отношение, видите ли, на само на фискалната и бюджетната политика.

Като перифразирам това, което каза проф. Иванов, бих казал, че цялото нещо, което тук се бърка в нашата липсваща антикризисна национална програма, е проблемът с потреблението - потреблението. В края на краищата наистина това, което се прави през цялото време, всъщност не стимулира потреблението, а обратно. Охлажда, както всички знаем, изважда и в края на краищата води до допълнителни рестрикции и оттам няма как да не действа по-циклично, то е повече от ясно, няма какво да си водим лекции. Не знам къде е бил г-н Дянков и другите хора, както зададохте хубав въпрос, проф. Иванов, тогава, но сега също не е отговор на този ключов въпрос, според нас поне.

В тази връзка няма как да не минем през оценката - ние ще направим такъв сравнителен анализ на това какви мерки прилагат държавите - членки, и останалите 26 държави, използвайки естествено това, което комисията генерира, но и от фондацията, и много други, в т.ч. и Европейската конфедерация на профсъюзите, нейния институт, и там отново драматично се виждат различия, които са фундаментални по отношение на интервенции, както конкретно подкрепящи производствения сектор, конкретни предприятия, така естествено и след това на пазара на труда - нещо, за което се коментира вече.

Във фискалната политика, тук беше споменат един фундаментален въпрос, аз отново ще го усиля. Не мисля, че трябва да бъдем въпросителна оттук нататък, няма как, както беше споменато вече, казвам още веднъж, но искам да го подчертая – няма как да бъдат финансирани каквито и да било антикризисни мерки смислено, ако няма поне за година или поне за две години един планиран, контролиран, целенасочен и съвсем ясно управляван дефицит на бюджета, който в края на краищата да подпомогне конкретни стъпки на пазара на труда според нас, но и в подкрепа на малките и средни предприятия. И всички тези приказки, които министър Трайков тук изприказва, но ние ги чухме още юни месец миналата година. Особено що се отнася до Джереми, особено що се отнася до възможността за гаранционни фондове, фондове за микрокредитиране, нещо, което беше ключово да бъде направено, и то второто полугодие на миналата година, а не оттук нататък да бъде мислено как да се случи.

Това за съжаление уби много бизнеси, много малки и микропредприятия затвориха вече и неслучайно говорим за загуба на доход и загуба на работа (ние така се изразяваме), според нас за около 200-220 хиляди души през тази година, независимо какво показва статистиката за 2009 г., и още толкова, достигащи може би 250 хиляди през настоящата година. И това не е непременно да бъдат регистрирани безработни, тоест безработицата може би ще се увеличи наистина с около 2-3%, регистрираната безработица, но това значи около 100 хиляди души регистрирани безработни. И още толкова, твърдим ние, около 100-150 хиляди ще бъдат тези, които няма да се регистрират, наемни работници, които ще излязат, без да се регистрират в бюрата по труда по ред причини, земеделски стопани, самонаети, микротърговци, предприемачи или семейни бизнеси.

И това, колкото и да е черно като краски, трябва да бъде направено според нас, много ясно заявено, за да отрезви някой, че трябва да има наистина антикризисна програма и антикризисни мерки, а не само декларации и твърдения.

Много лошо ми прозвуча това как ние да го обясняваме по света, съжалявам, че коментирам хора, които не са в залата вече, наистина лошо ми прозвуча, как да коментирам как България има някакъв уникален подход към антикризисните мерки и ние не сме толкова глупави, колкото са глупави Германия, Франция и еди-кои си, които наляха известни пари в техните индустрии.

Забравяме естествено, че дори и това, с което се опитахме да се похвалим, за третото тримесечие на миналата година в машиностроенето примерно и в някои други сектори, в доменната ни индустрия, е свързано точно с това, което наляха онези там. Ако не бяха налели те там, нямаше кой да даде някакви и минимални поръчки, за да могат нашите предприятия да запазят някакво производство. И даже бих казал, малко цинично звучеше, имайки предвид, че в същото време разчитаме на същите тези евра, които идват предимно от немския данъкоплатец, и не само немския.

Както беше споменато вече от проф. Петков, сами да се извадим, като се хванем за главата, няма да се случи и може би малко по-умерено и внимателно трябва да говорим не само за еврозоната и за ИРМ-2, както ни беше подсказано, и за банковата система, но и за подобни български модели, които се опитваме едва ли не да промотираме.

Инвестициите, нещо, което тук беше коментирано многократно, или по-скоро липсата им и бъдещата липса, амбицията да се похарчат тези пари, които ни дава Европа, е добра. Само че наистина аз ще кажа две цифри, които е добре да прозвучат, бяха споменавани частични оценки досега - 660 млн. евро е получила държавата от началото на 2007 г. досега, до онзи ден, по оперативните програми, с които разполага и които трябва да управлява. 660 млн. евро - това са по-малко от 10% от средствата, които ни се полагат, а сме на половината и малко след половината от програмния период. В същото време 205 млн. от тези евра са стигнали само до бизнеса и до хората, до бенефициентите.

Дали успява сегашното правителство? Да, има известни стъпки, но има драматично забавяне, което тук като че ли доста мекичко се спомена. Писмото на генералния директор на агенция “Криминална политика” до финансовия министър от 8 януари е драматично силно. То просто казва: вие ще почнете да губите пари, и то доста пари. Двата милиарда евро в оперативен план “Транспорт” са под огромна заплаха, по-голямата част от тях. Ние тук се успокояваме, че, видите ли, ние вземаме всички мерки и липсващите пари, които ги няма, оттам ще ги вземем, ще ги налеем, нещо, което за нас е доста съмнително.

Продължаваме да не разбираме, ние споменахме още на предишното правителство защо България не прави необходимото чрез международните си контакти и възможности да се впише по-добре в тези инвеститори, които имат средства. И те не са тайна за никой. Малко центрове по света имат възможност да инвестират в момента, и то да инвестират дългосрочно, не както инвестират хедж-фондовете или някои други, говоря за държавните суверенни фондове. Защо не правим определени стъпки към тях, много трудно можем да получим обяснение. Досега никой не дава смислени обяснения. Нито към арабския свят, нито към Норвегия, нито към азиатския свят, който, за добро или за лошо, продължава да расте и да върви напред. И сигурно би могъл да намери причина да инвестира в България, ако има съответното движение към него.

Двигателите на растежа, структурата на нашата икономика. Отново според нас грешна посока и тя се повтаря и усилва от много анализатори. Продължаваме да твърдим, че само износът ще изведе България от кризата. Това е заложено в бюджета за следващата година, заложено е в стратегията на новото правителство, нещо, което е погрешно според нас. Не може само износът да ни изведе в условията на тази стагнация, за която говорим тук. Къде да изнасяме? В еврозоната видяхме какво е положението. И какво ще изнасяме? Следващият въпрос, който поставя президентът, но първо, къде ще изнасяме е важният въпрос. И дали наистина, стъпвайки само на експорта, можем да вървим напред? Според нас е категорична грешка. Вътрешното потребление е може би наистина ключът, който трябва да бъде най-накрая видян в България и да бъде стимулиран по всякакъв начин, за да може в края на краищата да има шансове за стабилизация поне, ако не за вътрешен растеж напред.

Последното нещо, което ми се струва, че е добре да се каже, е какво се случва на пазара на труда.

Ние мислим, че няма да прокопса България, ако гледа само за нейните инвестиции. Тук беше спомената една от причините, но не само. Ние сме далеч по-неконкурентни не само поради тези факти, които бяха изнесени, а поради качеството на работната сила. Ние нямаме подготвени специалисти в тази посока, която бързо и адекватно да заеме тази ниша и да се конкурира с Дания и с който и да било друг. Като казвам това, се придържам и споделям изцяло към това, което беше казано.

Трябва да изпълним естествено задълженията си като членове на Европейския съюз, доколкото можем с минимални жертви, но да не забравяме, че имаме 500 хил., и тук се връщам към това, което беше казано от г-н Дулевски, имаме поне 500 хиляди неграмотни българи. Или пряко неграмотни, които не могат да четат и пишат, или почти неграмотни, които са карали до втори - четвърти клас, което в условията на съвременната дигитална реалност също са де факто безработни... Към тях като добавим малограмотните, виждаме един огромен контингент от хора, които не са само от малцинствата. Това са хора, които са застаряващи и на различни възрасти. И за тях като че ли никой не мисли каква всъщност индустрия трябва да има, каква заетост занапред.

Европа започва да говори, и това малко чуваме като че ли, за бели работни места, освен за тези, зелените. Да, те не са много атрактивни сигурно, тъй като става дума за сървиз-работни места, да. Само че заедно с нашата екологична реалност и природа, заедно с всички спа-възможности, които има България, заедно с това, че имаме такава работна ръка, която бързо може да бъде квалифицирана, малка квалификация, говоря за услуги, да й намерим работа, а не да я прехвърляме всяка година от социална помощ към заетост от една в друга програма.

Казано простичко, уважаеми колеги, демографски застаряваща Европа търси къде да плаща някой да я гледа. И може да е неприятно това, което казвам, и да звучи ексцентрично, но според мен тук има хляб в тази посока, имайки предвид това, за което споменах преди малко – състоянието на пазара на труда, и този огромен сегмент от нискограмотни и малограмотни, които няма скоро да ги научим на английски и на компютър и да бъдат конкурентоспособни, за да могат да влязат в хай-тека или в зелените технологии, или в биотехнологиите, или в нанотехнологиите. Следователно, към тях трябва да има специфични целеви мерки, те са наистина една от най-уязвимите групи, тъй като са естествено с ниски възможности за реализация на пазара на труда.

Накрая, уважаеми господин Президент, аз мисля, че Вашата инициатива трябва да продължи в следващите седмици и месеци, да бъдат групирани работни групи, които да могат да инициират и да обобщят както изказаното тук, на тази кръгла маса, така и допълнителните документи, за които се коментира вече, в това число и международни, които имат потенциал и заряд да бъдат прилагани в нашите реалности, да бъдат прецизирани възможно най-добрите мерки, които могат да бъдат предложени на нашето правителство, и да бъдат оповестени, независимо от това как се развива правителствената антикризисна програма.

Благодаря.

Проф. Борислав Борисов:

Чл.-кор. Васил Проданов го няма, но за да не намаляваме бройката на изказващите, последен ректорът на НАТФИЗ проф. Семерджиев.

Проф. Станислав Семерджиев:

Това е много хубаво, че съм последен. Благодаря Ви, господин председателстващ.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Вицепрезидент,

Аз като последен мога да си позволя да говоря, каквото си искам, най-вероятно, защото няма да има кой след това да ми опонира и затова ще си позволя да кажа няколко неща, които сигурно ще ви разсмеят дълбоко или ще ви скандализират дълбоко, но после бързо ще избягам, защото съм близо до изхода.

Стана ясно, че съм ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство. Аз съм човек, който се занимава с кино и телевизия, пиша сценарии и поради тази причина за мен днешната среща беше изключително полезна, тъй като разбрах много неща, които въобще не съм подозирал, за състоянието на държавата, за състоянието на икономиката, на пазара на труда и т.н.

Единствено в програмното си слово г-н президентът, след това с няколко думи и проф. Митев, засегнаха обаче една област, която е духовната култура. Аз съм май че единственият тук, в тази зала, който се занимава с такава, и затова ще говоря за нея с няколко думи. И ще си позволя да започна оттам, че като поогледах залата, изключвайки няколкото симпатични журналистки, мисля, че всички ние сме държали изпит по марксизъм-ленинизъм, държавен изпит, заедно с всичките му подчасти, политикономии, история на БКП и т.н. Там имаше една формула, която аз запомних завинаги и тя беше, че битието определя съзнанието. Трябва да ви кажа, че след опита си вече в житейски план осъзнах точно обратното. Мисля, че Маркс е сгрешил дълбоко. Съзнанието определя битието и ще ви дам три елементарни примера, за да разберете какво имам предвид.

Аз боядисвам на всеки три месеца стените на Ректората на учебната сграда. На третия ден след боядисването почти по всички стени, доста високо, има залепени подметки от обувки. Това са подметки от обувките на моите студенти. Горе-долу същото виждам с градинките пред блоковете, където прекрасната градинка, която е битието, в което ние живеем, е изпомачкана и в средата на градинката е направена пътека, за да може някой да си стигне по-близо до вкъщи.

Ако се замислите върху това как се развиват събитията в Студентския град, за който се шумеше преди една - две години доста, кой кого убил, ами студенти убиват студенти. Това не са престъпници, които убиват студентите, студенти от добри семейства; кражби се извършват от студенти, които са от добри семейства, богати, даже бих казал, семейства.

И ще завърша с един трети пример, който няколко пъти напоследък казвам на колеги и приятели. Имам близък приятел, интелигентен човек, неговият 7-годишен син, първокласник, когато го попитах какво иска да работи и как си представя себе си, каза, че той си представя себе си като летец. Казах – а, браво, много хубаво, защо бе, моето момче? Той казва – ами защото ще се пенсионирам рано и ще взимам много голяма заплата.

Той не каза, че иска да лети, не каза, че иска да гледа земята отгоре, да види моретата, планините, нашите „красиви, сини планини, небето като от коприна” и т.н. Той говореше за парите и за заплатите. Ние всички тук говорим за парите и за заплатите, за икономиката, всичко това е така, факт е.

Обаче мога да ви кажа, че в 2020 г. най-вероятно ние ще живеем в едно общество от зомбирани типове, които освен да гледат в компютърните екрани и да се интересуват от финансовите си сметки, от друго няма да се интересуват. И според мен един от приоритетите за България след кризата, това е свързването на образованието с духовната култура. От 20 години ние говорим за национална стратегия за културата, освен другите национални стратегии, които липсват, тази също липсва. Но в тази национална стратегия за културата ние трябва да говорим за едно нещо, което е ключово и това ключово нещо е как възпитаваме тези деца, които утре ще трябва да изпълняват всичките тези проекти, програми, каква е тяхната семейна среда, каква е тяхната образователна среда, на какво ги учим, какви са моралните им ценности, за какво се борят, какъв е смисълът в живота, който виждат. И мисля, че там сме изостанали много драстично. И ако не се вземат някакви мерки в тази посока, наистина след 10-15 години няма да има даже кой да бъде тук, в тази зала, защото няма да има хора, които да могат да общуват нормално помежду си и да имат нормални човешки морални ценности.

Така че, с това приключвам, казах си, че ще бъда кратък и, общо взето, се опитах да спазя едно кратко време на изказването. Аз съм подготвил материали в тази посока, които са доста свързани с темата за информационното общество, за това как културата да стигне активно до потребителите, как потребителите да бъдат доведени активно до културата, мога да начертая десетки пунктови показатели, трасиращи една стратегия, но не е очевидно днес мястото и времето да го правим това. Ясно е, че ще лекуваме болния, ясно е, че ни трябва национална кауза, каза проф. Митев. А мисля, че духовната същност на нацията също би могла да бъде една национална кауза.

Господин Президент, изключително вярвам и се надявам, че Вие като човек, който това сте декларирали многократно в публичните си изказвания, ще го включите в бъдещата си програма за излизането на България от кризата, и дълбоко съжалявам, че представителите на правителството си тръгнаха още в началото на тази дискусия, защото много от нещата, които тук се казаха, можеха да им бъдат полезни.

Благодаря ви за вниманието.

Проф. Борислав Борисов:

Давам думата на господин президента за заключително слово.

Георги Първанов:

Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Вицепрезидент,
Дами и господа,

Няма да правя заключения, още по-малко обобщения, просто искам да споделя някои мисли, които се породиха в хода на дискусията.

Първо, да благодаря за активността, в това число и за активното участие в дискусията. Аз съм записал над 20 участника в дебата и нито за миг не ми стана безинтересно, напротив, имам чувството, че с напредването на дискусията се поставиха още по-интересни въпроси, факти, предложения.

Разбира се, както често се случва, видно е от финала на дебата, че в България ораторите са повече от желаещите слушатели на глава от населението, но и това ще го преодолеем, надявам се с дискусията, с дебатите, които започват в дългосрочен план.

Мисля, че това беше една важна и необходима стъпка в реализацията на целите, които сме си поставили. Поднасям своите извинения на онези, които не можаха да дочакат да получат думата или пък се чувстват ощетени от подреждането. Винаги го има този елемент, по-официалните лица са ангажирани, министрите с парламентарен контрол, кметове имат актуални задачи, проявяваме разбиране. Аз самият, както виждате, стоя до края и така ще бъде в хода на всичко онова, което ни предстои по този стратегически процес.

Ние сме през септември дебатирахме антикризисните мерки. Казвам го, защото имаше такива гласове, че първо едва ли не сега трябвало да хванем тази тема. Тя неизбежно присъстваше в хода на самата дискусия, не може да говорим за това, което ще бъде след кризата, ако не оценим онова, което се случва сега, респективно действията на ангажираните институции. Тоест това, което - вече не помня кой от ораторите предложи, да има един периодичен мониторинг на изпълнението на антикризисните мерки, частично сега се състоя. И ние много коректно, точно, без редакция ще предоставим стенограмата на вниманието на правителството, разбира се, и публично на всеки, който би искал да се запозна се нея.

Тук изпреварвам изложението, за да кажа, че ще се опитаме тази дискусия, макар и много скромно, да я издадем, заедно с постъпилите писмени разработки, анализи и предложения, и оттук нататък всеки един материал, който е елемент от процеса на стратегическо търсене, ще присъства в този тип издания, докато накрая стигнем, надявам се, до този проект, който ще обедини институциите, неправителствените експертни и всякакви други структури.

Разбира се, и моето впечатление е, че доминираше анализът на настоящето, на проблемите на деня. Много трудно е да се откъснем от този тип мислене, може би защото няма достатъчно висока трибуна, за да могат мнозина от ораторите да кажат тези свои мнения и предложения. Но може би и защото, позволявам си да кажа това малко по-рязко, ние като че ли имаме един комплекс, който е трудно обясним. Много рядко се опитваме да мислим глобално и дългосрочно. Ние сме в състояние да дебатираме с дни, със седмици, не знам в какви срокове детайлите, неща, които са забравят на другия ден, и много рядко си позволяваме да вдигнем очи, образно казано, към хоризонта. А няма как, не просто защото сме член на Европейския съюз, не просто защото от нас очакваме 11 февруари, както тук правилно отбеляза и проф. Петков, мисля, ние няма да отидем достатъчно подготвени, ще отидем с конкретни бележки и предложения.

Разбира се, моята хипотеза е, че и 11 февруари в календара на европейските институции ще бъде само началото, защото това, което те са предложили, е по-скоро концепция, отколкото стратегия в моето и нашето разбиране, програма, каквато би трябвало да има. Пак ще кажа, при всички положения какъвто и да е продуктът на Европейската комисия, ние сме длъжни да имаме своята национална програма.

Аз бих искал да оценя тази конструктивност на дебата, при все че имаше много критични мнения, на това, че дебатът беше отправен напред и че имаше чуваемост, в това число и от правителството. Аз съм си отбелязал тук, че поне така усетих, дори и премиерът се замисли над идеята за този структурен бюджетен дефицит, която ние дебатирахме и през септември, много по-остро тогава с финансовия министър, имах и резки оценки, но сега очевидно е, че има размисъл по темата. Защото се вижда, че от наша страна не залагаме някакъв капан на правителството, напротив ние правим едно искрено предложение, което само може да бъде от полза за този кабинет, за бизнеса, за нацията изобщо.

Формирането на стратегията ще бъде един процес, който е не по-маловажен от крайния продукт. Процес, в който ще се опитаме да поддържаме кондицията на този състав тук, и в същото време да го разширим максимално, защото в хода на предварителната работа, само за броени дни, ние успяхме да съберем около себе си наистина много изявени специалисти. Не можахме да ги поканим поради твърде ограниченото място тук. Но оттук нататък започваме дебатите по отделните сфери. Дебати, които да бъдат интердисциплинарни, защото когато говорим за социалната сфера или за здравеопазване, за образование, няма начин да няма и икономистите, финансистите, тези, които могат да очертаят макрорамката.

Съзнателно избегнах да формулирам цели. Помня добре, че през 2007 г. в тази стратегическа разработка, която проф. Иванов цитира, която тогавашното правителство прие за сведение, да не кажа, че я неглижира даже и публично, там имаше и определена стратегическа цел - как в средносрочен период ние трябва да се опитаме да достигнем средноевропейското ниво, цитирам по памет, включително и по доходи, имаше и такъв критерий. Стои въпросът тази цел актуална ли е сега в разгара на кризата, ще бъде ли актуална след година - две? Но аз не искам отговор сега и не го искам априори. Този отговор трябва да дойде от анализите, които ще направят експертите, от сблъсъка на виждания и на концепции.

Много ми се иска да чуя конкретни идеи за теми, които да дебатираме в това число и някои съвсем конкретни теми. Правилно е това, което проф. Тасев постави за възобновяемите енергийни източници. Аз маркирах своята позиция, в разширения вариант го има много по-разгърнато, но трябва обективно и честно и стратегически отговорно да дадем отговор и на този въпрос - докъде и какъв е нашият национален интерес.

Няма по-важен критерий в решенията, които ще вземем, от националния интерес. Да, европейската солидарност ще бъде несъмнена, наш важен критерий в реализацията на политиката, но ключовият момент е националният интерес. Става дума тук, аз го имах някъде в предварителните текстове, но избягвам да се самоцитирам, за отпадането на пазарите, за износа. Имах една стара идея за икономизацията на българската външна политика.

Сринаха ме, образно казано, в кръга на шегата, разбира се, от критики, в това число и от правителството, за визитите на изток. Но освен източници на енергийни ресурси, това е и един възможен добър пазар за България. Само че аз много се надявам това, което не стана с предишните две правителства, въпреки много добрия диалог с тях, да се случи сега. Когато нещо се договори на президентско ниво, да може да бъде поето веднага от един или друг министър и да се реализира в конкретна договореност и респективно във възможности за бизнеса.

Ще имаме възможност да се върнем към темата за социалните аспекти, за културата. Аз се радвам, че завършихме с изказването на проф. Семерджиев и с това и аз ще завърша. В документа на Европейската комисия малко преди този изконен идеологически въпрос, с който започна и нашият преход, в какво общество искаме да живеем, имаше тежката констатация за това, че сегашната криза не е просто финансово-икономическа криза, а е преди всичко криза на ценностите.

Завършвам с това, защото ако това не разберем, нищо друго не сме разбрали. Ще обсъждаме наистина конкретни цени, мерки, детайли, от които ще има някакъв минимален ефект, но няма да има визията, тази дума не я обичам много, но отвреме-навреме трябва да говорим и за това. Радвам се, че стана една дискусия, каквато не сме имали отдавна. Аз редовно организирам ежегодно, поне по един - два пъти, подобни форуми, но това може би е една от най-интересните дискусии. Този потенциал, който днес, в една или друга степен, се включи в дебата, говоря и за представителите на институциите, говоря за кметовете, ректорите, хората от БАН, от другите научни звена, просто експерти, е потенциал, който трябва да бъде използван. Оттук нататък нямаме право да правим друго управление, освен силно, експертно обезпечено.

Благодаря ви за вниманието. Приятен ден.