Президентът Росен Плевнелиев сезира Конституционния съд с искане да бъде обявена за противоконституционна въведената от 1 януари 2014 г. такса за производство на вятърна и слънчева енергия.

Държавният глава счита, че приетите с гласуването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.  разпоредби в Закона за енергията от възобновяеми източници, с които се въвежда таксата, са в противоречие с основните конституционни принципи на правовата държава и свободната стопанска инициатива.

Член 19, ал. 2 от Конституцията гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Според президентa Росен Плевнелиев въвеждането на такса само за производителите на електрическа енергия от слънчева и вятърна енергия създава различни правни условия за стопанска дейност и неравно третиране. Не се предвижда да плащат такава такса нито другите производители на енергия от възобновяеми източници – напр. водноелектрическа енергия, биомаса, нито останалите стопанските субекти, от които държавата изкупува електроенергия на преференциални цени -  произведената по високоефективен комбиниран начин електроенергия от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия.

В Конституцията се посочва, че инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона. Стопанската инициатива може да се разгърне само при законова сигурност за правните субекти при осъществяване на дейността им.

Правовата държава означава правна сигурност и предвидимост. Това е предпоставка за привличане на инвестициите. Правната несигурност създава риск не само да няма нови инвестиции в страната ни, но и да загубим вече осъществени инвестиции и работни места. Стабилните инвестиции и икономическият растеж, а не популисткото и административно-командно намаление на цените на електроенергията, създават заетост и повишават доходите на гражданите.

Законодателният процес за промяна на нормативен акт трябва да става при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, установени в чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове. В случая не е спазен нито един от тези принципи. При протеклата законодателна процедура не стават ясни причините, които налагат приемането на промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането, а не само очакваните постъпления в приходната част на бюджета. Липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотивираността на законодателните промени в съответствие с установените критерии в Закона за нормативните актове е предпоставка за правна сигурност и стабилност.

В мотивите на свое Решение № 10 от 2009 г. Конституционният съд посочва, че законодателят може да преценява дали и какви условия да включва в приеманите от него закони, с които регулира съответни обществени отношения, но като се съобразява с духа и разпоредбите на Конституцията и на Закона за нормативните актове.

В свое Решение № 4 от 2013 г. Конституционният съд се е произнесъл, че таксите са финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги. Това означава, че държавата може да събира държавни такси от гражданите и юридическите лица, но само когато те получават насрещна услуга. В случая няма предоставяне на каквато и да е услуга от държавен орган, свързана с производството на електрическа енергия.

Отправеното до Конституционния съд искане не спира прилагането на приетите текстове. Дали приетите разпоредби са противоконституционни, може да реши само Конституционният съд на Република България.