Има политическа воля и достатъчно подготовка за успешна образователна реформа, заяви президентът Росен Плевнелиев, който обобщи резултатите от Съвета по образование и наука в Президентската институция. Държавният глава констатира „много широко съгласие за действие“ от страна на всички институции по извършването на реформата на образователната система.

„Няма време за губене и очакването за действие е сериозно. Има пълно съгласие за реформа и за въвеждането на дуалната система на образование. Има натрупани знания и опит и сме на път да въведем отдавна утвърден модел“, каза държавният глава пред участниците в провелата се дискусия. Президентът отново подчерта, че младите хора в България трябва да получат перспектива и тя не преминава задължително през университетите.

От гордост в миналото българското образование стана наша основна грижа, заяви в началото на дискусията вицепремиерът по коалиционната политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова. Според заместник министър-председателя, образованието е изостанало от процесите на развитие на обществото и това несъответствие трябва да бъде преодоляно. Вицепремиерът очерта три основни насоки за модернизиране на образователната система – висока степен на вътрешен интегритет, адекватност и динамичност на системата, която да й позволява да усвоява нови решения и възможности за преодоляване на предизвикателствата. Румяна Бъчварова се обяви още за „бърза писта“ за талантливи млади хора, която да им осигури повече възможности в подходяща среда на развитие.

Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев подчерта, че образованието не трябва да бъде обект „на контекстуални политически емоции“. Вицепремиерът се обяви за обвързано с реалния живот образование, като за целта е необходимо да бъде спечелено вниманието на бизнеса. „Наличието на университет не гарантира качествено образование“, подчерта вицепремиерът пред участниците в Съвета.

Министърът на образованието и науката Тодор Танев посочи, че без реформи както средствата от националния бюджет, така и тези по линия на европейските инструменти, ще отидат в стари и нереформирани сектори и няма да могат да бъдат използвани ефективно. Министърът подчерта, че една от основните цели е изграждането на връзката между образованието, науката и реалния живот. „Няма да правим революция, но образованието и науката трябва да се развиват паралелно. Частичните решения не са работещи“, коментира още образователният министър.

По отношение на ключовите реформи дългосрочността и приемствеността са особено важни и затова именно Президентската институция би трябвало да бъде един от гарантите за това те да се случат, заяви вицепремиерът по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин. Високата степен на ранно отпадане от образователната система и тенденцията родителите да са по-грамотни от децата си е сред основните проблеми на образователната ни система от гледна точка на пазара на труда, посочи министър Калфин. Второто предизвикателство е как младите хора да бъдат мотивирани да търсят работа, след като придобият диплома за завършено образование. „Мотивацията на младите хора започва от образованието“, подчерта вицепремиерът, който запозна участниците в Съвета с мерките, предприети от кабинета и изрази надежда Народното събрание да разгледа до средата на годината подготвените законови текстове.

Министерството на икономиката констатира разминаване между развитието на бизнеса и кадрите, които са му необходими, заяви министърът на икономиката Божидар Лукарски. Решението според Министерството на икономиката е разработването на регионални стратегии за икономическо развитие. „Когато е ясно в кои икономическо области ще се развива даден регион, лесно можем да искаме професионалните училища и гимназии и висшите училища да подготвят съответните кадри“, каза министър Лукарски. Икономическото министерство е определило 4 области за икономическо развитие и иновации през новия програмен период на европейските инструменти до 2020 г., които са свързани със Стратегията за интелигентна специализация. Това са мехатроника и чисти технологии; информатика и ИТ-технологии; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативни и рекреативни индустрии. Министър Лукарски обяви, че се очаква всеки от регионите да заяви своя икономическа ниша в посочените области, в рамките на сроковете, записани в Стратегията за интелигентна специализация. По този начин институциите ще могат да насочат професионалното обучение именно към такива кадри, от които се нуждае бизнесът и съгласно изискванията на пазара на труда, поясни министърът.   

Председателят на Комисията по образование и наука в НС Милена Дамянова заяви, че образованието трябва да гарантира успешна личностна и професионална реализация на всеки един млад човек, което изисква промяна на подхода. По думите й, този подход вече е налице с предложените и обсъдени редица законопроекти, включително текстовете, с които се въвежда дуалната система на образование.   

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подкрепи предлаганата от МОН четиристепенна система за образование, балансирана с дуалната система. Представителите на синдикатите се застъпиха за  задължителна предучилищна подготовка за децата от 4-годишна възраст и поставиха въпроса за необходимостта от нов модел за финансиране и за цялостната възпитателна организация на българското средно образование, както и от актуализиране на начина на формиране на учебните планове. Нестабилността на пазара на труда у нас, лошите условия и отношението към младите кадри, както и ниското възнаграждение са трите основни причини младежите да не желаят да се реализират професионално в България, сочат предварителните данни на проучване на Синдиката на българските учители.

Бизнесът демонстрира подкрепа за действията за реформиране на образователната система. По време на дискусията работодателите повдигнаха въпроса за осигуряване на стипендии за дефицитни професии и обвързването им с определен срок за работа у нас на стипендиантите. Бизнесът поиска и регламенти за критерии за качество, както и да залегнат в българското висше образование механизми за контрол на резултатите. Предприемачите отново бяха категорични, че държавната поръчка в университетите трябва да отразява нуждите на реалната икономика. Специалисти от практиката трябва да бъдат включени във всички етапи на образователния процес, смятат още представителите на бизнеса. Те изразиха и готовност за подкрепа за унифициране на обучението по предприемачество.  

Президентът Росен Плевнелиев пожела отговорен дебат в парламента „в режим на национално отговорно действие и оценка на въздействието“. „Време е да бъде поета отговорност за законодателни промени, които да дадат възможност на младите хора на България да се възползват от свободата, каквато не са имали преди 25 години и да допринасят за обществата, в които са решили да живеят“, апелира държавният глава.

„Смисълът на този Съвет е част от националния дебат по проблемите на българското образование. Работим за реализирането на смислена реформа и трябва да сме достатъчно отговорни, за да не чакаме повече тя да се случи“, каза още държавният глава.