Съветът за работа с българите в чужбина е съвещателен орган към вицепрезидента на Република България. Съветът подпомага вицепрезидента при осъществяването на правомощието, свързано с политиките за българите в чужбина, българските общности зад граница и по Закона за българите, живеещи извън Република България.

Съветът изготвя становища по промени на нормативни актове, участва в изследвания и форуми в областта на въпросите, свързани със сънародниците ни зад граница. Участието в него е на обществени начала и членовете му не получават възнаграждение.

Членове на Съвета за работа с българите в чужбина

Доц. д-р Ана Кочева – Институт за български език при БАН

Доц. д-р Ана Кочева е родена в София. Завършила е Немска езикова гимназия и Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работи в Секцията по българска диалектология и лингвистична география на Института за български език при БАН, където защитава докторската си дисертация „За народната основа на старобългарския език“, издадена като монография (2012 г.).

Специализирала е два пъти в Института по славистика в Залцбург, Австрия, където е водила и семинарни занятия за студенти. Била е Хумболтов стипендиант в Института по славистика в Марбург, Германия, където е работила по темата за българо-немските езикови контакти и написва книгата „Немски лексикални елементи в българските говори“ (2004 г.). Била е и стипендиант на фондация „Херти“, отново в Славистичния институт, Марбург.

Член е на екипа, създал и работил по интердисциплинарния проект „Българската общност в Австрия“ – лингвистично, етноложко и културно-антроположко изследване“. Съставител и автор е в международния сборник „Българската общност в Австрия. Т. 1“ (2011 г.) и автор в „Българската общност в Австрия. Т. 2“ (2016 г.). Работи по проектите „Европейски лингвистичен атлас“ и „Български диалектен речник“. Член е на екипа на проекта „Традиции и устойчиви тенденции в развоя на един архаичен български говор – говора на с. Еркеч, Поморийско“, който приключва с колективния труд „Еркеч – паметта на езика“ (2012 г.). Съавтор е на „Карта на диалектната делитба на българския език“ (със студия), която има вече две издания (2014 г. и 2016 г.) и дигитален вариант. Автор е на Карта „Българският език на ново място по света” – със студия, (2016 г.), която предизвика огромен обществен интерес у нас и по света. Изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини, Република Македония, Република Албания, организирани ежегодно от фондация „Българска памет“.

Ана Кочева е автор и на повече от 100 научни студии, статии и рецензии. Участва в многобройни национални и международни конференции и форуми у нас и в чужбина.

Доц. Татяна Буруджиева – политолог, социолог; катедра Политология, СУ „Св. Климент Охридски“

Доц. Д-р Татяна Буруджиева е доцент по политически комуникации. Създател и ръководител на магистърска програма по „Политически мениджмънт“ при катедра Политология. Преподавател, изследовател и анализатор в областта на политическия маркетинг, медиите и методите на политологичен анализ.
Татяна Буруджиева е специализирала политически комуникации в Лаборатория за изследване на френския политически живот, към Френската академия на науките, Париж. Завършила е социология в СУ и е защитила докторска степен по социология. Доцент е политически науки. Има специализации по управление на конфликти в университета Карлос III, Мадрид; изследователски методи – университета в Лозана, Швейцария и др.

Изследователският й интерес включва стратегическо планиране на публични политики, функции и дисфункции на демокрацията в медиината ера, ефективност на публичност и управление на публичен образ и репутация.

Основни сфери на консултантска дейност са: изграждане и поддържане на политически имидж, комуникационно поведение, електорални и политически кампании, политически дискурс, политическо поведение.

Има над 70 научни публикации на български, английски, френски, немски, албански и македонски езици. И над 9 000 медийни анализи и участия.

Проф. д-р Антоанета Христова – психолог, Институт за изследване на населението и човека при БАН

Проф. д-р Антоанета Христова е професор по социална и политическа психология. Директор е на Института за изследване на населението и човек при БАН и главен редактор на сп. „Психологични изследвания“. Изследовател, преподавател и анализатор е на политическото поведение.

Антоанета Христова е специализирала клиенто-центрирано консултиране в Международния институт по личностно-центриран подход в Лугано, Швейцария. Завършила е и Институт по политическа психология към Университета в Охайо, организиран от Международното общество по политическа психология.

Изследователският й интерес включва анализ на политическото поведение и процесите на взимане на решение, структура на ценностите, вербално и невербално поведение в политиката, както и променящите се понятия за справедливост.

Антоанета Христова ръководи проекта „Мерки за преодоляване на демографската криза”, който се изпълнява от БАН.

Основните сфери на консултантската й дейност са организационно, политическо и лидерско формиране на имидж и всички основни теми в областта на политическата психология. Има множество публикации, сред които книгите „Политическото говорене – психологични механизми“ и „Личност, ценности и идеологии“ и над 50 научни статии.

Д-р Боби Бобев, посланик – Институт по балканистика с център по тракология при БАН; преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, води бакалавърска и магистърска програми, специалност „Минало и съвременност на Югоизточна Европа“

Д-р Боби Бобев е завършил Софийски университет „Св. Климент Охридски“, със специалност „История“ и специализация „История на Византия и балканските народи“. Научна степен „Доктор по история“ получава през 1980 г. Дълги години работи в Института по балканистика при БАН, където е и в момента.

Работил е в Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия. Бил е член на Обществения съвет по етнически и религиозни въпроси при Президента на републиката.

В периода 1998 – 2006 т. е извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Албания. През 2004 г. му е присъден дипломатически ранг посланик. През 2006 г. с указ на президента Алфред Мойсиу получава Албански орден на признателността. От 2010 г. до 2014 г. е посланик в Република Косово.

Ръководил е магистърски лекционни курсове в СУ „Св. Климент Охридски”, НБУ, Дипломатически институт при Министъра на външните работи. Води лекционен курс в СУ „Св. Климент Охридски“ „Албания и албанският фактор в междудържавните отношения след Втората световна война” и магистърска програма „Обществено-политическо развитие на Албания след Втората световна война“.

Има специализации в чуждестранни институти. Множество са участията му в международни научни форуми.

Сред по-важните публикации на д-р Бобев са: Записки по история на България 1878 – 1944. С., 1992, 173 стр.; История на България за гимназиалната степен на общообразователните и професионални училища, съавтор с дял 93 стр., С., 1993; Албания, близка и непозната, съавтор с историческия дял от 140 стр., С., 1996; История на България /на албански език/, съавтор с дял 90 стр. за периода 1878 – 1989, Тирана, 2006. Има много студии и статии за историята на международните отношения на Балканите, историята на Албания и Косово и върху етнонационална проблематика, публикувани в България, Франция, Австрия, Полша, Чехия. Автор е в документални сборници, учебна и справочна литература.

Димитър Владимиров – заместник-председател на Държавна агенция за българите в чужбина

Димитър Владимиров е роден през 1982 г. в София. Магистър е по специалност „Публичен мениджмънт и политики“ от СУ „Св. Климент Охридски“.

От октомври 2014 г. е заместник-председател на Държавна агенция за българите в чужбина. В периода 2011-2014 г. е главен секретар на агенцията. Работил е и в Държавна агенция „Архиви”. Преди това в Комисията за децата младежта и спорта в 40-ото Народно събрание.

Проф. д-р Искра Баева – преподавател по съвременна история в СУ „Св. Климент Охридски“

Проф. д-р по история Искра Баева е родена в София. Завършила е специалност „История“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 1974 г. През 1982 г. защитава дисертация на тема “Полската селска партия на Станислав Миколайчик, 1945-1948 г.”, след което става преподавател по съвременна световна история в Историческия факултет на СУ. Хабилитира се през 1995 г. с изследването си „Източна Европа след Сталин, 1953–1956. Полша, Унгария, Чехословакия и България” (УИ „Св. Климент Охридски”, С., 1995). През 2011 г. е избрана за професор по съвременна история в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирала е във Варшавския университет (1977-1978 г., 1987 г.) и в Центъра “Удроу Уилсън” във Вашингтон, САЩ, (1994 г.). Участвала е в многобройни конференции в различни държави – Полша, Чехословакия, Германия, Австрия, САЩ, Русия, Чехия, Румъния, Сърбия, Великобритания, Украйна, Китай. Преподава на общи и специализирани бакалавърски и магистърски лекционни курсове на студенти от различни специалности в Историческия, Юридическия факултет и Факулетата по журналистика и масова комуникация.

Искра Баева е посветила изследователския си интерес на историята на Източна Европа и България през ХХ в., като специално място в публикациите ѝ заемат проблемите от съвременната история на Източна Европа, Студената война, международните отношения през ХХ в. и в началото на ХХІ в. Сред по-важните й публикации са книгите „България и Източна Европа” (Парадигма, С, 2001; 2010), „Тодор Живков” (Кама, С., 2006), „Източна Европа през ХХ век. Идеи, конфликти, митове” (Парадигма, С., 2010). Най-новата й книга е „16-а република ли? Изследвания и документи за българо-съветските отношения след Втората световна война” (Изток–Запад, С., 2017), в съавторство с проф. Евгения Калинова, с която имат и други съвместни трудове.

Има множество публикации, посветени на дейността на българската държава в чужбина в защита на българите.

Наталия Михалевска – директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Министерство на образованието и науката

Наталия Михалевска е директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, Министерство на образованието и науката.

Проф. д-р Пламен Павлов – ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, историк, преподавател

Проф. д-р Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и средновековните балкански държави във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ от 1984 г.

Автор е на над 350 публикации, сред които книги, студии, статии и др., на публицистика и поезия. Член на редколегиите на научни и научно-популярни издания за история, литература и култура, вкл. „Българите в Северното Причерноморие“ (В. Търново – Одеса), списанията „Епохи“ (В. Търново), „Български векове“ (София), „Будител“ (София) и др.

В периода 1998–2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Участва в различни проекти и инициативи, свързани с българските общности в чужбина. Сътрудничи на български медии в страната и зад граница: Агенция и Радио „Фокус“, „Дебати“, „Фрог“, „Фактор“, „Поглед“, „Еврочикаго“ и др., на вестници и списания – „24 часа“, „Труд“, „Роден край“ (Одеса), „Хемус“ (Будапеща), „Роден глас“ (Прага) и др.

Член е на неправителствената Българска академия на науките и изкуствата и на Асоциацията на българите по света. От 2003 г. е автор и водещ на научно-популярното предаване за история и култура „Час по България“ на телевизия СКАТ. Сценарист и консултант е на документални филми за БНТ и други телевизии.

Райна Манджукова – учредител на Центъра на бесарабските българи в България

Райна Манджукова е родена в Украйна. Магистър е по български език и литература от СУ „Св. Климент Охридски“, от където има и втора специалност руски език. Автор и водещ е на публицистичното предаване за българите в чужбина „Облаче ле бяло“ по телевизия СКАТ. Има дългогодишен опит в медийната сфера, като акцент в работата й са българите в чужбина. Автор е на многобройни публикации в печата, както и на сборника „Кръстопътища български“. От 2015 г. е директор „Учебна дейност“ в компютърна академия IT STEP.

Дълги години е работила в Държавната агенция за българите в чужбина, била е и неин председател.

Райна Манджукова е ръководила и участвала в множество международни прояви, свързани със сънародниците ни зад граница. Сред тях са: Международна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина „Роден език и култура зад граница”, (30 юли, НИМ); Международна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина „Българските училища в чужбина и новата държавна политика  на българите зад граница”, (16 юли, НС); Общобългарски събор под патронажа на президента на Република България „Рожен 2000”.

Има редица участия в работни групи и в изготвянето на значими документи от аналитичен или стратегически характер с основен акцент върху политиката за българите в чужбина.

Съучредител и член е на ръководството на асоциация „Световната България“ за работа с българите извън страната. Съучредител е на Асоциацията на българските училища в чужбина. Съучредител и член е на Управителния съвет е на Центъра на бесарабските българи в България.

Руслан Мъйнов – актьор, бесарабски българин

Руслан Мъйнов е бесарабски българин. Роден е на 15 ноември 1976 г. в град Измаил, Украйна. През 1998 г. завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство“ в класа на проф. Надежда Сейкова. Актьор е в телевизионните продукции „Хъшове“ и „Шоуто на Слави“. Бил е един от водещите на „Господари на ефира“. През 2007 г. заедно с Любомир Нейков, Кръстьо Лафазанов и Христо Гърбов създават телевизионното шоу „Комиците“.

Руслан Мъйнов участва в десетки театрални постановки. Развива широка концертна дейност с всички оперни и оперно-филхармонични дружества в България. Има издадени шест албума.

Доц. д-р Харалан Александров – социален антрополог, преподавател в НБУ

Доц. д-р Харалан Александров е роден в София. Завършил е Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава дипломна работа за междуетническите връзки в районите със смесено население в България и получава магистърска степен по хуманитарни науки. Между 1994 и 1999 г. специализира в различни университети в Канада, Словакия, Великобритания, Унгария и Русия. Участвал е в редица български и чуждестранни курсове и семинари, свързани със социалната антропология.

Първата му докторска дисертация е теренно изследване върху културната идентичност, а втората – изследване в хода на действието (action research) върху организационната промяна и лидерството в български условия.

Харалан Александров е антрополог, организационен консултант и анализатор на обществените процеси. Изучава проблемите на идентичността, самоорганизацията на човешките групи и общности и лидерството в тях, социалното развитие и културната промяна. Автор е на научни публикации в различни области.

Доцент е в Нов български университет и е член на Български институт за отношения между хората. Консултира организации и проекти в областта на образованието, местното развитие и грижите за деца.

Работил е по редица проекта на UNDP (Програма на ООН за развитие), Световната банка, „Прозрачност без граници“, институт „Отворено общество“ и други. Има множество публикации в български и чуждестранни издания.

проф. Веселин Цанков - проф. д.ик.н. в Катедра „Правни науки“, Юридически факултет

Веселин Христов Цанков е доктор по право, професор по Конституционно право, от 2015 г. е доктор на науките.

Работил е в различни ведомства като практикуващ юрист по въпросите на българското гражданство, чужденците, бежанците, гражданската регистрация. Специализирал е в Русия, Швейцария, Англия, Испания по въпросите на миграция, убежище, гражданство, хуманитарно право.

През последните години се занимава с научноизследователска, преподавателска и консултантска дейности. Като преподавател води курсове по Конституционно право, по Защита на правата на човека, по Миграционно и Бежанско право, по Изборно право и избирателни системи.

През 2010 г. е избран за представител на Република България в Управляващия борд на Агенцията по основните човешки права на ЕС за срок от 5 години (до 2015 г.).

През 2012 г. е избран за председател на Постоянната комисия по социални, правни науки и национална сигурност при Националната агенция за оценяване и акредитация при МС за периода 2012 – 2015 г.

Автор на 10 монографии сред които „Българските общности зад граница – правни аспекти“ и над осемдесет други публикации. Участия в редица научни форуми, като експерт и водещ панели и секции. Ръководител на междуведомствена работна група изготвила законопроект за българските общности зад граница през 2008 година.