Президентската институция е нова в политическата история на България.
За първи път тя се формира с § 41 от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Народна република България (ДВ, бр. 29 от 1990 г.),  с който се отменя Глава V „Държавен съвет” в Конституцията от 1971 г. и се създава нова Глава V „Председател (президент) на Републиката”. По време на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990 г.), на която са договорени основните параметри на демократичния преход, не е постигнато съгласие как да се нарича едноличният държавен глава и затова се използват едновременно и двете наименования. На Кръглата маса е взето решение за провеждането на многопартийни избори и за свикване на Велико Народно събрание, което да изработи нова конституция.
На 3 април 1990 г. ІX Народно събрание избира за председател (президент) на Народна република България Петър Младенов.
На 1 август 1990 г. VІІ Велико Народно събрание избира за председател (президент) на страната лидера на СДС Желю Желев на мястото на подалия оставка Петър Младенов. За вицепрезидент е избран ген. Атанас Семерджиев.
На 12 юли 1991 г. VІІ Велико Народно събрание приема новата демократична Конституция на Република България, която постановява, че България е република с парламентарно управление. В нея е разписано, че президентът е държавен глава, който олицетворява единството на нацията и се избира пряко от гражданите за срок от пет години.