ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА

Президентът на републиката се избира пряко от народа за срок от пет години и съгласно Конституцията на Република България символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения.

Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи.  Неговите правомощия са посочени в основния закон на страната.

Държавният глава не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но взаимодейства с всяка от тях.

Държавният глава има право да отправя обръщения към народа и към Народното събрание. Чрез тях той изразява позиция като обединител на нацията.

Президентът информира обществеността и Народното събрание по основни въпроси на осъществяването на държавната власт в кръга на своите правомощия.

Взаимоотношения на държавния глава с Народното събрание

Президентът насрочва избори за народни представители, които се произвеждат до два месеца след изтичане на четиригодишния мандат на Народното събрание. Държавният глава свиква на първо заседание новоизбраното Народно събрание до един месец след произвеждане на парламентарните избори.

На президента принадлежи правомощието при необходимост да свика Народното събрание, ако то не заседава.
Освен избори за народни представители, държавният глава насрочва и изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за органи на местното самоуправление при условията и реда на Изборния кодекс.

Президентът определя и датата, на която да се произведе национален референдум, когато парламентът е взел решение.  Той може да направи предложение  до Народното събрание за произвеждане на национален референдум при условията и по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Президентът има право на законодателна инициатива за промени в Конституцията.

Участва в законодателния процес, като обнародва законите. Държавният глава може в  15-дневен срок от приемането  на закон от Народното събрание мотивирано да го върне за повторно обсъждане в парламента, което не може да му бъде отказано (отлагателно вето). Чрез ветото президентът търси нова възможност за обсъждане на спорни пунктове от приет закон – съответствие с Конституцията, с международното право, с европейското право, с действащото законодателство, или по целесъобразност. Ветото може да бъде преодоляно, ако Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. В този случай държавният глава е длъжен в 7-дневен срок от получаването на закона да го обнародва в „Държавен вестник”.

Държавният глава и правителството

Държавният глава участва в процедурата за съставяне на правителството. Той провежда консултации с парламентарните групи и възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост парламентарна група. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър- председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага мандат на втората по големина парламентарна група. Ако и в този случай опитът е неуспешен, държавният глава възлага проучвателния мандат на следваща парламентарна група. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател, който от своя страна предлага състава на Министерския съвет.

Конституцията предвижда, че при невъзможност за съставяне на парламентарно подкрепено правителство, президентът разпуска Народното събрание, насрочва избори за народни представители и назначава служебно правителство. Служебното правителство осъществява вътрешната и външната политика на страната и е отговорно пред държавния глава. То води текущите дела в държавата до избиране на правителство от новоизбраното Народно събрание.

Споделена компетентност на държавния глава и правителството

Президентът може да сключва международни договори от името на държавата, съгласно Закона за международните договори на Република България, след съгласуване с Министерския съвет.

Държавният глава утвърждава промени на границите и на центровете на административно-териториалните единици по предложение на правителството, при условията и реда на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.

Конституцията възлага на президента да назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на държавата в международните организации по предложение на Министерския съвет по реда на Закона за дипломатическата служба.

Държавният глава приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в нашата страна. Това правомощие е в изключителната компетентност на президента.

Основният закон възлага на президента и награждаването с ордени и медали. Условията и редът за награждаване с държавни награди – ордени и медали на  български и чужди граждани, са разписани в  Закона за ордените и медалите на Република България. Ордените, с които президентът награждава български и чужди граждани, са: „Стара планина”, „Св. св. Кирил и Методий”, „За гражданска заслуга”, „За военна заслуга”, „Мадарски конник” и „За храброст”. Президентът награждава български граждани с медал „За заслуга”. Предложения за награждаване с ордени и медали се правят с решение на Народното събрание или на Министерския съвет, въз основа на мотивирано предложение от съответните министри, от Българската академия на науките, от висшите училища, от Българския Червен кръст, от творчески съюзи, сдружения и други организации с нестопанска цел, както и от инициативни комитети на граждани.

Конституцията предоставя на президента правомощие да опрощава несъбираеми държавни вземания. Съгласно действащото законодателство, държавни вземания са онези парични задължения, които гражданите и юридическите лица са длъжни да внесат в полза на държавния бюджет. Опрощаването се прилага за длъжници, които по някакви причини са в положение на невъзможност да ги изплатят, не притежават имущество над предвидения в закона несеквестируем минимум, техните доходи са под социалния минимум, влошено здравословно състояние и други. При осъществяване на това свое правомощие президентът се подпомага от специализирана комисия.

Държавният глава наименува обекти с национално значение, включително извън географските граници на Република България, и населени места.

Отбрана и националната сигурност

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.

Главнокомандващият по предложение на Министерския съвет и при  условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили; привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност; обявява обща или частична мобилизация; назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

При военен конфликт или война президентът на републиката има конкретни правомощия, чрез които се гарантират националната сигурност и териториалната цялост на държавата. Той обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи парламентът се свиква незабавно на заседание, за да се произнесе по решението. Държавният глава координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност, с цел прекратяване на военен конфликт или на война. Той ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия; привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет; въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната, внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Съгласно Конституцията, президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Съставът  на Съвета се определя при условията и по реда на Закона за Консултативен съвет за национална сигурност. Съветът е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност и обсъжда въпроси, свързани с външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани и действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност.

Взаимодействие на президента със съдебната власт и с Конституционния съд

Конституцията на страната предвижда съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Изключение е предвидено за председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор, които се назначават и освобождават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет.  Президентът  на републиката назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, по предложение на Висшия съдебен съвет.

Президентът участва във формирането на Конституционния съд, като назначава четирима от неговите членове. Държавният глава може да отправи искане до Конституционния съд – за  даване на задължителни тълкувания на Конституцията; за произнасяне по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание; за решаване на спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи; за произнасяне за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; за произнасяне по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения и по спорове за законността на избора на народен представител.

Участие в конституиране на публични органи

Конституцията предвижда президентът да участва в конституирането на публични органи, когато това е предвидено в закон. Съгласно действащото законодателство той назначава двама членове на Съвета за електронни медии; представител в Националния съвет по наркотичните вещества; трима членове на Управителния съвет на Българската народна банка; четирима членове на Комисията за защита от дискриминация; един член на Комисията за регулиране на съобщенията; представител в Съвета по сигурността;  представител в Съвета по киберсигурността. Назначава по предложение на Министерския съвет началника на отбраната, председателя на Държавна агенция ”Национална сигурност”, председателя на Държавна агенция “Разузнаване”, директора на служба “Военно разузнаване”, председателя на Държавна агенция “Технически операции”, началника и двама заместник-началници на Националната служба за охрана и главния секретар на Министерство на вътрешните работи. По предложение на парламентарно представените партии и коалиции назначава членовете на Централната избирателна комисия.

В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания

Указите, чрез които той осъществява правомощия при споделена компетентност с правителството, се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. Актовете на държавния глава, с които той:  назначава служебно правителство; възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;  разпуска Народното събрание;  връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане;  определя организацията и реда на дейност на службите към президентството и назначава персонала; насрочва избори и референдум;  обнародва законите, посочени неизчерпателно в чл. 102, ал. 3 от Конституцията, не подлежат на приподписване.

В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент

Вицепрезидентът се избира пряко от народа в една листа с президента и може да изпълнява ограничен кръг конституционни правомощия по изрично възлагане от страна на президента с указ (чл. 104 от Конституцията). Правомощията,  които могат да бъдат възложени на вицепрезидента, са тези по чл. 98, т. т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията (назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище;  упражняване право на помилване).

С Указ № 9 от 22 януари 2022 г. на основание член 104 от  Конституцията на Република България Президентът Румен Радев възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл.98, т.9, т.10 и т.11 от  Конституцията:

•     дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него
•     предоставя убежищe
•     упражнява право на помилване

Заедно с това възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 7 от Конституцията по Закона за българите, живеещи извън Република България.

Вицепрезидентът дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Процедурите, условията и редът, при които се осъществява това правомощие, са подробно уредени в Закона за българското гражданство. Дейността на вицепрезидента се подпомага от специализирана комисия със съвещателни функции.

Президентът е възложил на вицепрезидента да упражнява и право на помилване. С акта на помилване може да се опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - да се опрости или замени (чл. 74 от Наказателния кодекс). При помилване правните последици водят до освобождаване изцяло или отчасти от изтърпяване на наложено наказание от лицето, без да се заличава престъпният характер на извършеното деяние. Помилването се упражнява по хуманни подбуди и в случай на изключителност.

Вицепрезидентът може да предоставя убежище. При условията и реда на Закона за убежището и бежанците се предоставя особена закрила на чужденци, които се намират на територията на Република България и са преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.