Въпрос: Минути преди да приеме представителния строй на Българската армия като главнокомандващ на Въоръжените сили, за нас е чест в нашето изнесено студио да посрещнем президента Илияна Йотова. Здравейте, честит празник!

Илияна Йотова: Добро утро! Честит празник на всички наши сънародници от близо и далеч.

Въпрос: Г-жо президент, днес за първи път ще застанете пред представителните ни части като жена президент и ще приемете този строй. Каква армия виждате?

Илияна Йотова: Вълнението ми е огромно. Виждам армия на дълг и чест, със славно минало, приемственост, с традиции и с бъдеще.

Въпрос: Какво бихте казали на българските военнослужещи?

Илияна Йотова: Най-важната дума, която трябва да прозвучи днес, е Благодаря. Благодаря им за това, че пазят българското знаме и българската държавност. Това са смели хора – жени, мъже, момчета, момичета, които са приели най-трудната и рискова професия, изискваща дисциплина и много лишения. Но знаят защо го правят –  заради родолюбие, Отечество, Родина и мир.

Въпрос: Казахте „мир“. В свят с не един и два военни конфликта каква трябва да бъде стратегията за развитието на българската отбранителна мощ и на армията ни?

Илияна Йотова: Напоследък говорим много за тактики и стратегии и сякаш вече хората престанаха да слушат, като чуят тези думи. Според мен трябва да бъдат направени веднага и спешно четири неща:

Първо, започналата модернизация на Българската армия трябва да продължи с бързи темпове. Научихме го по трудния начин. В момента България географски се намира точно между два конфликта. Виждаме, че начинът, по който функционира армията ни и по който е оборудвана, не може да продължава напред.

На второ място, и най-важното, е инвестицията в хората. Славната българска история показва, че волята на българския войник никога не е победена от оръжие. Тя е нещо много повече. Но днес условията изискват нашите воини да бъдат добре подготвени и обучени, да имат възможност да отидат на най-добрите курсове, да бъдат в крак с новостите, да имат самочувствието, че са най-добрите.

На трето място са нашите съюзнически и национални отговорности. Да, ние сме член на Европейския съюз и на НАТО, но силата на един съюз е сбор от силата на всички държави, които съставляват този съюз. Когато армията ни е силна и боеспособна, тя допринася за това и съюзите, в които участваме, да бъдат силни и боеспособни. Но в никакъв случай това не означава, че нямаме отговорност към защитата на собствената ни национална сигурност. И ето тук трябва да изградим наистина тази високотехнологична и добре подготвена Българска армия.

И на четвърто място, да помислим и за това, че хората с униформи са хора, които имат нужда от нормален живот и статут, техните семейства да се чувстват добре и да се радват на уважението на българското общество.

Тези четири стълба и условия са изключително важни. Когато имаме толкова много претенции към Българската армия, много рядко се замисляме как могат да бъдат оправдани. А те могат да бъдат оправдани само ако българската държава и институции са на мястото си и гарантират тези условия за развитието на армията ни. Бих искала в мое лице военнослужещите да видят точно този защитник на техните права, но и на тяхното развитие.

Сигурна съм, че всичко това ще се изпълни. Бях няколко пъти на прегледа на състоянието на Българската армия. Виждам каква огромна амбиция има. Вървим по  верния път, но трябва още повече амбиция, гаранции и усилия от страна на институциите. В това съм абсолютно сигурна.

Въпрос: Преди да говорим за бъдещите управленски и политически решения, още малко за мястото на България, но по-скоро на дипломатическата сцена. Връщате се от Среща на върха на Европейската политическа общност, която се проведе в Ереван. Какво беше най-важното за България там?

Илияна Йотова: Още от самото начало съм един от най-големите защитници на Европейската политическа общност, защото напоследък много рядко в международен план имаме работещи формати. Да, имаме много конференции, срещи, декларации, приемат се много резолюции, но Европейската политическа общност е сполучлив формат, който дава резултати. Това се разбира от много държави. Рекорден брой, над 40 страни, присъстваха в Ереван. За първи път беше поканена Канада и дойдоха нейни представители.

Обикновено в Европейския съюз затъваме в доста теоретични постановки, в доста директиви и регламенти, за които понякога самите ние не знаем какъв точно ще бъде техният отзвук или реалният им резултат. Докато начинът, по който беше организирана тази среща, беше чрез конкретни кръгли маси, в които се говори за конкретни неща.

Въпрос: И кое беше важното за България?

Илияна Йотова: Важното за България беше изключително сериозното място, което се определя на нашата страна. Скоро не съм била в този формат, но човек наистина може да остане много доволен от уважението, с което се говореше за нашата страна. Това е така, защото България - и заради географското си положение, и заради своето членство в Европейския съюз, и заради възможностите, които има чрез изградените вече инфраструктури, се превръща в много важен залог да проработи Вертикалният газов коридор. Това е важно в настоящата ситуация с фактически спрени доставки от Русия заради санкциите, а от друга страна, кризата в Близкия изток показа колко зависим е целият свят от две точки на практика.

Този газов коридор ще проработи съвсем скоро и бях изключително доволна, че на кръглата маса можех да заявя, че България вече не само построи, тя започна да прави първите пускови проби на три отсечки, по които ще мине транзитният газ. И всички казват, че ако не е България, този газов коридор не може да съществува. А той има претенцията и възможностите след не много дълго време да захранва не само Украйна или Молдова, а от Украйна на практика да стига и до Северна Европа.

Много подробно говорихме точно за този съществен елемент и за ключовото място на България. И с много голям респект чух мнението на останалите колеги.

Няма да пропусна да отбележа, независимо от мнението на нашите румънски колеги, колко е важно да има още един мост на Дунав. Румъния е доста резервирана по този въпрос, но смятам, че може да се работи в това отношение и един ден да имаме и трети мост на Дунав.

Защото каква свързаност може да се очаква? Колегите се засмяха, когато им казах: „Уважаеми колеги, за каква свързаност говорим в Европа, в нашето общо европейско семейство, когато от Западна или от Северна Европа е почти невъзможно да стигнеш с влак до България? Много хубав символ е Ориент експрес, но някак си за XXI век не е достатъчно.“ Смятам, че в това отношение също ще получим помощ и от бъдещите фондове на Европейския съюз, но е необходима много работа и трябва да спечелим много съюзници.

Въпрос: Госпожо президент, многократно сте призовавали за разумна външна политика. Направихте го и онзи ден в първото заседание на Народното събрание, но и казахте нещо ключово – България трябва да показва характер. Кога? В какво трябва да показва характер?

Илияна Йотова: От самото ни приемане в ЕС през 2007 година вече са 19 години - достатъчно време, за да придобием самочувствие и да изработваме заедно с останалите партньори политиките си. Отдавна трябва да сме се разделили с тази „yes“ политика, с която тръгнахме в началото. Ако съм имала някакви претенции към българските правителства, това не е защото те са били от други политически сили или защото идеологически не ми харесват - нищо подобно. Те са били, защото се отива в Брюксел, стои се на Срещите на върха и няма нито един нюанс в българската позиция. Чакат се четири или пет страни, които предварително са съгласували позициите си с европейските институции, да кажат какво са решили и всички останали казват „да“.

Въпрос: Защо се поставяме в такава ситуация?

Илияна Йотова: Това е въпрос с много повишена трудност и отговорът е много дълъг, защото трябва да проследим всичко, което се случи през тези 19 години. Да си пълноправен член на Европейския съюз означава, че по всеки един въпрос, който се решава на европейско ниво, трябва да имаш свое мнение, определено от спецификата на това в коя част на Европа се намираш, кои са твоите съюзници, кои са твоите най-големи проблеми. После да отидеш и да кажеш това, като предварително може да събереш още съюзници за определен свой интерес.

Давам ви пример, за да не сме голословни - предстои приемането на следващия бюджет на Европейския съюз, така наречената Многогодишна финансова рамка. В момента в европейските институции е като в кошер, на практика предложенията на Комисията са блокирани, защото те не се харесват на много от страните.

Ние, държавите в Югоизточната част на Европа, имаме специфичен интерес и наши естествени съюзници са страните от Южна Европа. В такъв случай какво пречи да изработим една консолидирана позиция и да я отстоим там, където ще се вземат решенията, защото предложенията, които прави Комисията, не са добри за България. Проектът за финансова рамка означава нова философия на финансиране на селското стопанство и на практика зануляване на кохезионната политика. А един от основните принципи и ценности на Европейския съюз е изравняването на стандарта на живот на европейците, което няма как да се случи в това предложение.

Консолидираната и добре обмислена позиция на България в никакъв случай не трябва да бъде конфронтационна. Напротив – тя трябва да бъде много сериозно аргументирана, изключително професионална и моят десетгодишен опит в тези институции сочи, че тогава те винаги разбират и се съобразяват с казаното.

Въпрос: Да, но знаете, че в нашата външна политика често разговорът е между Изтока и Запада и във взаимното обвинение колко кремълско, руско влияние има във външната ни политика и колко няма. Ние се съсредоточаваме в това, а не в нещата, които вие казахте.

Илияна Йотова: Според мен това е част от инструментариума за политическа битка - едните срещу другите. България отдавна е решила своя път – член на Европейския съюз и на НАТО.

Това, за което можем много да говорим и спорим, е каква е посоката на самия Европейски съюз. Харесва ли ни като член на ЕС вече 19 години това, че Европа загуби лидерските си позиции? Харесва ли ни това, че сме извън всякакви преговори за решаване на международните конфликти? Харесва ли ни това, че загубихме статута си на място за дипломация, за решаване по мирен начин на големите конфликти? Това да се чува гласът ни, да бъдем икономическият фактор, икономическата сила в света. Сега трябва да се съобразяваме с мита, с внос, трябва да се съобразяваме със стратегически партньори. Разбира се, това е част от голямата политика, но къде е мястото на Европа? Това е големият разговор и важните въпроси и много хора мислят така, съдейки по многобройните срещи, които имах възможността да проведа в Ереван. Ще назрее съвсем скоро моментът, в който този разговор ще бъде проведен в Европа.

Спомняте ли си, че преди няколко години се поде неслучайно една инициатива за бъдещето на Европа от френския президент г-н Макрон, който впрочем е инициатор и на идеята Европейската политическа общност. Попитахме младите хора. Тези резултати с днешна дата трябва да бъдат препрочетени. Да, вярно, много кризи ни затиснаха оттогава, но имаше много добри предложения, защото Европа е преди всичко създадена като семейство и като проект за мир. Забравихме това някак.

Въпрос: Госпожо президент, да поговорим за вътрешнополитическите процеси, защото в четвъртък предстои да връчите мандат. Очакванията са той да бъде бързо реализиран и до края на седмицата да има встъпил в длъжност кабинет. Какви според вас са основните рискове пред бъдещото правителство и с оглед на внушителната победа на спечелилата формация, и с оглед на процесите в българското общество?

Илияна Йотова: Ще започнат да управляват в много тежък момент. Ще трябва да направят много сериозен анализ на финансите, които заварват, защото работим половин година с бюджет от миналата година. Нека да припомним, че този бюджет е все още в лева, а ние вече няколко месеца работим с европейската парична единица. Ще трябва да се подпомогнат най-уязвимите, най-бедните хора, да се справят с инфлацията и цените. Това са много тежки предизвикателства. Не давам съвети, защото действително съм дълбоко убедена, че трябва да има разделени правомощия на институциите и разделение на властите. Но все пак, тъй като ние сме колеги, обсъждаме непрекъснато, всеки има право да каже своето мнение.

Колкото повече съюзници намерим в лицето на българските граждани, които могат да приемат трудните моменти, но не могат да приемат лицемерието и лъжата, както и да бъдат заблуждавани, толкова по-успешни ще бъдат и реформите, и непопулярните решения, които предстоят. Така че бих препоръчала на всеки един министър и на правителството като цяло откровен разговор с хората – обяснения защо трябва да се вземе едно или друго решение, за какъв период от време, който ще трябва просто да преодолеем, и, разбира се, сериозни консултации с професионалисти, когато се вземат решенията. Последните години страдахме най-много от това, че решенията бяха лабораторни и се взимаха в кабинетите. И както виждате, резултатът е налице.

Въпрос: Ето затова говорихме и за модели на управление. Вие девет години бяхте до Румен Радев. Познавайки го, какъв ще е моделът „Радев“ на управление?

Илияна Йотова: Няма да говоря за модела „Радев“, защото според мен такова нещо не съществува. Да, ние работихме заедно, бяхме много добър екип, имахме общи цели и се надявам да ги постигаме и занапред, вече в различни качества. Румен Радев е човек, който държи на думата си. И има една черта, която хората позагубихме много напоследък, но той я притежава – никога и никого не е оставил.

Въпрос: Готова ли сте да го критикувате, ако се наложи?

Илияна Йотова:  Аз заявих още онзи ден в Народното събрание, че президентската институция ще бъде свободна и независима и ще бъде коректив не само на правителството, а на всички власти. Ние имаме много добър експертен състав в президентската администрация, имаме своите мнения и позиции и ще ги казваме гласно така, както сме ги казвали и през тези девет години. Румен Радев знае много добре такъв тип политика и позиция, така че няма да е нещо ново за него.

Въпрос: Давате заявка за институционален коректив, така ли да го разбираме?

Илияна Йотова:  Не само институционален - той може да е и секторен, може да е по позиции за външна политика, във всяко едно отношение.

Въпрос: Казахте, че идващото правителство среща страната в сложна обстановка. До каква степен това е плод на последните управления? Каква е Вашата конкретна оценка за кабинета на Андрей Гюров?

Илияна Йотова: До голяма степен служебното правителство изпълни най-важната си задача - да осигури нормален изборен процес, да се справи в немалка степен със схемите и купуваните гласове. Но нека да сме наясно, че това е само началото. Ако новото правителство спре, защото скоро няма да има избори, това ще бъде груба грешка, тъй като това са схеми, създавани с десетилетия. Тези първи стъпки трябва да бъдат продължени.

Бих искала да поздравя и финансовия министър, защото му беше изключително трудно. Да се работи в условия без бюджет и да се опитва да не фалират цели системи изисква сериозен професионализъм и много мислене, включително и към социалната страна на въпроса. Разбира се, аз бих искала да бяха направени малко повече неща за хората с най-ниските доходи, за да могат да понесат цената на това, което се случва в България в момента, за което има и обективни причини, свързани с горива и т.н.

Като цяло оценката ми за този кабинет е добра. Има нещо много ценно - може би за първи път от много години служебната власт ще предаде кабинетите, ще предаде своята работа на следващата власт без излишна конфронтация. Опитваме се от конституирането на това Народно събрание да покажем, че в България може да има различен начин на правене на политика. Дано това да не са само първите стъпки, а да продължим така и занапред.

Въпрос: Този служебен кабинет беше назначен по новите правила. Бихте ли подкрепили инициатива за връщане на старото положение с нови промени в Конституцията за служебните кабинети?

Илияна Йотова: Не само бих подкрепила. В някакъв момент, когато се решат най-належащите въпроси, считам, че новото мнозинство и народните представители трябва да се върнат към темата, защото безотговорност и блокаж на институциите не отиват на всички нас. Но говорейки по време на предизборната кампания и в официалните срещи, мога да кажа, че тази грешка е разбрана дори от най-големите апологети на конституционните промени. Осъзнали са какво са направили и очаквам те самите да се върнат към темата. Разбира се, слагам веднага едно условие - нека първо да се справим с това, което опира до всеки българин. Има време да помислим и за Конституцията.

Днес е много голям празник, който се чака от много български граждани. Нека поне в днешния ден се замислим за това какви са хората с униформите. Знаете ли колко далеч са например техните проблеми от това, което става по жълтите павета и в кабинетите на политиците? Хайде сега да се обърнем и да отворим вратата към тях. Ние говорим за героите от миналото, но аз съм повече от сигурна, че и днес в Българската армия имаме истински герои.

Много хора казват, че понятия като „родолюбие“, „дълг“, „чест“ са исторически понятия, които нямат място в съвременния технологичен XXI век.  Искам да ви разкажа само един пример. Като върховен главнокомандващ трябваше да удостоя с висше офицерско звание на полковник Атанас Георгиев, който вече стана и командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада на Сухопътните ни войски.

Бях по-разтреперена от него, защото ми се случваше за първи път. Но когато поговорих с този човек - вече бригаден генерал, понятия, които иначе знаем от книгите и казваме на тържествените мероприятия, като „дълг“, „чест“, „почтеност“, изведнъж придобиха плът и кръв в поведението, в очите, в думите на този човек. А най-хубавото беше, когато после говорих със съпругата и семейството му. Питах ги как се живее с военен с такъв чин и такива отговорности, и очаквах да кажат, както обикновено казваме ние, българите: „То се свиква за толкова години“. Нищо подобно! Те казаха: „Ние сме изключително горди от това, че нашият татко е Атанас Георгиев – човек, който е посветил живота си на нас, но и на родината ни“. Такива примери ни трябват и в XXI век, освен високите технологии и компютрите.

Днес искам да поздравя всички военнослужещи, всички българи с прекрасния Гергьовден и нека Свети Георги Победоносец да ни пази.                         

Въпрос: В момента, в който правителството встъпи в длъжност, започва ли кандидатпрезидентската кампания и готова ли е България да избере жена за президент?

Илияна Йотова:  Това ще реши България. Пък аз ви обещавам, че когато имам отговор на този въпрос, ще дойда първо във вашето студио.