Водещ: А те имат ли практика като държава да сключват договори за индустриално сътрудничество?

Румен Радев: Не.

Водещ: Тоест, тук не е да критикувате Бойко Борисов, че не е направил нещо, след като американците с никого не го правят?

Румен Радев: Не, Бойко Борисов не направи достатъчно и пропорционално на сумата, която харчи България. Договорът за мен е диспропорционален и неясен абсолютно. Той е в бъдеще неопределено време този договор.

Водещ: Тоест, трябвало е от „Локхийд Мартин“ да се иска конкретно производство, на конкретно място в България, конкретни технологии, а не общи приказки?

Румен Радев: Разбира се. Но точно затова повдигнах въпроса в НАТО, да се ангажират държавите. Аз тук не укорявам българското правителство, защото това си е практика на САЩ. Казах в какво го укорявам. Но затова повдигнах тази тема в НАТО на високо ниво. Защото в момента има такива отношения между държави и фирми за индустриално сътрудничество, но аз поисках той да бъде вдигнат на държавно ниво, на ниво на Алианса. Защото ако ние продължаваме така да се делим на продавачи и купувачи, икономическата и технологичната бездна между нас по-неразвитите и по-развитите ще продължава да расте. Това в бъдеще ще подкопава единството на съюза, а то е най-важно. Затова моят апел беше да се ангажират и държавните ръководства, и между другото, президентът Тръмп отреагира много положително, той на два пъти повтори: „Аз ще обмисля тази идея“. А тя вече се обмисля и на ниво международен секретариат на НАТО и е приета добре и в канцеларията на главния секретар на НАТО. Прие се много добре от всички останали лидери. И това е един начин ние да гледаме заедно напред. Ние трябва да развиваме заедно своите системи за отбрана, заедно да развиваме технологии, заедно да произвеждаме. Така се решават и още в самото начало сериозните проблеми по съвместимостта. Тях сега ги оставяме на краен етап, а ние можем в начален етап, когато замисляме новите технологии, още тогава да решаваме проблемите със съвместимостта между всички въоръжени сили в Алианса.

Водещ: Националната служба за охрана (НСО). Не един инцидент и тази година, отново нов директор. Вие подкрепяте ли ген. Красимир Станчев, че са нужни промени в Закона за НСО, приет преди 5 години?

Румен Радев: Първо, как се прие този закон? Вие знаете ли кой е първият Консултативен съвет за национална сигурност при предишния президент? Само 2 месеца след като встъпва в мандата си на президент се прави този съвет, на който се предлага да му се отнемат службите, и той разбира се, се съгласява. Така че този закон е параван за мен. От служба на пряко подчинение на президента, тя се превръща в служба към президента. И там много езуитски е написано, че президентът осъществява оперативно ръководство и контрол, обаче само чрез 3 неща: назначава началника след съгласуване с Министерски съвет, произвежда го във висше военно звание и утвърждава щата – дотук.

Реално президентът няма по закон оперативно ръководство върху службата. А по същия закон контролът е от комисия в парламента. И какво се получава? Изтиква се напред президентът да обира всички негативи, защото това била някаква служба към него и той бил принципал и т.н., но той няма механизмите, по закон той е лишен да въздейства върху службата, той даже не може да разпореди проверка – няма право. Още едно несъвършенство в този закон, което размива отговорността службата, тя остава без реално оперативно ръководство – т.нар. „списък за допълнителни охраняеми лица“. Това не е решение нито на началника на НСО, нито на президента. Има си по закон тричленна комисия – началникът на НСО, председателят на ДАНС, главният секретар на МВР, и забележете, НСО няма инструментите, с които да прецени дали някой някъде е заплашен – това е ангажимент на ДАНС и на МВР. Те казват в тази комисия: „Еди кое си лице, депутат, политик или с важни последствия върху правителството, ако стане нещо с него, както пише в закона, трябва да бъде охраняван, защото към него има сигнал“. И НСО няма право да откаже, но НСО само организира охраната. Така че всички въпроси за охраната на Пеевски, на Доган следва да се отнасят към премиера. Защото и ДАНС, и МВР са на пряко подчинение към него.

Водещ: А според Вас, трябва ли да бъдат те охранявани, ако службата се управляваше по начина, по който Вие смятате – да си бъде служба под управление на президента? Трябва ли да бъдат охранявани Пеевски и Доган?

Румен Радев: Тази седмица помолих, защото аз мога да моля, не мога да заповядам на началника на НСО по закон, помолих началника на НСО да покани председателя на ДАНС и главния секретар на МВР, да събере комисията – събраха се. Резултатът е категоричен, от МВР и ДАНС, че има заплаха и трябва да продължава охраната. Ето това е резултатът. Ако питате мен, ако президентът има по закон пълните правомощията върху службата, г-н Доган и г-н Пеевски не трябва да бъдат охранявани от НСО. Не заради това, че няма заплаха за тях, а защото имат достатъчно финансов ресурс да си организират охрана. И тук трябва да се прецизира наистина и да се стесни кръгът на охраняваните лица. Но пак казвам, единствено тази комисия, тоест, ДАНС и МВР предават информация и решават, НСО организира изпълнението. Това е механизмът на работа на службата по този закон към момента.

Водещ: За Пеевски ще Ви кажат – той е депутат, нищо че има пари. За Доган – той е почетен председател на една от най-големите български партии. И като има заплахи, държавата ги защитава.

Румен Радев: Пак казвам, трябва да се преценява и финансовото състояние според мен. Защото има…

Водещ: Тоест, ако президентът е богат човек, не трябва да го пази НСО?

Румен Радев: За президента има изричен член в закона. Там е и президентът, и министър-председателят, и председателят на Народното събрание.

Водещ: Имате предвид само тези, за които се преценява.

Румен Радев: За тези тримата, и това е практика в държавите… Там категорично се носи охрана, и тя не може да се отказва. Въпреки че ако ме питате мен, аз мога и без охрана. Аз си ходя и с колело, когато мога, когато времето позволява, говоря като физическо време – имам достатъчно време, ходя и с колело.

Водещ: Не са ли много тези хора, които се занимават с Вас? И Цвета Караянчева я записвах, значи, идват едни авангарди, проверяват, това всяка година го гледаме. Аз не разбирам сигурно от тази работа, но понеже съм гледал в други държави как ги пазят – толкова видимо и демонстративно не изглежда.

Румен Радев: Нека кажа и нещо друго, сега има доста популистки призиви да се закрие НСО. Когато призоваваш да се закрие, трябва да предложиш какво ще се открие на негово място. Защото същите тези хора, имена няма да споменавам, понеже ги познавам тези държавници, общувам често с тях, знам как се охраняват навън. А когато идват тук, те си пращат свой авангард, който предварително с нашите служители от НСО съгласуват тяхната охрана, когато са в България и изискват определен клас брониран автомобил. Това, че снимат с ранички по метро и т.н., нека си ги имат тези снимки, но аз съм бил и при тях, знам и тук какво става. Така че добре закриваме НСО, но когато тези хора идват тук, говоря за чуждите, хайде, нас ни остави – аз казах за мен, аз съм готов да нямам охрана, ако законодателят прецени…

Водещ: Не е ли достатъчно един човек да се движи с Вас?

Румен Радев: Ако законодателят прецени. Този един човек Вие не може  да си представите на какво натоварване ще бъде подложен. Аз не искам да влизам в схемите, по които тези хора охраняват, но си има стандарти. Но това е друга тема. Когато се правят такива промени, пак казвам, трябва да предложиш с какво ще заместиш. Защото когато дойдат от чужбина тук, те работят по ясни определени стандарти, по определени процедури, които са динамични, те се актуализират според заплахите. Тук трябва да има подготвени хора, най-малко езиково, които да комуникират с тях и заедно да осъществяват. Имахме европредседателство – вие имате ли идея колко официални лица преминаха оттук за тези 6 месеца? Сега си представете, ако с един от тях се случи нещо, какво ще стане с имиджа на България като държава, като място за инвестиции, туристическа дестинация и т.н. Една от държавите, които посетих, няма да и казвам името, кортежът от автомобили в моята делегация за мен беше над 30. На всеки 50 метра имаше охрана, ние пътувахме цялата столица с километри…

Водещ: А в Брюксел как се движите? Вие говорите за някоя държава, която сигурно не е чак такъв добър пример. Защо лидерите на Европа се движат по-обикновено?

Румен Радев: …Попитах президента, когато бях там на гости на тази държава: „Няма нужда от такива мерки, прекалено е – на всеки 50 метра да има човек в течение на километри“, казва: „Ами, това си е наш ангажимент, представете си ако стане нещо с Вас, какво ще стане с нас?“

Водещ: Защо в Брюксел не се движат с такива кавалкади: президентът на Европейския съюз, председателят на Европейската комисия?

Румен Радев: Вие, както и аз, нямаме точна идея как работят техните системи за охрана. Там средата е друга, това трябва да го отчитаме.

Водещ: А не могат ли да станат по-невидими и нашите?

Румен Радев: Би било добре.

Водещ: Да не се чувстват хората, че ги блокират, че ги изместват от пътя? В Брюксел нямаш това усещане, че минават примерно в един ден десетки държавни ръководители и целият град да умре?

Румен Радев: Ако българският законодател прецени, че трябва да се снижи охраната, че трябва да работи по други процедури, да го направят.

Водещ: Вие самият смятате, че трябва, защото казахте, че нямате нужда…

Румен Радев: Това е възможно да се направи. Но не се бъркам там, където си има ясни строги правила, където работят професионалисти и експерти, защото те носят отговорност по закон. А че някой по закон на тези момчета, между другото, има прекрасни професионалисти, изключително стойности хора, които поради различни политически популистки и други намерения, те биват постоянно подлагани на натиск, според мен, незаслужено оплювани. Но нека българският законодател прецени как да се носи охраната.

Водещ: Знаете ли, г-н президент, как изглеждат нещата, че хората на власт в България искате да демонстрирате, че сте на власт. И когато се движите с тези коли по този начин, когато се движите обградени видимо от толкова много охрана, така изглежда. Това не е и персонално към Вас, и обичайното оправдание е: „Така е казал законът“, но вие сте избрани да кажете как да стане, така че хората да нямат това усещане, че демонстрирате превъзходство.

Румен Радев: Пак искам да повторя, аз за себе си съм демонстрирал как мога да се движа, и то не за един ден. Мога да се движа с едно колело с още един човек до мен, също с колело – 10 км, от горе до долу и обратно.

Водещ: Значи можете.

Румен Радев: Но има хора, които преценяват степента на заплахата. Нито съм аз, нито е премиерът, нито е председателят на Народното събрание. Тези хора за това се тренират и обучават с години. Но ако, пак казвам, българският законодател прецени нещо друго, явно има нужда от дебат, аз съм готов да го приема. Може да ги направим, ако искате, и невидими, тези, които охраняват по някакъв начин, и това може да се помисли.

Водещ: Подкрепяте ли идеята на Обществения съвет на Националната библиотека, в него например е писателят Антон Дончев, тя да бъде разширена, по-скоро довършена – проектът й е бил тя да бъде два пъти по-голяма, за да се съберат всички книги, а не да са пръснати по села край София, със закрита градина за читални, да не са изсекат дървета, които междувременно понеже България не е достроила тази библиотека, са пораснали?

Румен Радев: Аз ви гледах в „Панорама“ – много добро представяне на този проект. Да, категорично го одобрявам. Той има голяма обществена значимост, особено ако говорим за България на бъдещето, ако особено погледнем нашето общество през призмата на последното международно изследване на PISA и очерталата се катастрофа в образованието, това, което имаме като деградация на духовност, да, има нужда. Виждал съм точно такъв тип библиотеки в САЩ.

Водещ: Атина построи нова библиотека, Букурещ построи нова библиотека.

Румен Радев: Това е и символ, че духовността, книжовността, науката, образованието са приоритет на държавата. Държавата ще даде много важен знак. Но ако искате, това е една малка мечта. Аз мога да ви препоръчам нещо друго – имах среща със сина на Шимон Перес, бившият израелски президент. Той ми подари една книга на баща си и тя се казва: „Няма място за малки мечти“. Той описва своя живот, своята роля като общественик, като президент на Израел. Аз ви съветвам да не е това само мечтата, защото на фона на всичко, което трябва да се направи, това е малка мечта. Мога да ви кажа и да ви предложа…

Водещ: Дайте една голяма мечта.

Румен Радев: Да се консолидират усилията в една обща система, общ замисъл на много повече такива проекти. Мога да ви дам, имам покана от сина на Шимон Перес да посетя Центъра за иновации „Мир“, който той основа в Израел. И сега ще го направя на форума на световните лидери, където ще отбележим годишнината от Холокоста в Израел през януари месец. Между другото, ви каня да видите този център заедно с мен. Ще пътуваме с израелските авиолинии, не с правителствения самолет…

Водещ: А какво мислите това за самолета също?

Румен Радев: Сега пак ще кажа, че…

Водещ: Аз мисля, че трябва да има България държавен самолет.

Румен Радев: Да, трябва да има.

Водещ: Но той например да може да се ползва и от Софийската филхармония да отиде да свири с него в „Музикферайн“, а не да плаща за самолети.

Румен Радев: Това е друга тема. Правителственият авиоотряд е към правителството, така че тези неща могат съвсем спокойно да се отнесат към него. Не искам да засягам темата със самолетите и с така истеризираните откази на навигационна система, което звучи страшно, за човек, който не познава нещата, но всъщност това е един съвсем безобиден отказ, но тук няма да навлизам колко са … системите в единствения самолет.

Водещ: Това за този инцидент със самолета с премиера, който стана и повод всички да кажат да се купи нов.

Румен Радев: Искам да Ви кажа, че един такъв център за иновации в България е и за нашата памет в науката, ами младите знаят ли кой е проф. д-р Димитър Пасков? Най-вероятно не знаят. Ние имаме име-светило в медицината, той е носител на, така да се каже, наградата „Оскар“ в медицината. Човекът, който изобретява нивалина, до тогава детският паралич е бич за човечеството. В този център, „Перес център“ в Израел – там са дадени и са описани всички израелски нобелови лауреати, цялата наука, как се консолидира държавата, за да вървят иновациите. Ние имаме нужда от такова нещо в България, ние имаме нужда да обърнем повече внимание на нашите олимпийски отбори по природни науки, по математика, физика, информатика, лингвистика, химия, биология – това са важни неща. Ние имаме нужда от центрове за иновативно обучение на деца, затова заедно с библиотеката, ако щете и филхармонията…

Водещ: Ами хайде отзад да стане и иновационен център, зад Националната библиотека.

Румен Радев: Нека стане. Да изложим постиженията на българите, децата да могат да видят достиженията на България в науката, в иновациите – ние имаме много, не ги знаем. Ние трябва да се гордеем с тях, да даваме пример, българските иноватори да го чувстват като дом, който да консолидира усилията и на гражданският сектор, на личността, на държавата в това, там да бъдат и книгите.

Водещ: Ето как порасна мечтата.

Румен Радев: Един прекрасен проект, но пак Ви казвам, заповядайте с мен, ако искате ще го видим заедно този център, струва си да се види. Пътуваме на 21-и януари, ако не се лъжа.

Водещ: Аз ще съм в Антарктида, г-н президент.

Румен Радев: Следващия път.

Водещ: Коя е думата на 2020 година?

Румен Радев: Отговорност. Отговорност на всички институции, на облечените с власт, които ги представляват пред българското общество. А съответно българското общество не трябва да забравя, че носи отговорност за своето собствено бъдеще, и да изисква от тези институции да имат отговорност за просперитета на това общество, а не за някакви други цели.

Водещ: Президентът на България Румен Радев в „Годината“ на Дарик радио.