Въпрос: Дами и господа, вие сте със „120 минути“ и нашето специално предаване - седмицата ни започна в Страсбург с интересната сесия на Европейския парламент и завършва тук, в София. Госпожо президент, благодаря Ви, че ни приехте.

Илияна Йотова: Добър вечер, уважаеми г-н Иванов. Добър вечер и на зрителите на „120 минути“. Благодаря за тази покана!

Въпрос: Да започнем от въпроса, който сякаш предизвика най-много реакции в отиващата си седмица. Става  въпрос за 21-вия пакет санкции срещу Русия. Ако в него остане руският патриарх Кирил, тогава България, както чухме от изказването на премиера Радев, ще наложи вето. След това чухме и още нещо - премиерът Радев се позова на защита от санкции на Вагит Алекперов, който беше президент и изпълнителен директор на „Лукойл“. Въпросът е това според Вас защита на българския интерес ли е или действие на държава, която застава срещу европейския консенсус през последните четири години по отношение на войната в Украйна?

Илияна Йотова: Бяха зададени няколко въпроса и да започнем от началото. Казвате, че това е предизвикало много сериозна дискусия - да, предизвика сериозна дискусия тук, в България. На последното заседание на Европейския съвет обаче не чух и не видях подобна дискусия. Още повече, че говорим хипотетично за следващия пакет санкции -  21-вият, а сега все още работим с 20-ия пакет. Заключенията на Съвета бяха насочени в съвършено друга посока и ако в тях има някаква новина, то това е приветствието от страна на всички европейски лидери за това, че започна преговорният процес за членство на Украйна в Европейския съюз, одобрението за междуправителствената конференция и отварянето на първия клъстер. По този въпрос решението на европейските лидери е единодушно.

По 21-вия пакет санкции можем да говорим с една уговорка - дали той въобще ще види бял свят един ден, защото една от информациите е, че европейските лидери са се споразумели санкционните пакети вече да не се приемат на всеки шест месеца, а за по-дълъг период от време. Тоест, ние работим с тезите и заключенията, приети през април.

Но няма да избягам от вашия въпрос. Смятам, че основанията на българския министър-председател, са основателни. Приемам аргументите му, защото не за първи път името на патриарх Кирил влиза и излиза от различни санкционни пакети. До този момент не съм видяла подобна дискусия в нито една държава, впрочем България досега не е участвала в такива дискусии. При обсъждането на санкционните пакети винаги има резерви от страна на различни държави членки, както по отношение на конкретни личности, така и по отношение на отделни санкционни режими.

Противник съм на това в момент, когато всички в Европа, а и самият г-н Зеленски искат час по-скоро да започнат преговори за мир и Русия да седне на масата за преговори, ние да отваряме нова конфликтна точка. А такава ще се отвори най-малкото от руска страна. В това трябва да бъдем убедени. Трябва ли сега да пренасяме спора върху въпроса дали Европа е срещу православието? Трябва ли да разделяме вярващите тук, в България? Моят категоричен отговор е „не“. Всички наши усилия трябва да бъдат насочени към разрешаване на този конфликт по дипломатически път и най-накрая към постигането на мир. Четири години война, четири години, в които последствията не засягат само двете страни, а цяла Европа. Тази война влезе във всеки български дом - чрез цените, чрез горивата и чрез всички останали последици, които този конфликт носи.

Въпрос: Има две срещуположни позиции. Едната позиция е, че Европа не бива да смесва политика и религия, но другата позиция е, че не става дума за православието, а за конкретен човек, който публично оправдава войната на Русия, използвайки религията като политически инструмент. Вие къде слагате границата?

Илияна Йотова: Няма нужда от поставянето на такава граница. Има конкретен запис  на конкретно предложение. Впрочем, когато дойде време за разискването на този пакет санкции, нека да видим кой точно го предлага и какви са аргументите на предлагащите. Тази тема и този конфликт бяха поставени именно тук, от нашите среди, от български среди. Така че, когато дойде времето, ако този пакет действително бъде разглеждан през юли, тогава ще имам и по-конкретно становище. Но така или иначе ние сме православна държава. Искаме българските вярващи да не бъдат разделяни по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история и е дало толкова много на нашата история, че точно по тази линия не ми се иска да възниква конфликт в страната. Бих направила всичко възможно той да бъде избегнат.

Въпрос: Ще бъда много директен с този въпрос. Мислите ли, че ако българското правителство беше посочило икономическия аргумент, свързан с „Лукойл България“, тогава той щеше да бъде разбран по един начин от обществото? Вече намесването на религиозната нишка, на православната нишка, поражда коренно различна реакция.

Илияна Йотова: Това е негово принципно становище и, пак казвам, тази тема беше абсолютно преекспонирана, защото българският министър-председател много ясно посочи и другите си резерви. Става въпрос за националната сигурност, става въпрос за бъдещето на ядрената ни централа, става въпрос за бъдещето на „Лукойл“. Това са обекти от националната сигурност. Само че по-кресливата част взе на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не й беше изгодно да коментира другата част от неговите резерви и основания. Впрочем, според мен това беше направено и с още една цел, за да се потопи и скрие добрата новина от европейските институции. А именно - следващият транш, който България получи по Плана за възстановяване. Между другото, две правителства не успяха да постигнат това, а тук буквално за по-малко от месец настоящото правителство успя.

Въпрос: Вие виждате ли риск, някои казват промяна в геополитическата ориентация на България? Завои към Унгария и ролята, която изпълняваше Унгария, за това да подкрепя европейските решения по принцип, но да блокира повечето решения, свързани с Русия.

Илияна Йотова: Аз ви предлагам да говорим за Европа по малко по-различен начин, а не с установени, как да кажа, чисто пропагандни тези. Вижте, ние сме в Европейския съюз, за да се чува българската позиция. Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат. Дори в една класна стая на децата се дава възможност да разсъждават, да изразяват мнението си или да рецитират нещо. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и гласът на останалите 26 държави членки. От големия си опит там мога да Ви кажа, че винаги се уважава, когато имаш собствено мнение. Ако всеки само изпълняваше, Европейският съюз отдавна щеше да се е разпаднал. Така че стига с тази наша собствена политика, за съжаление водена вече 19 години, която тръгна още от самото начало. Стига с тази „йес“ политика, при която на всичко казваме „да“. Стига сме се държали като плахия гост в европейското семейство. Ние имаме свои политики, имаме свои интереси. Опитваме се по този начин да подобрим и европейските политики, а никой не е казал, че ще бъдем наказани, защото имаме различно мнение. Ако имаше наказателни точки, щеше ли Европа да бъде толкова благосклонна и буквално за нула време да отпусне два транша на България, ако се съмняваше в нашата лоялност, ако се съмняваше във върховенството на закона или ако се съмняваше в друга външнополитическа ориентация? Друг е въпросът какъв е самият дебат за Европа. Харесва ли ни Европейският съюз във вида, в който е в момента? Очевидно не ни харесва. Двата конфликта, на които станахме свидетели, поставят един съществен въпрос. Според мен част от българската дискусия трябва да бъде насочена в тази посока ,,Как ще изглежда Европа на другия ден’’, както гласи и името на един небезизвестен филм. Тези два конфликта и тези две войни показаха, че старият начин на работа, старият начин на структуриране на европейските институции и целият механизъм на функциониране на Европейския съюз вече са безкрайно остарели. Европа трябва да се върне към лидерските си позиции. В това отношение аз действително съм изключителен поклонник  на стратегията за стратегическа автономност.

Въпрос: В същото време Европа е под натиск и от друга посока - Вашингтон. Не обичам сравнението на политиката с хазарт или игра на карти, но ще цитирам президента Тръмп. Има ли Европа карти в ерата на Тръмп според вас?

Илияна Йотова: Да, определено, поне в няколко посоки. Точно с това, за което говорих преди малко - със стратегическата автономност. Европа разбра по трудния начин няколко неща. На първо място, че трябва да бъде по-независима в областта на собствената си сигурност и отбрана. Говоря за Европейския компас за отбрана и сигурност. Говоря и за цялата платформа „Риарм“, от която България вече е част. Ние не говорим за някаква нова отбранителна формация, която да бъде противопоставена на НАТО, а по-скоро за засилване на европейския стълб в рамките на НАТО. Повече не можем да живеем в тази зависимост, защото войната, особено в Украйна, показа много сериозни липси. Впрочем, това се отнася и за нашата страна. България е особено заинтересована да има сериозна и модерна армия, добре оборудвана и добре мотивирана. А знаете старата максима, че ако искаш мир, трябва да се готвиш за война. Тоест, трябва да бъдеш толкова добре подготвен, че войната да стане невъзможна. Но второто важно нещо е начинът, по който Европа ще се финансира. Ако говорим за многогодишната финансова рамка, това е един съвършено нов бюджет, който се предлага от Европейската комисия. Да, основателна е нашата претенция за запазване на кохезионния фонд и кохезионните възможности, защото България все още е по-слабо развита държава и има нужда от подобно субсидиране. Но ако погледнем цялостно това, което в момента предлага Европейската комисия, ще видим нещо съвършено ново. В продължение на 60 години европейските институции подкрепяха държавите членки, за да изравняват стандарта си на живот и да постигат сближаване. Сега Европа казва: тези 60 години вече са зад нас. Сега е време Европа да бъде конкурентоспособна и лидер в сравнение с останалия свят. В тази конкурентоспособност България, повярвайте, има своето огромно място, както и в тази част на Европа. И понеже попитахте за отношенията със Съединените американски щати, ако и сега някой не осъзнава каква златна карта държи България в ръцете си.

Въпрос: Каква златна карта?

Илияна Йотова: Като член на Европейския съюз и заради геополитическото и географското си положение, България има важно място. Оттук един ден ще минават всички възможни коридори - енергийни, сухопътни и свързани с високите технологии. Тук ще бъдат новите дейта центрове и онази сигурна част от Европа, която ще бъде основен елемент от общата европейска сигурност.

Въпрос: Госпожо президент, може ли България да си позволи позиция, например като тази на Италия или на Испания, по отношение на конфликта с Иран и неговото начало?

Илияна Йотова: Да, със сигурност нашата позиция щеше да бъде същата, ако беше поискано преминаване на бойни самолети през въздушното ни пространство или ако имахме бази, които трябваше да бъдат предоставени за подпомагане на военни действия.В случая обаче това, което визирате, са условията по споразумението със САЩ и НАТО, както и логистиката за няколко самолета, които очевидно зареждаха други самолети.

Въпрос: Госпожо президент, може ли България да си позволи позиция например като тази на Италия или на Испания по отношение на конфликта с Иран и неговото начало?

Илияна Йотова: Да, със сигурност нашата позиция щеше да бъде същата, ако беше поискано преминаване на бойни самолети през въздушното ни пространство или ако имахме бази, които трябваше да бъдат предоставени за подпомагане на военни действия. Но в случая това, което визирате, е по условията на споразумението с Щатите и с НАТО и е логистика за няколко самолета, които очевидно зареждаха други самолети.

Въпрос: Когато Румен Радев призова Вашингтон за отмяна на визовия режим за български граждани, американската администрация не реагира. Вие споменахте думата „реципрочност“. Означава ли това, че според Вас е логично да се събуди отново дебатът в Европейския съюз за налагането на визи за американски граждани, ако визите за граждани на държави членки на Европейския съюз не отпаднат?

Илияна Йотова: Специално българската делегация няколко пъти сме слагали този дебат отново на масата в рамките на Европейския парламент специално българската делегация, защото този принцип на реципрочност в момента не се спазва. Това е нарушение и отказ от собствените ни правила и от собственото ни законодателство вътре в Европейския съюз. Тоест ние сме в нарушение на собственото ни европейско законодателство. Така че министър-председателят беше абсолютно прав да сложи тази тема отново на масата. И аз не възприемам това като еднократен акт и се надявам усилията на правителството и на всички български институции да продължат в това отношение.

Въпрос: През последните месеци видяхме серия от американски контакти в региона, включително посещение на адвоката на Тръмп — Рудолф Джулиани. Той беше тук, в тази сграда, Вие го посрещнахте. Виждам и много силно активизиране на американската дипломация в Гърция специално. Какво се променя в американската стратегия към региона? Променя ли се нещо?

Илияна Йотова: Ако бъдем коректни, тази активизация не е само в двете страни, тя е в целия този регион. И ако човек внимателно е прочел новата Стратегия за национална сигурност на Съединените американски щати, ще види един изключително засилен интерес към тази част на Европа. И когато говорим за тези коридори, те определено имат своите предложения.

Когато преди малко ви казах, че държим в момента златна карта в ръцете си, тя трябва да бъде изиграна изключително добре и да не бъде похарчена, защото от една страна има предложения от американска страна, а от друга страна - ние имаме европейски политики. Извинявайте, г-н Иванов, но колко години още трябва да говорим за Коридор № 8? Коридор № 8, който трябва да свърже Адриатика с Черно море и вече не е просто инфраструктурен проект, а проект, свързан със сигурността на целия регион и на цяла Европа. Колко години трябва да говорим още, че ни е необходим още един мост на Дунав, за да ни свърже с Румъния?

И нещо, по което си мисля, че отдавна България трябваше да подеме инициатива. Всъщност в целия този регион три сме държавите членки на Европейския съюз - България, Румъния и Гърция. При прокарването на нашите интереси много по-силно ще бъде нашето лоби за всички тези инфраструктурни проекти и коридори в рамките на Европейския съюз, където е нашата основна задача и място. Аз лично бих направила една такава инициатива, защото имаме много общи позиции и интереси — като започнете от следващото финансиране до 2034 година на Европа и стигнете до строежа на тези коридори.

На няколко международни форума, в които участвах, и тук в страната, и извън България, навсякъде се говореше за особената важност на Вертикалния газов коридор, който тръгва от Гърция, минава през България и Румъния, и през двете си разклонения отива засега до Унгария и Украйна, а оттам нататък — и за другите части на Европа. Затова България получи добра дума, защото вече сме почти готови със своята част от изграждането на този инфраструктурен проект. Тоест осъзнаването на това какво държим в ръцете си може да направи България наистина един много силен икономически център тук, в тази част на Европа.

Въпрос: Има ли си това някаква цена? Каква е голямата цена за новото стратегическо партньорство със Съединените щати и Тръмп?

Илияна Йотова: Аз не разсъждавам от тази гледна точка. Нямам такъв начин на мислене и на разсъждение изобщо. Аз разсъждавам точно от противоположната страна — какво България може да спечели, от една страна, от контактите си и от евентуални съвместни проекти със Съединените американски щати, и какво трябва буквално да притисне Европейския съюз да си свърши работата в тази част на Европа.

Г-н Иванов, ние дълги години, макар и членове на Европейския съюз, в Югоизточна Европа  бяхме периферия. Никой не обръщаше внимание какво се случва тук. Големите проекти като ТЕN-Т мрежите, енергийните проекти, всичко беше в Западна и Северна Европа. Ето че сега на България се дават възможности заради конфликтите. Защото наистина има нещо вярно в приказката, че всяка криза е възможност. Така че аз мисля от гледна точка на това какво първо ще спечелим ние.

Въпрос: Казвайки „ние“, визираме и България, и Европа - изгубихме ли от конфликта в Иран? Кой спечели?

Илияна Йотова: Аз бих оставила това на коментатори, на хора, които се занимават с анализи — международни анализи, на журналисти, на политолози, на специалисти по външна политика. Като държавник и като политическа фигура ще ви кажа, че ако от нещо съм доволна от този конфликт, е, че най-накрая разбрахме, че нищо с война не може да бъде постигнато. Заради този конфликт отново ситуацията доведе всички до масата на преговорите. Отново се говори за мир. Разбира се, нека да изчакаме и този 60-дневен срок, защото каквито и заключения да направим сега, е твърде рано.

Въпрос: Тази седмица имаше оценка за напредъка на Република Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз. Докладчикът за Северна Македония Томас Вайс предложи да отпадне един текст, свързан с ангажимент, който Скопие пое още преди години. Разбира ли Европа все още българската позиция към Република Северна Македония?

Илияна Йотова: Да, определено. Докато се дискутираше докладът на Вайс, който в крайна сметка е резолюция, нямаща никакви правни последствия, тя е изключително знакова заради записите вътре в нея и отношението както на нашите партньори, така и на самата Република Северна Македония.

Мога да ви кажа, че напоследък имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз. В противен случай не мога да си обясня този блокаж, който създават, защото те нямат проблем с България. Ако има някакъв проблем, това е между Република Северна Македония и Европейския съюз. Там има приета политика през вече далечната 2022 г. При всички контакти, които съм провела, всички разговори и с лидери, и с посланици, никой до този момент дори намек не е направил, че тази политика на Европейския съюз от 2022 година може да бъде променена.

Аз се учудвам как може да блокираш желанието на собствените си граждани да бъдат европейски граждани. Нямам обяснение на този въпрос. Включително и на последната среща с техния президент г-жа Силяновска и с външния министър г-н Муцунски, когато беше големият югоизточен форум в София, на който бях домакин, чух нещо, което за XXI век звучи буквално стресиращо. Всъщност сегашното управление на Република Северна Македония не признава действията и подписите на предишното. Опитах се да обясня, че това не е персонален подпис — това е ангажимент на държавата. И ако те са страна, която наистина е предвидима, което е основно правило в Европейския съюз, би трябвало да следват своите ангажименти.

Въпрос: Договорите се изпълняват…  Говорейки за региона, миналата седмица в София беше външният министър на Турция Хакан Фидан, който заяви, че въпросът с „Боташ“ ще бъде решен в близко бъдеще. Ще търгуваме ли нещо, за да бъде решен, или Турция ще търгува нещо? Как се решава подобен въпрос?

Илияна Йотова: Когато две страни се договарят, принципно винаги има компромиси и отстъпки от двете страни. Но не мога да бъда Вашият добър събеседник по този въпрос, защото темата „Боташ“ не беше в моя разговор с Хакан Фидан.

Друг е въпросът, че аз имам малко по-различно мнение за целия този проект и за договора, който беше сключен. Според мен, вместо да се плащат тези пари, той отдавна можеше да работи в полза на страната, както и в полза на Централна Европа. Но за съжаление политическите конфликти направиха това невъзможно, от което България, разбира се, само пострада. Недалновидна политика.

Той беше сключен в много смутни времена — точно когато спряха руските доставки. Не само българското производство и българската икономика, но и българските граждани бяха заплашени буквално от това да нямат един грам газ. Тогава той имаше своя смисъл и имаше бъдеще. Но само защото беше сключен от служебен кабинет, не просъществува. Сега, естествено, години по-късно е много по-трудно, но въпреки това имаме уверенията на правителството, че ще се вземат добри за България решения.

Въпрос: Към финала на нашия разговор, госпожо вицепрезидент, според Вас коя е най-голямата заблуда, с която Европа трябва да се раздели?

Илияна Йотова: Не трябва да се разделя с никакви заблуди, защото тя се събуди! Аз действително съм изключително доволна от този факт и това е много малко да се каже. Бих дала всичко от себе си, за да направим общото ни европейско семейство наистина лидерско семейство в света, да бъдем максимално независими.

Защото освен проблемите, с които вътре се сблъскваме в Европа помежду си -  не сме си изградили единния пазар, в момента Европа дори няма голяма платформа за изкуствен интелект, а ползваме чужди такива платформи. Да, има някакъв зачатък в лицето на френската платформа „Mistral“, но все още е много далеч от добрите резултати. Изключително малко е, а това ни прави технологично зависими много от други страни. А ако тръгнем в посока на истинската конкурентоспособност и то за всички страни, а не както сега се опитват пак да се прокарват различни оси на по-развити и по-малко развити страни, ако направим така, че действително да станем независими от внос, например от Китай, от където внасяме повече от една трета от 204 критични материала. Ако всичко това успеем да направим и извоюваме тази своя независимост, като създадем финансовото ѝ обезпечение с новите неща, които се предлагат, без да се забравят по-бедните страни, ние сме на правия път.

Европа повече не може да бъде само „солидарна Европа“. Години наред на Европа ѝ липсваше амбиция. Години наред на нас в България също ни липсваше амбиция. Водихме се по течението, по инерцията, дори с целия този механизъм на оперативни програми и европейски проекти. Сега трябва преобръщане на това съзнание. Преди години за Черно море не се споменаваше, а сега Черно море е геостратегически център. Така че имаме всички карти в ръцете си. Държим златната карта и понеже вие казвате „политика от карти“, всъщност ние имаме цялата колода в ръцете си в момента.

Въпрос: Не посочихте заблуда за Европа. Означава ли това, че вярвате в Европа?

Илияна Йотова: Срещу Вас седи един от най-убедените хора, които смятат, че от самото й създаване това е общност за мир.  Така се ражда европейската идея! Смятате ли, че на хората веднага след Втората световна война от Германия и от Франция им е било по-лесно? Смятате ли, че един Аденауер е трябвало лесно да преглътне политиката на германското смирение? Сигурна съм, че не им е било по-лесно, както не е било лесно на никого. Не ни е лесно и в момента, но аз вярвам в тази идея и вярвам в Европа.

Въпрос: Има ли заблуда, с която Илияна Йотова трябваше да се раздели през изминалите години?

Илияна Йотова: Не, аз винаги гледам напред. Защо човек трябва много да се вдълбава в миналото си и да преценява дали едно нещо е било заблуда, или не? Дори и най-тежките моменти, които е имал човек, изграждат и създават силен характер.