Президентът Росен Плевнелиев издаде указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. С обнародването на закона в „Държавен вестник“ ще влязат в сила онези разпоредби, които предвиждат мерки, предотвратяващи застрояване на дюните. Такива са спиране на прилагането на подробни устройствени планове, които предвиждат застрояване в поземлени имоти в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“, в които попадат пясъчни дюни.

Законът предвижда съгласуването и одобряването на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж да извършва само след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат дюни. Въвежда се забрана за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж за строителство в поземлени имоти по Черноморското крайбрежие в които попадат пясъчни дюни. Прекратяват се също така започнатите и неприключени процедури за изключване на площи от горския фонд и учредяване право на строеж по Черноморското крайбрежие, когато в тях попадат дюни.

Държавният глава ще упражни конституционното си правомощие и ще сезира Конституционния съд във връзка с новосъздадените разпоредби на чл.17, ал.2, т.6 и чл.17а, ал.1, т. 2 от приетия закон.

Конституцията възлага на публичните органи да осигурят опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Като отчита характера на пясъчните дюни като природно богатство, законодателят ги обявява за публична държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна. Промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, позволяващи строителство върху дюните на всички обекти на техническата инфраструктура, не осигуряват разумното използване на тези природни богатства - то трябва да отчита значимостта за обществото на допустимите изключения за строителство, като например националните обекти и общински обекти от първостепенно значение.  

С приетите промени в закона се допуска предназначението на поземлени имоти в горски територии за широк кръг обекти да става въз основа на подробен устройствен план, а не както е досега - при наличие на общ устройствен план. Законът не създава механизми, които да гарантират, че промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии в зона „А“ и „Б“ на Черноморското крайбрежие ще става при баланс между насърчаване на инвестициите, развитието на регионите и общините и създаването на условия за опазване и устойчиво интегрирано развитие на Черноморското крайбрежие.

В условия на икономическа криза, засегнала не само България, трябва да се търсят мерки за насърчаване на инвестициите и за развитие на икономиката. Това обаче трябва да става по ясни правила. По същността си промяната на предназначението на поземлени имоти в горски територии за изграждане на обекти, получили сертификат за инвестиции, е мярка за насърчаване на тези инвестиции. Липсват обаче защитни механизми, които да гарантират изпълнението на инвестиционния проект в срока и в размера на инвестицията, а промяната на предназначението е необратимо. Конституцията прогласява Република България за правова държава, а такава държава е тази, която отчита принципите за правната сигурност (предвидими и ясни правила) и за материалната справедливост (устойчиво използване на природните богатства, с отчитане на надделяващия обществен интерес).

Законът предвижда и създаването на двойствен режим за горските територии, които попадат в зона „А“ и „Б“ по Черноморското крайбрежие и за горските територии в останалата част на страната. Това не гарантира равнопоставеност на гражданите и на юридическите лица в страната.