Преодоляването на разделението в обществото, на ескалацията на омразата и тежката конфронтация и на междуличностните войни между политиците, бяха сред темите, които бяха поставени по време на срещата на президента Росен Плевнелиев с президента (1997-2002 г.) Петър Стоянов и председателите на Народното събрание от началото на промените след 10 ноември 1989 г. На поканата на държавния глава се отзоваха Александър Йорданов, акад. Благовест Сендов, Йордан Соколов, проф. Огнян Герджиков, Борислав Великов, Георги Пирински и Цецка Цачева.

На първата по рода си среща държавниците обсъдиха постиженията и проблемите на българския преход, очакванията на българските граждани от политиците и новите каузи, около които нацията днес може да постигне съгласие.

Близо четвърт век от началото на демократичните промени в България след 10 ноември 1989 година липсата на обща кауза и национална цел, усещането за липса на справедливост, ниският жизнен стандарт, демографската криза, състоянието на пазарната икономика и съдебната система остават най-големите предизвикателства пред демократичното развитие на страната ни, каза държавният глава, който обобщи темите на срещата.

Държавниците са единни във виждането си за необходимост от търсене и намиране на баланс в условията на криза и тежко противопоставяне. Водещи за българското общество днес са проблемите, породени от разделението на нацията и неработещите институции, които изискват насърчаване на гражданската активност, подчерта президентът Росен Плевнелиев. Особена тревога, породена от социалния статус на българските граждани, почти половината от които са застрашени от бедност, е била изразена по време на срещата.

Президентът Плевнелиев пое ангажимент да инициира дискусия, на която отново да бъде поставена необходимостта от реформа в образованието и в здравеопазването и за постигане на консенсус по този въпрос между всички парламентарно представени и извънпарламентарни политически фактори.

Като една от каузите, за които е налице консенсус, по думите на държавния глава, българските граждани считат постигането на европейски стандарт на живот, но и „морал по европейски в политиката“. За предвидимост и за сигурност, които да бъдат гарантирани както на институционално, така и на политическо ниво, се обявиха още българските държавници.