Религията бе сред основните врагове на тоталитарната държава, а хората, които не се отказваха от нея, бяха подлагани на гонения. Въпреки всички опити  мнозина смели български граждани не склониха глава и не се отказаха от вярата и правото си свободно да изповядват религията си. Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на паметник на св. папа Йоан Павел II в град Белене, където беше и папският нунций в България монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари
 
Днес в града беше отдадена почит пред паметта на българските мъченици Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов, Йосафат Шишков, обявени от папа Йоан Павел II за блажени, за мъченици на вярата, жертви на комунистическата власт.
 
„Тук, в родния град на блажения Евгений Босилков, на метри от най-страшния затвор на репресивната тоталитарна власт, този монумент ще се извисява като вечен символ на вярата и доброто“, заяви държавният глава в изказването си. Президентът отбеляза изключителната роля на св. папа Йоан Павел II в борбата на милиони източноевропейци за свобода и достойнство.
 
Държавният глава припомни смелостта на папата и думите му, заявени пред тогавашното държавно ръководство в Полша: “Имам чувството, че цялата страна се е превърнала в концлагер“. С това чувство живяха поколения източноевропейци, сред които и поколения българи, заяви президентът.
 
Държавният глава отбеляза, че с личните си истории блажените Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов, Йосафат Шишков се нареждат сред онези българи, чийто погубен живот е ярък символ на едно безбожно време. „Вярвам, че истината за репресиите на комунистическия режим трябва да се помни, но още по-искрено и силно вярвам, че трябва да разказваме историите на хората, които не избраха примирението, а достойнството“, заяви държавният глава.
 
След откриването на паметника, в двора на църквата „Рождение на блажена Дева Мария“ президентът Плевнелиев положи цветя пред паметника на родения в Белене католически свещеник Евгений Босилков, признат за блажен от папа Йоан Павел II през 1998 г. в Рим. Държавният глава разгледа и изложбата „България 1949 – 1989. Забранената истина“, представена в Младежкия център в църковния двор.