Първият по рода си Паметник на кирилицата беше открит в монголската столица Улан Батор в рамките на държавното посещение на президента Росен Плевнелиев в Монголия. Монументът с букви от славянската азбука, бе издигнат в двора на 118-о училище в монголската столица и бе открит в присъствието на монголския министър на културата, посланика на Монголия в София, преподаватели и възпитаници на училището.

„Тук най-ясно си даваме сметка за величието на делото на светите равноапостоли Кирил и Методий и на техните ученици - единадесет века след създаването си кирилицата продължава да се използва от над 300 милиона души от Далечния Изток през Монголия до сърцето на Европа“, каза държавният глава в словото си на тържествената церемония.

Президентът напомни, че Кирилското „АБ“ спаси и обогати много езикови, звукови и културни системи по целия свят. „Нашата азбука днес носи светлина и познание за повече от 50 народа, сред които освен българите и монголците, са руският, белоруският, украинският, сръбският и много други. Ние, българите, се гордеем, защото считаме за наш ценен принос запазването на делото на светите братя Кирил и Методий и разпространяването на кирилицата по света“, подчерта Росен Плевнелиев.

По думите на държавния глава, благодарение на делото на светите братя, българският и монголският народ са близки, въпреки хилядолетната историческа и географска дистанция. „Споделяме не само азбуката си, но и общ културен и цивилизационен код. Нашата кирилица има бъдеще в света, тя означава много повече от писменост – тя е нашият културен и духовен избор. Кирилицата – това сме ние заедно и доказателство за това е този паметник, поставен в двора на училище. Азбуката ще бъде този здрав мост, който винаги ще ни свързва и ще ни показва пътя“, каза още президентът Росен Плевнелиев.

От името на Инициативния комитет за изграждането на Паметника на кирилицата в Улан Батор археологът проф. Николай Овчаров определи 11 май като паметна дата и дари на 118-о училище в монголската столица икона на светите братя Кирил и Методий. Именно в България през 9 век започва преводът на богослужебните книги, откъдето те се разпространяват в целия славянски свят, припомни проф. Овчаров. С Паметника на кирилицата именно в една неславянска държава ознаменуваме това велико дело, допълни професорът.