Уважаеми г-н заместник-председател на Народното събрание,

Уважаеми народни представители и представители на политически партии,

Уважаеми представители на местната власт, кметове, областни управители,

Ваши превъзходителства,

Господа генерали, офицери, сержанти и войници,

Скъпи сънародници,

Вече 141 години българите гледаме към този връх с преклонение. Никой не ще го рече по-добре от Вазов: див, чутовен връх, на който шепа български и руски храбреци оставиха костите си, за да възкръсне България. И днес хиляди сънародници от четирите краища на Родината отново сте тук, за да си припомним как от кървавия мъх разцъфтя най-светлият национален идеал.

На Шипка всички вие преподавате урок по история на цяла България. В последните десетилетия немалко бе сторено, за да бъде изтрита и пренаписана тази история в услуга на политическите шарлатани от ново време. Както и преди няколко месеца, в мартенския сняг, тук отново сте хиляди. И както Вазов казва, с вашето присъствие на този легендарен връх, вие „строшавате на клеветата зъбът“. И това не е празен патос, защото залогът на нашата почит към истината и историята, уважаеми дами и господа, е нашето достойнство.

През годините патриотизмът беше отричан, но днес народите отново се обръщат към себе си, изправени пред заплахата от историческата амнезия и загуба на идентичност. Това е критичен и рискован исторически момент. Защото предизвикателствата на днешния ден лесно могат да подхранят агресивния национализъм и ксенофобията. В такъв момент за нас, българите, е важно да черпим вдъхновение от просветения патриотизъм на възрожденците: отворен към света, но уверен в своята сила и достойнства.

Той ще пребъде благодарение на вас, опълченците на историческата памет, които сте тук отново!

Към всеки един от вас, носителите на историческата ни памет, е моята искрена човешка признателност.

Вечна памет за героите на Шипка!

Да живее България!