Слово на държавния глава в град Карлово по случай отбелязването на 184 години от рождението на Васил Левски 

Уважаеми г-н Кабаиванов, кмет на община Карлово,

Уважаеми г-н министър на културата,

Уважаеми бъдещи народни представители,

Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,

Уважаеми кметове и общински съветници,

Уважаеми карловци и гости, дошли от цяла България,

Скъпи сънародници,

На днешната дата тук, в Карлово, се ражда  Васил Иванов Кунчев. Безправен българин, поданик на Османската империя, който ще проправи пътя към свободата на всички нас, неговите съотечественици.

Днес портретът на Апостола виси във всяко училище, във всяка институция. Името му носят селища, улици, булеварди, клубове и награди. Левски е месията на националната ни революция: неин вдъхновител, организатор и мъченик. Но това са видимите почести.

Важни са духът, важно е кредото на Апостола. А духът и кредото не живеят в паметниците. Тях ние поддържаме живи и те нас живи поддържат.

Има мисли непреходни, като знаменитото кредо на Апостола: времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Дълги години времето нас обръщаше, търпяхме, понасяхме, приспособявахме се, оцелявахме, примирявахме се. Емигрирахме и се  завръщахме, за да си тръгнем отново.

Дълги години отбелязвахме Апостола като герой от историческия ни епос. Като непостижим еталон.

Сега съзряваме, презряхме примирението си  и вече много българи разбраха, че дела трябват, а не думи. Че твърде дълго времето нас обръщаше. Настана моментът ние да обърнем времето. Всеки според силите си да вземе участие в общото ни дело да си върнем държавата. Да установим закона, който пази свободата, да отстояваме свободата, без която няма достойнство. Свободата да сбъдваме мечтите си тук в Родината, а не да ги гоним далеч зад граница.

Настана време да сбъднем мечтаната република на Левски. Да е чиста и свята е идеал, цел, хоризонт. Него едва ли ще стигнем, но към него винаги ще вървим. Защото това е нашият дълг като  българи, за да можем тук да сбъдваме мечтите си, тук да растат децата ни.

 В нашите сили е да сбъднем поне онова, което Левски пише в писмото си до Каравелов: да се даде правото на всеки народ, па и на всеки човек, който иска да живее почтено и свободно.

Поклон пред Апостола на свободата. Пред вашия град, Карлово, който роди най-големия измежду българите.

Да живее България!