Отец Паисий заклеймява като най-голям грях родоотстъпничеството и чуждопоклонничеството, заяви държавният глава

 

В най-мрачните времена за нашия народ, времена на гнет, безпаметност и безнадеждност, мисията на Паисий Хилендарски бе да разпали искрата на знанието, да извади българския род от безвремието и да върне самочувствието ни като народ със свой език, култура и свята религия, народ, наследник на могъща държавност и славна история, която трябва да помним и пазим. Това заяви президентът Румен Радев в словото си по случай отбелязването на 300 години от рождението на Св. Паисий Хилендарски и 260 години от написването на „История Славянобългарска“. Държавният глава отдаде почит пред неговото дело и положи венец пред мемориала на Св. Паисий Хилендарски в Банско. По-рано в църквата „Св. Троица“ в града държавният глава участва в Божествена Света литургия, отслужена от Неврокопския митрополит Серафим.

 

„История Славянобългарска“ е написана с непреклонна вяра и обич към Отечеството, но и с непоколебимо презрение и гняв към родоотстъпничеството и чуждопоклонничеството, които Отец Паисий заклеймява като най-голям грях“, посочи Румен Радев. По думите на президента духовната сила на „История Славянобългарска“ вдъхновява плеяда последователи, които кръстосват българската земя от край до край, за да пробуждат и за да отекват пламенните слова на Паисий Хилендарски и днес в ума и сърцата на българите. „История Славянобългарска“ докосва всяко българско сърце, защото от нейните страници бликат слова, по-силни от барута и пролятата кръв“, подчерта държавният глава.

 

„Паисий Хилендарски успя да оттласне нашия народ обратно в потока на времето и със силата на словото си вдъхна надежда и енергия на българите да съграждат бъдещето“, посочи още президентът. „Предначертанието на Отец Паисий не само въздига възрожденския духовен идеал, но от страниците на неговата история българинът преоткрива и географските граници на своето Отечество – от Дунав до Тракия и Македония“, заяви Румен Радев. 

 

В словото си държавният глава изказа признателност на Община Банско за организацията на възпоменателното събитие, както и на Българската православна църква, която в най-трудните времена за народа ни в годините на османско иго е съхранила нашата вяра, паметта, езика и националната идентичност на българите. Президентът приветства събралите се на площада в Банско млади хора и изрази надежда, че те ще направят така, че никога повече да не бъде задаван въпроса на Паисий „Поради що се срамиш да се наречеш българин?“.