Държавният глава проведе консултации с представители на парламентарната група на „Възраждане“

 

Парламентарно представените партии носят отговорност за конструктивно и отговорно отношение към важните задачи пред Народното събрание. Това заяви държавният глава Румен Радев, който днес на "Дондуков" 2 разговаря с представители на четвъртата по численост в 48-ото Народно събрание парламентарна група на „Възраждане“. В рамките на конституционната процедура президентът провежда консултации с политическите сили в новоизбрания парламент преди връчването на първия мандат за съставяне на правителство.

 

„Социалната и икономическата криза, кризата в сигурността, бушуващата само на километри от нас война и повишеният миграционен и бежански натиск, изискват България да има редовно правителство, което да вземе важни решения с дългосрочен хоризонт“, подчерта държавният глава. Той открои и част от важните задачи от законотворческата дейност, сред които Закона за удължаване на разпоредби от Бюджет 2022, законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и такива за по-бързо овладяване на инфлацията. Президентът обърна внимание и на необходимостта от попълване на редица конституционно установени органи, които работят в непълен състав или вече извън времевите рамки на своя мандат. 

 

В отговор на призиви от „Възраждане“ за свикване на референдум за влизане на България в Еврозоната, държавният глава посочи, че това е важен въпрос, но е важно да бъдат спазвани и законите. Президентът напомни, че съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори, е невъзможно. Затова различните виждания за приемането в Еврозоната е следвало да бъдат изразени в  процеса на подготовката и преди самата ратификация на Договора за членство на България в ЕС. 

 

„Постигането на по-добри икономически параметри е основна задача за парламента и правителството“, заяви президентът, като посочи, че в момента България не отговаря на Маастрихтските критерии най-вече по отношение на финансовата стабилност и инфлацията. Той изрази очакването си българският парламент да следи как по най-добрия начин се изпълнява Националният план за въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. и достигането на Маастрихтски критерии. По думите на държавния глава е добре страната ни да се стреми към добра макроикономическа рамка, но при условие, че нейното подобряване ще бъде от полза за гражданите и бизнеса. Президентът подчерта още, че е необходимо да се следи в перспектива и какво ще бъде развитието и състоянието на самата Еврозона преди България да се присъедини към нея, като в дебатите по темата се вземат предвид всички анализи на експерти.