Гарантирането на конституционното равноправие на българите в РСМ и опазването на културно-историческото ни наследство по тези земи ще сбъдне заветите на илинденци от 1903 г. за равноправие и справедливост, заяви държавният глава Румен Радев в словото си по случай 120–ата годишнина от обявяването на Илинденско-Преображенското въстание

 

Уважаеми г-н председател на Народното събрание, 

Уважаеми г-н министър-председател,

Уважаема г-жо вицепрезидент,

Уважаеми председатели на парламентарни групи и народни представители, 

Уважаеми министри,

Уважаеми г-н началник на отбраната,

Уважаеми представители на Светия синод на Българската православна църква, 

Уважаеми представители на съдебната власт,

Уважаеми кметове на общини от Пиринска Македония и Тракия,

Уважаеми представители на религиозните общности в България,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Ваши превъзходителства,

Скъпи сънародници,

 

От поколения на площада пред Паметника на Незнайния воин се събират пътищата на националната ни памет, на българската държавност и духовност. Тук отдаваме почит на безсмъртните имена и събития, които ни обединяват и чертаят летописа на нашия народ. 

 

120 години ни делят от съдбовното лято на 1903-а, когато българите от Македония и Одринска Тракия въздигнаха своята борба за независимост и равноправие в безпримерен героизъм и незабравима историческа епопея.

 

Илинденско-Преображенското въстание се превърна в най-масовия израз на волята за свобода на нашия народ. То се пренесе далеч във времето, защото резултатите му  надхвърлиха неговите непосредствени политически и военни цели отвъд рамките на епохата. То се превърна в ярък символ на българския дух и завинаги ще остане непреходно знаме на борбата за правда, права и човешко достойнство. 

 

Днес това въстание заема и своето важно място в отношенията ни с Република Северна Македония и от нас зависи то да ни води към решаване на проблемите и нашето сближаване на основата на историческата истина, защото въстанието бе възвестено от камбанния звън на българските черкви. То бе предначертано от следовниците на Левски, Ботев и Раковски, които продължиха да отстояват идеалите на българското националноосвободително движение в поробените земи. Увенчаха го със слава не само калените революционери, но и коравото селско население, което заделяше от своя залък, за да набави оръжие. Месеци наред бунтът устоя с военните умения на редица български офицери и с братската подкрепа на многобройни доброволци от свободна България.

 

Днес ние, потомците на илинденци от двете страни на границата, още носим своя неизпълнен дълг към дейците на въстанието. Днес, когато поздравяваме хората в РСМ с техния държавен празник, нека не забравяме, че светлите умове на освободителното движение в Македония и Одринска Тракия мечтаеха да превърнат своя роден край в земя на равноправие и справедливост. Затова и гарантирането на конституционното равноправие на българите в РСМ и опазването на културно-историческото ни наследство по тези земи ще сбъдне заветите на илинденци от 1903 г. за равноправие и справедливост. Това няма как да не се случи, защото гражданите и на България, и на РСМ се прекланят пред тези завети и пред идеалите на въстанието. А на същите тези идеали и принципи е изградена и съвременна Обединена Европа. Затова вярвам, че там, където има обща история, стремеж към диалог, разбирателство и доверие, предстои и общо европейско бъдеще.

 

Благодаря на инициативния Национален комитет, на клуб „Традиция“, Съюза на тракийските дружества, Македонския научен институт, на кметовете и гостите от редица общини от Пиринска Македония и Тракия, които с присъствието си на този площад показват, че паметта и идеалите на илинденци са живи и ще продължат да се пренасят през поколенията.

 

Вечна слава на героите от Илинденско-Преображенското въстание!

 

Да живее България!