Уважаеми, г-н Димитров, кмет на община Пловдив,
Уважаеми г-н председател на Народното събрание,
Уважаеми министри и народни представители,
Ваше високопреосвещенство,
Уважаеми г-н Началник на отбраната
Уважаеми г-н областен управител,
Уважаеми кметове и общински съветници,
 Уважаеми представители на религиозните общности в България,
Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,
Ваши превъзходителства,
Скъпи пловдивчани и гости на Пловдив,
Скъпи сънародници,

На днешния ден през 1885 г. Пловдив оповести триумфа на едно общобългарско дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Вазов ще напише, че това е „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите“. Само за броени часове мощното народно движение помете границата и една от най-големите неправди на Берлинския диктат.

Водени от Санстефанския идеал, предците ни отхвърлиха изкуствената дилема „румелийци“ или българи и не допуснаха наложеното разделение да спре развитието на България. Дръзкият акт на един просветен народ, който отказва съдбата му да се определя от великите сили, защити правото ни да живеем в общо, свободно и достойно Отечество.

Скъпи съотечественици,

Днес ние не просто припомняме върховете на българското минало. Чествайки Съединението, ние почитаме и осмисляме свещения пример за единение на онези, които преди 138 г. с воля и решителност предначертаха пътя ни като нация.

Националното ни единение е кауза, която трябва да отстояваме, за да не се налага на следващите поколения да водят нашите битки за справедливост, за държавност и достойнство. Каквито и да са различията в обществото ни, вярвам, че отстояването на националната ни памет и традиции, гарантирането на достоен живот за нашите деца в свободна, правова и европейска страна, е обща кауза за всички нас.

Особено днес, когато в Европа продължава да бушува опустошителна война и да се обезценява човешкият живот, да се надигат гласовете на омразата и ксенофобията и да се анатемосва всяко инакомислие, да плащаме с растящо обедняване за нашето собствено лекомислие и примирение.

Нека този знаменателен ден да ни напомня, че само единни можем да преодоляваме изпитанията и да градим онази България, на която предците ни посветиха живота си. Че силата ни като народ зависи от всеки един, но и всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали. Така както всеки засегнат от поредното природно бедствие – този път в Югоизточна България, следва да чувства протегнатата ръка на  държавата и обществото ни.

Поклон пред дейците на българското Съединение и техните завети!

Да живее свободна и единна България!