Слово на държавният глава Румен Радев тържественото отбелязване на 148-ата годишнина от Априлската епопея в Брацигово

 

 

Скъпи сънародници,

 

За мен е чест да бъда отново в героично Брацигово. Тук, където най-светлите и трагични събития от българската история са родова памет, семейни спомени и лична съдба. Където всяко място носи история и където разказите за смелост и саможертва са мост към предците.

 

Израснали в полите на древните Родопи, брациговчани винаги са пример за свободен дух и мъжество. Така е днес, така е било и в решителните дни на Априлската епопея от 1876 г. 

 

Както умелите ръце на брациговските майстори с поколения са издигали здрави каменни сгради, така упорито се е въздигала и вярата в свободата и са се полагали темелите на свободна България. Неслучайно Брацигово посреща с невиждана радост вестта за бунта. А Захари Стоянов пише, че Брацигово въстава цяло като един човек. 

 

Превърнато в крепост, градчето посреща жадните за кръв и плячка башибозушки орди с тътена на черешовите топчета. 16 дни в неравен бой брациговските юнаци удържат техния пристъп. 

 

„Брацигово падна подир славни битви!“, възкликва Вазов в Епопея на забравените. Но не падат в забрава обаче героите на българската свобода! Неповторим остава светлият лик на Васил Петлешков. Отказал да престъпи клетвата си и отказал да отстъпи от достойнството си на свободен човек, Петлешков избира съзнателно и решително мъчителната смърт, за да стане завинаги един от праведните светци на българската национална революция.

 

Думите му, изречени след неговото залавяне: „Сам съм, други няма. Аз водех, аз заповядвах, други не търсете!“ и днес свистят като плесница в лицето на онези, които панически бягат от своята отговорност и всячески се опитват да я прехвърлят другиму. 

 

Вече 148 години подвигът на Брацигово остава един от символите на Априлското въстание, оставило след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села. Както нерядко се случва в нашата история, в борбата за свобода загива цветът на нацията, онези, за които тя бе по-скъпа от живота. Тяхната саможертва, осъзната и приета, стресна цяла Европа. След героизма и кървавия погром над Априлското въстание никой вече не дръзна да оспори, че българският народ заслужава своята свобода!

 

Днес от нас, признателните потомци, зависи да пренесем във времето всеотдайността и родолюбието на предците ни. Само така можем да изкупим нашия дълг към всички онези, които саможертвено разпалиха пожара на бунта, за да възкръсне и пребъде България. 

 

Поклон пред героите на славния и кървав април на 1876! 

 

Да живее България!