Илияна Йотова откри научната конференция „Културно наследство – изкуство – музеи“, в чест на чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова

Един от примерите за неглижирането на културно-историческото ни наследство от страна на държавата е къщата на Димитър Талев в Прилеп. От юни 2023 г. има решение на Министерския съвет държавата да закупи този имот. Към момента не е направено нищо, а същевременно хора, които мразят България, разбиват с чукове тази българска светиня. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на научната конференция „Културно наследство – изкуство – музеи“, в чест на чл.-кор. проф. д. изк. Мила Сантова. Юбилейният научен форум се организира от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките, съвместно с Националната художествена академия и със съдействието на Исторически музей – Чипровци. Проф. Мила Сантова е водещ изследовател в областта на изкуствознанието, фолклористиката, етнологията, културната антропология, музеологията, материалното и нематериалното културно наследство. Значителен е приносът ѝ за вписването в списъка на ЮНЕСКО на Бистришките баби, нестинарството и чипровските килими.

„Вие сте истински енциклопедист, малко са такива хора не само в европейски, а и в световен мащаб. Човек, който милее за българското, с много любов, амбиция и усилия представя и защитава ценностите на българското културно-историческо наследство пред света“, посочи в приветствието си Йотова. „Притежавате и нещо, което липсва у много хора, които не слизат от телевизионните екрани. За разлика от тях Вие много добре знаете какво стои зад думите – България е на трето място по културно-историческо наследство и българите сме наследници на седем цивилизации“, обърна се вицепрезидентът към проф. Сантова.

В изказването си Илияна Йотова подчерта, че големият отсъстващ в поредната предизборна кампания е дебатът за българската култура. „Законите за културата чакат търпеливо десетилетия наред, а са още по-важни днес, когато в глобалния свят имаме нужда да отстояваме своята идентичност и да черпим самочувствие от културната си история“, заяви тя и представи няколко примера, които илюстрират липсата на национална политика в сферата на културата. „Идеята за Закон за старите столици свършва до първоначалния ентусиазъм и амбиция. Необходим ни е и за да показваме желания образ на България и българската култура навън“, отбеляза вицепрезидентът. Тя подчерта липсата на България в Кирило-Методиевите маршрути. „Парадокс е, че България не участва в тях, а претендира да бъде спасител и наследник на делото на Светите братя и техните ученици. Преди три години се обърнахме към изпълнителната власт в опит да спасим българското участие, но срещнахме стена от незаинтересованост“, припомни вицепрезидентът. Според нея много се говори за свързаността на културно-историческото наследство с туризма, но липсва законовата рамка за тази политика. „Преди време предложих да използваме европейско финансиране, за да създадем такъв маршрут, свързан с живота и дейността на най-големите дарители в българската история братята Евлоги и Христо Георгиеви – от имотите в Букурещ, през вилата в Карлово и текстилната фабрика. За съжаление, не се осъществи. Държавата прехвърля изцяло отговорността и инициативата на местната власт“, заяви Илияна Йотова.