България се стреми към изпълнение на Маастрихтските критерии, но е време и те да бъдат преосмислени, посочи Илияна Йотова

 

Членството на България в еврозоната е стратегическа национална цел и това не е лозунг. Приемането на единната валута ще допринесе за нашата по-нататъшна европейска интеграция, заедно с приемането ни в Шенген. Еврозоната означава сигурност, икономическо развитие, стандарт на живот. Присъединяването към еврозоната е процес, основан предимно на доверие. И най-красивите политики не стават за нищо, ако не са подкрепени от гражданите. Допълнително ерозират и когато темата се използва за собствено политическо оцеляване и пребиваване във властта. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на международната конференция „Бъдещето на еврото и бъдещето на България в еврозоната”. Конференцията постави началото на заседанието на Генералната асамблея на Европейската лига за икономическо сътрудничество. Във форума, който се провежда под патронажа на вицепрезидента, участват президентите на националните комитети на страните, част от организацията, както и представители на институции и на финансовия сектор.

 

В изказването си вицепрезидентът посочи, че България има техническата и логистичната готовност за присъединяване към еврозоната и поздрави за активната дейност Българската народна банка. По думите на Йотова все още е голям гладът сред българското общество за повече информация, експертни анализи и прогнози за приемането на еврото. „Българският гражданин трябва да бъде убеден, че страната ни по най-добрия начин ще се впише в еврозоната и няма да допусне по време на този процес жизненият стандарт да бъде понижен. С достоверна и широко достъпна информация институциите трябва да преборят страховете на българските граждани от приемането на еврото“, посочи вицепрезидентът, като даде пример с най-честите страхове – понижаване на доходите, ръст на инфлацията, вихреща се спекула.

 

Илияна Йотова акцентира върху опасността от двойни стандарти при приемането на България в еврозоната. „Няма да допуснем двойни стандарти както при приемането ни в Шенген – при изпълнени технически критерии по политически причини да не бъдем допуснати сред страните с единна валута. Опасявам се, че заради възхода на крайнодесните партии някои правителства ще се страхуват да дадат зелена светлина за приемането ни. Това ще доведе до ново голямо разочарование не само сред българските граждани, а сред всички европейци“, подчерта вицепрезидентът.

 

„Във време на отлагани, но необходими реформи в еврозоната, България трябва да бъде сред ядрото от държави в Европейския съюз, да има своето пълноправно място сред страните с единни валута и активно да участва със свои идеи и предложения за развитието на общата парична политика, за бъдещи европейски програми и механизми за финансиране, за приоритети и реакции при кризи. От години се говори, че са необходими реформи, които да стабилизират еврото и да засилят ролята му на световно ниво“, посочи Йотова и отбеляза, че е време за преоценка на Маастрихтските критерии, които да са по-гъвкави спрямо променените геополитически реалности. „Дали Пактът за стабилност и растеж, който предвижда задължението за 3% дефицит, изпълнява своята роля? Още повече че не проработи режимът на санкции при неизпълнение. Дали тази финансова дисциплина е условие за подем по време на криза, или в спокойна финансова конюнктура? Помним  кризата от 2008 г., която показа съществени недостатъци, които доведоха до икономическа стагнация, бедност и социално изключване, политически последствия“, заяви вицепрезидентът.

 

Европейската лига за икономическо сътрудничество е създадена през 1946 г. със статут на официален консултативен член на Съвета на Европа, както и на Икономическата комисия на ООН за Европа. Със своите експертни анализи и доклади лигата има активна роля при формирането на европейските политики.