Вицепрезидентът Илияна Йотова беше сред четиримата говорители, които представиха обобщените предложения от дискусиите, посветени на младите хора във франкофонското пространство
 

На XIX Среща на върха на Франкофонията, която събра в Париж представители на близо 80 държави, беше отчетен като много добър пример българският модел на обучение на френски език и реализация на пазара на труда. България беше представена от вицепрезидента Илияна Йотова, която запозна участващите държавни и правителствени ръководители с българските традиции в обучението на френски език на всички образователни нива и възможностите за кариерно развитие благодарение на добрата връзка между образованието и бизнеса. Тя изтъкна активната дейност в това отношение на Френско-българската търговска и индустриална камара.

Форумът „Креативност, иновации и предприемачество на френски език“ фокусира внимание върху младите хора във франкофонските държави и перспективите пред тяхното развитие. Вицепрезидентът Йотова беше един от четиримата говорители в Срещата на върха, които представиха обобщените предложения от кръглите маси, посветени на обучението, науката и кариерата на френски език. Със свои идеи се включиха и млади хора от различни държави. Изразено беше общото мнение за по-активно участие на младите хора в проектите, които предлага Франкофонията. Обсъдена беше необходимостта от система за образователен обмен в рамките на франкофонското пространство и от по-тясна обвързаност между френското обучение и бизнеса. Направени бяха предложения за създаване на специални фондове, които да подпомагат обучението и развитието на младежи от уязвими групи.

„За мен ролята на Франкофонията не само че не намалява, а става все по-актуална и важна в съвременния свят, изпълнен с големи трансформации, които често пъти изпреварват готовността ни да ги посрещнем. Форматът на Франкофонията предполага сътрудничество, чести срещи, дискусии, търсене на правилните решения и най-важното – солидарност и обединение за общи цели“, посочи Йотова. По думите й най-голямото предимство на Франкофонията е, че не облича в униформа, не налага шаблони, а зачита многообразието и културите. „С познанието си по френски език народите се чувстват част от това пространство, в което свободно могат да се изразяват, да поставят проблемите, да търсят решения, да получават помощ“, заяви вицепрезидентът.