Безнаказаността по високите етажи на властта руши самата идея за правосъдие, заяви държавният глава при откриване на дискусия за съдебната система

Процесът на реформи в правосъдната система трябва бъде продължен, но без да бъдат допускани предишните грешки, защото криминализирането на част от политическата класа у нас, съчетано с бездействието на прокуратурата, е несъвместимо с конституционния модел на нашето държавно управление. Това заяви президентът Румен Радев при откриването на дискусия на тема „Оттук накъде със съдебната власт?“, в която участват представители на съдебната власт, на професионални организации на магистрати, на академичната общност и на гражданския сектор. Форумът е организиран от Българския институт за правни инициативи.

В изказването си държавният глава посочи, че задълбоченият дебат за съдебна реформа предизвиква истерия в средите, които се чувстват комфортно със статуквото в системата на правосъдието и за които мрежите на Нотариуса, задушевната атмосфера в „Осемте джуджета“, лепкавото безвремие, обгърнало делото за КТБ и избирателното правосъдие са жизнено необходим гарант за облагодетелстване и безнаказаност. Президентът допълни, че темата за състоянието на съдебната система е болезнена, но е необходим задълбочен и искрен дебат. По думите на Румен Радев, въпреки че въпросите на правосъдието сякаш са загубили политическо и обществено внимание след отмяната на последните конституционни промени, тяхното значение е фундаментално за гражданите и държавата и продължават да вълнуват българите и чуждестранните инвеститори.

Държавният глава припомни организираните в президентската институция консултации с представители на други институции и експерти за необходимостта от промени в съдебната власт, които са показали, че решението трябва да е комплексно и да се основава на цялостна визия не само за конституционна промяна, а и за изменения в законодателството, които да са в синхрон. „За съжаление, поради специфичната динамика в нашия вътрешнополитически живот този дебат не можа да се разгърне пълноценно, а и самите конституционни промени тръгнаха в съвсем друга посока, която разми и тази енергия за промяна“, допълни Румен Радев.

Президентът разкритикува начина, по който бяха направени измененията в основния закон в 49-ото Народно събрание, тъй като за авторите им по-важна се е оказала промяната на националния празник и на правомощията на държавния глава, отколкото задълбочения експертен и парламентарен дебат. Същевременно времевата рамка на сложния процес на конституционни промени е била подчинена на тайни вътрешнокоалиционни договорки и пришпорването й е принизило Конституцията. „Реформаторският устрем бе попарен, включително и с участието на самите реформатори, защото се оказа, че са имали други по-важни приоритети от лелеяната съдебна реформа, покрай която си проправяха път към властта няколко поколения политици“, заяви Румен Радев. По повод отменените от Конституционния съд промени на 49-ото Народно събрание в частта за съдебната власт президентът заяви, че това решение на Конституционния съд не освобождава от отговорност политиците и съответните органи да разработят и приложат комплексна реформа за Висшия съдебен съвет и за Инспектората към Висшия съдебен съвет, така че да съответстват на установените европейски принципи, които да гарантират независимост на съдилищата и отчетност на държавното обвинение.

Държавният глава призова експертите и професионалните среди, така също и институциите, сред които Народното събрание и правителството, за убедителни действия срещу политическите и олигархичните влияния в съдебната власт, които да се предприемат на базата на наличните вече немалко данни. Защото, по думите на президента, освен заради неуспешните промени в Конституцията, доверието на гражданите към съдебната система се руши и заради безнаказаността в съдебната система. Румен Радев даде пример с шумните афери, свързвани с Мартин Божанов – Нотариуса и „Осемте джуджета“ и циничната търговия с правосъдие, които те олицетворяват. „Тези скандални афери потъват в забвение и увеличават вече дългия списък  на гейт-ове, които през годините предизвикваха обществено възмущение, анкетни комисии и разследвания, но така и не получиха до ден днешен адекватен институционален отговор. Това е брутална демонстрация на безнаказаност и на предизвикана безпомощност“, заяви президентът и допълни: „Затова днес, когато си задаваме въпроса „Оттук накъде?“, трябва да сме наясно, че да опитваме да постигаме нашата цел за ефективна правова държава, без да осветлим напълно тези случаи и хората, които стоят зад тях, е все едно да гоним хоризонта“.

Президентът призова новосформираните парламент и правителство, както и предстоящите кадрови назначения в съдебната власт, да предприемат сериозни действия за осветляване на мрежите за влияние. „Оттук нататък трябва да съдим за техните действия и ефективност именно по резултатите, които постигат в изпълнението на тази много важна задача“, допълни държавният глава и подчерта, че ако мрежите на влияние продължат да съществуват, имат способността да опорочат всяка реформа, да преиначат всеки закон и да проникнат през всякакви квоти. Във връзка с наскоро обявения приоритет на Министерството на правосъдието за решаване на проблема с бавното правосъдие, Румен Радев посочи, че ако системата е подвластна на нерегламентирано влияние, не е възможно да се постигне единствената легитимна цел на всяка реформа – бързо и справедливо правораздаване.

В изказването си президентът посочи, че обикновено политическият дебат за съдебната система се съсредоточава върху прокуратурата и личността на главния прокурор, като две са основните причини за това - намесата на прокуратурата в политическия живот и, от друга страна, нейната същинска функция да следи за спазването на законността. „Множество са примерите от годините на Прехода как прокуратурата влияеше върху развитието на важни политически събития“, заяви Румен Радев и даде пример с тенденциозното подхвърляне на избрани медии на документи и СРС-та от текущи разследвания, както и със задържането на хора с месеци и дори години, без обвиненията да стигат до съдебна фаза. „Докато в установените демокрации съставянето на правителството е функция на парламентарни мнозинства, то парламентарните мнозинства у нас понякога се оказват функция на решения за главния прокурор или на решения на самия главен прокурор“, заяви Румен Радев и посочи, че е неотложно е да се търси начин за прекратяване на тази аномалия.  

А във връзка със същинската функция на прокуратурата държавният глава отбеляза липсата на ефективни разследвания, установяване на вина и на наказани по сигналите за престъпления по „високите етажи“ на властта през последните 30 години. Паралелно с това се множат констатациите включително от  годишните доклади на Европейската комисия за липсата на усърдие за разкриване на корупция по високите етажи на властта въпреки многобройни данни за такива. В същото време годишните доклади у нас за дейността на прокуратурата и разследващите органи отчитат над 95% санкционирани сред предадените на съд. „Именно тази огромна разлика между безнаказаност за властта и висока успеваемост при обвиненията извън властта затвърждава усещането в българите за двойните стандарти, които рушат самата идея за правосъдие“, заяви Румен Радев. Той отбеляза и „съмнителната ефективност“ при провежданата наказателна политика по отношение на  т. нар. обикновени, но с изключителна важност за гражданите престъпления – шофиране в нетрезво състояние, разпространение на наркотици, домашно насилие и изобщо насилие от всякакъв характер, като посочи, че основният отговор на институциите през годините се е изразявал в законови промени за увеличаване на наказанията или вписване на нови престъпни състави. „Вихри се общо взето един законодателен ентусиазъм, наречен доста удачно „наказателен популизъм“, който не облекчава положението на пострадалите, защото сам по себе си не представя по-добри условия за защита. Още повече, когато не се води ефективно разследване и се обвиняват избирателно едни, а други – не, размерът на наказанията вече е от второстепенно значение“, заяви президентът Радев и призова при законови промени да се отчитат становищата на експертите, на правораздавателните органи, на правоприлагащите органи.

Президентът Радев обърна внимание и на проблема с изтеклите мандати в системата на правосъдието. „Бездействието на парламента особено по назначенията в съдебната власт има много сериозни последици. Отдавна е необходимо, а особено след влизане в сила на последните промени в Закона за съдебната власт е неотложно – и Народното събрание, и съдебната власт да пристъпят към обновяване на персоналния състав на тези органи, особено Висшия съдебен съвет“, каза още държавният глава и допълни, че трудността за постигане на квалифицирано мнозинство в Народното събрание не може да бъде повече оправдание.  Президентът подчерта и че заради тази ситуация вече година и половина има изпълняващ функциите на главен прокурор, а от 3 месеца - има изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд, без да са назначени с указ на президента.