Не можем да се съгласим с предложения за пренасочване на средства, предназначени за селското стопанство, към новата политика за превъоръжаване, посочи Илияна Йотова

 

България трябва да участва активно в изготвянето на новата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз, като защитава своите специфики, както и в коригирането на пропуски и недостатъци. България трябва да бъде субект в изготвянето на програмата, а не изпълнител на решения, които след това ще се окажат неработещи. Това заяви вицепрезидентът Илияна Йотова на откриването на дискусията „Мястото на България в новата визия на ЕК за земеделие и храни“. Експертният форум се организира от Green Transition Forum и Българската аграрна камара, с подкрепата на Dir.bg. Йотова определи форума като навременен и важен в контекста на необходимостта от нова селскостопанска политика.

 

Вицепрезидентът изтъкна с тревога, че в последните 20 години България е загубила голяма част от малките и средните стопанства за производство на плодове и зеленчуци, които са гръбнакът на сектора. По данни на браншовата камара има отлив от около 600-700 хил. души в сектора. „Дълги години в България политическото говорене за земеделието остана клиширано, без да се стигне до дългосрочни решения. Днес обаче сме изправени пред нов контекст – имаме все по-силен обществен натиск да възстановим българското производство, да върнем неговата конкурентоспособност, да гарантираме здравето на гражданите с качествена храна и едновременно с това да развиваме силен бизнес“, посочи Йотова.

 

Вицепрезидентът определи като ключов момент за България позицията за промяна на европейската селскостопанска политика. „България има традиции в производството на качествени продукти, но предизвикателството днес е добрите традиции и дадености на страната ни да отговарят както на високите изисквания на Европейския съюз, така и да се превърнат в конкурентно предимство“, заяви тя.

 

Според Илияна Йотова една от основните дилеми е какъв да бъде подходът към вноса на продукцията от трети страни - протекционизъм или прекалено либерални условия, за да не се стига до фалити на европейски, в това число и български производители. „Механизми и инструменти има достатъчно, трябва да бъдат адекватно приложени в защита на европейските фермери“, посочи вицепрезидентът.

 

В изказването си Илияна Йотова подробно посочи предложенията за преосмисляне на европейските политики във връзка с предизвикателства от вътрешен и външен характер. Тя цитира представения миналата година доклад на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентност“, в който се призовава за радикална промяна – конкретно увеличение на европейската производителност. Йотова постави темите за енергийната сигурност и декарбонизацията, като подчерта, че те не трябва да изключват конкурентоспособността и растежа. Във връзка с това вицепрезидентът посочи твърде амбициозната „Зелена сделка“, която завиши изискванията към фермерите, без те да бъдат подкрепени допълнително с финансиране, а бюджетът на програмата беше намален.

 

Илияна Йотова изброи предложенията на Европейската комисия за редица реформи в европейските политики за конкурентоспособност и устойчиво развитие, като подчерта необходимостта от опростяване на регулациите, на тромавите процедури и дългия бюрократичен път от идеята до решението.

 

Илияна Йотова беше категорична, че Общата селскостопанска политика не само трябва да бъде защитена, но и развита съобразно новите геополитически предизвикателства. „Няма как да се съгласим с евентуални предложения за пренасочване на средства, предназначени за селското стопанство към други политики, предложени от Европейската комисия. Такава дискусия вече тече по отношение на пренасочване на средствата от кохезионните фондове към новата политика за превъоръжаване“, подчерта вицепрезидентът.