Скъпи съотечественици,

Събрали сме се да склоним глава пред Ботев и неговите четници. Да отдадем почит към загиналите за нашата свобода.

За мен това не е само церемония на признателност, а морална проверка. Пред паметника на поета днес всички се питаме: достойни ли сме за неговата саможертва? Какво правим със завещаната ни свобода? С идеалите? С онази България, за която се жертваха онези достойни люде, чиито имена четем на зарята? Нека отговорът да си го дадем сами. Но трябва да знаем, че днес едни пренаписват историята, други недолюбват вярата, заради която се бориха нашите възрожденци, на някои се зловиди всичко родно. Дори азбуката. Има и такива, които се плашат от гласа на народа.

Затова зарята не е време за патос. Не е повод за гордост с чужди подвизи. Когато оркестърът свири заря, през и пред нас протича оня сигнал от миналото, който трябва да събуди всеки българин. Да ни напомни, че можем да бъдем по-достойни, по-дръзки, по-непримирими, по-обединени.

Ботев и героите доказаха, че няма българска обреченост! Има българска храброст, българска жертвоготовност, български талант. Примирението, безразличието към националната съдба днес е политическа посредственост. Ботев е въплъщение на таланта: вулканичен, жертвоготовен, вдъхновен. Такива хора възродиха и опазиха свободна и суверенна България.

И, вярвам, че всички ние, техните наследници, няма да допуснем никой да посегне и да погуби делото им.

Искрена благодарност към всички вас, които тази вечер изпълниха площада с ясното послание, че трябва да помним, защото историята недвусмислено е показала, че нация без памет няма бъдеще. Поздравления за всички, които приеха делото и го завършиха по блестящ начин за обновяването на паметника, за да може той да стои и за следващите поколения. Да ни напомня за Ботев и делото му и да знаем всички, че България може и ще бъде силна, просперираща, модерна европейска държава, когато всички ние заедно следваме неговите идеали.

Поклон и вечна памет на героите!

Да живее България!