Слово на президента Илияна Йотова по повод Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България 

Уважаеми сънародници,

Събираме се отново тук пред величествения бронзов лик на Ботев, който завинаги се сля със своя събрат величествения Врачански Балкан. Събираме се тук тази вечер, за да почетем паметта на безсмъртния поет, на хилядите знайни и безименни герои, загинали за свободата на България.

Тежък е споменът за българските чада – мъже и жени, за тези, които не можаха да дочакат да видят освободеното си Отечество. Тежък спомен, но и велик – припомня ни, че във вените ни тече кръвта на националните ни герои, на тези, които ни правят горди българи. Припомня ни, че вървим по славна земя, която помни тежки, но славни битки и велики хора. Припомня ни за тази земя, на която слезе Христо Ботев, падна на колене, целуна я в знак на преклонение и се сля завинаги с нея.

За своите само 28 години Ботев премина през много страни, предизвика събития, промени съдби. Наточи перото така, че не пожали никого. И често казваше, че след мълчанието върви смирението. Но неговата орис беше друга – орис, която той превърна в неукротима стихия, и се нареди сред онези, „що нямат талант да търпят“.

Няма по-въздействащ символ от онази минута на мълчание, в която се прекланяме пред паметта на загиналите. От Ботевата минута, в която всеки един от нас остава сам със съвестта си, за да помним, да се прекланяме, да преосмисляме себе си. И веднага след това да продължим още по-силни. Да, можем да бъдем силни. И тази вечер природната стихия иска да попречи на тържественото отбелязване на тази паметна годишнина, но не може. Защото когато сме заедно, сме силни. И тази вечер на този площад, и утре в 12 ч. милиони българи ще застанат за една минута и в молитва и клетва пред националните ни герои ще мислят за своята Родина.

Можем да счупим всяка верига, която оковава човешкия ум и душа – това ни завеща Ботев. Можем да преборим примирението, апатията, отчуждението – да сме по-чужди на себе си и помежду си, а иначе един народ. Можем да отстояваме национални и социални правдини, можем да бъдем силна общност, в която няма и един излишен, в която всеки е важен. Можем да бъдем обединени българи с български идеали. Така ни искаше Христо Ботев – смели и силни, винаги срещу полуистината, срещу полуправдата, срещу лъжеидеалите, срещу получовешките отношения.

Много неща са се казали за Ботев. Ще припомня думите на един друг голям българин, талантлив поет и гений – Пейо Яворов. Той каза за Ботев: „Един носител на трънен венец между венценосците, един апостол между апостолите, един светец между светците… Една памет за дълбоко благоговение, един образ за страстно обожание, едно име за девиз на всяка праведна борба“. Тези думи са не само за Ботев, а за всеки герой от българската история.

Уважаеми сънародници,

Тази вечер отново се вглеждаме във величествената и непристъпна планина. Там Ботев остана завинаги, но нея той ни остави, за да бъде вечният съдник на делата ни и да гледаме отгоре, от високото към себе си и към бъдещето. Да бъдем достойни!

Поклон пред паметта на всички герои! Поклон пред паметта на всички онези, които загубиха живота си за българската свобода и за българската независимост!

Да живее Отечеството!