Темата с 21-вия пакет санкции срещу Русия беше преекспонирана в България, такъв дебат липсва в другите страни, посочи Илияна Йотова в интервю за предаването „120 минути“ по бТВ 

България държи златна карта – и като член на Европейския съюз, и заради геополитическото си положение. Дълги години страната ни беше периферия и големите проекти ни заобикаляха. Сега оттук ще минават един ден всички възможни коридори – енергийни, сухопътни коридори, свързани с високите технологии. България може да се превърне в силен икономически център в тази част на Европа. Това заяви президентът Илияна Йотова в интервю за предаването „120 минути“ по бТВ.

Ние сме в Европейския съюз, за да се чува българската позиция. Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави, подчерта държавният глава. Тя отбеляза, че европейският й опит сочи, че уважение буди този, който има собствено мнение, а  не се наказва заради различната му позиция. „Ако имаше наказателни точки, ако се съмняваше в нашата лоялност, щеше ли Европа да бъде благосклонна и да пусне траншове по Плана за възстановяване и устойчивост“, постави риторично въпроса президентът.

Йотова призова България да спре да се държи като плах гост в европейското семейство, защото има свои политики и интереси, работи за подобряване на европейските политики. Държавният глава постави въпроса за необходимостта от активно участие на България в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, както и в настоящата дискусия за Многогодишната финансова рамка на съюза. По думите на Йотова към момента има доста резерви по отношение на промяната на кохезионната политика, за която България настоява да се запази. Президентът посочи, че следващият многогодишен бюджет на Евросъюза трябва да запази Европа на солидарността, но и да я изгради като силна индустриална икономика и силен световен лидер.

„Двете войни – в Украйна и в Близкия изток, показаха, че е безкрайно остарял механизмът на функциониране на Европейския съюз“, заяви Илияна Йотова. Тя изтъкна, че Европа трябва да се върне към лидерските си позиции, да постигне стратегическа автономия – да бъде максимално независима, да доизгради единния пазар, както и собствената си система за сигурност и отбрана, да бъде конкурентоспособна.

На въпрос за готвения 21-ви пакет от европейски санкции срещу Русия заради войната в Украйна президентът посочи, че темата е била много преекспонирана в България, докато на заседанието на Европейския съвет е липсвала, както и в другите държави. Тя подчерта, че пакетът е в ранен етап на обсъждане и да се дискутира, е твърде условно. Йотова припомни, че не за първи път името на руския патриарх Кирил се свързва със санкционен списък.

„След като Европа и украинският президент Зеленски искат Русия да седне на масата на преговорите час по-скоро, не може да отварят нова конфликтна точка. А такава ще се отвори с предложенията за разширяване на санкционния списък. Трябва ли да пренесем конфликта на религиозна основа, което ще доведе до още по-голямо разделение“, заяви държавният глава. Тя посочи, че не бива българските вярващи да бъдат разделяни по тази линия, „защото православието е дълбоко вкоренено в българската история“.

Президентът заяви, че в кресливата дискусия по въпроса в България не е обърнато достатъчно внимание върху аргументите на министър-председателя Румен Радев за други хора, които се планира да бъдат включени в санкционния списък. Тези хора са свързвани с бъдещето на ядрената ни централа, с бъдещето на „Лукойл“, става въпрос за национална сигурност, посочи тя.

Йотова отново подчерта, че всички усилия трябва да са насочени към дипломатическото разрешаване на конфликта и най-накрая да се постигне мир след 4 години война, чиито последствия са за цяла Европа. Тя припомни, че в основата на европейската идея и създаването на Европейския съюз е мирът.

„Конфликтът в Близкия изток отново показа, че нищо не може да бъде постигнато с война. И отново всички са на масата на преговорите. Отново се говори за мир“, заяви президентът.

По темата за европейското членство на Република Северна Македония Илияна Йотова посочи, че има много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз. „Не си обяснявам блокажа, който създава. Всъщност, сегашното управление на Република Северна Македония не признава действията и подписите на предишното. Аз се чудя как може да блокираш желанието на собствените си граждани да бъдат европейски граждани“, заяви държавният глава. Тя подчерта, че Скопие няма проблем със София, а с Европейския съюз, защото не изпълнява ангажиментите, поети в сключеното през 2022 г. споразумение със съюза.

На въпрос за договора с „Боташ“ президентът заяви, че той е можел да работи ефективно в полза на България, а и на Средна Европа. „За съжаление недалновидна политика и политически конфликти направиха това невъзможно“, посочи Йотова. Тя припомни, че договорът беше сключен в кризисен период със спрени руски доставки. „Само защото беше сключен от един служебен кабинет, той не проработи впоследствие“, подчерта президентът, като отбеляза, че има уверението на правителството, че по този въпрос ще се вземат добрите за страната решения.