Уважаема г-жо Дюлгерова, кмет на Копривщица,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н адмирал, началник на отбраната,
Уважаеми г-н председател на общинския съвет,
Уважаеми кметове и общински съветници,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи жители и гости на Копривщица,

За мен е чест да бъда в неповторимата и обичана Копривщица, в бащиния край на безчет патриоти, светли умове и строители на България. Честни, трудолюбиви и просветени поколения копривщенци въздигаха не само къщи, църкви и училища за чудо и приказ, но тук се съзидаваше непокорният български дух и стремежът към свобода в годините на робството.

Копривщица знае, че високо вдигнатата  глава  струва скъпо. Но и че единствено с изправен гръб човек вижда ясно, върви достойно напред и може да напише кърваво писмо, което да отвори вратата към възкръсването на България.

Окрилен от своя културен и духовен възход, градът дари на България огнените водачи на Априлската епопея Тодор Каблешков и Георги Бенковски. Тяхната дързост заби ръждивия български нож в сърцето на прогнилата Османска империя и показа на света, че българите отхвърлят робството и зората на българската свобода изгрява.

След Априлското въстание ни остават паметници и костници. Въстание на осъзнатата саможертва в името на свободата, на лудите глави, превърнали се в непреходното вдъхновение на нова България.

Те оставиха след себе си онази кървава диря, без която нямаше да можем да изкачим съдбоносната историческа висина, водеща към заветния Шипченски връх.

Оттогава ни дели век и половина, няколко войни, възходи и катастрофи, несбъднати идеали. Но примерът за нас поколенията остава в сърцата на хората, на децата на Копривщица. Защото непреходният и неуморим съд на времето показва, че това са нашите светли апостоли, на които времето отреди величие и слава.

Нито едно поколение българи след това не се отрече от тези мъченици на свободата. Най-точна е оценката на Захари Стоянов, който пише: „Тия и никой друг(и) умиха лицето на България и защитиха нашата опозорена слава; тия направиха да пригърми името българин по четиритех края на света…“

Нека никога не забравяме  тези силни и неподправени думи. Защото патриотизмът на Априлци – саможертвен и просветен – е еталон за всяка епоха. Особено днес.

Вечна памет на героите от април 1876-а година.

Да живее България!