Уважаема г-жо вицепрезидент,

Уважаема г-жо кмет на Столична община,

Уважаеми министри,

Уважаеми представители на политическите партии,

Уважаеми г-н началник на отбраната,

Уважаеми представители на религиозните общности в България,

Ваши превъзходителства,

Уважаеми генерали, адмирали, офицери, сержанти и войници,

Уважаеми столичани и гости,

Скъпи съотечественици,

Точно век и половина ни делят  от деня, в който Апостолът на българската свобода бе обесен. За тези 150 години България преживя много: възход, терор, триумфи и крушения, но почитта на българите към Левски остана свята, а словата му надживяха епохите.

„С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите“, казва Дяконът. И ние вървим, падаме, ставаме, търсим посоката, но не бива да губим кураж. Чистата и святата република е далеч. Но братството нерядко се проявява. Когато българите протегнахме ръка на пострадалите в Турция и Сирия, ние бяхме достойни за братското кредо на Апостола.

Да, стихиите на днешното време са опустошителни, те нас обръщат, но ние имаме силите да ги надмогнем. Хиляди българи с честен труд и достойно поведение обръщат времето, според великите думи на Левски. Правят го смирено, ден след ден. Само с разум и солидарност можем да преведем страната през пожара на войната и кризите. Да я спасим от онези, които търгуват с интересите и достойнството й. Само сплотени под трибагреника можем да съхраним България, която Дяконът и възрожденците възкресиха и ни завещаха. Защото, както пише Левски, “всичко се състои в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия". Вярвал го е в робски години. То е вярно и днес.

Поклон пред паметта на Апостола!

Да живее България!