Господин председател на Общото събрание,
Господин генерален секретар,
Ваши превъзходителства, дами и господа,
 
В началото бих искал да поздравя посланик Денис Франсис за избирането му за председател на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Вярвам, г-н председател, че с Вашето умело лидерство ще ни водите към намирането на решения за належащите предизвикателства, пред които е изправено човечеството.
 
Днес живеем в свят, в който рисковете и несигурността нарастват. Възкръсналият призрак на самоунищожението в резултат на пълномащабната война в Европа е кошмар, който моето поколение погрешно вярваше за отминала фаза в човешката история. Войната, конфликтите и тероризмът изправят пред предизвикателство бъдещето на нашата цивилизация. Същото важи и за по-високото ниво на социално-икономически дисбаланс, нарастващата продоволствена несигурност, прекъсването на веригите за доставки и нарастването на инфлация, започнали по време на кризата от коронавирус. След отслабването на пандемията надеждите за възстановяване на прекъснатите обществени и икономически връзки донесоха известен оптимизъм, но после избухна войната в Украйна. Тя изостри всички тези кризи от различен вид и унищожи не само хиляди човешки животи, но и оптимизма, че можем да изградим по-добро бъдеще.
 
Систематичното разрушаване на демокрацията и правата на човека и увеличаването на проявите на авторитаризъм допълват картината. Консенсусът, че човечеството може да живее според правилата на международно възприетия световен ред, е грубо нарушен. Правилата, които са изковани именно в тази зелена мраморна зала на ООН, сега са яростно оспорвани. Всички тези негативни развития са на път да отвлекат вниманието ни от предизвикателствата, които могат да се окажат също толкова смъртоносни за човечеството. Тройната планетарна криза на изменението на климата, загубата на биоразнообразие и замърсяването заплашва живота на нашата планета. Всички тези рискове и предизвикателства трябва да бъдат разгледани с пълното съзнание, че бъдещето на нашата цивилизация е заложено на карта.
 
Най-важната мисия, която лидерите трябва да възприемат като свое историческо призвание на този кръстопът за човечеството, е да изградят отново доверието в мултилатерализма и да поддържат международния ред, основан на правила. Този ред трябва да служи на твърдата воля на народите да живеят в мир. Това е основната предпоставка за оцеляване и тръгване по пътя на изграждането на просперитет. Възстановяването на мира и сигурността е нашият най-неотложен приоритет.
 
Изминаха 19 месеца, откакто постоянен член на Съвета за сигурност започна агресивна война срещу съседна държава, нарушавайки принципите на Устава на ООН и международното право. От първия ден България категорично осъжда агресията на Руската федерация срещу Украйна. Всеки ден от тази война застрашава световния мир и сигурност. Нещо повече, тя се превърна във война на изтощение, застрашавайки икономическото и социално развитие в световен мащаб.
 
Последните събития показват нарастващия риск от разпространение на войната в Черноморския регион, засягайки страните, съседни на Украйна. Важен приоритет на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН трябва да бъде намирането на подходи, които могат да проправят път към възстановяване на мира в Украйна. Това, от което се нуждаем, е по-силна политическа воля, дипломация и активни разговори за всеобхватен, справедлив и устойчив мир, основан на международно признатите принципи на ООН.
 
България е дълбоко обезпокоена от решението на Руската федерация да се оттегли от Черноморската зърнена инициатива. Бомбардирането на украинската пристанищна инфраструктура и ограничаването на корабоплаването в Черно море води до по-нататъшна ескалация на глобалната продоволствена несигурност, особено в Глобалния Юг, където цената на войната е особено висока.
 
Дами и господа,
 
Поддържането на международния мир и сигурност е изправено пред предизвикателства по целия свят. Вниманието се насочва към Украйна, защото този конфликт има нарастващ потенциал да се превърне в глобален. Въпреки това винаги сме били дълбоко загрижени за жертвите на всяка война и конфликт. Човешкият живот е еднакво ценен по целия свят.
 
Ситуацията в Близкия Изток и използването на насилие в израелско-палестинския конфликт са източник на голяма загриженост. Призоваваме всички страни да се въздържат от използването на сила и да възобновят преките преговори, насочени към справедливо и устойчиво решение за две държави.
 
Политическото решение на продължаващия конфликт в Сирия бележи единствения път напред. България запазва твърдата си позиция в подкрепа на единството и суверенитета на Йемен. Подкрепяме международните усилия за мирни решения и хуманитарна помощ за целия регион.
 
По отношение на Афганистан подчертаваме значението на предотвратяването на терористичните заплахи и незаконната миграция. Категорично осъждаме действията на талибаните, които влошават положението с правата на човека, особено на жените и момичетата, на етническите и религиозните малцинства и защитниците на правата на човека.
 
Моята страна е силен поддръжник на европейския път на страните от Западните Балкани като най-ефективния начин за стабилизиране на региона. Добросъседските отношения, цялостните реформи и изпълнението на критериите за присъединяване са в основата на процеса на интеграция.
 
България е твърд привърженик на по-нататъшното укрепване на глобалната архитектура за ядрено разоръжаване и неразпространение. Ние призоваваме за диалог между държавите с ядрено оръжие относно изграждането на доверие. Преустановяването на участието на Русия в Новия договор START предизвиква сериозна загриженост. Намерението й да разположи ядрено оръжие в Беларус подкопава стратегическата стабилност и цялостната архитектура на сигурността. Призоваваме Русия да докаже своя ангажимент към Съвместното изявление от 3 януари 2022 г. за предотвратяване на ядрена война и избягване на надпревара във въоръжаването. Призоваваме Иран да се върне към задълженията си по JCPOA и КНДР да спре да оспорва международните споразумения за неразпространение.
 
Дами и господа,
 
Срещата на върха за Целите на устойчиво развитие е жизненоважна възможност за преглед на изпълнението на Дневния ред 2030 г.
 
Достъпът до финансиране и силните партньорства между ООН и международните финансови институции са ключ към постигането на устойчиво развитие. България участва активно в усилията за фокусирането на дейностите им към ефективна финансова подкрепа за всички нуждаещи се страни.
 
Глобалният цифров договор следва да използва потенциала на цифровите технологии за ускоряване на постигането на Целите за устойчиво развитие. Нашето цифрово бъдеще и изкуственият интелект трябва да се ръководят от ориентиран към човека и проиновационен подход, основан на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона.
 
България приветства приемането на политическите декларации на трите Срещи на високо равнище по здравето през настоящата Седмица на високо равнище. Тези документи с висок политически ангажимент ще насърчат подхода „Едно здраве“ (One-Health), като по този начин ще допринесат за силата на националните здравни системи и глобалната здравна архитектура.
 
Пандемията от COVID-19 доведе до забавяне на изпълнението на Дневен ред 2030 г., особено в областта на образованието. Подкрепяме визията на Генералния секретар за създаване на общества, насочени към ученето, за признаване на образованието и ученето през целия живот като обществено благо и работим за изпълнението на ангажиментите, поети на Срещата на високо равнище за трансформиране на образованието през 2022 г.
 
Дами и господа,
 
Тези дни говорихме много за мира между народите, но трябва да постигнем мир и с природата. Изменението на климата е мултипликатор на заплахата и смекчаването й е от съществено значение. Решителни действия в областта на климата са неотложна глобална задача и изпитание за способността на многостранната система да реагира. Срещата на върха за климатичните амбиции днес е важен повод да насърчим нашите съвместни ангажименти в навечерието на COP28.
 
Спешните действия са от решаващо значение за спиране и обръщане на загубата на биологично разнообразие. България приветства наскоро създадения Глобален рамков фонд за биоразнообразие и приемането на Споразумението по Конвенцията на ООН по морско право. Устойчивото управление на водите е от решаващо значение за постигането на Дневния ред 2030 г.
 
Тази година отбелязваме 75-ата годишнина от Всеобщата декларация за правата на човека. Този забележителен документ е мощен инструмент за равенство, основни свободи и справедливост. България остава твърд поддръжник на мандата на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на системата на ООН по правата на човека като цяло. Силно ангажирана с по-нататъшното напредване на дневния ред за правата на човека в световен мащаб, моята страна издигна кандидатурата си за Съвета по правата на човека за периода 2024-2026 г. и ще се стреми да гарантира тяхната широка подкрепа и успешното им изпълнение.
 
Като съпредседател на Групата на приятелите на децата, България последователно се застъпва за правата на децата и този въпрос се нарежда високо сред нашите приоритети като член на Изпълнителните бордове на УНИЦЕФ и ООН-Жени. Инвестирането в здравето, храненето, образованието и защитата на децата от насилие е от съществено значение за отговор на основния принцип на Дневния ред 2030 никой да не бъде изоставен.
 
Моята страна последователно подчертава въпросите като равенството между половете и овластяването на жените и момичетата, насърчаването на правата на хората с увреждания, борбата срещу дискриминацията и речта на омразата. Тази година България отбеляза и 80-ата годишнина от спасяването на цялото еврейско население в моята страна, което наброява 50 000 души по време на Втората световна война. Този забележителен епизод от нашата съвременна история ни вдъхновява да продължим усилията за утвърждаване на толерантността и разбирателството като основни ценности на съвременната демокрация.
 
Ваши превъзходителства,
 
Отчитайки нарастващите предизвикателства пред основните принципи, залегнали в Устава на ООН, и по-специално пред международното право и основания на правила международен ред, България приветства усилията за повишаване на прозрачността и отчетността на Съвета за сигурност и е сред съавторите на забележителната резолюция на Общото събрание на ООН относно използването на правото на вето. Въпреки че Инициативата за вето допълнително овластява Общото събрание, истинската реформа на Съвета за сигурност остава труден и чувствителен въпрос. България би искала Съветът да бъде по-ефективен в изпълнението на основната си отговорност. Предоставянето на поне едно допълнително непостоянно място за Групата на източноевропейските държави в бъдещия реформиран Съвет за сигурност остава приоритет.
 
Благодаря за вниманието!