Скъпи учители и преподаватели,
Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Уважаеми господин заместник министър-председател,
Ваше светейшество,
Уважаеми народни представители,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми представители на просветни и културни институции,
Скъпи млади хора,
Мили деца,

Днес е 24 май. „Честит празник!“ – тези думи изпреварват обичайното „Добро утро“ или „Добър ден“. Празник на буквите е, на книжовността, на просветата, на културата. 

Мало и голямо искат да споделят, искат да изрекат на глас „Честит празник“ и на другия да го дадат с радост и с почит. Не защото трябва, а защото искаме, в цялата страна се стичаме към домовете на българската духовност — училища и читалища, театри и библиотеки, водени от дълбока и чиста обич, предавана през поколенията. Пред тези сгради са всички — и току-що проходилите ни деца, и беловласите ни родители, защото днес е българският празник.

Цялата ни Родина е осеяна с манастири, с църкви, дворци и крепости, свидетели на славното минало и  историческата памет на българския дух. Дух, роден от буквите, които са вдъхнали якост в каменните зидове, за да построят цели градове, да построят държава, наречена още тогава духовната империя на Европа – България. Да сплотят людете по тези земи и да ги направят народ.

Буквите и езикът сътворили българския народ. И никоя победа не е важна и няма да бъде истинска, ако не се пази писмото и споменът за нея. И никоя победа няма да бъде потребна, ако след нея няма възход на хората, на народа и на културата. И никое поражение никога няма да бъде съдбовно, когато пазим вярата и съвестта си. И българските книжовници запазили и вярата, и книжовността, и буквите, така че много народи днес по света да четат своите книги на разбираем език. Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? – това са думи на Константин-Кирил Философ, далеч изпреварвали пробуждането на ренесансовия човек.

Днес ние, българите, пишем с красивите кирилски букви и сякаш в техните извивки стои целият летопис на българската история — на гръмки победи и неуспехи, на времето, когато цял народ въстава, за да търси свободата си. Но винаги българи с вяра и език, който пречупва времето и който завинаги оставя името България.

Тази мисия не е дадена всекиму. Тя е мисия само на просветителите. А в тяхното име има думата „светлина“, която не можеш да не видиш. Тази светлина води в мрака на робствата, защото с нея изгрява зората на свободата и на възрождението.

Бъдете преблагословени, о, вий, Методий и Кирил! С тази молитва и клетва всеки един от нас прекрачва за първи път прага на българското училище. И този ден се помни винаги. Затова на 24 май всеки българин, всеки един от нас, е млад и остава млад завинаги.

Днес, уважаеми дами и господа, с молитва и с много обич казваме: Бъдете благословени, скъпи и любими учители! Вие притежавате най-големия дар — първи в душите наши да разкриете тайнството на буквите и на словото. И ако днес някой ви каже, че скоро алгоритмите ще вземат местата ви, не му вярвайте, защото той не знае какво е да си български учител и с грижовна ръка да водиш децата по пътя на добрите хора и да отваряш голямата книга на любознанието. 

Днес бъдете благословени, скъпи преподаватели в университети и институти, защото вие ни учите на познание. Заедно с вас търсим своето място в мирозданието и можем да прочетем със самочувствие на българи собственото си бъдеще. 

Бъдете благословени, хора на науката! Без вас духът не може да превземе времето, а всички ние да се пренесем във вселената на необятните човешки възможности. Гордеем се с вас.

Бъдете благословени днес, поети, писатели, публицисти, хора, които извисявате душите ни на крилете на думите и които пазите скрижалите на българската душевност. От вашите днешни творби светът утре ще чете за нас.

Бъдете благословени, библиотекари и читалищни дейци! Вие сте най-големите пазители на българщината, на традициите, на Нейно величество книгата. На вас ще се падне най-трудната задача — да пренесете цялото това богатство в дигиталния век. Но зная, че ще успеете, защото ще направите тази амалгама от минало, сегашно и бъдеще.

Бъдете благословени, творци! Вие, покорили столици, градове, държави, континенти, увлечени във вечния бяг на образи, на чувства, на картини, на цветове, на всичко онова, което притежава необятният човешки талант. Вие отдавна сте в световната съкровищница и нека никога не забравяме, че вълшебният български глас представя планетата Земя във вечния космос. 

Скъпи колеги журналисти, бъдете благословени! Запазете тази „реч омайна“. Запазете българския език. На вас разчитаме да ни преведете през време на лъжи и заблуди и да ни обясните един свят, който все по-трудно се обяснява. 

Бъдете благословени най-вече вие, български деца! Вие сте най-дивната украса на днешния празник. Ние се гордеем с вас в спорта, в олимпиадите, в изкуството. За вас дядо Вазов е казал – „всичките стотини хиляди малки главици, които шумят в оградите на нашите училища и носят в душата си образа на бъдеща България“. Вие сте бъдещето на България!

Честит да е 24 май, скъпи съотечественици, тук и далеч отвъд пределите на страната! Навеки ще ни свързва „език свещен на моите деди“. Нека да пазим българския език, който ни прави народ, който ни свързва, който ни обединява, който подписва нашето национално самочувствие на българи. 

Нека да е празник!

Честит 24 май! Да живее Отечеството!