Стенограма от дискусията на тема: “Висшето образование и университетската наука”
31-10-2008 11:00 |
зала №6, НДК
проф. Борислав Борисов:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Председател на Комисията по образование и наука,
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми господа министри,
Уважаеми колеги и гости,
Откривам дискусията на тема "Висшето образование и университетската наука" от поредицата "Български дебати" по инициатива и с участието на Президента на Република България Георги Първанов.
Дискусията ще премине в две части:
В първата част Президентът на Република България Георги Първанов ще произнесе слово, след което ще бъдат направени експозета на докладите, които са ви изпратени предварително по електронната поща, които са отпечатани и са ви раздадени тук в залата, намират се пред вас, от проф. Борислав Борисов - председател на Съвета на ректорите, и проф. Иван Илчев - ректор на Софийския университет.
Втората част е посветена на самата дискусия по същество. Ако се наложи, в зависимост от изказванията може да направим и малка почивка.
Имам удоволствието да дам думата на Президента на Република България г-н Георги Първанов за встъпително слово.
Георги Първанов:
Уважаеми дами и господа министри и народни представители,
Госпожи и господа,
В навечерието сме на Деня на будителите, една от най-ярките дати в нашия традиционен национален календар. Не са много нациите, които имат два празника, посветени на духовността. Разбира се, ще има достатъчно тържества, сигурно ще има и много патетика във всичко онова, което ще кажем заслужено, посветено на миналото, на нашата култура, наука и образование. Ние решихме, че все пак трябва да има един чисто работен елемент. И може би няма по-добър знак от това в навечерието на този ден да се съберем представителите на различни институции, на граждански структури, на науката, на бизнеса, за да коментираме една тема, която има стратегически характер за развитието на българската нация.
Нямаме претенциите да слагаме началото. Този дебат върви на различни нива, на приливи и отливи, има своите постижения, които не бива да отричаме. И все пак смятам, че точно в този състав си струва да поговорим и надявам се, успешно. Не само на входа да имаме тези внушителни разработки, започвайки от раздадените вече доклади на професорите Борисов и Илчев, за което им благодаря, но и през всичко онова, което ще минем в хода на самия дебат.
Искам да кажа, че това е поредната дискусия в рамките на формата, на клуба, ако мога така образно да го нарека, “Български дебати”. Няма да е последната. Това, което ни предстои, ще бъде свързано с проблемите на сигурността. Очаквам Министерският съвет да представи така, както сме се договорили, за обсъждане във форума “Български дебати” концепцията, стратегията за националната сигурност. Имам идеи и за други теми, които не бих искал изпреварващо да формулирам тук, но ни очаква една напрегната в работен смисъл есен.
Бих искал да кажа няколко думи по повод на темата, така както са я избрали инициаторите, организаторите на този форум – “Висшето образование и университетската наука”. Ще се опитаме да направим опит на днешната дискусия да се вгледаме по-обстойно, по-детайлно в специфичните проблеми на университетската наука и образование, което в никакъв случай не означава, дами и господа, че ние се опитваме да създаваме някакво изкуствено разделение, още по-малко да противопоставяме институциите, в които следва да се развива българската наука. Науката не може да бъде делена, както впрочем и науката от висшето образование. И това го знае всеки един от нас, който се е занимавал и продължава да се занимава с тази дейност. И смятам, че си струва в най-скоро време да проведем подобна дискусия и за академичната наука в страната. Едва ли е нужно да обосновавам тук необходимостта от подобен дебат. Но, струва ми се, дошло е времето за едно по-цялостно, по-комплексно обсъждане. Основният субект на подобно обсъждане, без съмнение, трябва да бъде академичната общност. Без нея държавните институции не биха могли да разработят своите виждания, своята политика. Но е вярно и обратното – все по-често в академичната общност се казва кои са приоритетите на държавата, какви са стратегическите й измерения. И с основание се очаква да има ясен отговор на този въпрос. Това до преди няколко години беше трудно да се постигне, но мисля, че в това отношение сме направили важна крачка напред.
Целта на днешната дискусия е да обсъдим не изобщо проблемите на висшето образование, които сами по себе си не са малко, не изобщо проблемите на науката, които също са много, а да предложим конкретни идеи за оптимизиране на връзката висше образование – университетска наука, за развитието на университетите като интегрални центрове, съчетаващи учебни и изследователски дейности, формиращи ценности и култура, обръщащи поглед към предприемаческата инициатива. Този въпрос, разбира се, не засяга само висшите училища, преподавателите и студентите в тях, а цялото ни общество, бъдещето на нацията.
Надявам се да разберем, че не става дума просто за познати думи, за клишета, защото едва ли се нуждае от аргументация тезата, че в стратегически план с новите предизвикателства ще се справят онези държави, които имат високоразвити научни и образователни иновационни и технологични структури. Структури, изградени върху взаимното интегриране на наука, висше образование и бизнес; високоразвита материално-техническа и технологическа база; общи информационни и комуникационни мрежи; съвместни инфраструктури и звена; изследователски центрове, технологични паркове, лаборатории, стратегическите направления на съвременната наука и технологии. Тоест, ако мога да си позволя, дами и господа, да формулирам изходната постановка на настоящия дебат – необходимостта от превръщането на университета в интегрален център едновременно на образование, наука и предприемачество.
Не бих си позволил да задавам тези в рамките на този високопредставителен състав, но все пак ще си позволя като човек, който е свързан с науката и образованието и на който не са му чужди тези проблеми, да формулирам вижданията за подобни акценти на днешния дебат.
Първият акцент е за мястото на науката и висшето образование в цялостната стратегия за развитието на страната и какво следва от това за развитието на самите университети. За да можем да отговорим на този въпрос, уважаеми дами и господа, трябва да сме наясно, че държавата следва да определи ясно стратегическите приоритети на социално-икономическото развитие през следващите 10-15 години в съответствие с националните цели, с европейските й приоритети и рамки и настъпващите промени в света. Ще си позволя да припомня, че в началото на тази година предложих за обсъждане една разработка от научен колектив – Стратегия за ускореното икономическо развитие на Република България. Не мога да пренебрегна, ще напомня, че сегашното, предишното правителство, а струва ми се и тези преди тях, предложиха поредица от стратегически документи в различните сфери.
Доколкото имам претенцията да познавам значителна част от тези разработки, за мен стои големият въпрос умеем ли, знаем ли как се пишат стратегии? В повечето случаи, ще си позволя да използвам научния език, става дума за своего рода принос по въпроса как се пишат научни стратегии. Дори, ако щете, стратегията за научните изследвания има вида по-скоро на една разработка за това как да изглежда научната стратегия, на един, без съмнение, необходим анализ. Но ударният, работещият текст, който ни дава решенията, все още ни липсва в редица сфери на управлението. И затова голяма част от стратегическите разработки остават мъртвородени документи, които само пълнят рафтовете на библиотеките и там си остават. И като дойде следващото правителство, то прави свои стратегии по тези въпроси. Аз съм се шегувал дори, че ние сигурно сме страната с най-много разработени стратегии на глава от населението. Какъв е ефектът от това обаче е време да проверим. Още повече, че ние виждаме колко динамично се променя икономическата, не само финансовата, социалната ситуация в целия свят. Виждаме как се променят глобално концепциите, как с един замах цели теории в световната икономика остават в историята. И мисля, дами и господа, че това е големият дебат на българското общество днес. Заявявам го съвсем определено, защото струва ми се, ние се затлачваме като общество, като държава, като политика в едни измислени проблеми. Това, че някой може да дебатира само по проблемите на отношенията в сферата на сигурността, наличните отношения в сферата на сигурността, не самата сигурност, не означава, че обществото ни трябва да бъде подчинено на тези лични амбиции.
Извинявам се за емоционалното отклонение, но смятам, че това са особено важни неща. Защото изключително важно е, определяйки стратегията за развитието на страната, ние на тази база да градим и своята стратегия за развитието на образованието и науката. Внимателно изчетох, не съм и пропускал да го правя през последните години, обществения, медийния дебат по проблемите на науката и образованието. Много правилно го каза проф. Дамянов в едно интервю - ако ние сме решили, че енергетиката е наш национален приоритет, което едва ли някой би могъл да оспори, веднага трябва да видим кое как рефлектира върху развитието на науката и висшето образование. В този смисъл подкрепям записа в нашата национална стратегия, който визира, при това изведен на преден план, този проблем. Но смятам, че сме го ограничили необосновано единствено, цитирам по спомени, до възобновяемите енергийни източници. Там има много други аспекти – темата за енергетиката, която трябва да видим през призмата на отношението ни към образованието и науката. Защото след 5-6 или 7-8 години, в зависимост от темповете, от динамиката на изграждането, ще имаме новата АЕЦ “Белене” Къде са нашите кадри? Те трябва да бъдат заложени сега. Ще имаме реализирани, дай боже, големите инфраструктурни проекти в сферата на преноса на природен газ, на петролопроводи и други подобни. И тук веднага възниква въпросът – ние ли подготвяме своите кадри или разчитаме на това, че ще внесем отвън такива?
Бих могъл да продължа този анализ по другите сфери, разбира се, не толкова компетентно, колкото ще го направят ректорите на отделните университети, хората, които са свързани с конкретната проблематика. Но ако ние смятаме, че образованието и науката са наш действителен национален приоритет, това предполага да насочваме с предимство средства, ресурси и усилия в тази посока. Това означава да третираме науката и образованието като една привилегирована сфера, именно защото от тяхното развитие ще зависи всичко друго – производителността на труда, качеството на услугите и в крайна сметка конкурентноспособността на България, мястото й в европейската йерархия, и не на последно място - качеството на живот. Ако има друго виждане за това какво друго ще изтегли нашата икономика, респективно социалната ни политика, нека то бъде обосновано.
Разбира се, ако ние имаме своето виждане, ако го утвърдим като политика на институциите и на обществото за науката и висшето образование като приоритет, това предполага да направим преглед и на образователните, и на научните приоритети, да изберем областите, където България наистина ще бъде конкурентноспособна. Разбира се, трябва да признаем честно, че ние нямаме силите, ресурса, възможностите като държава да развиваме всички области на науката, особено такива, за които нямаме средства, а може би нямаме достатъчно традиция. Не че можем и трябва да пренебрегваме едни науки за сметка на други, но в съвременния свят от решаващо значение е да преценим къде насочваме стратегическите държавни инвестиции. Да видим къде центрираме усилията си за постигане на сериозни публично-частни партньорства с бизнеса. Как постигаме действено, резултатно участие в международни проекти именно в сфери, които ще имат голям, сериозен икономически и социален ефект у нас.
Вторият акцент – финансовият ресурс и развитието на науката и висшето образование. Известни са данните за сегашното състояние и те са посочвани нееднократно, които ни отреждат мястото на една от страните с най-нисък процент от брутния вътрешен продукт, отделян за развитие на научните изследвания. Не можем обаче да подценим направеното в последно време – за това, че се осъществява ежегодно увеличение на средствата от държавния бюджет. Въпросът е да преценим дали и доколко можем да поддържаме и да увеличаваме тези темпове, защото, очевидно, постигнатото, макар и немалко, не е достатъчно. То е крайно недостатъчно, за да бъда още по-силен и точен. Още по-неблагоприятна е ситуацията с частната инвестиция, където ние сме на една огромна дистанция, бих казал, от развитите страни. Поради това е необходимо да се обърне много по-голямо внимание на отношението държава – висше образование и наука - бизнес. И това съотношение да се постави на една нова основа. Трябва да покажем, че сме задминали времето на конюнктурния подход в годините на прехода от приемна икономика с краткосрочни цели и вече градим стабилна икономика, за която човешкият капитал става все по-важен. Естествено, този процес е двустранен.
Време е да видим все повече частни инвестиции в изследванията, както и един по-голям ангажимент на университетите в научно-практическата дейност. И затова тук сме поканили не просто ректорите и ръководителите на висшите учебни заведения, на научноизследователските звена, но и представителите на бизнес структурите, които имат интерес и които са заявили, обосновали нееднократно своята позиция.
Другата страна на въпроса за държавното и частното финансиране на науката и образованието е качеството на така наречения краен продукт или казано по друг начин – ефективността на инвестираните средства. Какво е качеството на образованието в много от българските университети? Какво е качеството на постигнатите научни резултати?
И тук стигаме до третия важен акцент – човешкият фактор в науката и образованието. Когато говорим за качеството на университетското образование, за резултатите от научните изследвания, ясно е, че те от своя страна зависят в много голяма степен от качеството на хората, които дават образование и създават наука. И тук, уви, трябва отново да признаем своето сериозно изоставане, което може да се окаже и фатално за бъдещето. Едното е, че ние сме назад в чисто количествено измерение; намалял е силно броят на преподавателите и учените, под средното равнище сме в Европейския съюз. И другото, разбира се, е тенденцията на застаряване при преподавателите и учените. В средата, в която се развива българската наука, е изключително трудно да се привлекат и задържат най-способните за науката, да се превърне науката отново в тяхно желано призвание и професия. Разбира се, би трябвало да създаваме разделение вътре в самата научна общност, разминаващи се с представи за ефикасно стимулиране на университетските кадри, в т. ч. и по отношение на крайно необходимите промени в системата за научното израстване. За да постигнем по-високо качество на висшето образование и науката, трябва да утвърдим и системи за оценка и управление на това качество. Не се нуждаем от каквото и да е образование. Ние се нуждаем от висококачествено образование. България притежава ресурси, за да постигне това по-високо качество. През последните години бяха извършени много реформи, които целяха по-добро качество и съответствие с европейските и международни стандарти. Необходимо е обаче да доразвием тези постижения, отново повтарям, да постигнем една много по-голяма динамика на промените, при ясна визия за крайния резултат, който очакваме и към който се стремим.
Образованието и науката са безспорен приоритет в Европейския съюз, регламентирани включително и в Лисабонската стратегия. Това е пътят на развитие в 21 век. И той е все по-валиден за страните – членки на Евросъюза като България, които могат да наваксат изоставането си само с последователни и целенасочени усилия за подобряване на своето образование и наука. Обединението на нацията около общи просветни и научни цели е предизвикателство, което си струва да се поеме. Ориентацията към стратегически подходи в образованието и науката, към нови методи на контрол и оценка на качеството, към подобряване на средата на образование и наука е задача, която ще се решава в широк и постоянен диалог, част от който е и днешната дискусия.
Очаквам вашите оценки и предложения по поставените тези и въпроси. Надявам се това, че провеждаме този дебат в една предизборна година, да има своето позитивно значение. Много бих се радвал, ако участниците в предизборната надпревара поставят в центъра на своя дебат именно проблемите на развитието на нацията, в частност – проблемите на науката и образованието. Не съм оптимист, но изразявам това пожелание. Надявам се и чрез този високо представителен форум то да бъде разгласено и бъде поето от политиците, още повече че тук, за мое голямо удовлетворение, са представени една голяма част от парламентарните формации, ключови фигури и от парламентарната комисия, и вярвам, че този дебат ще има свето резултатно продължение чрез съответните законови и нормативни актове.
Благодаря ви.
проф. Борислав Борисов:
Преминаваме към следващата точка - експозето на доклада на Управителния съвет за предложенията, направени от членовете на Съвета на ректорите относно отразяването им в законодателната уредба на висшето образование.
Уважаеми колеги,
Докладът на УС на Съвета на ректорите ви бе изпратен предварително по електронната поща, а в момента е пред вас във вид на отпечатана брошура. Преди да започнат дискусиите по него, мисля, че е добре да направя няколко предварителни уточнения.
Първо, настоящите предложения се подготвят от Управителния съвет и от Съвета на ректорите от м. февруари т.г. и са преминали през различни етапи:
- заседание на УС по формулиране на проблемите и принципните постановки;
- писма до ректорите с молба да изпратят техните предложения;
- получаване на писмените предложения от ректорите, тяхната систематизация и обобщаване в УС;
- съгласуване и приемане от членовете на УС на представените в този материал предложения.
Така че предложенията, които днес УС прави, по същество са обсъдени, обобщени и систематизирани предложения на самите ректори на висшите училища.
Постарахме се за днешната дискусия да изведем най-важните и принципни за висшето образование въпроси. По някои от тях има и различни мнения от ректорите. Не всички предложения са приети единодушно от нас. Аз, например, също имам свои съображения по отделни постановки. Стремежът на УС обаче е бил да отрази в настоящия доклад тези становища, които се възприемат от повечето от ректорите. Тук няма лични мнения, а само предложения, които мнозинството е подкрепило. Именно те се предлагат за обсъждане на днешния форум.
Някои предложения не са отразени, тъй като засягат важни, но частни случаи. Не са отразени и отделни становища, засягащи само определен вид висши училища, както и предложения за изменения от редакционен характер. Всички тези предложения обаче ще бъдат официално депозирани от името на Съвета на ректорите в Комисията по образование и наука и в Министерството на образованието и науката. При това се надявам присъстващите на днешната дискусия колеги също така лично да ги представят тези предложения.
Второ, вероятно у някои от присъстващите колеги може да възникне въпросът защо в днешната дискусия отсъстват проблемите на Българската академия на науките? Отсъстват, защото БАН е твърде голяма, твърде сложна, твърде значима институция и е редно тя да бъде обект на самостоятелно обсъждане - обсъждане, посветено само на нея, на въпросите за нейното стратегическо развитие, финансиране, кадрово осигуряване, структура и т.н. Естествено е това обсъждане да стане от специалистите, които познават БАН и които разбират нейната специфика и значимост като национална изследователска структура.
Трето, стремели сме се да съсредоточим вниманието си главно върху Закона за висшето образование. Съвсем съзнателно сме избегнали разглеждането на един такъв важен въпрос като кариерното развитие и свързания с него Закон за научните степени и звания. Въпросите, свързани с този закон, съвсем наскоро бяха много сериозно дискутирани на последното заседание на Съвета на ректорите в присъствието на министър-председателя. Едва ли е целесъобразно след по-малко от 1 месец да започваме отново тази дискусия, още повече, че не са настъпили някакви промени в тази област.
Уважаеми колеги,
Предложенията в доклада, който ви е представен, са структурирани в 12 относително обособени тематични раздела. Трудно е да се каже кои от тях са по-важни от другите, защото те трябва да се разглеждат като система. Все пак бих искал да насоча вашето внимание към един от тях, който е извън този раздел.
Въпросът може да го формулираме по следния начин: изменение и допълнение на сега действащия Закон за висшето образование или нов закон.
От приемането на сега действащия Закон за висшето образование през 1995 г. до днес са изминали 13 години. През тези години основно върху този закон се изгради сега съществуващата структура на висшето образование в България с различните видове висши училища, съответната организация на учебния процес, образователно-квалификационни степени, прием, финансиране, кадрово осигуряване и т.н. Самата практика вече ясно очерта слабите моменти в закона. Много от тях бяха обект на изменение и допълнение на самия закон, като за този период Народното събрание направи в него 25 промени. Тези 25 поправки, в повечето случаи необходими, неминуемо обаче доведоха до нарушаване на неговата вътрешна логика и балансираност, а животът доказа, че други негови постановки поставят излишни ограничения или даже някои от тях пречат.
В този смисъл, колеги, днес, когато обсъждаме основните принципи и предложенията, направени от членовете на Съвета на ректорите, които трябва да залегнат в управлението на висшето образование, първият въпрос, на който трябва да отговорим, е, може ли тези наши предложения и принципни изисквания да се отразят в сега действащия Закон за висшето образование чрез негови изменения или допълнения, или е необходимо да се приеме изцяло нов Закон за висшето образование.
Аз бих поставил на вашето внимание и още един въпрос, който го няма в доклада, но който преди близо една седмица зам.-министър Ваня Добрева го постави чрез едно интервю на публично обсъждане - това е предложението за формирането на възнаграждението на преподавателите във висшите учебни заведения, базирано на минимална работна заплата, като схемата беше, ако не се лъжа - 3 минимални работни заплати за асистент, 5 минимални работни заплати за доцент и 7 минимални работни заплати за професор.
Моля, естествено, без да го има в материалите, е хубаво, ако имате мнение, да вземете отношение и по този въпрос.
С това моето експозе приключва. Надявам се да сме ви били полезни с предоставения доклад, като съм убеден в ползотворността на днешната дискусия.
Предоставям думата на проф. Иван Илчев, ректор на Софийския университет, да изнесе своето експозе на доклада "Научно-изследователската дейност в Софийския университет и в системата на висшето образование.
Проф. Иван Илчев:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господа министри,
Уважаеми професор Борисов,
Уважаеми колеги,
Първо, това изложение е основано на труда на десетки колеги, работили през последните месеци върху проблемите на науката в Софийския университет. В първата му част са използвани предимно идеи на колеги от Философския факултет и Факултета по математика и информатика.
Втората част, посветена на научната стратегия на университета, е положена върху предложенията на специална група колеги от различни факултети, работеща под ръководството на зам.-ректора проф. Недю Попиванов. И тъй като винаги съм бил против практиката на анонимните документи, излизащи от името на институция, искам да спомена с благодарност техните имена: това са проф. Георги Димитров, доц. Пройкова, проф. Лалчев, доц. Кьосев, доц. Тотоманова, доц. Душкин.
Това в никакъв случай не е последната ни дума, а по-скоро етап в обсъждания, които очевидно няма да прекратим, а ще се постараем да бъдем максимално гъвкави. Няма да се поколебаем да се откажем от която и да е част на стратегията, ако видим, че не отговаря на променящите се условия.
Стратегията ще бъде обсъждана на специална секция на научната конференция по случай 120-годишнината на висшето образование у нас и на Софийския университет в края на ноември, после ще бъде обсъдена във факултетите и вече с направените корекции ще бъде предложена на Академичния съвет, за да стане официален документ на университета. С други думи, старали сме се и ще се стараем да търсим максимална публичност.
Трето, радваме се, че има немалко допирни точки между нашата стратегия и тази, предложена от Министерството на образованието и науката. Разбира се, имаме и различия, които се дължат и на това, че проблемите не винаги съвпадат, гледаме от различни камбанарии, но това не е страшно. Важното е, че се движим в една посока.
Четвърто, какво сме направили през последната година в светлината на това, което предлагаме в стратегията:
- участвахме в обсъждането и предлагането от ректорите на редица висши училища на осигурен от държавата свободен достъп до база данни. Радваме се, че правителството взе решение в тази насока и сега от нас зависи да го използваме с оглед повишаване качеството на нашите изследвания;
- променихме условията за първичната оценка на научните проекти, като много по-голяма тежест от преди се дава на проекти, в които участват студенти и докторанти;
- създадохме Асоциация на изследователските университети. В момента в нея влизат 3 университета, но тя е отворена за всички висши училища с доказана и резултатна научна активност. В момента трите университета разработват съвместни научни и образователни програми;
- Асоциацията постигна принципно съгласие с ръководството на Академията на науките за подписване на рамково споразумение с набелязване на конкретните области на сътрудничество;
- въвеждаме система на диференцирано заплащане в университета, базирано в немалка степен на резултатите от научната дейност на колегията. Всъщност първите стъпки направихме през юли месец т.г. От януари, надявам се, ще можем да въведем радикална реформа в това отношение - радикална не по мое мнение, по мое мнение е недостатъчна, но радикална според мнението на повечето колеги. Все пак трябва да тръгнем отнякъде.
Основен проблем тук е атестацията, която по силата на отдавна утвърдени у нас традиции, в много случаи се върши на приятелски начала.
- разработваме, и се радвам, че много колеги ректори са поставили въпроса, предложение до МС за въвеждане на срочни трудови договори за преподавателите, това е законодателна инициатива, чието продължаване ще зависи от изпълнението на критериите по атестацията;
- въведохме отпускането на допълнителни суми от университетския бюджет за подсигуряване на научната дейност, специално на младите преподаватели, за да им осигурим възможност да влязат в международните мрежи, за участието им в международни конференции, изследователските им пътувания и т.н.
- изработен е и бе приет статутът на голямата награда на Софийския университет за наука, като първият й носител ще бъде излъчен тази година на 25 ноември на патронния празник на университета. Софийска община прие нашето предложение и заедно с кмета на София Бойко Борисов тази година за пръв път ще се даде значителна награда за млад учен от Софийската община;
- група колеги от различни факултети са на завършващия етап на разработването на проект за Центъра за приложна наука, основан на IT-технологиите, като планираме да работим заедно в тази насока с други висши училища, защото не можем да бъдем вся и все;
- събуди се активността на колегията - тази година във фонд "Научни изследвания" сме изпратили към 150 проекта, а вече колко от тях ще бъдат одобрени, е друг въпрос;
- инициирахме и проведохме редица срещи с едрия бизнес в страната и в момента обсъждаме конкретна стратегия на нашето сътрудничество;
- със съдействието на бизнеса започва да работи Програма за канене на възпитаници на Софийския университет, работещи в престижни световни университети и изследователски центрове, за курсове, за лекции пред наши студенти и съвместни изследвания;
- инициираме външен операционен одит на университета, за да видим какво куца в нашата управленска дейност, свързана с науката и с преподаването, разбира се.
Какви са основните трудности, които срещаме:
Първо, остарялата нормативна база като цяло - това, което се каза в доклада на УС на Съвета на ректорите - и остарелите рестрикции на Кодекса на труда, в частност. Явно е, че законодателят трябва да направи промени, ако искаме науката ни да се развива бързо.
Второ, консерватизмът на част от колегията, която се опасява от радикални реформи и, ако мога да се изразя така, иска първо да почувства позитивните резултати от реформите и после да започне да ги провежда.
Трето, мой принцип е по възможност да не се оплаквам от недостатъчното държавно финансиране. Това, срещу което съм бил винаги, обаче, е остарялата философия на финансирането. Няма да можем да поощряваме развитието на университетската наука с диференцирано заплащане на труда, със засилена логистична и финансова подкрепа на проектите в ключови направления, ако и държавата не го прави. Няма как да сме оазис на диференциацията в пустинята на уравновиловката.
В последно време в държавата много се говори, че времето на тази политика отминава. Трябва да се мине към конкретни знакови действия в тази насока. Добър пример е увеличаването на средствата за наука в последните години, особено тази година, пак повтарям, но не на принципа на уравновиловката.
Четвърто, не бива да забравяме и за момент, че голяма част от научната дейност на СУ на практика се финансира от държавната субсидия за студентите, която е една и съща и за малки, и за големи висши училища, и за тези със значима научна дейност, и за тези, които едва сега прохождат в тази посока.
Пето, трудно ни върви създаването на специална група за писане на проекти.
И, за да завърша, всички сте получили моята покана - надявам се, че на 120-годишнината от началото на висшето образование в България ще имам удоволствието да приветствам колегите ректори в България.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря, професор Илчев.
Преминаваме към втората част на дискусията на тема: "Висшето образование и университетската наука", по инициатива и с участието на Президента на Република България Георги Първанов.
Колеги, преди да започнем дискусията, при мен имам 8 постъпили желания за изказване. Моля другите, които желаят, да дадат знак писмено или с вдигане на ръка от място. Виждам още двама. Явно ще има желаещи за изказване, затова много моля, ние всичките сме говорещи хора, обичаме да говорим по-дълго, да се ограничаваме в изказването си в рамките на 5-7 минути, за да може повече колеги да се изкажат.
проф. Борислав Борисов:
Давам думата на проф. Пламен Легкоступ - ректор на ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий".
Проф. Пламен Легкоступ:
Благодаря, проф. Борисов,
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми депутати, господа министри,
Драги колеги,
Ще взема отношение като член на УС на Съвета на Ректорите. Казвам това, защото участвах в работата по формиране на проблемите и принципните постановки, залегнали в доклада. Основният въпрос е дали тези наши предложения трябва да се отразят в сега действащия Закон за висшето образование или е необходимо изцяло да се приеме нов закон.
Статистиката сочи, че в Закона от 1995 г. досега са направени 25 промени, а да си спомним, че преди него имаше и Закон за академичната автономия. Според мен, може би наистина е необходим нов Закон за висшето образование. Друг е въпросът дали той не трябва да включва и проблемите на научното израстване на преподавателския състав, на научните степени и звания във висшето образование.
Тук би трябвало да си отговорим и на един друг въпрос - кой трябва да разработи този проект?
В един кратък интервал от време на общественото внимание бяха предложени над 35 законопроекта. Според мен проблемът е, че те се разработват от екипи, които нямат подкрепата на академичната общност, които включват в определена степен хора, които са били по аудиториите за последно, когато са били студенти или не са ръководили дори и катедра. Ето защо, аз изцяло подкрепям принципните постановки и предложения, които са изложени в докладите на нашите уважавани двама колеги. Смятам, че новият закон трябва да се базира върху тях и да се разработва от експерти от академичните среди и да не робува на конюнктурни и предизборни интереси.
Възлагането на разработването на проекта за нов Закон за висшето образование на такъв експертен екип и зачитане становището на Съвета на ректорите би помогнало на политическите партии, като насочи вниманието към академичните среди, а не към политиците.
Много правителства смятат за приоритет образованието и науката. Няма защо да се заблуждаваме - няма качествено обучение и наука без необходимото финансиране. За мен не е редно издръжката, която държавата дава за обучението на един студент, да е по-малка от тази за обучението на един ученик. Необходимо е да дадем възможност на висшите училища да имат и платен прием в бакалавърската степен.
От особена важност е възможността да се решават инфраструктурни и социално-битови проблеми на висшите училища чрез публично-частното партньорство. Така държавата ще бъде облекчена, според мен, в грижата си за държавните висши училища.
Друг проблем е този с навлизането на чуждестранни висши училища в България. То поставя българските висши училища на изпитание. Наистина е необходимо те да се разкриват според нашето законодателство, а висшите училища от страни - членки на ЕС ще поставят с особена острота въпроса за съотношението 3:2:3 и 4:1:3 - бакалавър, магистър, доктор. Според мен пазарът на образователни услуги ще ни принуди да преминем към първата схема 3:2:3 и ние няма защо да си заравяме главата в пясъка, а да предприемем мерки, когато това стане, да бъдем готови.
Проблемите пред висшето образование и университетската наука в България наистина са много. Решаването им може да бъде естествено в определена степен, само като се заложи на взаимните усилия на експерти от академичната общност, на Съвета на ректорите, на експертите от МОН и на Народното събрание. Само това взаимодействие, според мен, и то не на принципа орел, рак и щука, може да издигне висшето образование и университетската наука наистина в приоритет на нашата държава. Надявам се, че това ще се случва в близко бъдеще.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря, г-н Професоре.
Има думата доц. Светослав Кокалов - ректор на Националната художествена академия.
Доц. Светослав Кокалов:
Благодаря Ви.
Аз се изненадвам, че толкова рано получавам думата, тъй като се изказвам от името на три висши училища по изкуствата, чиито ректори ме помолиха да взема отношение и от тяхно име.
Общо взето, проблемите на висшите училища по изкуствата винаги са били частен проблем за висшето ни образование, тъй като броят на студентите в тях, от порядъка на 2-3 хиляди души, е пренебрежимо малък спрямо общия брой студенти в България, които, ако не ме лъже паметта, са около над 200 хиляди. Въпреки това приемам това предизвикателство да се изкажа тук. Надявам се, че в крайна сметка това изказване по някакъв начин ще ни помогне да съберем ние, участниците в тази дискусия, мислите си за това коя е в крайна сметка целта на висшето образоване като цяло.
Оценяваме високо този форум като начин да се огласи и да се дискутира мнението и предложението на Съвета на ректорите за належащи промени в Закона за висшето образование, които по една или друга причина не винаги стигат навреме до отговорните фактори.
Всеки университет и висше училище в България имат своя уникална физиономия, но Академиите по изкуства, позволявам си тук да включа и АМТИИ в Пловдив, имат особености и проблеми, общи за тях, които трудно могат да бъдат открити сред останалите. Това ни кара да бъдем особено внимателни при всяко поредно законодателно раздвижване в сферата на висшето образование.
Опасността да бъдем, грубо казано, забравени, да бъдат забравени специфичните ни потребности, използвам този термин с двояко значение не случайно и с пълно съзнание, не е за подценяване.
Трябва да признаем, че в сега действащото законодателство има по няколко реда за нас, и слава Богу. Тези няколко реда са достатъчни, за да създадат не привилегии, както някой веднага може да каже, а подходящ климат за съхранение и развитието на традициите ни в образованието в областта на изкуството, които, уверявам ви, са на най-високо ниво и се ценят в Европа.
При различните политически форми на управление и изпробвания на наш гръб, откакто съществува новата ни българска държава, политическите мъже, по-издигнатите от тях, са оценявали значението на изкуството за обществото, особената му, незабележима на пръв поглед, роля в живота на човека.
Изкуството не е само украса и забавление. То е неотменим елемент на нашето съществуване, без което и икономиката, и политиката, и здравеопазването са някак си недовършени като смисъл. То е елементът, който гарантира пречистването на емоциите, съхраняването и запазването на човешкото у човека. Вярваме, че това се оценява от нашите политически мъже. Радваме се, че тази наша специфика е взета под внимание от колегите и е спомената в доклада на проф. Борисов.
По отношение на общите ни проблеми, отразени в доклада, присъединяваме се като цяло към направените предложения. Категорично смятаме, че продължителността на срока на бакалавърската степен и евентуалното й скъсяване до 3 години трябва да става по преценка на университетите. Трябва добре да се обмисли, преди да се поддадем изцяло и повсеместно на желанието за скъсяване на срока. Сега се говори за 3 години, утре студентите може да поискат да им даваме диплома и за 2 години и т.н. Това води до директно купуване на диплома. Да не забравяме, че добиването и усвояването на знания е процес, свързан и с биологичното и интелектуално съзряване на тези 18-годишни млади хора, за да се превърнат в отговорни личности.
Не бива да се поддаваме, по мое мнение, веднага и автоматично на глобалните тенденции. Последните събития във финансовата сфера показват, че не винаги това е най-добрият подход.
Смятаме, че предложението за увеличаване продължителността на мандатите на ръководните органи и техния брой е уместно, но конкретното решение по много причини не е правилно да се взема от Общото събрание на университетите, а е добре да се регламентира и в закона.
Смятаме, че ролята и отговорността на настоятелствата все още не е избистрена при твърде централизираната система на финансиране на държавните университети.
С голямо внимание се запознахме с доклада на проф. Илчев. Той е един задълбочен разрез на проблемите на научно-изследователската дейност от гледна точка на университета, но очертава добре и общата картина. Докладът респектира с анализа и целите, поставени пред нашето най-старо висше училище.
Като представител на второто по създаване след университета висше държавно учебно заведение - Художествената академия - трябва да кажа, че съм респектиран и от мащаба на благородните намерения на колегите, от които ни разделя само една пешеходна пътека и с които винаги сме били в прекрасни отношения, в т.ч. и с проф. Илчев, когото ценя изключително много.
Като казах мащаб, искам да изразя безпокойствието си от един абзац в доклада, който твърди, че щом един университет е по-малък, то той има преди всичко образователни функции. Какво остава за академиите като нашите, които със своята средна численост под 1000 души са 24 пъти по-малки от университета?
Категорично възразяваме и не приемаме лансирането на подобна идея. Световни примери и мотиви в наша защита има безброй, но не е тук мястото да влизаме в дискусия.
Още нещо - с право проф. Илчев твърди, че фундаменталните изследвания са не само в природните науки, те са и в области, които правят човешкото същество индивидуалност. Това са и областите, в които нашите малки академии имат мисия да работят. Нека не им отнемаме това право.
Абсолютно се присъединяваме към мнението на проф. Илчев за известната ограниченост, консервативност на приоритета културно-историческо наследство, национална идентичност, социална среда в проекта за стратегия на научните изследвания, който наистина вменява на хуманитаристиката единствената задача да съхранява културно-историческото наследство и националната идентичност. Нима културното настояще не ни е важно, нима не ни интересува културното ни бъдеще? Ролята и важността на историята, по наше скромно мнение, е единствено в името на настоящето и бъдещето.
Искам да допълня, че има един исторически процес на диференциация на науките от изкуствата, който е приключил преди няколкостотин години. Този процес изпълни своята роля за развитие на цивилизацията и имаше огромна еволюционна роля. Задава се обратен процес на синтез между науки и изкуства, и когато говорим за стратегии и приоритети, не трябва да забравяме, че приоритетите винаги са нещо временно и трябва динамично да бъдат променяни.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря и аз.
Давам думата на доц. д-р Георги Вълчев - ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив
Доц. Д-р Георги Вълчев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми господа министри,
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми господа ректори и гости,
Аз ще бъда конкретен по предложенията за евентуална промяна или нов Закон за висшето образование.
По отношение на първия раздел - Академична автономия - считаме, че и сега действащият закон дава много права на висшите училища, но е необходимо да се даде възможност висшите училища сами да определят своята организационна структура, която да отговаря на изискванията на Закона за висшето образование, тъй като съществуващата процедура е много тежка, тромава, продължителна и пречи на развитието на висшето училище.
По отношение на втория раздел - за образователните степени „бакалавър”, „професионален бакалавър” и особено за образователната и научна степен „доктор”, според нас трябва да се даде възможност да се прилага схемата 3+2+3 и съответно 4+1+3, в зависимост от професионалните направления във висшето училище. Така че комисията, която е работила, УС на Съвета на ректорите са си свършили много добре работата и нещата са добре подредени за евентуална промяна на закона.
Според нас е необходимо промяната за образователната и научна степен "доктор" да се осъществява в акредитирани специалности по научни направления, като ръководство, защита и дипломиране във висшето училище. Тази промяна ще спести много неща за младите докторанти, тъй като и сега няма кандидати за тази степен.
Да се избегне сегашната дълга процедура и получаване на диплома, която понякога продължава до една година. Това пречи на бързата реализация на докторантите и ги отблъсква от възможността за разработване на дисертация.
Да отпадне изискването за минимален успех при кандидатстването за квалификационната степен "бакалавър" - платена форма на обучение.
По отношение на акредитацията, т.3.
Акредитацията е необходима. По наша преценка Националната агенция за оценяване и акредитация работи добре. Увеличи се максималният срок на най-добрата оценка на институционната акредитация до 6 години, което дава възможност за по-дълъг период от време висшето училище да не прави повторни акредитации.
Програмната акредитация е също необходима с приетите критерии и едновременната акредитация на професионалните направления. По този начин Националната агенция може да направи по-добра сравнителна оценка за качеството на обучение в различните висши училища. Ние считаме, че тук не трябва да се правят промени.
Всички критерии за оценяване, таксите за заплащане, както и сроковете за започване на акредитация, съгласуване със Съвета на ректорите от миналия мандат, съвмесно с Националната агенция и Министерството на образованието, за нас това е една работеща система и засега би трябвало промени да не се правят.
По отношение на основния трудов договор, който е много спорен, вероятно и нашето предложение е да се обединим и да се даде възможност един преподавател да се отчита за целите на акредитацията най-много в две висши училища. По този начин признатите отлични преподаватели и учени ще могат да обучават повече студенти в едно и също направление в различни висши училища.
За да се реши въпроса с по-доброто материално заплащане на преподавателите, считам, че всички ние трябва да подкрепим предложението на зам.-министър Добрева. Разбира се, тук присъстват и представителите на законодателната власт, особено г-н Местан. Дано да вземат предвид това искане. По този начин, наред с решаването на много други проблеми за качеството на обучение, считаме, че по отношение на основния трудов договор значително ще се намали броят на пътуващите и преподаващи в повече от два ВУЗ-а.
Продължителност и броя на мандатите на органите.
Считам, че Съветът на ректорите не трябва да настоява за повече мандати. Мандатите са достатъчни - два. Това е една световно известна система и се спазва. Бих приел 5 години, макар че 4 години като мандат не е лошо. Така че в закона трябва добре да се регламентират мандатите - не повече от два и не бива мандатите да се уреждат в Правилника на висшето училище. Само по този начин ще има по-голяма демократичност във ВУЗ-те и ще има по-добро израстване, особено на младите преподаватели.
По отношение на финансирането - по въпроса за издръжката на един студент и сега съществуващите коефициенти за издръжка отчитат и изразяват спецификата на обучение на висшите училища. Необходима е актуализация и едновременно разглеждане на тези коефициенти на всички професионални направления, а не решаване въпроса само на някои приоритетни направления. Това трябва да се осъществява по предложение на Съвета на ректорите и съответно на Министерството на финансите.
Искам да се обърна и към г-н Президента.
Въпросът за студентското кредитиране беше идея на президента. Като новина за първи път бе съобщено в гр. Пловдив при откриване на учебната 2004-2005 г., където присъстваха ректорите на всички пловдивски училища. Благодарение на активната дейност на Министерство на образованието и на Народното събрание едва тази година се реши въпроса за кредитиране на студенти, което ще даде възможност на всички студенти да имат еднаква финансова възможност за успешно следване. Тоест, виждаме, че нашите първи държавни ръководители отчитат необходимостта да се правят някакви и то спешни промени, но по принцип те стават много бавно и много трудно.
Тук молбата ми е към народните представители - да бъдат по-активни, особено в Комисията по образование. Не че са неактивни, знам, че е много трудно, но те трябва да имат и подкрепата на Съвета на ректорите, защото Съветът на ректорите трябва да работи съвместно с тях за постигане на нашите цели - не само за увеличаване на нашите заплати, но изцяло за финансиране на науката. Вече се знае добре, че в последните години за науката се дават много средства, дават се и много средства за капиталови разходи, което ние не можем да не го отчетем.
По въпроса за раздел ХI - самостоятелно Министерство на висшето образование, науката и технологиите.
Относно предложението за създаване на самостоятелно Министерство на висшето образование, наука и технологии, според нас, казваме "не" на роенето на министерства. И в сегашната структура Министерството на образованието и науката добре си върши работата. За нас това е най-успешното управление - говоря за МОН в годините на дългия преход.
Наличието на Закон за БАН, Закон за висшето образование и Закон за народната просвета не пречат на единното управление на средно и висше образование, както и на научни изследвания. Единното министерство може по-добре да управлява и контролира обучението от основното до висше образование, както и научните изследвания.
По отношение на статута на Съвета на ректорите - няма да взема отношение по научните изследвания в доклада на проф. Илчев.
На въпроса трябва ли да има нов Закон за висшето образование - независимо от това, че съществуващият закон се нуждае от промени, той успешно изпълнява своята роля. Той не е затворена система. Доказателството за това са направените изменения и допълнения, които отговарят на необходимите цели. Налагащите се промени могат да намерят успешно решение чрез изменение и допълнение на сега съществуващия закон.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря и аз.
Има думата проф. Ваньо Митев - ректор на Медицинския университет.
Проф. Ваньо Митев:
Виждам тук, че интересът се измести извън залата.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господа министри, депутати и колеги,
Искам да ви обърна вниманието на един факт, който тук някак си се стремим да не го дискутираме - това, че в България има 51 университета, или както беше споменал министър Вълчев, почти толкова, колкото в Испания.
Искам да ви прочета нещо и от доклада на проф. Борисов - че съществува наличието на реално повече места във ВУЗ-те от броя на дипломиралите се в средното образование - факт, който ние не можем да го пренебрегваме. Това води до намаляване на качеството на образованието в България.
Говоря от името на Медицинския университет в София и от името на Асоциацията на изследователските университети. Ние сме за това да има една класация на университетите в България и да се знае кой е добър университет и кой е лош. Това нещо може да стане много лесно.
Знаете, че китайците направиха една класация на университетите по целия свят, без да идват и без да ги акредитират, просто така, от дистанция. Пускат името на университета и виждат каква научна продукция стои зад този университет. Критериите са елементарни - добър е този университет, който има добри преподаватели. Добри преподаватели са тези, които имат добра научна продукция, които публикуват в реномирани списания, които са цитирани. Това са критериите.
И двата доклада ми харесаха много. Като препоръка в доклада на проф. Борисов бих казал - да се застъпи повече влиянието на науката в университетите.
Ние смятаме, че държавата трябва да има диференциран подход, финансов подход към тези университети, които могат да правят наука. В момента се оказва, че заплатите на тези университети, които дават облика на България пред света като научна дейност, са най-ниски. Значи държавата би трябвало да намери подход, начин, при който да финансира тези университети. И ще ви дам пример с нашия университет, където 700 хил. лв. годишно разпределяме от така наречения Съвет по медицинска наука на проектно финансиране, за да стимулираме развитието на научната дейност и това дава много добри резултати. Така че колкото по-скоро се направи тази класация, а тя ще стане рано или късно, в цял свят ги има тези класации, толкова по-добре ще бъде. Колкото по-рано държавата обърне внимание на водещите университети и им даде едно по-яко рамо, толкова по-добре. Иначе нещата се размиват.
Друго, което бих искал да кажа - хареса ми идеята на проф. Борисов за създаване на самостоятелно Министерство на науката, висшето образование и технологиите. Нашите проблеми са различни от проблемите на началното и средното образование. Много бих желал да имаме един министър, който изцяло ще се занимава с нашите проблеми. Това ми се струва много удачно предложение.
Друго, което ми хареса в доклада, е, че се поставя въпросът за пожизнените асистенти. Това е една аномалия, която трябва максимално бързо да се разреши. Не може да има асистенти, които са на 65 години, а даже и над 65 години. Когато един професор стане на 65 години, ние започваме процедура да му удължаваме евентуално три пъти по една година, но има случаи, когато асистенти си седят и до повече и никой не ги пипа. Един асистент, който не може да се хабилитира за определен период от време, не може да покаже научни и преподавателски данни, просто би трябвало да си търси друга работа. По такъв начин ще има кадри, които ще бъдат стимулирани да развиват научна дейност и се надявам да получават и по-добро финансиране.
Що се отнася до предложението на МОН за рязко повишаване на заплащането, няма какво да коментираме. Всички сме категорично "за". Мисля, че тук няма никакви проблеми.
Още веднъж искам да кажа - нека да се обърне повече внимание на тези университети, които могат да правят наука, понеже те представляват България пред света.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
И аз благодаря.
Давам думата на г-н Лютви Местан - председател на Комисията по образование и наука към Народното събрание.
Лютви Местан:
Благодаря, проф. Борисов.
Уважаеми господин Президент,
Няма да се обръщам към министрите, не ги виждам,
Уважаема госпожо зам.-министър,
Почитаеми госпожи и господа ректори,
Госпожи и господа,
Убеден съм, че от дебатите днес няма да има бог знае каква полза, ако не бъдат обвързани със стратегическите цели на българската държава. Ние не можем да разглеждаме проблемите на образованието и науката откъснато от стратегическите цели на българската държава. От тази гледна точка, господин Президент, ще подкрепя основната теза във Вашето слово.
На мен ми се струва, че днешните дебати са дебати за ускорената конвергенция на Република България в Европейския съюз - говоря за всички социални сфери на страната. Ускорената конвергенция на Република България в ЕС минава през правилния прочит на Лисабонската стратегия. Именно там се съдържа ключът за увеличената производителност на труда, като в българските условия е единственият ресурс за увеличаване на БВП, единствена възможност за провеждане и на адекватна социална политика.
Осмислени от тази гледна точка, образованието и науката не са просто една от политиките, а идейният център на всички политики. Практическото измерение на това разбиране е тезата на президента за университета като интегрален център не само на образование и наука, но и на предприемачество. Въпросът, ако сме съгласни с това, е - съответстват ли висшето образование и науката на динамиката на икономическото развитие на страната или образование и бизнес са паралелни светове, които не се засичат?
Това е по-скоро реторичен въпрос, за съжаление с отрицателен отговор - не, не съответстват, поне в тази степен, в която диктува общественият интерес. А би трябвало, ще продължа - образование и наука, от една страна, и бизнес не само да се срещат по-честичко, а образованието и науката да зададат посоката на икономическото развитие на страната, ако тезата за конкурентноспособност на българската икономика не е просто модерно обоснована теза без реално съдържание.
Правим ли и достатъчно ли правим в тази посока?
Определено направихме опит да разберем нуждата на икономиката, на бизнеса от високо квалифицирана работна ръка чрез стъпки към масовизиране на висшето образование в България. Само че, уважаеми колеги, въпросът е дали ще масовизираме посредствеността или имаме идея да масовизираме качественото висше образование? Разбира се, че целта ни е второто, но това вече предполага коректен, реален анализ на несъответствията между бизнес, образование и наука. Аз ще засегна няколко аргумента за недостатъчното съответствие.
Ще започна, разбира се, с уточнението, че не навсякъде, но с поовехтялото съдържание на учебните програми определям този въпрос за по-страшен от въпроса за възрастта на преподавателите. Основните претенции на бизнеса са, че кадрите, които им предоставя не само средното ни образование, разбирам професионалното, но и висшето образование, това качество не ги удовлетворява. Тогава възниква въпросът - къде е бизнесът в процеса на определянето на това учебно съдържание?
И аз тук наистина ще обвържа въпроса с акредитацията на висшите училища, във Вашите критерии, проф. Панайотов, за едни много по-строги и непреодолими изисквания в процеса на програмната акредитация. Тук вероятно ще Ви подкрепя за единната акредитация, която да обхваща и институционалните, и програмните параметри, но не като заличаване на програмната акредитация. В рамките на единната тя е много необходима, но аз не си представям оттук нататък програмна акредитация на професионално направление, което да не съдържа анотация на актуализираното съдържание на някои от учебните програми. Имаме такива от 70-те и 80-те години.
Тук би трябвало да помислим по-активно наистина и за формализиране, ако трябва, на съучастието на бизнеса като оценка за качеството на учебната програма.
Уважаеми господин Президент, говоря за онези предпоставки, които ще направят реализирането на другата идея, Ваша идея, която няма начин да не се подкрепи - това е изработването на система от обективни критерии за оценка на изхода, на крайния интелектуален продукт, произведен от висшите училища.
Позволете ми да обвържа този въпрос със значителния пакет идеи, които се съдържат в доклада основно на проф. Борисов, за увеличаване на приложното поле на университетската автономия - в смисъл на ненамеса чрез закон във вътрешноорганизационния живот на висшето училище, в смисъл на разписване на формални, чисто количествени критерии, на които да отговарят основните звена на висшите училища - може би по модела на свободата, която се признава на частните висши училища.
Аз не бих искал дебатите днес да навлязат в конкретиката на тези предложения. Защо? Защото ние би трябвало да имаме принципното разбиране, че всички тези количествени параметри, подробно разписани в закона, на които да отговарят основните звена на висшето училище, тази свръх свръхрегулация чрез закон, тази намеса в университетската автономия, имат една единствена причина - те целят да запълнят дефицита, отсъствието. Имам предвид отсъствието на критерии за оценка на качеството на крайния продукт и по това да се намери мястото на едно или друго висше училище.
Почитаеми професор Илчев, няма как да се реализира и Вашата идея за диференциране на диференцираните нормативи за издръжка на един студент, ако ние не разполагаме с обективни критерии за по-различното качество на крайния интелектуален продукт, който се произвежда в едно или друго висше училище. Тоест, излишната регулация, свръхрегулацията, която е застъпена в закона, цели да запълни отсъствието на качествени, функционални показатели за оценка. И това е един порок. Ние отново избираме по-лесното - спираме се на количествени параметри, за сметка на качествените.
Ние тук не можем да решим всички въпроси на университетското образование, но още един аргумент за недостатъчното съответствие.
Днес бизнесът има нужда от повече работна ръка, отколкото българското средно и висше образование могат да му подадат. Тогава защо продължаваме да учим излишно дълго в основната степен „бакалавър” - 4 години - и кои интереси стояха в основата на съпротивата срещу предложението да отпадне това безумно, от гледна точка на динамиката на българската икономика, ограничение бакалавърска степен да се учи минимум 4 години? Коя европейска директива и къде в Европа има такава практика?
Аз ще се съглася, че има бакалавърски програми, които трудно биха се разположили в 6 семестъра, в 3-годишен цикъл на обучение. Те вероятно ще изискват 7-8 семестъра, но да искаме всички бакалавърски програми да бъдат с продължителност 4 години, е абсолютно неадекватно политическо решение.
Моля ви да не съзрете огорчението ми на вносител на законопроект, който е бил отхвърлен. Бих искал от тук да излязат няколко по-уедрени послания. И, ако ви дам пример с медсестрите и акушерките, правотата ми ще се окаже още по-безспорна. Защото ние учим медсестри и акушерки 4 години и резултатът е следният: до тази промяна за едно свободно място имаше по няколко кандидати, ректорите на медицински университети ще потвърдят. Сега за 3 места имаме един кандидат. И причината, освен възнаграждението на медсестрата и акушерката, е излишно дългият период на обучение от цели 4 години. При 59 хиляди медсестри и акушерки преди 10 години, сега имаме само 29 хиляди. На пазара се очертава огромен дефицит. Още нямаме волята да дадем адекватния отговор.
Тук ние, като законодатели, търпим критика, макар личното ми мнение по отношение на този казус да е ясно отдавна. Ние трябва да премахнем не само за медсестрите и акушерките, а генерално трябва да решим въпроса с формулата на трите степени - бакалавър, магистър, доктор. И смятам, че правилната формула е 3+2+3. Защото в противен случай нито бакалавърската ни програма е бакалавърска, нито магистърската е магистърска.
Извинете, че може би звуча прекалено критично или самокритично, но смятам, че това са реални стъпки, които биха могли да бъдат предприети не непременно с един изцяло нов Закон за висшето образование, но с едни промени в Закона за висшето образование, които в кратки срокове бихме могли да реализираме.
Това е едното ми конкретно предложение.
Другото предложение - казахме, че университетът следва да се превърне в център на предприемачество. Това всъщност е другото име на публично-частното партньорство. Тук трябва да се съгласим, че законът не поощрява публично-частното партньорство, връзката университет -бизнес. И тук действително по отношение на правния, ако щете и на данъчния статут на висшите училища, бихме могли да направим няколко малки стъпки, които обаче биха породили огромен положителен ефект.
Аз съм ограничен от темата на дискусията и няма да влизам в територията на процедурата за присъждане на научни степени и звания. Скоро имахме такава дискусия в Съвета на ректорите. Но ми се струва трудно възможно откъсването на тази проблематика от темата за университетското образование. Но моля да приемете, г-н Борисов, г-н Президент, тези ми последни думи като анонс за още една дискусия под Ваша егида, защото тук действително по отношение на този овехтял Закон за научните степени и научните звания ние сме в дълг не толкова пред научната общност в България, а пред българското общество като цяло. Тъй като, така както като учебно съдържание нямаме в достатъчна степен застъпена интердисциплинарността, така и като процедури за оценка, за научна преценка в процеса на присъждане на научни степени и звания ние не поощряваме интердисциплинарността като територия на научните изследвания, без които отново не можем да мислим нито за модерно образование, нито за модерна наука.
Аз ще завърша изказването си с това - бих искал да ви уверя, че ако и от тази дискусия, и от заседанията на Съвета на ректорите възникнат консенсусни идеи, или идеи, които се радват на достатъчно широко съгласие, ние, ако е необходимо, ще съкратим и законодателния процес, за да видят те бял свят час по-скоро. Моля ви, нямайте съмнение в това отношение. Макар че по отношение на подобен тип устройствени закони на мен ми се струва, че недотам добра законодателна практика е измененията и допълненията да са по инициатива на отделни народни представители. Много по-добре е законопроектът да е продукт на предварителното взаимодействие между Съвет на ректори, други академични институции и изпълнителната власт.
С пожелание за успех на форума завършвам изказването си.
Благодаря за вниманието, уважаеми колеги.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря, господин Местан.
Давам думата на проф. Иван Панайотов - председател на Националната агенция за оценяване и акредитация.
Проф. Иван Панайотов:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господин Председател на парламентарната комисия за образование и наука,
Уважаеми господа министри и парламентаристи,
Уважаеми колеги,
Дами и господа,
Нека най-напред да отбележа, че размисълът какъв трябва да бъде българският университет на 21-ви век, изправен на кръстопътя пред предизвикателствата на времето, не започва и няма да завърши с днешната дискусия. Но днешната дискусия, така я виждам аз, има много важно значение като един етап в реформата, защото тя се провежда съвместно с българските държавници, от една страна, а от друга страна - тя се прави на основата на два много задълбочени анализа на уважаемите професори Илчев и Борисов, които по един ясен начин и с едно академично достойнство дават верен поглед на състоянието на висшето образование и предлагат и подходи за намиране на ключовите елементи на протичащите в европейското пространство на висшето образование реформи. Те са изключително важни, затова съвсем накратко ще споделя най-главните:
Необходимо е да се намери едно важно съотношение между традиционните ценности на класическото европейско образование, за което университетът култивира интелект и начин на разсъждение, и за това е необходима една академична среда, от една страна, от друга страна - прагматично пазарният подход, често отъждествяван с американския модел на висше образование, е едно голямо институционално разнообразие, което работи в конкурентна среда и в тесен контакт с индустрията.
В този смисъл е много важно да се направят верни стъпки за прилагане на механизмите на пазарната икономика като инструмент на регулиране във висшето образование. Такива мисли бяха изказани и в думите на господин президента и на г-н Местан. Важно е да се потърси едно точно съответствие в крехкия баланс между държавния контрол и свободната интелектуална инициатива на университетите и, разбира се, да се намери едно обяснение за тази свръхрегулираност, която прозира от нашата система.
И на последно място, но със сигурност не маловажно, това е синергизмът между преподаването и научното изследване като фактор за качествено висше образование. Този въпрос намира своето място в представянията и на двамата колеги. За проф. Илчев това е съвършено разбираемо, тъй като преди 120 години и 31 дена, за да бъда точен, отваря врати първото българско висше училище и бащите на първия български университет възприемат Хумболтовия модел на изследователския университет.
Не е възможно, няма време и аз няма да го направя, да взема отношение по всичките идеи, които в тези доклади се представят и с които се запознах с едно лично удовлетворение, защото, пак ще кажа, виждам в тях едно голямо уважение към академичните институции, които двамата колеги проявяват.
Все пак ще взема съвсем конкретно отношение само по две неща, които касаят отблизо дейността на Националната агенция по акредитация, която представлявам. На първо време нейната роля за структуриране на висшето образование, което тече, и за подобряване на качеството.
И, ако остане време, ми се иска да допълня малко дискусията, произтичаща от двата доклада, върху начина на преференциално финансиране на най-силните в научно отношение университети.
Съвсем накратко ще припомня, че с промяната в Закона за висшето образование от юни 2004 г. законодателят установи структурата на оценяването и акредитацията - един настина много голям брой от тежки процедури, които, разбира се, са частично оправдани от нехомогенния характер на българското висше образование - присъствието на силни и слаби звена в степен, която може да дестабилизира структурата, разбира се, резултат от експанзията, експлозията през 90-те години в тази област.
Задачите, които НАОА се стара да изпълни на първо време, беше да се развие една методология, подходи и критерии, съвместими с европейските практики и отчитащи едновременно с това традиционните ценности в българските университети - едно вписване на Агенцията в европейските структури и едно налагане на разбирането, че Агенцията е отговорна за качеството на образованието, но наред с останалите актьори в пространството на висшето образование - т.е. Агенцията е партньор, а не съдник на висшето образование.
Искам накратко да ви съобщя, че след този период на оценяване и акредитация на българските университети, който вече преваля - институционалната акредитация е завършила, програмната е превалила, Агенцията осъществи един пръв европейски преглед на дейността си от Европейската асоциация на агенциите за осигуряване на качеството във висшето образование, който преглед установи най-главно, че методите, подходите и критериите са съвместими с европейските. Този преглед позволи приемането като пълноправен член на българската агенция в Европейската асоциация на агенциите, с което България всъщност стана първата страна в региона на Югоизточна Европа и 21-та от европейските държави, чиято Национална агенция за оценяване и акредитация е пълноправен член на Европейската асоциация.
Оттук, автоматически и практически, следва едно вписване в европейския регистър и едно изключително важно обстоятелство - практически автоматично признаване на получените акредитации от българските университети от всички европейски държави, пълноправни членове на Асоциацията.
Още една дума - в момента се провежда един много сериозен анализ на действията на Агенцията. Отбелязват се всички елементи, които трябва да претърпят развитие, и се върви към създаване на предложение по същество за един нов акредитационен подход, в който най-главният елемент, той беше изложен и в мнението на Съвета на ректорите, е реализиране на една единствена процедура по институционална акредитация с елементи от програмната акредитация, с което ще намалее много силният натиск към силните университети, които практически са подложени перманентно на оценяване и акредитация.
Останалите идеи, които са изложени в доклада на проф. Борисов, изглеждат адекватни, но би трябвало да бъдат обект на едно специално обсъждане, за което тук ми се струва, че няма време.
Нека дискусията, която касае връзката между рейтинга между университетите и качеството на образованието в нея и в която може да се добави и една трета възможност - преструктуриране на българските университети, нека тя да бъде обект на дискусия при други обстоятелства.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Има думата проф. Дамянов - председател на Съюза на учените в България
Проф. Дамян Дамянов:
Благодаря.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми ректори и колеги,
Преди всичко благодаря за възможността да участвам в тези „Български дебати”. Да се дебатира винаги е добре, особено когато има очакването, че това, което изразяваш като мнение, ще бъде чуто и може би положителните страни ще бъдат възприети.
Споменавам го, тъй като определено е радващо, когато представители на изпълнителната власт имат възможност да чуят хората, които работят директно в структурите и на университетите, и на научните организации, за да възприемат по-пряко техните болки.
Тъй като сме в рамките на дебатите, и аз ще дебатирам по три проблема, сравнително накратко, но бих могъл да говоря доста по-дълго за всеки от тях.
Преди всичко споделям изразената позиция и в словото на президента, и на водещия заседанието проф. Борисов по отношение разделянето на университетска и академична наука. Приемам, че за нуждите на заседанието това е полезно, но като цяло това е натрупало повече проблеми в българските условия, отколкото ползи. Има поредица от наслоения и настроения, които проличават дори в проекта за национална стратегия за развитие на науката, проличават и в доста интервюта.
Мисля, че градивната теза ще бъде, ако говорим за българска наука, а тя се развива в научни организации, в частни структури, в университети и т.н.
Преминавам към втория въпрос в рамките на дебатите.
Тласка ме към една подобна размисъл за пореден път интересният доклад на проф. Илчев. В края на краищата дали трябва всички структури, които водят висше образование, да бъдат натоварени със задачата да развиват наука - една теза, която, прощавайте, дебатираме от доста дълго време. И в тази връзка бих казал, че до голяма степен с отговорността бих натоварил народните представители в предишните народни събрания.
За мен остава отворен въпросът що е това университет, независимо, че в нашия закон формулировка има. Но, ако разглеждаме доклада на проф. Илчев, се вижда, че университета той си го представя като структура, която е натоварена с определени задачи, отговорности, които са твърде широки и не пасват с вижданията на други колеги.
Може би българската система на висше образование и наука би спечелила, ако се върнем към една формулировка, която многократно се дискутира в два аспекта: или висши училища, които да извършват само обучение и да не ги натоварваме със задължението да правим наука, и след това в критичен тон да казваме, че от всичките 51 структури само 4-5 или 7-8 правят наука, а другите може би нямат интерес, може би нямат сили, може би нямат финансови възможности, докато наистина за една университетска структура развитието на университетска наука трябва да приемем като безпрекословно условие.
И в този смисъл бих казал, че ако държавата - държавното управление, управленските органи и особено Народното събрание - се намесят по-активно с регулативни норми по много от показателите, мисля, че от една такава държавна намеса бихме спечелили като цяло в тази система на образованието и науката.
И последният въпрос, за който ще кажа няколко думи, е следният:
Дискутираме висшето образование и университетската наука в контекста на държава, принадлежаща на Европейския съюз. Говорим за Лисабонска стратегия и казваме, че България като държава все още няма Лисабонска стратегия. Но имаме стремежа да развиваме общество или икономика на знанието. Думичката "знание" е значима.
В Меморандума на Съюза на учените още миналата година ние развихме един пасаж, върху който искам да акцентирам вниманието ви. Управлението на знанието по същество е управление на целия цикъл от създаване на знания и тяхното разпространение до реализирането им в материални, финансови и интелектуални активи.
Уважаеми колеги, управлението на знанието започвам да виждам като особен акцент. И когато вземаме някакви държавнически решения, когато дискутираме такива, мисля, че акцентът за управление на процеса на знания придобива изключително значение за нашата държава. В управлението на знанията би влязла и дискусията за броя и качествата на университетите, пък ако щете и качеството на обучението, ако щете и проблемът за изтичане или циркулиране на мозъци и какво да правим, за да привлечем младите хора обратно, и т.н.
Така че тезата и хипотезата за управление на знанието ми се струва, че трябва да бъде една важна управленска задача.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря и аз.
Трябва да се ориентираме към приключване на дискусията. Имам записани четирима колеги.
Давам думата на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.
Божидар Данев:
Благодаря Ви, господин Ректор.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми ректори и преподаватели,
Аз ще се опитам да направя едно малко по-различно изказване.
Като че ли аз не съм хипнотизиран толкова от вътрешното състояние на системата - какви заплати, какви структури, как да децентрализираме нещата и т.н. Ще се опитам да разгледам нещата, че висшето образование произвежда продукт и има конкуренти в Европа и в световен мащаб. Свърши се вече със затворения пазар на българското висше образование.
Университетската наука също трябва да произвежда продукт, който да се консумира. Как се консумира, това е отделен въпрос. И не трябва да забравяме, че и науката, и образованието вече са в конкурентна среда.
Две неща, които са изключително важни: какво е количеството и какво е качеството на продукта на висшето образование.
Първо, количеството е замръзнало от 15 години на 200 хил. студенти, докато една Румъния, една Сърбия, една Словакия, балтийските страни - погледнете темповете им на нарастване броя на студентите към населението.
Първо, количеството на висшето образование е недостатъчно.
Второ, за да говоря за качество, извинете, ще направя един по-различен прочит от това, което непрекъснато се говори. Кой е основният потребител на висшето образование и погледнете къде са хората с висше образование? Ще видите, че те са в публичния сектор, в администрацията, в съдебната система, в образователната система, но не и в бизнеса като процент. И дайте да видим какво е качеството на нашата администрация, която получава оценката, че не може да усвои фондовете, хайде да направим оценката на нашия политически елит, какво е положението, където хората са също с висше образование, и да видим какво липсва на това качество и оттам да определим програмите.
Първото нещо, което липсва - липсва комуникативност у хората, които са възпитани в университетите, и липсва възможността за интердисциплинарна култура - това, което мисля, че г-н Местан го каза.
Ние сме се хипнотизирали, извинявайте, в катедрите и в знанията си и ректорът иска да си пази университета като в черупка и не даваме възможност на студента да избира как да се обучава, къде да се обучава и в какви дисциплини.
Така че, като вървим в тази посока, какво можем да направим и какво трябва да търсим?
Много са точни констатациите на г-н Илчев, че ние сме най-бедни поради ниска производителност на труда, неефективност на енергийното потребление и ниско качество на работната сила както в публичния, държавния, така и в частния сектор.
И сега, ако искате, нека започнем да говорим поред отдолу нагоре - кой възпитава работната сила в България? - Хората с висше образование. Това е на нивото на работната сила в България.
Говорим за енергоемкост. Не знам дали знаете, че българската енергетика е най-енергоемката в Европа, гигантски стъпки назад. Тоест, тя потребява повече енергия от това, което дава на индустрията, на икономиката и на потреблението. 52 на сто от българската енергия е загуби в самото производство на енергията и в трансмисията на енергията. Колко са научните разработки в тази област?
Господин президентът каза - енергетиката е ключов сектор на българската икономика. Кажете какво допринесе науката в това отношение? Колко са, примерно, компресорните станции по нашите газопроводи, в които се използва остатъчната топлина? Ето ви гигантски проблеми. Твърдо съобщавам цифра - 52 на сто от енергията в България отива за собствено потребление от самата енергетика и в загуба по предаването на енергията и разпространението на енергията. И оттам, разбира се, че икономиката ни е енергоемка.
В дъното на това, разбира се, седи икономиката. Ние вече 40, а не 15, не последните 20 години, правим една псевдоикономика, в която са сбъркани пропорциите, каквато е например пропорцията, че имаме международна цена на петрола, но имаме и измислени от някой си цени на електричеството и на газта, които деформират цялата икономика, които деформират и структурата на икономиката. И затова не можем да говорим за ефективност, след като цената на енергията е измислена. Тоест, нуждите на обществото като че ли в момента не се обслужват от висшето образование и университетската наука.
И отново подчертавам - не искам да давам цифри, но вие добре може да бръкнете в националната статистика и да видите, че основната част на вашия продукт е в администрацията и в бюджетната сфера, а не е в бизнеса.
Вървим оттук нататък - какво би трябвало да се прави?
Говорим за акредитация. Ние в момента имаме акредитиращи органи. Например ОЛАФ идва да ни акредитира как ползваме фондовете. Хайде да направим една международна акредитация на нашето висше образование - не местната, домашната, и да видим действително къде сме на конкурентното вече място в Европа като висше образование. На бизнеса Европа е дала оценка, че сме нископроизводителна страна с нискоефективен износ. Пазарът ни е дал тази оценка. Но, за да стане това нещо, трябва да се промени и другата надстройка.
Така че аз апелирам към уважаемите ректори и уважаемите преподаватели - никой не говори за така наречения преподавателски туризъм. Тоест, вашите проблеми, от които вие профитирате, въобще не ги забелязвате. Никой не говори за тези неща. Или да кажем: действително професорът, който е казал, че ще изнася лекции по този въпрос, колко лекции е изнесъл, или само асистентът му ги изнася, или колко студенти е изпитал - което е елемент от нивото на образованието ни.
Така че, бизнесът, ние добре разбираме, че сме далеч от световните показатели, безкрайно далеч. Погледнете структурата на българския износ и да видим колко часа от науката е в него. Основно това са петролни продукти, металургия, суровини и материали. България изнася основно това и трудоемки неща като шивачество и конфекция. Това е структурата на българския износ. Трябва ли науката да влезе в този износ?
Ще ви дам две цифри. България е вторият износител в света на нерафинирана мед. Има ли нещо в науката да каже от тази нерафинирана мед какво може да се произвежда? А сме вторият производител в света.
Знаете ли, примерно, условно като говоря, че България е на първо място в Европа по износ на велосипеди, някой да е чул, че нашето машиностроене проби европейския пазар?
Така че не е важно да се обвиняваме или да търсим виновен, важното е как да подобрим качеството на този продукт и как да направим университетската наука да работи за българската икономика, а не само за българската администрация - това, което се произвежда в момента като продукт.
Благодаря.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря и аз.
Давам думата на доц. Борис Стефанов - ректор на Химико-технологичния и металургичен университет.
Доц. Борис Стефанов:
Благодаря, господин Председател,
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господа министри, народни представители, колеги,
Проблемите на висшето образование в България са сериозни, но не мога да се съглася с изказаните съмнения относно качеството на кадрите и относно развитието на нашата икономика.
Преди няколко дни президентът откри най-модерната в света рафинерия на мед в България, която е с най-висока енергийна ефективност, с най-висока производителност в света, повтарям.
Преди още няколко месеца господин президентът откри една инсталация в Перник, която също е обзаведена и се регулира по най-високи технологии.
Освен това, в България през последните години се инвестират стотици, милиони евро в промишлени инсталации, които са на много високо интелектуално ниво. Те са най-добрите налични техники, те отговарят на всички критерии на ЕС и това е признато в Европа и в света.
Тези инсталации, за които става въпрос, се управляват и ръководят само от български инженери. В Пирдоп, например, в големия завод, който от няколко месеца е немска собственост, работи само един чуждестранен инженер. В началото, след като беше приватизиран заводът, стигнаха до 40-50 души чуждестранни специалисти, които работеха там. В момента там работи един-единствен инженер. Там работят и икономисти, и прависти, и хора от всякакви други специалности. Откакто е приватизиран заводът, там се назначават специалисти само с висше образование за всички длъжности. Започва се с хора, завършили висше образование, и постепенно им се дава възможност да израстват. Даже има двама души, които работят по докторски проекти. Така че всичките тези инсталации, за които става въпрос, които са в България - и в циментовата промишленост, и в "Солвей соди", и в Свищов, и алуминиевият в Шумен, и “София мед", тук съвсем близо, 180 млн. евро са сериозна инвестиция за една супермодерна инсталация и т.н., няма да споменавам всички, тези специалисти там са подготвени и са получили своето образование в нашите университети. Доколко обаче те са качествени, аз не мога да гарантирам. Но фактът, че чуждестранният инвеститор използва нашите специалисти, говори, че те не са от най-лошо качество. Разбира се, те ги обучават, изпращат ги на специализация и т.н., но те разчитат единствено и преди всичко на нашите специалисти.
Това е едно предизвикателство за нашите университети - не само техническите, защото модерната техника, която идва в България, трябва да бъде управлявана, обслужвана. Това е едното ниво. В тази техника възникват и проблеми, които изискват научен подход за тяхното решаване. Това е първото ниво, според мен.
Вече преминавам към стратегията за наука на Република България. Тук бих дефинирал три научни нива, ако мога така да се изразя:
Първото ниво, това е обслужването на производствените инсталации на промишлеността в нашата страна.
Второто научно ниво, това е създаването на нови материали, нови технологии и тяхното внедряване.
Едно от предложенията ми, които след малко ще ги прочета, е свързано с грантовите подпомагания, както в цяла Европа се прави, на нови технологии, на нови производства. Това нашата държава все още не го прави.
Бях скоро в Холандия и се запознах с нещата там - когато трябва да се построи нова инсталация, холандското правителство поема до 40% .
И третото ниво, това са фундаменталните, теоретичните изследвания.
Според мен това би трябвало да се има предвид при разработването на националната стратегия. И освен това, да се има предвид, че тази стратегия трябва да продължи тенденцията за една добра инвестиционна среда в нашата страна, свързана с наличието на инженерни и други кадри с висше образование. Това е една от причините, поради които се инвестира в България - наличието на добри специалисти.
И сега конкретно предложенията, които са допълнение към двата доклада, които аз абсолютно подкрепям и приемам.
Първо, регламентиране участието на студентите и докторантите в научно-изследователските колективи срещу заплащане. Следователно, за кръжочна дейност вече не може да се говори. Всяко участие на студентите в лабораторията трябва да бъде заплатено по съответния проект. За съжаление, само в България не е регламентирано почасовото заплащане - не говоря само за университетите, а въобще в България почасовото заплащане не е регламентирано. Трябва да се регламентира.
Второ, включване на научни дейности в учебните планове на инженерните специалности. Научните дейности трябва да бъдат част от учебния процес. Става въпрос за курсови научно-изследователски работи, дипломни работи и други, което е необходимо за активното участие на всеки един от обучаваните студенти в научно-изследователски дейности на различни нива - нивата, които споменах преди малко, може би има допълнения.
Трето, регламентиране на университетски мрежи и съвместно участие в национални и международни проекти. Ние, като университети, участваме в международни научни мрежи с чуждестранни университети, но между българските университети няма подобна мрежа и подобно взаимодействие.
Четвърто, осигуряване на аналитична изпитвателна апаратура и експериментални стендове, създаване на Национален аналитичен център.
Защо предлагам създаването на такъв център? Защото не може един апарат, който струва няколко милиона евро, да стои само в един университет или в един институт на БАН и там ползването му да е свързано с редица препятствия. Апарати, купени по фонд "Научни изследвания", учените от нашия университет не могат да ги ползват, български апарати. За нас е по-евтино да даваме проби в Германия, да ги изпращаме по DHL в Германия или Люксембург, където имаме колеги, с които работим. Така че това е много важно.
Разбира се, целево обзавеждане на научни лаборатории.
В България няма нито една нанолаборатория, а ние искаме да определим като един от приоритетите на научната стратегия нанотехнологии и наноматериали. Няма в България нанолаборатории. И в Турция, и в Люксембург, и в Германия видяхме такива лаборатории. Те са еднакви. Те са за произвеждане на наноматериали, изпитание на наноматериали. Трябва да се създаде такава лаборатория и тук, ако искаме пълноценно да участваме в този процес.
И накрая - за университетската собственост и университетските имоти.
Уважаеми колеги, тук преди всичко се обръщам към представителите на изпълнителната власт, разбира се и към законодателната преди всичко. Трябва да бъдат хармонизирани Законът за държавната собственост, Законът за устройство на територията и Законът за висшето образование по управлението и контрола на имотите - публична и държавна собственост - с указания за университетите. Специално за университетите няма взаимодействие между тези три закона.
Второ, спешно издаване на актове за публична държавна собственост на университетите.
Трето, за всички реституирани и незаконно трансформирани в общинска собственост имоти, които са публична държавна собственост на университетите, да се влезе в процедура съответно за отчуждаване и отмяна на незаконните актове.
Благодаря за вниманието.
Само да ви кажа една кратка реплика защо инвестират в медопроизводството. Защото енергията в България е 100% по-ниска, отколкото в Белгия, а не защото има специалисти при нас. Това е причината.
проф. Борислав Борисов:
Преди да дам думата на проф. Недялкова, искам да ви помоля изказванията да бъдат по-кратки. Наистина темите, които засягаме, са важни, но нека повече да изкристализира триумфът на идеите, отколкото думите, които всички ние познаваме.
Давам думата на проф. Недялкова – ректор на Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”.
Проф. Анна Недялкова:
Уважаеми колеги, естествено като член на УС на Съвета на ректорите аз също ще се присъединя изцяло към текста на доклада, който ви беше предложен, и ще изразя своята подкрепа и уважение към предложените идеи в доклада на проф. Илчев.
Заедно с това много ми се искаше в днешната дискусия, използвайки обстоятелството, че в такъв формат се провежда дебатът, с иницииране и с участието на Президента, да поговорим повече не толкова за вътрешните си проблеми, за конкретните неща, които можем да си говорим и насаме, а за необходимостта от национални политики в сферата на висшето образование и науката.
Точно преди една седмица в Ротердам приключи асамблеята на Европейската асоциация на университетите. Аз уважавам този форум, защото там обикновено се формират директивите за развитие на европейското образователно и изследователско пространство, което по-нататък министрите утвърждават с подписа си. Там беше направена една много съществена констатация - констатацията, че общоевропейските директиви, които ние досега следвахме в Болонската реформа, са приключен етап. Тоест, по-лесно беше досега да правим директивите за тристепенна система, за мониторинг, за акредитация на качеството, за студентска мобилност и т.н. Оттук нататък развитието на Болонския процес остава в рамките и отговорността на националните политики, а във фокуса на прожекторите застават самите университети.
Кои са тези политики, които трябва да изразим заедно със закона, а може би преди него, може би осмисляйки промените в него. Те са много, разбира се, но поради липсата на време, а може би и на интерес в залата, ще си позволя да назова поне три такива политики.
На първо място - Европа заявява целта си, като последващо развитие, да превърне знанието в петата свобода на глобалния свят. Нека не се заблуждаваме, че сме били особено готови и особено адекватни на процеса на усвояване на свободното движение на стоки, капитали, услуги и хора и да не подценяваме необходимата изключително важна подготовка за петата свобода - свободно движение на знанието и образованието. Това ме кара да изведа необходимостта от една много важна политика за адекватно поведение в усвояването на тази пета свобода, а тя трябва да бъде поведението на академичното предприемачество. Да, има пазар, да, той е глобален, на този пазар ние трябва да бъдем.
Има ли отрицателни процеси, които ни заплашват?
Да, две тенденции: или България да се превърне отново в свободен пазар на евтина работна ръка за чуждите производители на знания и наука, или да бъде прескочена като академична дестинация, тъй като безспорно Западна Европа си има свръхпроизводство на образователен и научен продукт, има си демографска криза и предлагането изпреварва търсенето.
Жозе Мануел Барозу каза: Уважаеми колеги от Източна Европа, вие не само че не ни решавате този проблем, а го разширявате, защото и при вас има демографска криза, а на всичкото отгоре нямате и платежоспособност на търсенето.
Възможността да бъдем прескочени като академична дестинация е огромна.
На второ място искам да изведа като следващ епицентър на процесите, които предполагат наличието на национални политики, модернизацията на университетите и новото разбиране за това.
Модернизацията на университетите се разбира в света в момента като превръщането на университетите в активен субект на икономическите и социални процеси. Тоест, като посредник между потребителите и производителите на знания.
Ние говорим за университетска наука. Такава аз не знам дали има. Има наука, създавана от учени, от отделни хора. Университетът като институция трябва да създаде необходимата инфраструктура и условия и да бъде посредник между производителя и потребителя.
Три неща искам да кажа за България, които според мен доказват отсъствието на политика в това направление:
Връзките ни с бизнеса - досега са показни, епизодични и неработещи.
Ние се опитахме в нашия университет да създадем, всъщност ги създадохме, браншови настоятелства към всяка специалност. Към тях включихме представител на западноевропейския крупен бизнес.
Искам да отбележа, че заетите хора, представителите на такива гиганти като Байер, Мерцедес, като Райфайзен идват на заседания, участват в разработването на учебните планове, влизат в часове, приемат студенти на практика, а българските бизнесмени, които настойчиво каним, идват, на петата минути казват: извинявайте, много съм зает и си тръгват.
Второто, което искам да отбележа, пак в този контекст – аз не мисля, че научните изследвания и стратегията за научни изследвания трябва да ги мерим по собствените си възможности. Говорейки за свободното движение на знанието, има много форми - било то клъстери, било то региони на знанието, които могат да доведат всеки учен от света, който ни трябва, за да обслужи заявена обществена потребност от знания и изследвания.
Нека да не мерим по собствените си възможности - чакайте сега да си създадем кадри и тогава да тръгваме да правим това приоритет на науката.
В момента има много такива програми, които са за конкурентноспособност, за развитие на човешките ресурси. Но аз мисля, че от една страна те са партньорски проекти и в тях инициативата на университетите може да бъде водеща, но не може да бъде достатъчна. В тези проекти трябва да бъде налице стиснатата ръка на университета с изпълнителната власт, с местната власт, с гражданските сдружения, за да може да се реализира този потенциал.
Ако трябва с още един израз да дефинирам политиката в тази област, аз бих я нарекла политика на съподчиненост и координация на усилията за осигуряване на национално значимите приоритети на социално-икономическото ни развитие.
Последното, с което ще завърша, това е третият епицентър - знанието като фактор на социална диференциация и възможността му да движи обществото към кохезия.
С удоволствие слушах докладите в Ротердам, сега на колегите си от Холандия за това как с инструментите на знанието са преодолени негативите - деструктурирането на пазара на труда в резултат на първа, втора емигрантска вълна, в резултат на малцинствени групи с нисък интерес към знанието и т.н.
Аз мисля, че ние тук не сме готови с национално значима политика, а парите, които идват по фондовете, ги пилеем в случайни инициативи - като едва ли не циганите да учат английски език.
Мисля, че има много какво да се направи, но тук като че ли е необходимо университетите да се разделим с високомерието, че ние сме създадени за елита и работим само с елит. Трябва да влезем в тези системи на обучение през целия живот, в мотивационните процеси за обучение, адекватно на потребностите на пазара на труда, и отново да кажем: да, трябва национална политика в момента, за да можем всички инструменти на Болонската реформа да ги пренесем в тази за обучение през целия живот.
Има още много неща, които да се кажат, но поради удължаването на времето, ще спра дотук.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря на проф. Недялкова.
Давам думата на проф. Стоян Денчев - ректор на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии.
Проф. Стоян Денчев:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми колеги,
Както е известно, аз съм човек със самочувствие, но честно казано, нямам самочувствието пред тази аудитория да говоря повече от 3 минути и ще вляза в рамките на тези три минути. Дори в рамките на тези 3 минути една закачка с г-н Данев. Аз много го ценя, не само като легитимен представител на българския бизнес, а израсъл като стопански деец, и се гордея и се радвам, че той е завършил българско висше учебно заведение.
Надали бихме могли да дискутираме сега коя е причината за икономическата криза в света, дали тези наши конкуренти - харвардските, лондонските или други юпита, но това е друг въпрос.
Аз искам да изразя моето съгласие относно двата представени доклада и да акцентирам вниманието върху въпроса за материалната база, като подчертавам, че трябва правителството и народното представителство да вземе присърце тази задача и в най-скоро време да се реши въпросът с неприкосновеност на материалната база на университетите.
В тази връзка искам да спомена следното:
Ние, за нашите родители да не говорим, и нашите деца повече от 20 години свикнахме да гледаме една сграда с форма на разтворена книга и като че ли свикнахме с нейния рушащ се силует. Става въпрос за сградата, която беше предназначена навремето за дом на „Работническо дело” на бул. Цариградско шосе. Това, че тя е записана в активите на една от най-мощните държавни институции НАП, с нищо не оправдава държавата за неглижирането на проблема с ефективното използване на тази сграда.
Аз правя следното предложение, което да стане предложение на днешния форум:
Под егидата на президента въпросната сграда да се оформи като Национален културно-образователен център, в състава на който да се включат:
1. нова национална библиотека;
2. зала за провеждане на национални културни и образователни инициативи - нещо като НДК-2;
3. български държавен университет за национална духовност, в никакъв случай не нов, а под формата на обединение на няколко съществуващи български университета;
4. национален дом на българските учени, защо не Съюзът на учените в България;
5. национален дом на Съюза на народните читалища;
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря на проф. Денчев.
Има думата акад.Кендеров - председател на Фондация "Св.Св. Кирил и Методий".
Акад. Петър Кендеров:
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми ректори на висши училища,
Драги колеги,
Искам съвсем накратко да се върна на аксиомата, която всички произнасяме, че науката и образованието, образованието и науката трябва да вървят заедно. Искам само да сложа едно ударение върху тази аксиома, че тя си промени смисъла през последните години.
Ако през миналия век университетите, където е имало интензивен научен живот, са имали по-висок статут или статус, то се е дължало на това, че и студентите, които учат там, са получавали по-съвременни знания. Днес необходимостта да има наука във висшето образование е малко по-различна. Освен тази, има и един нов момент - динамиката на производството на икономическия живот.
По дефиниция висшите учебни заведения, университетите са консервативни структури, а животът е крайно динамичен. И питомците на образователните структури се оказва, че трябва да имат умения да се справят със ситуации, с нови задачи, които никога преди това не са възниквали.
Следователно една смешна дефиниция на понятието "образование" започна да хваща все по-здраво корен. Тази смешна дефиниция е, че образованието е било онова, което остава, когато човек забрави фактите, които е учил. Какво остава? Остават навиците как човекът се справя в дадена конкретна ситуация. И точно тук е ролята на науката. Тя трябва да се прави със студентите, с докторантите, тя трябва да присъства като част от учебния процес. И мисля, че колкото и да смятаме, че това, което днес дискутираме, е откъснато от българската научна инфраструктура, от БАН, всъщност не е откъснато, защото в институтите на Академията огромен брой студенти пишат дипломните си работи, работят под ръководството на учени от тази научна институция и пряко или косвено тя присъства и в нашите обсъждания днес.
Искам да кажа защо според мен изискванията на живота не съответстват на онова, което имаме като инструмент за образование. Господин Местан го каза - интердисциплинарният подход. Той липсва при нас. Помислете какво става. В първи курс човек на 18 години трябва да реши как ще протече животът му през следващите 40 години, говоря за професионалния му живот. Той решава, че ще учи математика, но има ли представа за това какво е съвременна математика? Решава, че ще учи химия, но има ли представа какво е съвременната химия?
Европа пренесе американския модел, или англо-саксонския модел за бакалавър, магистър, докторат, но ние в България май не го пренесохме и не стана точно както е в Америка. В Америка интердисциплинарното начало е много силно застъпено. Там не се задълбочават в бакалавърската степен и не се определя, че човек е решил вече какъв ще става по-нататък. Там ги готвят по много предмети, получава се една широка подготовка, след която човек може да бъде бакалавър по химия, да стане магистър по физика и да защити докторат по математика. В нашата система това още не е обичайно нещо, а трябва да стане.
При сегашната обстановка, която имаме и която донякъде е породена от законовата база да се разделяме на факултети, факултетите да се разделят на катедри, е изключително трудно да се направи нещо за интердисциплинарността. По същия начин стои въпросът и с БАН, където отделните институти също са се насочили към определени проблеми от науката.
И най-голям принос за непоощряването на интердисциплинарността, разбира се, има Висшата атестационна комисия. Защото, когато се обявява конкурс за доцент или за професор, той се обявява по една научна специалност. Стигнали сме до там, понеже има някакви критерии и да речем ако критериите са, че човекът трябва да има 20 научни статии по научната специалност, за да стане доцент, и кандидатстват двама души - единият има 19 научни статии по физика и 19 по медицина, написани заедно с медици, защото е създадено някакво оборудване, т.е. общо 38 статии, а другият кандидат е работил само в областта на физиката и има 21 статии и Висшата атестационна комисия го дава на този, който има 21 статии, защото конкурсът е обявен по научна специалност, това в основата си е порочно и може да се промени с козметични промени в законодателната уредба.
Не може повече да искаме нещо от това, което имаме като образование и наука, след като в документацията по акредитацията, в законовата основа на акредитацията е записано, че акредитацията на докторантурите става по научни специалности. Извинявайте, тогава в България нова научна специалност не може да се появи. Как ще акредитирате някой по някаква нова специалност да готви докторанти, ако искаме да имаме специалисти в тази област? При сегашната обстановка просто няма как, защото някъде трябва да има 15 души преподаватели по тази специалност. А откъде ще ги вземем?
Мисля, че е по-добре да спра дотук. Не може въпросите да се решават поединично само в едната област на висшето образование и науката, и отделно само с Българска академия на науките, и без да засегнем основополагащия въпрос за човешкия фактор. Каквато и законова рамка да сложим на този свят, тя може да работи добре, ако хората, които участват в структурите, искат тя да работи добре. И най-добрата рамка на системно равнище, сложена като закон, ще работи лошо, ако хората вътре в системата имат желание да не я спазват.
Човекът е в центъра на цялата работа и човекът е ученият. Страшно много са препятствията пред учения, които сме сложили, и, за съжаление, на първо място трябва да поставя нормативната уредба в областта на даването на научни степени и научни звания. Този въпрос много хора си мислят, че касае само учените. Той не касае и учените, той касае българската наука, значи и българското общество. България няма бъдеще, във всеки случай светло бъдеще, ако не се направи така, че българските учени да искат да прилагат науката, а те ще искат да я прилагат, ако интердисциплинарните изследвания се оценяват. В момента структурата е такава, че това не може да стане.
Благодаря.
проф. Борислав Борисов:
Давам думата на акад. Александър Попов - зам.-председател на БАН.
Акад. Александър Попов:
Уважаеми господин Президент,
Уважаема госпожо Добрева,
Уважаеми господин Местан,
Уважаеми колеги,
Искам да изразя удовлетворението на Българската академия на науките от настоящия дебат и от развитието на проблема изобщо.
Трябва да ви кажа, че БАН зависи много от висшето образование. Добрите кадри, които се произвеждат в българските висши училища, качествените кадри, са едно основно попълнение в състава на БАН. Така че действително доброто висше образование е едно нещо, към което БАН се стреми и адмирира вашите усилия в това отношение.
Тук ще си позволя една съвсем малка шега, че българското висше образоване е добро - за това нещо говори един много прост факт, който ние многократно сме изтъквали като един отрицателен елемент в развитието на нашето общество - изтичането на мозъци. Казвам изтичането на мозъци, не изтичането, извинявайте за израза, на миячи на чинии или нещо подобно. Изтичат мозъци и тези мозъци се произвеждат в българските висши училища. Значи, за да изтичат, българското висше образоване е качествено и не трябва да го подценяваме и ние самите не трябва да подценяваме нашето висше образование.
Сега вече извън шегата. Не може в българското висше образоване да се отнеме ролята на БАН. Аз съм уверен, че това нещо не става в България и в тази наша система. Самият факт, че в БАН постоянно се увеличава броят на рамковите споразумения с висши училища, показва, че това нещо наистина се оценява и се приветства от българското висше образование.
Напоследък ние преди 1-2 седмици сключихме рамково споразумение с Медицинския университет във Варна, преди това с Висшето военноморско училище във Варна. Имаме още десетина рамкови споразумения, които сега желаем да актуализираме в новите условия и новите реалности.
Аз не бих желал да говоря повече. Пак казвам - ние приветстваме този дебат. Радвам се, че чух тук и уверение, че такъв дебат ще се направи и по отношение само на българската наука. Ще си позволя само една реплика към моя добър приятел проф. Ваньо Митев. Той преди малко каза, че критериите за преподавател във висше училище са свързани с неговата научна работа. Да, съгласен съм, но ще ви припомня един факт. Един Айнщайн, за когото предполагам никой няма съмнение, че е един изключителен учен, не е можел да предаде своите знания, своите виждания, както се казва, извинявайте за израза, той не е можел да каже две думи на кръст, той никога не е бил лектор и това, което е направено, за да стане неговата теория на относителността достояние на цялата световна общност, е направено, за наша гордост, от един български учен - проф. Зайков, който е оформил и физическата същност на теорията, и математическата й обосновка.
И още една реплика, или по-скоро предложение към също мой добър приятел г-н Божидар Данев.
Г-н Данев, ние очакваме предложения и искания от бизнеса към българската наука за решаване на конкретни проблеми. Трансферът наука-бизнес, наука-индустрия във всеки случай трябва да бъде двупосочен. Тоест, ние трябва да насочваме нашите научни изследвания, които биха имали полза за българската индустрия към нея, и обратно - да насочваме нашите изследвания в посока, която е необходима на българската индустрия, на българския бизнес. Така че очакваме изразяване на вашите необходимости, желания за развитие и ще бъдем много доволни, ако можем да ги задоволим.
Благодаря.
проф. Борислав Борисов:
Давам думата на доц. Лиляна Вълчева - председател на Национален браншови синдикат "Висше образование и наука" при КНСБ, която нарочно я поизместих малко към края, защото тя има да съобщава важни неща.
Доц. Лиляна Вълчева:
Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Президент,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Госпожи и господа ректори,
Скъпи колеги,
Дойдох с голям оптимизъм на тази среща, но в момента съм малко разочарована от това, че двама важни за нашия ресор министри напуснаха залата и щях да се чувствам много по-комфортно да говоря в тяхно присъствие. Но независимо от това, ще споделя с вас това, което желая. Не за първи път обаче се случва това в социалния диалог на нашата система "Висше образование и наука".
Уважаеми господин Президент, Вие очертахте университета като интегриран център за образование, наука и предприемачество. Това чухме и в думите на господин Лютви Местан. Загрижеността от двама политици, които познават добре системата на висшето образоване, за нас е от значение и затова смело ще подчертая и връзката между двата доклада, които направиха уважаемите професор Борисов и професор Илчев.
Действително отразените неща там дават възможност за една по-широка дискусия и за в бъдеще, защото те не поставиха в докладите си императиви, а дискусионни моменти. Има по 2-3 предложения и гледни точки как да изглежда Законът за висшето образование и как да изглежда университетската наука.
Това, което обаче аз искам да споделя, е различно от това, което колегите казаха по Закона за висшето образование. Как да изглежда той е наистина важно, но за нас е важно този закон да се спазва, защото висшите училища сме твърде различни. Тук има университети, има специализирани висши училища, има академии, има военни, граждански, има частни и държавни висши училища. Много е важно този закон да очертае рамката така, че всяко висше училище много отговорно да изпълнява тези ангажименти, за които е призвано, а не правилата в Закона за висшето образоване да имат ударна сила към едни университети и по-безотговорно отношение в други университети, или групата на висшите училища.
Освен това, в новия Закон за висшето образоване обезателно трябва да намери място един контролен механизъм и едни санкции, които да налагат въвеждането на закона с по-строга форма.
Тук ще дам един изключително важен пример. По наше наблюдение действащият Закон за висшето образоване не се изпълнява от Министерство на образованието и науката. Парадоксално, но факт.
В чл.91, ал.1 т.2, отнасящ се до средствата за присъща на висшите училища дейност, субсидията се определя в размер на не по-малко от 10%. Нека тук да кажат ректорите - години наред те не получават 10% от субсидията за издръжка обучението на студентите за научна дейност. Въпреки всичко наука, както след малко ще ви кажа, във висшите училища се върши, противно на мненията, които чухме тук.
Второ, чл.92 в Закона за висшето образование - правилата за формиране на работните заплати за работещите в държавни висши училища се определят с акт на Министерски съвет. Ами от юли 2007 г. ние отпаднахме от това постановление на МС и сега договаряме. Смятате ли колко е приятно на ректора, когато се появи синдикалист на вратата му да договаря заплати с него.
Ние сме подготвили един проект за наредба съвместно с ректорите от 2004 г., а дебатираме още с всички ректори и с тези, които бяха и в предишен мандат, а сега и с новите ректори. В нея сме оставили едно хубаво място за предложението на г-жа Ваня Добрева, тъй като имахме желание да обвържем стъпката на заплатите с процентно съотношение, тъй като считаме, че минималната работна заплата няма да се приеме от Министерство на финансите, или може би другото предложение - тя да бъде обвързана с един критерий, който вече е факт в държавата - със средната работна заплата за страната. Така че това предложение е похвално и ние просто сме готови за дебат.
Но искам да кажа, че тази наредба, която подготвихме екипно с ректорите, не се прие единствено от нашето Министерство на образованието и науката. Получихме писма в подкрепа на тази наредба от Министерство на труда и социалната политика, от Министерство на финансите, но за съжаление, тя остана недоразбрана. А там са правилата за работещите във висшите училища. Защото не може едно висше училище да формира заплата с една учебна натовареност, а друго висше училище да формира с друга учебна натовареност.
Обект на закона трябва да бъде още и социалният диалог, тъй като не може в Закон за висшето образоване само да предопределяме правилата за националните представителства на студентските съвети. Това е най-преходната група, преминаваща през висшите училища, а там да няма ясни правила за Съвета на ректорите, с по-сериозно отношение на министъра като към партньор, и също да има правила за работата на национално представителните синдикати.
По отношение на финансовата страна - одитните доклади на Сметната палата няколко пъти критикуваха определянето и по-точно методиката за издръжка и обучение на един студент. Критиката е отправена конкретно към Министерство на образованието и науката. Ние разполагаме с този доклад. Наистина това е съществен недостатък.
В този бюджет субсидията е изчислена върху база 10% среден ръст на заплатите. Но как ще постигнат това висшите училища, като хем законът е еднакъв за тях, хем те не са равни нито пред Закона за висшето образоване, нито пред Закона за бюджета?
И тук пред мен е следващото нещо, което искам да представя на вашето внимание, а след това ще го раздам на ректорите – това е проектът на бюджет за 2009 г. В този проект на бюджет за 2009 г., уважаеми колеги, за да обхвана и отговора към проф. Митев, който постави въпроса за обвързване на финансови параметри с качеството и науката във висшите училища, ще кажа обобщено следното:
Уважаеми професор Митев, несправедливо поставихте така въпроса. Защото Софийският университет, който е с една огромна научна продукция от 17.4% в общия дял (всички се сещат, че там е водеща БАН, но това е нейната мисия и основна задача, затова ще игнорирам сравнението), Софийският университет в бюджета е с ръст 16% на държавната субсидия. Далеч 3-4 пъти под него е вашата научна продукция, но близка до нея за сравнение е продукцията на Химико-технологичен и металургичен университет - около 5%, а Медицинският университет в София - с 5.8%, ХТМУ - с 4.9%. В бюджета процентът на ръст на бюджетната субсидия за Химико-технологическия университет е 14%, а на Медицинския университет-София е 37%.
И тръгвам по-надолу в сравнението. Да, водещ в техническите или в инженерните науки е Техническият университет - София, но много близко по резултати до него са и други технически висши училища, като Русенския, като Тракийския, като Университета "Проф. Асен Златаров". Трябва да ви кажа, че също има разминаване в процента на ръста на бюджетната субсидия.
Отивам към Университета за национално и световно стопанство. Той по научна продукция е водещ в групата на икономическите науки, но е също с 16% ръст на субсидията за 2009 г.
И забележете, лидерът по научна продукция в групата на военните науки това е Националният военен университет "Васил Левски". Неговият ръст в бюджет 2009 е 3%.
Извинявайте, много ми е трудно да бъда справедлива към всички колеги, когато искам ръст на работните заплати. Визирам под колеги ректорите, защото аз съм работещ преподавател, моята синдикална дейност е обществена, не съм се отказала от работата си.
В този ред на мисли - 22% ръст на държавната субсидия, по този начин разпределена от 13, 14 до 37% не е добър поглед към висшите училища. И държавата трябва да промени подхода си и да договаря с ректорите. Аз знам, че тук всички ректори са изненадани. Тук изненадана беше и доц. Ваня Добрева, зам.-министър, която казва, че не е запозната с нашия бюджет. Аз съм респектирана от този факт. Впрочем, в КНСБ той се получи 2 часа преди тристранния съвет. Попитах г-н Данев, и при тях е същото. Така че и ние сме уважени в последния момент, но пък вие, госпожи и господа ректори, съвсем не сте уважени да си дадете мнение дали този бюджет ви устройва.
По отношение обаче на бизнеса, една реплика към г-н Данев.
Да, господин Данев, държавната администрация ползва нашите кадри, защото тя си плаща. Хайде бизнесът да си плати и ние ще обучим онези кадри, които са ви нужни.
Божидар Данев:
Плаща с парите на бизнеса.
Доц. Лиляна Вълчева:
Моля да не ме прекъсвате.
По отношение на връзката между образованието, науката и бизнеса ще подчертая ролята, и тук са данните, които сочат, че от бизнес институциите, съжалявам, не правя реклама, единствено ЛУКОЙЛ има своя принос с брой на публикации - 40 и с дял от общия брой 0.24%. Аз знам, че ЛУКОЙЛ работи по магистърски програми с Бургаския университет "Проф. Асен Златаров", тук е ректорът. Знам, че отлично работи по магистърски програми с Химикотехнологичния университет – София и знам, че имат и общи начуно-изследователски проекти. Ето бизнес, който си плаща, ето как е на мястото, на сцената на висшето образоване и науката.
По отношение на промяната в Наредбата и методиката за издръжка и обучение, с което ще завърша, уважаеми колеги – методиката за издръжка и обучение на един студент формира нашите заплати. Там има два основни стълба. Първият са работните заплати, вторият - текущата издръжка.
Работните заплати. Все по-малко стават средствата за работните заплати в тази методика за издръжка, тъй като няма определено съотношение на парите вътре в издръжката на обучение на студентите - колко да бъдат за заплати и колко за текущи разходи. И аз дадох този пример и на Съвета на ректорите, сега пак ще го кажа - до 2006 г. съотношението вътре в тези средства за издръжка и обучение на студентите беше 81% за заплати и 19% за текущи разходи. След 2007 г., когато текущите разходи започнаха главоломно да се увеличават, формира се инфлация, покачване на цените на горива и т.н., сега съотношението на заплатите е 65% към 35% на текущите разходи. Затова ние помолихме, когато се работи по методиката, не да се използва символичната крачка от 10% ръст. Впрочем този ръст го имаме за първи път в този бюджет, и е заложен в 2009 г. До 2007 г. 5% беше ръстът на издръжката на обучение на студентите. Пак казвам - там са нашите заплати.
По отношение на наредбата, с която ще приключа - призовавам Съвета на ректорите, заедно с нас, ние имаме добър диалог и добре си партнираме, каним и Министерство на образованието и науката, което не знам защо редовно бойкотира обявените от нас искания, на заседание на тристранния съвет. Не е логично да не се спазва законът точно от тази институция - да се пуска писмо от председателя на Съвета на ректорите, да се кани в тристранен съвет, да дойдем всички - бизнес организации, синдикални, и да нямаме представител точно на Министерство на образованието и науката. Не може така да се работи. Трябва да сме равни пред законите на тази страна.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Благодаря, доцент Вълчева.
Проф. Митов помоли да вземе отношение.
Проф. Ваньо Митев:
Доцент Вълчева, нашият университет е в трагично състояние и това беше разбрано от хората, които ръководят тази държава. Ние нямаме сграда на ректорат, нямаме сграда на деканат, нямаме собственост и затова тази субсидия е завишена. Моля Ви, недейте така, буквално ми подливате вода, разбирате ли? Аз се боря тук 7 месеца.
Доц. Лиляна Вълчева:
Държа да кажа, че той не беше ректор, когато ние договорихме и тук много хора ще кажат.
Проф. Ваньо Митов:
И друго - много бих желал да видя данни за научната продукция. За каква научна продукция става дума - на кило или като качество?
Аз мога само да Ви кажа, че Центърът по молекулярна медицина, който оглавявам, за последните 5 години има публикации, които са цитирани досега хиляди пъти, разбирате ли за какво става дума? Работи се яко. Нашият университет има страхотна научна продукция, която се цени и това нещо се уважава. Искам да се обърне внимание на това и наистина да има преференциално отношение към тези университети, които могат да правят наука на такова ниво.
Доц. Лиляна Вълчева:
Само една реплика, г-н Председател, защото е важно и касае всички.
Благодаря на проф. Митев, че ми подсказа да обясня още нещо.
2006 г. се договориха по-високи коефициенти по професионално направление “Медицински науки". И този пример го дадох символично, можех да дам пример и с Пловдивския университет, защото приоритет се даде на медицината и всички висши медицински училища имат ръст на бюджетите от 30 до 37%. Тук не се касае конкретно нито за Медицинския в София, нито съм против това така да се случва. Не е нормално да е толкова голяма разликата. И затова още едно наше предложение - хайде в бюджет 2009 да дадем поне още два приоритета - един приоритет в инженерните науки. Една икономика не може да дръпне без инженерни научни кадри. Да дадем не 2.3%, а 3.3 % ръст на коефициента.
И предлагам още една област – хранителните технологии. Имаме принципно съгласие с ректорите в тези области и там да стане от 2.3% на 4%, примерно. Това е дискусионно предложение.
Дайте да откроим във всеки бюджет по 1-2 приоритета. Медицинските науки го направиха и затова сега изглеждат добре в този бюджет. Но трябва да направим нещо сега и в другите професионални направления.
Благодаря.
проф. Борислав Борисов:
И последно изказване на г-жа Радка Стаменова от Българска търговско-промишлена палата.
Радка Стаменова:
Уважаеми господин Президент,
Господа министри,
Уважаеми ректори на университети,
Уважаеми колеги,
Би искала от името на УС на БТПП да поздравя проф. Борисов и Съвета на ректорите, също проф. Илчев за докладите. Ние ги разгледахме, напълно ги подкрепяме и се присъединяваме към техните предложения.
Бих искала от името на бизнеса да прочета предложенията, които БТПП ще внесе в Комисията за образование и наука, и Министерство на образованието и науката за промени в Закона за висшето образование, защото много е важно за икономиката на страната висшето образование да бъде много добре финансирано. Защото не е тайна, че над 45 хиляди наши младежи се учат във висши учебни заведения в чужбина. Те си създават там семейства, намират си работа и голяма част от тях не се връщат в България, а това е пагубно за българската икономика и все повече работодатели се оплакват и страдат от липса на кадри. Затова правителството трябва да вземе много сериозни мерки и значително да се увеличи финансирането на университетите, за да могат те да имат възможност да задържат своите качествени преподаватели, да подобрят материалната си база, да назначат допълнителни преподаватели и да може нашите младежи, вместо да заминават да учат в университети в чужбина, да си останат да учат в България, да вложат своите усилия за развитието на българската икономика, а не за развитието на икономиката в другите страни.
Предложенията на БТПП са следните:
В Комисията за оценяване и поддържане качеството на обучение да се включат и представители на предприемачеството.
В чл.6, ал.4 от Закона за висшето образоване да се добави "и на бизнеса - работодатели, потребители най-малко веднъж на 2 години”.
Второ, в състава на академичните и факултетните съвети да има представители на бизнеса - работодатели, които да опосредстват връзката между учебното съдържание, образованието и кариерното развитие.
В чл.30, ал.2 от Закона за висшето образование да отпадне текстът "работещи на основен трудов договор с висшите училища”, или да се даде квота на потребителите, както това е направено за студентите в чл.30, ал.3.
Трето, процент от предвидените спецкурсове и дисциплини от учебния план на специалностите да могат да се четат от активно практикуващи в бизнеса изявени ръководители–специалисти, които поименно да се предлагат от бизнеса на факултетните съвети – отмяна на ограничението по чл.3 от държавното изискване лекторите да притежават научни степени и звания.
Четвърто, в състава на експертните групи на Националната агенция за оценяване и акредитация по програмна акредитация на професионалните направления да се включат и представители на бизнеса - работодателите, потребителите и от съответните сфери.
Пето, в правилниците на висшите учебни заведения за атестиране на преподаватели, освен научната и преподавателската дейност на атестирания, да се включи, където е целесъобразно, и критерият за реализацията на обучените от него кадри.
Шесто, да се изготви единна квалификационна рамка на 8-те професионално-квалификационни степени за валидиране на знанията и компетенциите според европейската квалификационна рамка.
Седмо, хармонизиране на законодателството по отношение на длъжности, професии и специалности между различните министерства, вкл. МТСП и ведомства, които имат отношение към списъка на професиите и специалностите.
Осмо, в състава на комисиите за държавен изпит - устен или защита на дипломна работа - да се включат представители на бизнеса от съответното направление.
Девето, в учебните планове на специалностите да се включи като задължителна дисциплина учебно-производствена практика, в рамките на 2-3 месеца на пълен 8-часов работен ден под формата на стажантски платени програми, професионални курсове и други, като се регламентира форматът на практическото обучение, място и време на провеждане.
Тези предложения са на базата на дискусии, които започнаха миналата година на изложението "Образование и бизнес - успешна икономика", на базата на много срещи с ректори на университетите, с представители на бизнеса. Така че това са предложенията на Българската търговско-промишлена палата.
Благодаря за вниманието.
проф. Борислав Борисов:
Можехте да добавите още една точка - ректорите или представителите на висшите учебни заведения да се включат в управителните съвети на бизнеса. Иначе все бизнеса го включваме някъде.
Борислав Сандов:
Професор Борисов, дали бихте позволили една минута на студентите също да кажат нещо? Все пак студентите са част от българското висше образование и от университетската наука.
Казвам се Борислав Сандов и съм студент.
Не съм се подготвил, но тъй като не чух от никой да се споменат въпросите и проблемите, свързани със студентите, много моля в контекста на проблемите и бъдещето на висшето образование и университетска наука действително да бъдат заложени и тези на българския студент, защото такива има. Те са свързани с материално-техническата база, социално-битовото обслужване, стипендиите, и това, че може би 90% от студентите работят и това не им позволява да участват ефективно в процеса на образование.
Много моля, когато се изграждат стратегии, когато се говори, когато има такива форуми, нека има едно реално участие от българските студенти.
Благодаря.
проф. Борислав Борисов:
Считам съвсем правилно това предложение.
Колеги, след тази 3-часова уморителна дискусия давам думата на президента за заключително слово.
Георги Първанов:
Благодаря на професор Борисов.
Дами и господа,
Благодаря на участниците в дискусията, разбира се, преди всичко на основните докладчици проф. Борисов, проф. Илчев.
За мен дискусията е ценна и мисля, че за всички институции е така. Не е фатално това, че вероятно поради други неотложни ангажименти някои от министрите не можаха да останат до края. Има представители на министерствата.
Можете да бъдете сигурни, че ще направим всичко възможно, за да не се получи така, че тази дискусия, в т.ч. и ценните предложения, конкретните идеи да останат затворени тук или в стенограмата. Ние много скрупульозно, точно и прецизно ще извадим всички предложения, ще ги оформим в конкретен план за действие и ще ги предоставим и на Народното събрание, и на Министерския съвет. И аз самият поемам ангажимента да следя за тяхното придвижване, разбира се, съобразно възможностите и актуалността на всяко едно от тези предложения.
Радвам се, че е общо мнението за необходимостта да имаме приоритетно отношение към образованието и науката в контекста на разбирането ни за националните приоритети. Трябва да намерим отговор на немаловажния въпрос за съотношението между проблема масовизация и качеството на висшето образование, на което обърнаха внимание почти всички, акцентира го и г-н Лютви Местан. Необходими са решения, които да преодолеят и субективния подход, и този уравниловъчен механизъм.
Вземам повод от това, което доц. Вълчева постави малко емоционално. Няма лошо, апелираме да има диференциран подход. Въпросът е да са ясни, прозрачни, да са обективни критериите, по които ще бъдат правени предложенията и ще бъдат вземани решенията.
Не коментирам сегашното, както не съм коментирал и миналогодишното разпределение, не е моя работа. Но бих се радвал, ако наистина има един консенсус около тези критерии, около принципите. Едва ли всички ще бъдат удовлетворени, но все пак да има яснота по този особено важен въпрос.
Отговорът на основния въпрос, поставен от ректорите - дали да има нов Закон за висшето образование, от това, което успях да проследя в дискусията, като че ли натежава мнението в полза на необходимостта от нов закон. И логично е, наистина 13 години и 25 поправки, да се мисли в един по-дългосрочен план за нов закон. Но без съмнение има проблеми, които чакат своето неотложно решение. И трябва добре да помислим, най-вече законодателите, дали си струва да отлагаме безконечно, защото влизаме в предизборна година, след това не се знае колко време ще му трябва на новото правителство да върне тази тема в основния си дневен ред, и се опасявам да не загубим прекалено много време, без да сме осъществили така необходимите, подчертавам, неотложни промени да реализираме подобни предложения.
Не знам, дори не бих взел отношение по идеята да има самостоятелно министерство. Има го и в доклада, а и някои от ораторите взеха отношение по тази тема. Аз самият съм леко резервиран към произвеждането на нови и нови министерства, към възпроизвеждането на администрацията. Не винаги това е вярното, работещото решение. Нека да преценим, разбира се, ако трябва допълнително всички аргументи "за" и "против", преди да се вземе решение. Естествено, това ще бъде от правомощията на бъдещия премиер. Не си струва да се прави структурна промяна в навечерието на едни нови избори, а никой от нас не може да прогнозира какъв акъл ще дойде на следващите управляващи, които ще определят тези правила.
Подчертавам още веднъж, че съзнавам необходимостта от дискусия по проблемите на науката, на кариерното развитие. Готов съм да подпомогна организацията на един такъв дебат. Не се притеснявам, тук искам да го кажа ясно, от това, че ще повторим дебата, състоял се с участието и на министър-председателя, още повече, че долавям, и това не е изненада, различните мнения се запазват, и съзнавам, че вероятно в един момент ще трябва да се разсече възела и да се поеме отговорност в една или в друга посока. Имам свое мнение, но сега няма да го обосновавам, за да не внушавам развой на дискусията. Но пак казвам - тук едва ли ще постигнем пълен консенсус. За това трябва лидерство, за това трябва някой да поеме своята отговорност и да реши този въпрос. По-лошо е нерешаването на въпроса.
Готов съм, тук в отговор на предложението на представителя на студентите да направим, може би в друг състав, с доминиране на студентската аудитория, не стратегическа, а работна дискусия по това какво трябва да се направи по някои от вашите проблеми.
Например, за мен стои въпросът ще проработи ли системата за студентското кредитиране, по начина, по който тя беше законодателно решена, още повече, че сега сме изправени пред проблемите, породени от финансовата криза? Но това е един частен въпрос.
Вие поставихте и няколко други въпроса, които си струва да бъдат дебатирани с участието, естествено, на онези, които ще вземат решенията - преди всичко изпълнителната власт и представители на българския парламент.
Още веднъж подчертавам, дами и господа, че поемам личната отговорност да обобщим, да систематизираме вашите предложения и да ги отстояваме пред съответните институции и органи.
Благодаря ви още веднъж за участието в дискусията.
Приятен ден.
проф. Борислав Борисов:
Уважаеми колеги, преди да закрия днешната дискусия си позволявам от ваше име да благодаря на господин Президента на Република България за това, че инициира и създаде възможност да проведем днешната дискусия.
Изразявам нашето общо убеждение, че неговото съдействие и подкрепа ще усещаме и за в бъдеще.
Благодаря на всички вас за присъствието и за участието. Поздравявам ви авансово с утрешния празник на Деня на будителите.
|
|
Съдържанието на този сайт може да се използва при условията
на