По покана на Студентския съвет при Университета за национално и световно стопанство, AIESEC - УНСС, Студентския клуб на политолога към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Клуб „Франкофони” на студенти - политолози от Нов български университет президентът Георги Първанов участва днес в кръгла маса на тема “Двадесет години по-късно – през погледа на младите”.

По време на тричасовата дискусия бяха повдигнати и коментирани много въпроси, свързани с прехода и по-специално с успехите и неуспехите в политическия и социален живот на българското общество. Младите хора се опитаха да потърсят мястото на своето поколение в живота днес и да очертаят ценностите и приоритетите, които според тях са важни за просперитета на страната ни.

“Определени среди са на път да осъдят бившия министър-председател за това, че някой някъде е преместил една папка. В тази папка има информация за това колко пъти са си говорили депутатите X с бизнесмена Y. Ако това е национална сигурност, аз нищо не разбирам от национална сигурност. Тук се действаше много бързо и радикално, защо не се действаше така радикално спрямо символите на прехода – мутрите, босовете на организираната престъпност”, каза президентът Георги Първанов в началото на дискусията.

Във всичките 20 години на прехода винаги е имало опити съдебната власт да се използва за политически натиск. 20 години политиците занимават себе си и обществото със службите, каза още той. По думите му няма нищо по-лесно от създаването на такъв скандал, който след няколко дни се забравя. „Това виждаме и в момента: по време на сериозна икономическа криза се занимаваме дни и седмици наред с полемиката между двама бивши служители на една служба. Не намирам това за достоверен политически дебат”, заключи президентът.

Политиката не успя да се докаже като основно средство за решаване проблемите на хората. Хората гласуват, избират един или друг с идеята той да реши някакъв национален, местен, дори понякога личен проблем. От политиците се очакват поне действия, които да покажат ангажираност и проблем на българската политика е, че е ангажирана със себе си, посочи Георги Първанов.

Президентът заяви, че у огромна част от младите хора остава чувството за несправедливия социален характер на прехода, че са не просто ощетени, а ограбени от прехода. Според него през всичките тези години на политиката се е гледало като на една от малкото възможности човек да се обогати.

Формулирането на национална кауза става все по-трудно и това е проблем на политическата мисъл у нас и по целия свят, каза президентът Георги Първанов. Той посочи времето след 10 ноември 1989 година с ясната и измерима цел - влизането в ЕС и НАТО. „И ние го направихме и мисля, че го направихме добре”, каза държавният глава.

Той посочи, че България има разработени 200 стратегии от 20-те години на прехода, но няма общоприета единна стратегия. Това прави много по-трудно създаването на програма за управление. „Когато не знаеш накъде вървиш, ти просто кърпиш положението ден за ден. Това не е политика, това може да го прави и служебно правителство”, заяви президентът.

Георги Първанов обърна внимание и на едно от качествата на българския преход, а именно фактът, че той не отиде по тази линия, по която тръгнаха съседите - на гражданския конфликт, на разрешаването на въпросите с оръжие. Затова има роля Конституцията ни, която предпоставя консенсусното търсене на решения в кризисни ситуации, убеден е президентът. Той даде пример със събитията от 1996-1997 година. Тогава Конституцията проработи, бе категоричен той.

Държавният глава коментира и референдума като начин на изразяване на позиция. “Няма логика в това 20 години България да е единствената държава, която не е провела своя референдум. Как не намерихме една тема, един повод да се обърнем към хората и да ги питаме”, попита държавният глава. Президентът призна, че в търсенето на по-динамични решения е предложил на парламента референдумът да се признава за легитимен, ако има един глас повече от последните парламентарни избори. Високата активност на последния вот вдига допълнително летвата за референдума, каза президентът.

Много малка част от съвременните граждански структури имат автентична гражданска позиция, отбеляза държавният глава.

Според него по отношение на мажоритарния вот политиците имат голяма вина, защото са заложили изкривен модел, който не е бил разбран.

Държавният глава призова да има политически дебат в истинския смисъл на думата, изчистен от тежки квалификации и обиди. Никой не спори по това как да се излезе от кризата, как да реформираме политическия модел, констатира президентът Георги Първанов и отбеляза, че има две тенденции в българската политика на прехода – едната е конструктивна, съзидателна и друга, която е разрушителна. Скандалът размива отговорностите, а от това никой не печели. Една от големите причини за компрометиране на българската политика са безкрайните скандали, посочи Георги Първанов. По думите му все по-трудна става задачата през 2015 година да достигнем средното ниво в Европейския съюз, да преодолеем тежкото наследство, което имаме. По думите на президента по време на криза трябва да се търси ресурс за повече потребление и това е, което ще активира производството и ще съхрани работната ръка, вместо да се режат разходите.

Държавният глава посочи, че все повече работи върху идеята за създаване на Академия за млади лидери в широкия смисъл на думата. Лидерството е наука, практика и едно от нещата, които в световен мащаб привличат най-сериозно вниманието на политици, на научни работници. В България за годините на прехода помня малко лидери, които са в състояние да жертват личния си интерес, за да постигнат кауза с национално измерение, каза президентът и даде пример с политици като Петър Дертлиев и Атанас Москов.

Идеята за „силната ръка” идва тогава, когато има интелектуална слабост на управленската визия, когато няма какво да предложиш, защото идеите са тези, които трябва да променят страната, каза още президентът Георги Първанов. Според него със сила няма да излезем от кризата. Трябва силна воля, но не силово политическо действие, подчерта той и посочи, че исторически има изкушения за „силната ръка” в левицата, от която идва, но никога не ги е споделял.

Президентът Георги Първанов заяви, че не вярва в прогнозата, че в началото на 2010 година кризата ще е приключила. Държавният глава посочи, че ако в бюджета няма решения като финансово-икономически лостове, няма как да излезем от кризата. Чуждестранните инвестиции са ни необходими, но това не може да бъде лостът, който да изведе страната напред, смята президентът.

Не се приема като приоритет енергетиката, защото някой е решил, че енергетиката е моя лична кауза. Това е ресорът, в който стоим най-добре в национален и европейски план, каза Георги Първанов и подчерта, че енергетиката може да осигури заетост на много съпътстващи дейности.

По думите на президента, ако целта е „да закърпим положението”, тогава никакви амбициозни цели не можем да си поставяме, борим се за запазване на статуквото, пък след това ще мислим. И това „тогава” ще е след 4-5 години.

Има дефицит на работещи идеи в обществото през последните 20 години. Краят на идеологията може да бъде един от белезите за края на прехода. Големият въпрос обаче е кои са идеите, които ще запълнят този дефицит, каза държавният глава.

Нашето поколение, което изнесе прехода, така и не можа да стигне до голямата идея за националното помирение. И досега продължаваме да водим битките по миналото, което не е добре. Слава Богу, не и вие, младите хора, за което съм ви признателен, заяви държавният глава.