Трети март е датата, която не просто слага крайна на петвековното османско робство, това е не просто денят на нашето избавление, това е денят, с който свързваме началото на нелекия процес по възраждането, по възстановяването на прекъснатата за векове българска държавна традиция. Това заяви президентът Георги Първанов в словото си на тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България – Трети март.

В началото на церемонията на площад "Народно събрание" бяха посрещнати знамената-светини на българската бойна слава - сред тях и копие на Самарското знаме.

На церемонията присъстваха вицепрезидентът Ангел Марин, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, министър-председателят Бойко Борисов, министри, депутати, висши военни, представители на Българската православна църква и на Главното мюфтийство, дипломати, военни аташета, много граждани.

В словото си българският държавен глава изрази признателността си към хилядите войни от различни националности, загинали за свободата на България, както и към интелектуалния елит на Европа, обявил се в подкрепа на българското национално-освободително движение.

Президентът Първанов подчерта решителния принос на делото на Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Васил Левски и Христо Ботев, на апостолите на Априлското въстание и подвигът на опълченците за освобождението на България. Те доказаха, че българският народ не се е примирил, че той се пребори, не просто преживя робството. Пребори се за своята свобода и показа, че е узрял за независимост, за самостоятелно и модерно развитие, заяви българският президент.

Георги Първанов посочи също така, че най-големият урок, завещан ни от Апостола на свободата Васил Левски е, че ние, българите, успяваме тогава, когато сме обединени в своите задружни сили. Той подчерта, че в първата българска народна конституция – “Наредата” – се изисква всички да спадат под един и същи закон, т.е. законът да бъде прилаган еднакво към всички, без разлика на положение в йерархията, в институциите.

Президентът отбеляза и необходимостта днешните политически лидери да потвърдят ангажимента си към борбата за социални промени. Казвам го, защото днешните европейски лидери може би повече от всякога са твърди и категорични в своите социални ангажименти, когато става дума за преодоляването на безработицата в условията на кризата, когато става дума за борбата с бедността, впрочем 2010 г. е годината на борбата с бедността.

По-късно държавният глава и г-жа Първанова бяха домакини на традиционния прием по повод националния празник в Националния исторически музей в резиденция “Бояна”.

В словото си президентът Първанов изтъкна, че Трети март е признат от българския народ за негов национален празник далеч преди да бъде записан от държавните институции в официалните документи. Държавният глава посочи, че българският народ духовно се беше освободил далеч преди руските освободителни войски и българските опълченци да прекосят дунавската ни граница и че тази духовна свобода се дължи на движението за новобългарска просвета и съпротивата на Българската православна църква.

Георги Първанов заяви, че днес страната ни има своя исторически шанс да реализира идеалите на българските възрожденци и да ги изпълни с ново съдържание, чрез утвърждаването на достойното място на България в Европейския съюз. Един от големите уроци след Освобождението е, че апостолите на българското съпротивително движение водеха битка срещу една империя, а не срещу един или друг етнос и нация. Техният стремеж беше да съединят усилията на всички, без разлика на етнос, религия, пол, възраст. И урокът на тази толерантност трябва да бъде прочетен и сега по модерному, по европейски, подчерта президентът. Той добави, че това послание днес отправяме и към нашите съседи. Заедно бихме могли да постигнем много повече по нелекия път към приобщаването на всеки един от балканските народи към Европейския съюз.