За някои политици най-важно е не реалното действие, а производството на думи на глава от населението. Безспорният фаворит в това състезание е Яне Янев. Откакто е във фокуса на общественото внимание, сигурно е изговорил повече думички, отколкото са жителите на страната.

В последните дни словоливницата на Яне отново заработи на макс. Преди седмица той размаха пръст дори на председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Само защото признал, че предишният ни премиер и правителството през целия мандат са били честни и лоялни партньори на евроинституциите. Навярно и самият Яне е наясно, че това беше точно така. Него обаче фактите не го интересуват. Той се самопрепоръчва за борец за истината, но не каквато е, а каквато на него му се иска. И ако някой не му върви по гайдата, е готов да го направи по-черен от дявола, па ако ще и това да е шефът на Еврокомисията. За споменатото изказване Яне обвини Барозу в намеса във вътрешните ни работи. Ако подбираше по-отговорно думите си, трябваше да уточни, че намесата, доколкото я има, е във вътрешния му мир, където очевидно цари непоносимост към другото мнение, па макар и то да почива на брилянтно доказани факти.

Познатата тенденциозност задръсти и парламентарната дискусия по бюджета за следващата година. Лидерът на РЗС не може да не знае, че администрацията на президента работи в режим на строги икономии както по отношение на бюджетните средства, така и към щата. Че персоналът не е по-голям от този при Петър Стоянов и че от пестеливост 17 бройки се държат незаети. Георги Първанов не само не реагира срещу наложените от правителството намаления на харчовете – веднъж с 10 % и втори път – с 15, 75 на сто, но и по изрично негово разпореждане разходите за администрацията му бяха допълнително ограничени, като общото им спестяване в края на тази година достига 31, 67 на сто. А правилата, по които президентът ползва Авиоотряд 28 и Националната служба за охрана, са същите, както и за председателя на Народното събрание и премиера.

За следващата година средно за страната разходите се намаляват с 11,1 % спрямо бюджет 2009, а спрямо т. нар. ревизиран бюджет, се увеличават с около 4 %. Харчовете на Народното събрание за догодина се увеличават с 6 % спрямо ревизирания бюджет, а на Министерския съвет – с 98 %, с включени структурни промени. Разходите на президентската администрация за следващата година се намаляват с 26,9 % спрямо бюджет 2009 и с 11,8 % към ревизирания бюджет. Това се посреща с разбиране – криза е.

Яне Янев обаче поиска субсидията за 2010 г. да се намали с още един милион. Как го изчисли, какъв е принципът, има ли критерий, такъв ли е подходът към другите бюджетни организации – не е ясно. А за него и не е важно. Действията му са насочени не към решаване, а към създаване на проблеми. Към смачкване на една от най-важните институции – президентската. И когато депутатите на Бойко Борисов не подкрепиха предложението на РЗС, Янев извади хората си от залата. И обяви раждането на нова коалиция – между президента и ГЕРБ.

Както се казва – все за нещо ще намери да се начумери. Когато държавният глава критикува правителството – как си позволява, когато пък по определени въпроси се постига разбирателство – пръкнало се ново мнозинство. Няма угодия, а и не е възможна, защото постоянното в провокативното поведение е тъкмо непостоянството.

Достоен конкурент на Яне Янев е Асен Агов. И той пледираше за окастряне на бюджета, тъй като искал така да възпита президента в скромност. Когато използваш аргументи от света на морала, трябва поне мъничко да си за пример в това отношение. Мнозина очакваха след промените Агов скромно да се скрие някъде. И с право – книгата му, в която громеше американския империализъм, беше станала настолно четиво за агитпропчиците от предишното време. Само че Агов се писа пръв радетел на евроатлантическото присъединяване и така отново се подреди сред победителите. За да може сега да упреква другите в нескромност.

„Щом думи ти натрупаш кат есенни листа, недей под тях търси плода на мъдростта”, казва Фауст. Създателят му Гьоте е класик не защото е живял дълго, а защото думите му го надживяват. Виждаме как преди векове е предвидил нрава на някои от сегашните ни политици, ползата от чиито словоизлияния е най-вече гарантирането на собствените им места в парламента. И ако нещо наистина излиза скъпичко на данъкоплатеца – то е тъкмо това.