Господин президент, стана ясно, че ще редуцираме армията с 6000 души. Каза го министърът на отбраната Аню Ангелов пред Военната академия. Обявената численост на войската ни е 32 000. Като върховен главнокомандващ как приемате този факт? Информиран ли сте на каква база се правят тези разчети?

Георги Първанов: Разбира се, че имам информация. Не бих искал да коментирам данните, защото не съм сигурен дали ще бъдат окончателни. Изправени сме пред поредните промени в българската армия, които се свеждат до съкращаване на личен състав и на числеността на въоръжените ни сили. Това ми дава основание да направя равносметка.

И тя е?

Георги Първанов: Няма друга система в държавата, която да е претърпяла толкова промени и преди членството в НАТО, и след това, която да е подложена на толкова силен натиск за реформи. Голяма част от тях се оказаха успешни и бяха оценени от съюзниците ни високо. Но този натиск за непрекъснати промени трябва да бъде смекчен, за да има спокойствие в армията, което да даде и по-силна мотивация на военнослужещите. За сравнение ще попитам какво се промени в системата на МВР за тези 20 години? Кога българската армия е била 2,5 пъти по-малка от служителите на МВР и какви са видимите резултати от реформата в системата на вътрешните работи? Не бих искал въпросите ми да се изтълкуват като опит за противопоставяне, но все пак публичният дебат изисква те да се зададат.

Да не би да имате съмнения, че 26-хилядна армия ще може да изпълнява конституционните си задължения да гарантира сигурността, суверенитета и териториалната цялост на държавата?

Георги Първанов: На десетки форуми съм акцентирал върху способността на българската армия да защитава страната и бих искал и върховният главнокомандващ, президентът, след мен да може да направи подобен извод. Много е важно в документите, които ни предстои да приемем, да се разбере, първо, че армията ще продължи да има ключова роля в опазването сигурността на страната.

Второ, че не може да градим армия, чиято основна, да не кажа единствена цел, е да изпълнява мисии в чужбина. И тук е разликата между мен и някои съвременни теоретици по въпросите на сигурността - не бива да подценяваме рисковете в нашия регион. Затова трябва да поддържаме висока бойната готовност на армията. Не съм сигурен, че новите разчети запазват тази способност на въоръжените ни сили като цяло.

Казвате, че не сте сигурен в новите разчети - не звучи ли притеснително?

Георги Първанов: Ние по Вашингтонския договор сме задължени, наскоро това го подчерта и генералният секретар на НАТО г-н Расмусен, сами да си организираме защитата на националната територия. А тезата в нашите документи - че няма заплаха, че трябва да си преориентираме организацията на армията - не се връзва дори и със съюзническите концепции. Да не говорим, че това се разминава и с моралния ангажимент към нацията, защото тази армия я поддържаме, за да може да брани сигурността на държавата и гражданите. В прегледа на отбраната, а може и в последните варианти на стратегията, това разбиране е радикално променено. Облягаме се на схващането, че НАТО ни гарантира напълно сигурността.

Вероятно това се прави с цел да се прехвърлят средства към здравеопазване и социални дейности например. Какви мерки трябва да предприеме правителството, за да адаптира към цивилния живот близо 4000 военни, които ще бъдат съкратени?

Георги Първанов: Сериозно съм притеснен, че това е първото Министерство на отбраната, респективно първият кабинет, който зачеркна понятието социална адаптация и загърби идеята за социална политика в армията. В предишните години имаше изградена стройна система, макар и не винаги ефективно работеща, за социална адаптация. Ангажиментът на държавата към тези хора, посветили живота си да й служат вярно, бе факт. Сега държавата трябва да бъде още по-ангажирана, отколкото преди 7, 8 и 10 години и подходът трябва да се осъвремени.

Стои обаче и въпросът за социалната мотивация на военнослужещите, които остават в армията. Не говорим само за доходите, върху които обикновено се фокусира вниманието, а за условията на труд, на живот, на отдих, които имат военнослужещите и техните семейства. Мотивацията за достойна служба трябва да е ключов момент в политиката на държавата към БА.

Защо се породи, господин президент, този остър конфликт с министър Аню Ангелов за назначаването на нов началник на “Военна информация”? Досега военен министър не е искал законова промяна за ограничаване конституционните правомощия на президента по отношение назначаването на генералите. Днешната ситуация има ли сходни точки с неотдавнашния ви конфликт с бившата външна министърка Румяна Желева за отзоваване на посланиците ни в САЩ и Турция?

Георги Първанов: Да, всъщност става дума за два прецедента в 20-годишната история на прехода, в историята на отношенията между институциите. Президентът и правителството имат споделена отговорност при вземането на решения в сферата на сигурността и отбраната, не става дума просто за механично подписване. Бяха нарушени законови и конституционни правила, които няма как да бъдат прескочени.

Имали сме спорове и с предишни военни министри, понякога сме тръгвали от различни принципи, понякога сме имали различни виждания за кадровото развитие в армията, но в крайна сметка сме стигали до общи решения. Защото политиката е изкуство на разумния компромис. Сега може да се опитат, ако искат...

Да се направи втори опит, подобен на импийчмънта, да ви окажат отново натиск, това ли казвате?

Георги Първанов: Два са вариантите. Единият е промяна в законите, тъй като конституцията не биха могли да променят - правомощията на президента се променят от Велико народно събрание. Ако искат, могат да пробват и това. Другият вариант се крие в любимата максима на диктатора: няма човек, няма проблем. Няма го този президент, няма да ги има и проблемите. Но докато аз съм тук, ще трябва да се съобразяват с моето мнение. Вече направих един компромис. При последните назначения за празника на БА министър Ангелов не подходи почтено. Не искам да се връщам към този неприятен случай, но тогава отстъпих назад. Подписах указите, но не може да се очаква, че отстъпленията ще са винаги и само от президентството.

Освен това смятам, че се получи много зле, създаде се нелепа ситуация, свързана с оповестяването от министър Ангелов на имена, които не заслужават подобни публични коментари. Защото са имена на достойни български офицери и генерали. Ние трябва да пазим техния авторитет, ако искаме да се уважава и авторитетът на институциите.

Военният министър не е предложил нова кандидатура за шеф на разузнаването. Премиерът подчерта, че няма да се откажат от комодор Валентин Гагашев. И вие няма да отстъпите. Какъв е изходът?

Георги Първанов: За разлика от премиера аз познавам лично комодор Валентин Гагашев. Позволявам си да спомена името му след като то бе оповестено от правителството. Два пъти съм подкрепял предложения за негови назначения. Всъщност, първото предложение на министъра, обсъдено и прието в Съвета за отбрана на 12 април т. г., за нов началник на военното разузнаване, е за един от заместниците на службата. И то напълно се вписва и в моята представа за правилно решение на казуса. Реализира се приемственост в службата и даваме знак към съюзниците, че ще продължим да работим както досега ефективно.

Тоест вие съветвате г-н Ангелов да се върне към първото си предложение?

Георги Първанов: Досега не са ми предоставени убедителни аргументи защо е ревизирано това предложение.

Tрябва да ви попитаме още нещо, г-н президент - при създалата се патова ситуация възможно ли е военното разузнаване да се управлява от “временно изпълняващ длъжността”?

Георги Първанов: Няма никакъв проблем да има “временно изпълняващ длъжността”.

Докога?

Георги Първанов: Докато се разбере, че трябва да се работи по правилата!

Поискали сте данни дали в службата са допуснати злоупотреби? Получихте ли ги?

Георги Първанов: Изисках да ми бъдат предоставени документи дали са извършвани злоупотреби. Получено бе писмо от МО. В него няма конкретен факт за финансови злоупотреби.

Има ли поведение “на инат” в отношенията ви с някои членове на кабинета?

Георги Първанов: Това е за мен определението за поведението на военния министър. Може би има и политически мотиви. Ние като че ли се отдалечаваме от разбирането за гражданския контрол върху армията. По-скоро виждаме тенденция към създаване на политически контрол върху армията. И това става на фона на стремежа за обезличаване на военното командване и стремежа на министъра да изпълнява командни функции. Това явление е в разрез с тенденцията за гражданския контрол върху армията.

Чухме равносметката на президента Обама за войната в Ирак. Каква е равносметката за нас?

Георги Първанов: Когато президентът Обама правеше своята равносметка, аз се върнах към речта си пред българския парламент в мига на започването на военните действия. Не се отказвам от нито една своя дума. Продължавам да твърдя, че тази война, както и всяка друга, е преди всичко поражение за дипломацията. Второ, за съжаление, след нейния край ние не сме по-близо до решаването на големия въпрос за справяне с тероризма, това световно предизвикателство. Българското участие на онзи етап бе необходимо от гледна точка на стратегическата ни цел - получаване на покана и членство в НАТО. Оттам нататък участието ни бе елемент от разбирането за съюзническата солидарност.

Някои анализатори казват - ние дадохме жертви, а Сърбия получи оръжейни сделки за Ирак без да е участвала във войната?

Георги Първанов: Противник съм, заявявал съм го неведнъж, на очакванията за преки материални изгоди от участието ни в иракската война и смятам, че това е модерното разбиране за съюзническа солидарност.

Друг е въпросът, че в многобройните си контакти ние не успяхме да убедим и нашите съюзници от САЩ, и нашите приятели в Ирак, новото държавно ръководство на страната, че имаме какво да дадем в изграждането на Ирак. Там българските строители, нашата продукция са популярни от години. Трябваше да бъдем много по-настоятелни. Това се отнася не само за Ирак, но и за арабския свят, дори за черноморския и каспийския регион, където българското е добре познато.

И когато говоря за икономизация на българската дипломация, имам предвид това - да се върнат предишните пазари или да се завоюват нови. Имал съм сериозни проблеми с предишните две правителства, защото много от контактите, които съм създавал с държавните ръководства на редица страни, не са били оползотворявани. Сега стои въпросът да реализираме добрите отношения с Азербайджан, за да осъществим голямата идея за диферсификацията в снабдяването с природен газ. Сегашното правителство пое част от ангажиментите. Но трябва много по-голяма настъпателност, по-голяма динамика на дипломацията ни, когато става дума за подобен род проекти, защото тук не се търпи празно пространство. Ако нас ни няма, ще се намести друг.

Наблюдава се сближаване на позициите между вас и г-н Борисов по отношение на енергийната ни политика. Кой към кого извървя пътя и как?

Георги Първанов: Това не е най-важно. Аз не съм от онези политици, които обичат да се бият в гърдите с тезата “Аз казвах ли ви”. Важното е, че кабинетът прие големите енергийни проекти като свои и сега трябва да имаме консолидирана позиция на институциите за ускоряване на реализацията им. Конкуренцията на европейския и на балканския енергиен пазар е много сериозна. Тъкмо заради това си струва да работим много динамично.

Десницата ви подозира в тайни договорки с Борисов. И ДСБ, и СДС не са очаровани, че с премиера говорите на един език по енергийната политика?

Георги Първанов: Никакви тайни договорки няма и не може да има. Става дума за проекти, значими не само за българската, но и за европейската енергийна сигурност. Съседите от “Дондуков” 1 са разбрали силата на енергийните проекти за излизане от кризата и като стратегия за развитието на икономиката. Каква е алтернативата на сините? Да купуваме електроенергия отвън - от Турция или от Румъния?

Политическият сезон започна с остра конфронтация. Но и отляво, и отдясно алармират, че и актуализираният бюджет няма да се изпълни, а здравеопазването е в колапс.

Георги Първанов: Цифрите за изпълнението на бюджета досега не могат да не ни изпълнят с безпокойство. Не може да не се тревожим как това неизпълнение ще се отрази на разходите в социалната сфера. Положението в здравеопазването е предкатастрофално. Ще напомня - през 2003 г., по аналогия с иракската война, казах, че тогавашната здравна реформа и състоянието на здравеопазването са един малък “шок и ужас”. Сега, за съжаление, положението е още по-драматично. Това правителството трябва да направи реформата. Но ние не знаем в какво точно се изразява тя. Проблемите се задълбочават, водят се дискусии, които не раждат действия, наблюдава се демотивация на съсловието. А това е много тревожно. И не мисля, че лекарите могат да бъдат мотивирани със заплахи за влизане на ДАНС или с други силови мерки. Трябва да се смени радикално подходът.

Акциите на МВР създадоха ли усещане за справяне с престъпността?

Георги Първанов: Част от акциите получиха своевременно моята позитивна оценка и сега от дистанцията на времето я потвърждавам. Но има и много показност. Дори и за акции, които би трябвало да са рутинни и да стават без да се парадира с тях. Второ, аз също като министър Цветанов се радвам, че вече ги няма тези кортежи на босовете с черните джипове с тъмните стъкла. Но искам повече - искам да видя действително някои от големите босове прибрани - може и по показен начин. И най-важното да е с доказателства, чрез които да се стигне до ефективна присъда.
Притеснява ме нарастването на масовата престъпност. Обяснението е в кризата, но и в това, че няма този респект към властта, който ние очакваме. Притеснява ме, че продължава да пада събираемостта на приходите. Очевидно и там респектът е по-малък от очаквания. Но въпреки всичко аз подкрепям усилията на МВР и искрено се надявам те да доведат до по-ефективни резултати.
Надявам се и да се свали градусът на напрежение между МВР и съдебната власт, защото това не води до добро. Рано или късно ще видим, че конфронтационният климат между властите ще доведе до негативни резултати в борбата с престъпността.

Отношението ви към специализирания съд?

Георги Първанов: Много важно е да не се създават допълнителни предпоставки за МВР, които да позволят да се подхожда недостатъчно ангажирано към събирането на доказателства. Това може да направи отделни структури по-лениви в работата. В този смисъл вече изказах някои свои съмнения при обсъждането и приемането на НПК чрез ветото и в питането до Конституционния съд. Така е и със специализирания съд - много важно е да има буфери срещу възможна разправа, в това число и политическа. Това се отнася не само за сегашното управление. Правилата, които създаваме сега, не трябва да са за година или две.

Защото може да се върне като бумеранг след време срещу членове на сегашното правителство ли?

Георги Първанов: Искрено се надявам да не се развие този процес, защото като историк мога да ви кажа, че отпушването на политиката на реваншизъм държи българското общество в състояние на граждански конфликт шест десетилетия.

В управлението избухнаха лобистки скандали. Паднаха главите на водещи фигури. Премиерът реагира бързо, но ГЕРБ май не може да се справи с порока. Допускате ли, че лобизмът може да стане марката на ГЕРБ, както клиентелизмът стана марката на СДС?

Георги Първанов: Първо, не съм убеден, че са паднали глави. Има хора, които са понижени в чин, ако се използва военната терминология. При наличието на доказателства за подобна дейност думата “лобизъм” е мека. За такива хора няма място в политиката! Това е голямо предизвикателство пред управляващата партия и пред всяка партия - да има ефективни вътрешнопартийни механизми, още при формирането на депутатския корпус, на представителството на изпълнителната власт.

За съжаление, вероятно поради бързото навлизане на ГЕРБ във властта, такива механизми не са били изградени. В този смисъл е много важна ролята и на премиера, и на партийното ръководство - и тя не опира само до бързата им реакция. Този процес предполага допълнително развитие на законодателството, в т.ч. и приемане на закон за лобизма.

Как ви изглежда стартът на парламентарната сесия? Междуличностната конфронтация е на битово ниво, липсва сериозен дебат.

Георги Първанов: Първо, със съжаление трябва да кажа, че това беше фалстарт на новия сезон за парламента. Не се чуха отчетливо идеите за изход от кризата, за преодоляване на тежките проблеми, особено в социалната сфера. Второ, дебатът е сведен до междуличностни отношения, но езикът, който политиците използват сега, няма аналог в новата българска история. Никога в българския парламент, в българската политика не се е говорило така. Всички порицаха Божидар Димитров. Но само той ли използва в съвременната политика, в междупартийните отношения изрази, които целят не просто да унизят противника. Не знам, нямам думи, с които да характеризирам начина, по който се говори днес в българската политика. Това е много тревожен факт. Българският парламент формира представата за политиката у масовия българин. Ако младите могат с периферното си зрение да зърнат нещо в българската политика, то е чрез ставащото на парламентарната трибуна. И няма защо да се чудим, че в обществото има толкова много агресия. Има я на улицата, по стадионите, в училищата, защото тонът се задава от най-високото място в българската държава. Да, може да има сблъсък, идеен, политически, както е ставало досега. Но това оставя далеч по-малко тягостно впечатление, отколкото думите, които се изричат сега.

Какви са сега отношенията ви с премиера?

Георги Първанов: Като цяло са добри. Трябва да се разберем веднъж завинаги - не може да няма взаимни критики. И в същото време трябва да си запазим възможността ние, като олицетворяващи двете институции, да може във всеки момент да си вдигнем телефона или да седнем и да решим даден проблем. Не фалшивото спокойствие и замазване на проблемите, не и изкуствен сблъсък на личностна основа, а принципен дебат и диалог са нужни и на институциите, и на обществото в тези нелеки времена.

Интервю на Валерия Велева и Евгени Генов.