Георги Първанов:

Уважаеми господин Президент,
Уважаеми дами и господа,

Искам да изразя своето удовлетворение от проведените разговори с президента на Държавата Израел г-н Шимон Перес. В разговорите между държавниците на двете страни винаги историята се преплита с оценка на настоящето и с една визия за бъдещето.

За мен е много важно да подчертая, че има висока динамика на отношенията и че това, което днес коментирахме, е пряко продължение на разговорите ни по време на моята държавна визита в Израел преди една година. Важно е да видим, че документите, които тогава подписахме вече се реализират, преди всичко документът, свързан със сътрудничеството в икономическата сфера.

Аз съм убеден, че и в предстоящите разговори с изпълнителната власт, с министър-председателя, ще бъдат набелязани конкретни параметри, които да залегнат в работата на смесената междуправителствена комисия. Но ние като държавни глави виждаме добри възможности за сътрудничеството в сферата на новите технологии, в развитието на модерното земеделие, във фармацията, където и досега имаме добро сътрудничество.

Смятаме, че би трябвало да се използва много повече капацитетът за сътрудничество в научната сфера, особено що се отнася до сътрудничеството между звената, които се занимават с изследване на космическото пространство. Трябва да поощрим взаимните инвестиции, защото тези около 300 млн. щатски долара израелски инвестиции в България, за времето след 1996, г. не са таванът на възможностите.

Мисля, че бихме могли да поощрим взаимодействието в сферата на културата, науката и образованието в контекста и на предстоящото подписване на нова спогодба.

Разбира се, новото качество на отношенията между България и Израел идва и от факта, че България е член на НАТО, с която организация Израел сътрудничи активно, както и в контекста на активното взаимодействие на Европейския съюз с Израел.

Разбира се, в духа на традиционните ни отношения, ние разменихме информация и позиции по развитието на процесите в двата региона – Балканите и Близкия изток.

Шимон Перес:

Господин Президент,
Уважаеми дами и господа,

Много Ви благодаря за любезните думи. Действително ми е приятно да отбележа, че ние виждаме със сходен поглед бъдещето, настоящето, а също и миналото на нашите взаимоотношения. Аз мисля, че Вашето посещение в Израел беше един жалон по пътя на развитието на нашите отношения, действително изразява една историческа тенденция, която има своите корени в историята, а същевременно залага и крайъгълните камъни за строеж на нашето общо бъдеще.

Ние се видяхме в Израел, сега имаме срещи тук с вас. Ние говорихме за миналото, говорихме за настоящето, говорихме и за бъдещето. Това е една възможност за нас да обясним, да поясним защо израелците, еврейският народ като цяло така се възхищава от България.

Защото в най-мрачния час на Европа побърканият диктатор Хитлер се опита да сложи край на независимостта, на хуманността, на човечността на европейския континент. Хитлер нахлу в България. Той я завзе. Но българският народ не се остави да бъде покорен. Хитлер се опитваше да унищожи еврейския народ. България повече от всяка друга страна в Европа се опита да спаси своите евреи и успя. Това е нещо, което ние никога няма да забравим – това, че хора от всички области на живота, хора представители на църквата, както и на светската общност, интелигенцията и обикновените хора, всички се опълчиха срещу това. И те успяха действително да спасят огромното мнозинство, еврейското, в България.

България тогава можеше да заеме една по-удобна, по-лесна позиция. Но тя избра да се изправи, да се опълчи срещу тази ужасна и обща заплаха. Хората, които дадоха живота си за това, никога няма да бъдат забравени, а на тези, които сътрудничеха, никога няма да им бъде простено. Хората, които се опълчиха срещу Хитлер, хората, които дадоха крило на закрила на своите евреи - тяхното дело няма да бъде забравено.

От името на моята страна и на моя народ аз дойдох, за да ви благодаря, че вие застанахте срещу тази обща опасност в тези ужасни времена, за куража, който проявихте.

И след това поговорихме и за бъдещето. Разбира се, както България, така и Израел са малки страни. Те не могат да се сравняват със страни с много по-големи размери и по-многобройно население. И много хора са си мислели в миналото, че като сме малки е лесно да ни погълнат. България плати една много тежка цена за проявения в миналото кураж. Тя претърпя много сериозни загуби за това, че имаше куража да стане и да се опълчи срещу това зло.

Израелският народ е бил принуден да живее 2000 години в изгнание, не в своята родина. Аз мисля, че и Вие, и аз, господин Президент, сме твърдо решени никога повече да не допускаме да бъдем малки, никога повече да не позволяваме някой да ни завоюва, някой да ни завладява, някой да ни покорява, някой да разполага с живота си.

В днешно време аз мисля, че големината, величието не зависят от броя на населението. Те зависят от волята да бъдеш голям. Величието на една нация днес зависи от равнището на нейната наука, на нейното познание, на нейните технологии, но също и от степента на нейната хуманност.

Господин Президент, българският народ разполага с всички тези елементи и той заслужава да достигне това величие. Ние пристигнахме в една страна, в която нямаше вода, нямаше петрол, нямаше нищо освен пясък, една много враждебна среда, и ние успяхме да постигнем един разцвет – научен, икономически, а надявам се също така и по отношение на хуманност.

Най-важната точка в момента на нашия дневен ред, най-непосредствената, е да постигнем мир с палестинците. България е едно подходящо, едно много добро място ние и палестинците да се срещнем. Не мога да се сетя, не мога да си представя по-подходящо място, толкова романтично, че е почти естествена покана.

Аз мисля, че и България, и Израел имат амбицията заедно и в сътрудничество помежду си да обменят наука, технологии, образование, а същевременно да носят и мир на страните, с които общуват. Всяка една от нашите страни дължи на себе си, ние си дължим взаимно една на друга, а всяка една от нас поотделно дължи на съседите си да се стреми към мир, да допринася за възтържествуване на мира, а не на насилието и предразсъдъци. Ние сме поели по този път, господин Президент, и аз твърдо вярвам, че ние можем да продължим по него с пълен напред и Ви благодаря много.

Добрина Чешмеджиева, БНТ: Господин Перес току-що разбрах, че имате още едно качество – умеете да четете въпросите в главите на журналистите. Вие вече отговорихте на първия въпрос, който искам да задам, затова той ще бъде към Вас, господин Президент. Дали е някаква случайност, че за по-малко от месец толкова високо ниво политици от Близкия изток посещават България? Сега г-н Перес е тук, преди няколко седмици тук беше и г-н Абас. Това случайност ли е или знак, че ние можем да играем по-активна роля в близкоизточния мирен процес.

И един въпрос към Вас, господин Перес. Когато човек слуша Вас, мирът изглежда на една ръка разстояние. Но когато после се прибера вкъщи и пусна телевизора, отново виждам, че има напрежение в Близкия изток. Защо се получава така?

Благодаря ви.

Шимон Перес:

Не смятам, че е съвпадение. Мисля, че е грешка в датите. Аз изпитвам уважение към президента Абас. Аз му имам доверие, смятам, че той е човек, който е ангажиран към мира. Ние двамата работим за мир. Но искам да ви кажа нещо друго. Ние, лидерите, не сме в състояние да променим реалността. Реалността е тази, която променя нас, лидерите.

Моето предложение е да не гледате телевизия, защото реалностите са по-добри от телевизията.

Мисля, че са налице някои положителни развития. Първо, палестинците за пръв път в историята изграждат своята държава, своята държавност с помощта на Израел. Правителството на Нетаняху отвори Западния бряг за икономическо сътрудничество. Дава се възможност на палестинците да изграждат собствената си сигурност, да отговарят за нея, за отбраната си. За пръв път в историята на палестинския народ той изгражда свой собствен град, който е много модерен. За самия г-н Нетаняху мога да кажа, че той подкрепя идеята за решение за съвместно съществуване на две държави – на израелска държава и на палестинска държава, които да съществуват, да живеят, да съжителстват заедно, рамо до рамо и да бъдат добри съседи, а не противници и врагове, както досега.

По отношение на Газа това, което мога да ви кажа е, че ние си тръгнахме от Газа с желание. Ние нямаме никакво желание да се връщаме в Газа и ако хората в Газа се откажат от насилието, ако престанат да стрелят през границата по нас, Газа ще бъде свободна и отворена без никакви проблеми помежду ни.

Понастоящем страните по тристранните преговори – Съединените щати, Израел и Палестинската власт, провеждат преговори, които са чрез посредничество. Ние нямаме никакви възражения, когато условията позволяват, да преминем към преки преговори с палестинците. Въпросът е действително тези преговори да обслужват интересите на мира, на мирното съвместно съществуване.

Благодаря ви за вниманието.

Георги Първанов:

Уважаеми дами и господа,

Когато слушам президента Шимон Перес, се сещам за оценката, която дава неговият биограф Михаел Барзоар в една книга, която издадохме на български език преди няколко месеца. Цитирам по памет - фразата беше, че жизненият и политическият път на г-н Перес е неразривно свързан с историята на Държавата Израел в тези шест десетилетия. И аз се радвам, че президентът Шимон Перес е в България сега, така като беше и президентът на Палестинската власт г-н Махмуд Абас преди един месец. Не смятам, че трябва да надценяваме това съвпадение. България подкрепя усилията, подкрепя преговорите, съобразно своите възможности. Това съвпадение просто е израз на оценката, че България е приятелска страна. България има много приятели и по отношение на Израел, и по отношение на палестинците.