Уважаеми почитатели на Иван Башев,

Това, което много ми се иска сега, е да изразя моето уважение към човека, политика, държавника, дипломата Иван Башев.

На всички длъжности, на които е работил, но най-вече като министър на външните работи, той прави впечатление с това, че е различен. Всеки е различен в общоприетия смисъл. Според мен, обаче, голямото различие, с което впечатлява Иван Башев, е неговият стил и начин на работа. Като човек, който представлява не само политическа и партийна фигура, но е и професионалист. И точно в стила и начина на работа той се проявява като професионалист от най-висока класа. Професионалист, при който има едно удивително съчетание на дарба, с голямо трудолюбие, много знания и изключително широка култура.

Иван Башев впечатлява и с това, че е спокоен, уравновесен, стабилен, солидно стоящ на своето служебно място държавник. Впечатлява със своето обаяние, което според мен може да се изрази с една неизползвана дума, а тя е - с непропагандния си начин на мислене и на действие. Както се казва в публикувания в сборника спомен на Валери Петров - Иван Башев беше човек, който рядко можеше да се срещне по онова време. А днес - още по-рядко.

Иван Башев е пример за това как се работи за България - с всеотдайност, умно, скромно, без изхвърляне, без показност. С умението да разговаря спокойно, включително и с хора, които имат различни от неговите убеждения, разбирания и тълкувания. А в човешки план той показва как се работи за България и с отношението към хората, тъй като всеки човек съди за държавата по това как представителите на държавната власт се държат с човека.

Иван Башев е пример как се отстояват интересите на България. Неговото дело е един добър урок за хората, които формират, които провеждат външната политика на държавата – как трябва да работят за интересите на България. Като външен министър, той е пример за подражание, който и досега не е достигнат.

Оказа се, че във времето, когато е живял Иван Башев, страхът, който според някои е съществувал, и който се описва в някои опити за „хроники”, не е могъл да превърне всички в лицемери и подлизурки. И Иван Башев, като министър на външните работи и като човек, е доказателство, че какъвто и страх да е имало, той не го е превърнал в лицемер, в човек, който да се съобразява като се нагажда към мнението на тези, които са над него. Естествено, той не е можел да не се съобразява с това мнение. И аз тук бих искал да кажа, че естествено той не е можел да провежда като министър на външните работи политика, която да не се подкрепя и да не е съгласувана с държавното и партийното ръководство тогава. Големият въпрос е, че дори и при тези условия, дори и при такова разбиране, не всеки може да направи това, което е направил Башев.

И какво се оказва? Оказва се, че в нашето време, във времето на Иван Башев страхът, който е съществувал, е направил слабите хора, които не могат да го овладеят и превъзмогнат - подлизурки, а такива като него – силни личности, са преодолели този страх и са съхранили своята чест и достойнство. Но кажете ми - в кое време няма страх? И няма ли страх и днес, и сега?

Тази книга, с която ние вече разполагаме, този сборник ни дава възможност да придобием представа за времето на Иван Башев, за неговата личност и за хората като него. И тази книга е сериозен принос не само за историята на дипломацията, а и за нашата най-съвременна история, тъй като допринася за това да не бъде заличена следата, оставена от времето и хората като Иван Башев. Това ни е необходимо, за да имаме увереност в бъдещето. За нас е важно да знаем, че Иван Башев и други хора като него в онова време са живели, работили и са дали много за България.

Книгата е съставена по един много интересен начин и поради това, според мен, ще постигне своите цели. Тя е резултат на едно съчетание от изследване на архиви, документи и живи спомени, със значителен превес на живите спомени. Това е един според мен добър повод да се доближим максимално до истината за Иван Башев. Беше вече споменато, че книгата е плод на много автори – повече от 60. И фактът, че толкова много автори са включени със своите спомени, разсъждения и мнения за Иван Башев, показва колко дълбока и разностранна е неговата дейност, за да е необходимо много хора да споделят впечатленията си за нея. Но това е и един факт в полза на това, че по този начин максимално се доближаваме до истината за човека Иван Башев и неговото дело.

Книгата запълва празни полета. Тази книга прогонва забравата. Книгата отдава заслуженото, което е много важно и за неговите близки, за неговите родственици, за неговите приятели, които държат на паметта на Иван Башев. Но това е много по-важно за нас, сънародниците на Иван Башев. Защото още веднъж ще го повторя - това ни прави по-спокойни и по-уверени в бъдещето.

С тази книга, оказва се, и ние всички, и неговата дъщеря Миряна, не сме се простили с Иван Башев, най-малкото поради това, че ние не сме го забравили. Най-малкото и поради това, че ние имаме нужда и сега от Иван Башев. Тази книга ще заема своето почетно място в нашите библиотеки. Но още по-важно е това, че от тази книга хората след нас ще узнават за Иван Башев и ще научават какъв изключителен политик, държавник и дипломат е имала България!